Решение по дело №1871/2018 на Районен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 424

 

гр.  Габрово, 13.11.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                       

РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ

     

при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Атанасов гр. д. № 1871 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ВИК” ООД гр. Габрово, чрез пълномощник адвокат М.А., против Л.П.К..

Предявени са два обективно съединени иска за установяване на вземания, за които по искане на ищеца РС Габрово е издал срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2068/17.04.2018г. по ч.г.д. № 716/2018г. на ГРС: иск за установяване на вземане за главница с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1  ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и иск за установяване на вземане за мораторни лихви, с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Претенциите си дружеството-ищец основава на обстоятелството, че е „оператор" по смисъла на чл. 2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и като такова предоставя водоснабдителни и канализационни услуги, в това число и на потребителя-ответник Л.П.К., като наследник на В.П.К., с кл. № 031533, за обект, представляващ апартамент с административен адрес град Габрово, ул. „******" № 17, ап. 20.

В периода 22.02.2016г. - 21.03.2018г. дружеството е предоставило на ответната страна за посочения обект услугите „водоснабдяване с питейна вода", „отвеждане на отпадъчни води" и „пречистване на отпадъчни води" чиито цени са определени със Заповед № 363/31.10.2012г. на Управителя на „ВИК" ООД. Въз основа на предоставените в рамките на процесния период услуги от страна на „ВИК" ООД са издадени подробно описани в исковата молба фактури, посочени и в справка за задълженията на абоната. Отчетните периоди, за които са издадени фактурите и отчетените количества вода се съдържат в справка за задълженията на абоната и в карнетен лист. Конкретният начин, по който е извършвано отчитането в обекта в рамките на процесния период, е посочен в графата „Код обр." на карнетните листи. Значението на посочените там кодове е съобразно Номенклатура на състоянията на водомера, която се използва от инкасаторите на „ВИК" ООД, като в конкретната хипотеза значението е следното - код 0 - „изправен водомер" (отчетена разлика по показания); код 9 - „служебен разход", код 11 „неизправен водомер, подлежащ на периодична проверка; код 1 - „без водомер"; код 75 - „без разход за периода. При извършване на реален отчет на водомера в карнета е положен подпис от лицето, осигурило достъп на инкасатора.

Ответната страна не е изпълнила задължението си за заплащане цената на доставените услуги в 30-дневния срок от датата на фактуриране, определен в чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „ВИК" ООД, одобрени с решение № ОУ- 09/11.08.2014г. на ДКЕВР.

В резултат на неизпълнението от страна на „ВИК" ООД, на основание чл. 410 ГПК във вр. с чл. 203, ал. 1 от Закона за водите, на 16.04.2018г. пред Районен съд - Габрово е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на подаденото Заявление е образувано ч.г.д. № 716/2018г. по описа на Районен съд - Габрово. В рамките на заповедното производство съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК съдът е указал на заявителя „ВИК" ООД да предяви установителен иск относно вземанията си. Определението на съда е получено от „ВИК" ООД на 30.07.2018 г.

Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 654,08 лева общ размер на неиздължената главница за предоставени ВиК услуги в периода 22.02.2016г. - 21.03.2018 г.; 46,33 лева - общ размер на мораторна лихва /обезщетение за забавено плащане/ върху главницата за периода от датата, следваща падежа за плащане по всяка от фактурите, до датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение или общо за периода 31.05.2016г. - 31.03.2018г., законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 1б.04.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира и направените разноски по делото.

В съдебно заседание адвокат А., който поддържа предявените искове и излага съображения за уважаването им.

Ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител адвокат Н.Х.. В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител е депозирал писмен отговор, в който заема становище за неоснователност на предявените искове и моли съдът да ги отхвърли по следните съображения:

Моли да се вземе предвид, че няма достатъчно доказателства, че именно Л.П. следва да отговаря по настоящия иск. Налице е задължение, което според приложените книжа следва да се свързва с лицето В.П.К., живяла на този адрес. Няма обаче документи за собственост, по които да се съди кой е бил страна по договора и евентуално - дали е имало прехвърляне на имота. Задава се въпрос като каква е фигурирала в договора г-жа Кирова - като собственик или като ползвател на имота. Дори да се допусне, че тя е била законния собственик на имота към датата на смъртта си, не се знае нищо за датата на кончината и евентуалните й наследници. Съвпадението на фамилиите не е достатъчно, за да се приеме, че именно Л.П. е новия собственик на имота, че е приел наследство, че е единственият наследник и следователно - длъжник по договора. Още в исковата си молба ищецът е поискал да му се издаде удостоверение за представяне пред ГРАО, въз основа на което да направи справка кои са наследниците на длъжницата. До момента обаче няма представен никакъв документ за това обстоятелство, а то е от значение за изхода на делото - както за основателността му, така и за евентуалните трети лица, които също ще бъдат заинтересовани от изхода на делото. Защото ако нямаме доказателства колко и кои са собствениците, пасивната легитимация по иска остава неизяснена.

При обикновеното призоваване този довод би следвало да се изтъкне от ответника, но в случая, както се вижда от всички приложени документи, той не е имал възможност да се запознае с никое от предявяваните искания - както по частното, така и по настоящото производство. И в двата случаи ответникът е призоваван при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От гледище на закона това е достатъчно за да се даде ход на делото, но не и за обосноваване на иска с оглед изчерпателен отговор по чл. 131 от ГПК. Задължение на ищеца е да докаже кои са наследниците на евентуалната длъжница, за да се знае кой всъщност следва да отговаря за задълженията й и в каква част.

След като е задължение на ищеца да докаже по несъмнен начин пасивната легитимация по делото на ответника, това задължение не е изпълнено. По посочените причини се прави искане съдът да отхвърли искането на ищеца за доказване, че ответникът дължи посочените в исковата молба суми.

В съдебно заседание адвокат Х. не се явява, но представя писмено становище, в което моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като излага аргументи за това.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 716/2018 г. по описа на РС – Габрово се установява, че по искане на заявителя-ищец съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2068/17.04.2018 г., с която е разпоредено ответникът-длъжник да му заплати: сумата 654,08 лева общ размер на неиздължената главница за предоставени ВиК услуги в периода 22.02.2016 г. - 21.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 16.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 46,33 лева - мораторна лихва за периода 31.05.2016 г. - 31.03.2018 г., както и сумата 28,00 лв. заплатени държавни и банкови такси – разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца съществува интерес да предяви искове за установяване на вземанията си и обуславя допустимостта на същите. Разгледани по същество, исковете са основателни.

С исковата молба е представен карнетен листове, отразяващ отчитанията на водомера в обект с адрес гр. Габрово, ул. «******» № 17, ап. 20, на името на В.П.К., номенклатура на състоянията на водомера, използвана от инкасаторите на „ВИК" ООД, заповед № 363/31.10.2012г. на Управителя на „ВИК" ООД гр. Габрово за определяне цената на предоставяните ВиК услуги и Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор "В и К" ООД – Габрово. Към ч.гр.д. № 716/2018 г. на РС Габрово е приложена справка за задълженията на абоната.

В съдебно заседание ищецът представи предписание за периодична проверка на водомер №********** от 21.07.2016 г.

Автентичността на писмените доказателства не е оспорена от ответната страна. От тях се установяват изложените в исковата молба твърдения, касаещи предоставените за процесния обект ВиК услуги, а именно: Ищецът има качеството „оператор" по смисъла на чл. 2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и като такъв е предоставял водоснабдителни и канализационни услуги за обект, представляващ апартамент с административен адрес гр. Габрово, ул. „******" № 17, ап. 20. Съгласно представеното заверено копие на карнетен лист, за посочения в исковата молба период на процесния обект са отчетени следните количества потребена вода:

 

 

От нанесения код срещу всяко отчетено показание на водомера в карнетните листи става ясно, че до 22.06.2016 г. потребените количества са определяни съобразно показанията на водомера, като е вписано, че същият е изправен. От 21.07.2016 г., когато на абоната е било издадено предписание за периодична проверка на водомера, до 21.11.2016 г., в карнетния лист е вписан код 11, означаващ неизправен водомер или такъв подлежащ на проверка. След 21.03.2017 г. в карнетния лист е вписан код 1, означаващ «без водомер». Констатира се, че срещу по-голямата част от вписаните в карнетния лист стои подпис на абоната, потвърждаващ отчетените количества вода.

