№ 172
гр. Търговище , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500224 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД против Разпореждане № 1624 от 28.07.2021 г. по ч.гр.д. №
1060/2021 г. по описа на РС - Търговище, VI състав, с което е отхвърлено
искането на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.М. за сумата от 369,91 лева,
представляваща застрахователна премия.
Частният жалбоподател намира Разпореждане № 1624 от 28.07.2021 г.
по ч.гр.д. № 1060/2021 г. по описа на РС - Търговище, VI състав за
неправилно. Жалбоподателят твърди, че застрахователната премия не следва
да бъде включвана в размера на годишния процент на разходите (ГПР) на
кредита, тъй като е допълнителна услуга, за която е сключен отделен договор.
Жалбоподателят счита, че не са налице основанията по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3
ГПК за отхвърляне на подаденото заявление, доколкото в настоящия случай
договорните клаузи не противоречат на закона и добрите нрави и не са налице
неравноправни клаузи.
Частната жалба е депозирана в законоустановените срокове от
процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес. Оспорва се
подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си
по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС – Търговище е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
1
ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Д.М. за
парично вземане, произтичащо от договор за заем CrediHome № 1182-
00027348/25.10.2017 г. и договор за допълнителни услуги към договора за
заем, сключени между „Микро кредит“ АД и Д.М.. В заявлението се сочи, че
вземанията по двата договора са прехвърлени в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен между
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Микро кредит“ АД. Паричното
вземане е за 2000,00 лева – главница по договор за заем, 406,72 лева –
договорна лихва за периода от 07.11.2017 г. до 02.10.2018 г., 576,00 – сума за
допълнителни услуги за периода от 07.11.2017 г. до 02.10.2018 г., 1584,00
лева застрахователна премия за периода от 07.11.2017 г. до 02.10.2018 г.,
законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задължението, 369,91 лева - лихва за забава по договор за заем, 331,99 лева
– лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 07.11.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда (26.07.2021 г.), с изключение на
период 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и
направените по делото разноски: 105,37 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че по
отношение на вземанията за сумата от 576,00 лева – възнаграждение по
договор за допълнителни услуги, 369,91 лв. – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги и 331,99 лева - лихва за забава по договор за
допълнителни услуги са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
ЗЗП, с оглед на което е отхвърлил подаденото заявление в тази му част. За да
отхвърли претенцията за застрахователната премия, съдът е приел, че
плащането значително ще оскъпи стойността на получения кредит, като
увеличава размера на сумата, която следва да бъде възстановена на кредитора
с повече от 50%. Според първоинстанционният съд, съществува обоснована
вероятност клаузите в договора за допълнителни услуги да имат за цел
единствено да заобиколят императивните разпоредби на чл. 10а, 19, 22 и 33
ЗПК.
Настоящият съдебен състав констатира разминаване при изписването на
сумата за застрахователна премия в заявлението за издаване на заповедта
(1584,00 лева) и в обжалваното разпореждане (369,91 лева), което по всяка
вероятност се дължи на техническа грешка при изписването на сумите. Това
разминаване може да бъде отстранено по инициатива на първоинстанционния
съд или по молба на заявителя по реда на чл. 247 ГПК. Също така, съдът
намира, че с обжалваното разпореждане е следвало да бъдат дадени указания
на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за предявяване на иск в частта, в която
му е отказано издаването на заповед за изпълнение. Това обстоятелство обаче
не се отразява върху правилността на разпореждането на РС-Търговище.
Сключеният договор между длъжника по заявлението и "Микро
Кредит" АД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от
2
чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на
същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9
от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които,
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки,
но ограничение на свободата на волята на страните са именно добрите нрави
като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със
справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените
отношения.
Според чл. 4.3. от договора за допълнителни услуги, в случай, че
клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на „Микро
кредит“ АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия
да се финансира от „Микро кредит“ АД, то клиентът ще дължи връщане на
сумата за застрахователна премия на „Микро Кредит“ АД на равни вноски.
Съгласно чл. 4. 8. от договора за допълнителни услуги цената на
застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно
погасяване на договора за заем, както и при отказ от сключения договор за
заем CrediHome в рамките на законоустановения 14-дневен срок, т. е.
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са
били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора.
Видно от същия договор, ответницата е избрала да сключи застраховка
защита пакет „Премиум живот“ със ЗК „Уника“ АД с посредничеството на
„Микро кредит“ АД при уговорена премия в размер на 1584,00 лева.,
разсрочена на 48 седмични вноски по 33 лева, всяка с ден на изплащане –
вторник. Така постигнатите уговорки, представляват правоотношение по
договор за заем, по силата на който „Микро кредит“ АД е поело задължението
да заплати на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна
премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на кредитора.
3
По делото не са представени доказателства, че застрахователната
премия действително е заплатена от „Микро кредит“ АД на застрахователя ЗК
„Уника“ АД. Поради това не може да бъде направен извод за валидност на
полицата. Също така, клаузата за заплащане на застраховка защита пакет
„Премиум живот“ е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя с цена (1584 лева) близка по размер до
предоставената в заем сума по основния договор за кредит (2000 лева).
Същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В конкретния случай, застраховката е сключена в полза на
кредитора и като представляващ застрахователя, което допълнително
обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора, а не избрано
свободно от потребителя. Уговорката за заплащане на такава допълнителна
услуга поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава
правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното
правоотношение, поради което е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Освен това, с уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът
намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В договора за кредит е
уговорен ГПР 50,00%. Разходите за заплащане на процесната допълнителна
услуга са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1624 от 28.07.2021 г. по ч.гр.д. №
1060/2021 г. по описа на РС - Търговище, VI състав, с което на основание чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК е отхвърлено искането на заявителя „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Д.М. за сумата от 369,91 лева, представляваща застрахователна
премия.
ВРЪЩА делото на РС-Търговище, с оглед даване указания на заявителя
по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5