По искане на ищцовата страна като свидетел беше разпитан инкасатора на обекта Н.Ц.К.. Свидетелката обясни пред съда, че процесния обект попадал в нейния район на отчет в периода 2017 г. - 2019 г. Издала предписание за проверка на водомера в ап. 20, което не било изпълнено. Затова, след изтичане на тримесечния срок за изпълнението му, за обекта била начислявана вода на база разход при неизправен водомер - 5 куб.м. на месец на живущ, като на всеки 3 месеца количеството се увеличавало с един кубик. Достъп до апартамента й бил осигуряван от живеещия там мъж, на когото било връчено предписанието. В момента жилището имало нови собственици, които сменили водомера.

По отношение собствеността на процесния водоснабден обект /апартамент/, респ. относно наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника се представиха следните доказателства:

Удостоверение за наследници изх.№4231/26.09.2019 г., изд. от Община Габрово, от което се установява, че починалата на 10.12.2015 г. В.П.К. е оставила за наследници двамата си синове И.П.К. и Л.П.К..

Представено е удостоверение изх.№РД-11-4/05.01.2016 г., издадено от РС – Габрово, от което се установява, че И.П.К. се е отказал от оставеното му от В.К. наследство и отказът му е вписан в регистъра на ГРС.

Представени са нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №172, том II, рег.№6862, дело №348 от 19.09.2008 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Габрово Илия Иванов и справка от 27.09.2019 г. от електронната страница на имотния регистър за персоналната партида на Л.П.К. и постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2018 г. на ЧСИ с район на действие Окръжен съд - Габрово Звезделина Василева.

От цитираните по-горе документи по безспорен начин се установява, че в процесния период апартаментът е бил еднолична собственост на ответника, като получен по наследство от неговата майка, а на 17.09.2018 г. имотът е продаден на публична продан за погасяване на задълженията на Л.К. към „Банка ДСК” ЕАД.  

По искане на ищеца като свидетел е разпитан и братът на ответника И.П.К., който обясни, че майка му притежавала апартамент в град Габрово, на ул. „******” №17, ап.20. След смъртта на майка му, свидетелят извършил отказ от наследство. Брат му живял в жилището през определени периоди от време.

При така установените факти съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин съществуването на облигационни отношения между ищеца и ответника, при действието на представените Общи условия на ищеца в процесния период. Отговорността на ответника за заплащане стойността на ползваните услуги произтича от качеството му на единствен собственик на горепосочения апартамент, с кл. № 031533, на който ищецът е предоставял ВиК услуги, отчетени в представения карнетен лист.

Съгласно чл. 2 от ОУ на ищеца, потребители на В и К услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

В началото на процесния период потреблението в процесния обект е отчитано и фактурирано съгласно показанието на намиращия се в апартамента водомер, а впоследствие е начисляван служебен разход, който намира своето основание в Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно чл. 11 ал. 5 от наредбата, доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Съгласно чл. 34а ал. 1 от същата наредба, периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Съгласно ал. 5 от същата разпоредба, когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от наредбата. Съгласно последната, до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м за всеки обитател. Съгласно чл. 39 ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се заплаща, както следва: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

В настоящия случай се констатира именно наличието на горепосочената хипотеза. Констатацията за наличието на предпоставката за периодична проверка на инвидидуалния водомер в процесния апартамент се установява от представеното и неоспорено от ответната страна предписание за периодична проверка на водомер, както и от показанията на разпитаната свидетелка-инкасатор на обекта. С предписанието ответникът-потребител на ВиК услуги е информиран за задължението си в тримесечния срок по чл. 34а ал. 5 от наредбата да извърши периодична проверка на монтирания водомер, като е уведомен и за произтичащите от неспазването на това задължение санкции. Съгласно чл. 34а ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., периодичните проверки се извършват за сметка на потребителите, т.е. дружеството-ищец пристъпва към действия по изпращане на водомера за проверка или замяната му с нов едва след като потребителят направи такова искане, респ. заплати дължимата за това цена на услугата. Не се твърди това да е сторено, а свидетелката съобщи, че подмяната на водомера е извършена едва от следващия собственик на апартамента.

След като в предписания от инкасатора тримесечен срок не е извършена проверка на водомера, дружеството-ищец правомерно и в съответствие с цитираните по-горе разпоредби на чл. 39, ал. 6 във вр. с ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., е начислявало служебен разход за процесния водоснабден обект. Начислените количества са определени съгласно чл. 39 ал. 5 т. 1 пр. 2-ро от наредбата и е съобразено правилото на ал. 6, позволяващо завишаване с 1 куб.м. на всяко тримесечие.

За всеки от отчетните процесни периоди ищецът е издал фактури, които сами по себе си не са основание за плащане на отразените в тях задължения, но по силата на съществуващото облигационно отношение с оператора, потребителят на ВиК услуги е обвързан както от разпоредбите на Наредба 4/14.09.2004 г., така и от общите условия на дружеството-оператор по смисъла на чл. 2 от наредбата. Съгласно чл. 33 ал. 2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като съгласно чл. 34 ал. 1 от ОУ, възражения срещу определената дължима сума за използвани В и К услуги могат да се правят писмено пред В и К оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата. Съдът констатира съвпадение между количествата вода, отразени в представените карнетни листове и тези, за които са начислени претендираните от ищеца суми за процесния период. По делото не се твърди и не се представят доказателства за оспорване на издадените фактури.

Общият размер на начислените с фактурите суми за предоставени ВиК услуги възлиза на 654,08 лева.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че ищецът доказа по основание и размер наличието на вземанията си за главница в горепосочения размер, като предвид основателността на главния иск, основателен се явява и иска за заплащане на мораторна лихва, обусловена от неизпълнението на главното задължение, по правилото на чл. 86 от ЗЗД. Размерът на мораторните лихви за забава за периода 31.05.2016 г. - 31.03.2018 г. се установява от представеното извлечение от сметка, което не е оспорено от ответната страна и отразява подробно изчислените мораторни лихви в общ размер на 46,33 лева, като тези лихви са начислени за периода от датата, следваща падежа за плащане по всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията чрез плащане, което не беше сторено по делото. Затова предявените искове ще бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК основателна се явява ищцовата претенция за присъждане на сторените в настоящото производство разноски в общ размер на 565 лв., от които: 25 лв. - довнесена д.т., 360 лв. - заплатено адвокатско възнаграждени, 150 лв. – внесен депозит за възнаграждение на особен представител и 30 лв. – внесен депозит за призоваване на свидетел. Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца и тези разноски в размер на 28 лева или всичко разноски в общ размер на 593 лв.

Мотивиран от горните съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено, че Л.П.К., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “В И К” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от управителя Владимир Георгиев Василев, с пълномощник адвокат М.А., сумата 654,08 лв. /шестстотин петдесет и четири лева и осем стотинки/ главница за предоставени ВиК услуги в периода 22.02.2016 г. - 21.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2068/17.04.2018 г. по ч.г.д. № 716/2018 г. на РС – Габрово, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1  ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

ПРИЗНАВА за установено, че Л.П.К., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “В И К” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от управителя Владимир Георгиев Василев, с пълномощник адвокат М.А., сумата 46,33 лв. /четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ мораторна лихва върху главницата за периода 31.05.2016 г. - 31.03.2018 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2068/17.04.2018 г. по ч.г.д. № 716/2018 г. на РС – Габрово, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1  ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Л.П.К., ЕГН:**********, с адрес *** да заплати на “В И К” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от управителя Владимир Георгиев Василев, направените направените разноски в настоящото исково производство и в производството по ч. гр. д. № 716/2018 г. на Районен съд Габрово в общ размер на 593,00 лв. /петстотин деветдесет и три лева/, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            

                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: