Р Е Ш Е Н И Е
260389/17.3.2021г.
гр.Варна, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд,
първи наказателен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при секретаря Петя
Георгиева,
като разгледа докладваното от председателя АНД № 5220 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Финансово-счетоводна къща Актив“ ЕООД-гр.Варна
срещу Наказателно постановление № 541246-F566916/12.10.2020г. на директора
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Жалбоподателят
счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно,
издадено при нарушаване на процесуалния и материалния закон. Оспорва
фактическите констатации в акта. Твърди, че съставеният АУАН не е връчен по
надлежния за това ред, както и че същият не отговаря на изискванията на чл.42
от ЗАНН. Привежда и доводи за маловажност на случая. В депозирано писмено
становище оспорва констатацията, че през 2019г. дружеството е реализирало
оборот от 760 лева, като твърди, че се касае за суми, осчетоводени през 2018г.
Поддържа, че през 2019г. дружеството не е извършвало дейност, не е имало
назначени работници и е подало декларация за неактивност. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивното дружество,
редовно призовано, се
представлява от адв.Петков, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Представител
на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита,
че извършването на нарушението е установено правилно, както и че не са налице
претендираните от жалбоподателя процесуални нарушения. Моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Дружеството-жалбоподател е с предмет на дейност комплексно
счетоводно и административно обслужване на фирми и граждани, консултантска
дейност, организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети по
реда на ЗС и др. На 12.01.2019г. дружеството отчело на регистрирано в НАП
фискално устройство оборот в размер на 760 лв. Същото имало и ангажиран
служител по трудово правоотношение- Жулиде Маринова, на длъжност „служител
информация“. С посоченото лице бил сключен трудов договор на 12.08.2016г.,
който бил прекратен на 29.01.2019г. Въпреки това до 30.06.2020г. не била
подадена декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО. Междувременно на 21.02.20г. въззивното дружество подало декларация, с
която декларирало, че през отчетната 2019г. не е осъществявало дейност по
смисъла на Закона за счетоводството. Впоследствие от С.В.В.- старши инспектор
по приходите в ТД на НАП -Варна била извършена проверка в съответната
информационна система, при която изложените обстоятелства били установени. Във
връзка с неспазването на законоустановения срок за подаване на декларацията, на
27.08.2020г. проверяващата съставила акт за установяване на административно
нарушение на „Финансово-счетоводна къща Актив“
ЕООД за това, че като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен
данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по
чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2019г. в ТД на НАП по данъчна регистрация на
дружеството-ТД на НАП-гр.Варна, в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО, който съгласно §25, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
и за преодоляване на последиците е удължен до 30.06.2020г. Актът бил съставен в
присъствието на представляващата дружеството, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на съставения акт на 27.08.2020г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на „Финансово-счетоводна къща
Актив“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв.
за нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства- от разпита на свидетелката С.В.В., както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката следва
да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същата не
извлича ползи от твърденията си и няма данни да е заинтересувана или предубедена,
при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените
от нея показания.
С най-голямо значение за изясняването
на делото от приобщените писмени доказателства са приложените: разпечатка от
справка за подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО, (от която е видно, че към датата на
проверката такава не е била подадена от дружеството), разпечатка от справка за
обороти на регистрираното от санкционираното лице ФУ (от която се установява,
че през 2019г. е отчетен сумарен оборот от 760 лв.) и Справка за актуално състояние на всички действащи
трудови договори (съдържаща данни за наличие през 2019г. на ангажиран по
трудово правоотношение служител).
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва
да извърши проверка на законността на
оспореното пред него наказателно постановление, като
следва да прецени правилно
ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО
задължава данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават
годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е
определен във втората алинея на цитираната норма, а именно- до 31 март на
следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице. С §25, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците срокът за изпълнение на това задължение е удължен
до 30.06.2020г.
Според чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО
данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като
юридическо лице „Финансово-счетоводна
къща Актив“ ЕООД със седалище-***, се
явява данъчно задължено лице, което е било натоварено със задължението по
чл.92, ал.1 от ЗКПО. Не се спори по делото, че данъчната декларация по чл.92,
ал.1 от ЗКПО не е била подадена не само в установения за това срок, но и до
момента на проверката. От своя страна санкционната разпоредба на чл.261, ал.1
от ЗКПО предвижда съответно наказание за данъчно задължено лице, което не
подаде декларация по този закон или не я подаде в срок. Като не е изпълнило процесното
задължение в законоустановения срок, „Финансово-счетоводна къща Актив“ ЕООД действително е осъществило състава на нарушение по
чл.261, ал.1 от ЗКПО, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с
обжалваното наказателно постановление.
Неоснователни са възраженията от
страна на санкционираното лице за липса на нарушение, тъй като дружеството не
било извършвало дейност през 2019г. Действително, нормата на чл.92, ал.4 от ЗКПО предвижда изключение, според което годишна данъчна
декларация не подават данъчно
задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по
смисъла на Закона за
счетоводството.
В случая обаче не може да се
приеме за безспорно доказано твърдението, че на основание цитираната разпоредба дружеството не е имало задължение за
подаване на ГДД. По делото от страна на санкционираното ЮЛ е представена Декларация
от 21.02.20г., с която декларирало пред НСИ, че през отчетната 2019г. не е
осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Представени са копия на фактура за услуга-годишно счетоводно обслужване за 2018г. за
сумата от 480 лв., с посочена дата на данъчно събитие 31.12.2018г., както
и хронологичен регистър на сметка 501 за сумата от 280 лв., според който сума в посочения размер е платена с ПКО на 27.02.2018г. Представени са и копия на дневен финансов отчет за дата 28.02.2018 г., в който е отразена счетоводна услуга на стойност 280,00 лева, както
и дневен финансов отчет за дата 12.01.2019г., в който е отразена счетоводна услуга на стойност 480,00 лв. Същевременно по делото е приобщен и дневен финансов отчет от дата 12.01.2019 г., в
който е отразена
получена в брой сума от 760,00 лв. от 2 бр. клиенти. Твърди се в
представеното писмено становище, че сумата от 480 лв. представлява плащане по
фактура, издадена и осчетоводена през 2018г., а сумата от 280,00 лева е
маркирана в паметта на фискалното устройство на 28.02.2018г., но поради пропуск
да бъде разпечатан дневен отчет, същата автоматично е прехвърлена от апарата
при следващото му включване на 12.01.2019г. В Решение № 251 от
17.02.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3336/2019 г., постановено по сходен случай обаче се приема, че подобни доказателства са противоречиви по отношение
датата на полученото плащане, неговия предмет и начина на отчитането му, поради което не установяват по
безспорен начин, че се касае
за една и съща сума, а не за две плащания на една стойност, но с различен
предмет, направени
на различни дати. В цитираното решение ВАдмС приема, че тази неяснота прави невъзможно и безспорното установяване
на данъчния период, в който приходът е следвало да бъде признат счетоводно,
което всъщност е релевантно за определяне дали действително дружеството е имало
задължение за подаване на ГДД по чл. 92
от ЗКПО за съответната
година или не. В решението се изтъква, че според
§1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството
за да се приеме, че предприятието не е осъществявало дейност през отчетния
период, то трябва не само да не е извършвало сделки по чл.
1, ал. 1 от Търговския закон, но и през отчетния период да не са възникнали
условия да бъде признат приход съгласно Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, да не е осъществявало дейност, свързана с инвестиции, производство
и/или продажба, както и да не е осъществявало покупка на стоки и услуги с цел
получаване на доходи и печалби. Подчертава се, че изясняването
на тези несъответствия чрез ангажирането на безспорни доказателства за това, че
дружеството не е имало приходи, които да са признати за 2019 г., за да отпадне задължението му за подаване на ГДД,
е било в тежест на въззивното
дружество, но такова доказване
не е проведено. Настоящият
състав споделя изцяло посоченото становище, като се солидаризира и с формирания
извод, че при тези обстоятелства правилно е констатирано наличието на нарушение
на чл.92, ал.1 от ЗКПО.
Отделно от изложеното следва да
се отбележи, че твърдението, изложено в писменото становище, че през 2019г.
дружеството не е имало назначени работници, не отговаря на истината. В
действителност същото е имало ангажиран служител, чийто трудов договор е
прекратен на 29.01.2019г., а това обстоятелство също подкрепя извода за
недоказаност на твърденията, че през отчетния период дружеството не е
осъществявало дейност. Наказващият орган не търпи упрек за това, че твърдения
за наличието на посочения трудов договор не се съдържат в издаденото
наказателно постановление. До момента на издаването му от страна на
санкционираното лице не са постъпили възражения, че същото не е осъществявало
дейност-нито при съставянето на акта, нито в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН. Поради това не е била налице необходимост АНО да извърши разследване на спорните обстоятелства, тъй като не е имало данни за
подобно оспорване.
Предвид всичко изложено съдът не
намира основания да се съгласи с твърденията, че санкционираното дружество не е
осъществило вмененото му нарушение.
При извършената цялостна служебна
проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени
са в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, видно от приложеното по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
на Изпълнителния директор на НАП.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и
да организира адекватно защитата си.
Санкцията е определена законосъобразно,
в минималния размер, предвиден в закона, като са отчетени особеностите на
случая и липсата на данни за други нарушения на ЗКПО.
Не са
налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение се изразява в неспазване на законоустановен срок за
изпълнение на дадено административно задължение, без да е свързано с
настъпването на определени вредни последици. Настоящото деяние не се отличава с
по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени
обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Напротив, в случая не само не е
бил спазен законоустановения срок за подаване на процесната декларация, но няма
данни такава изобщо да е била подадена.
Предвид изложеното съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и направеното
от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. Производството
по делото е протекло в едно съдебно
заседание, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва
да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80
лева. Посочената сума следва да бъде
заплатена от санкционираното лице в полза на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление № 541246-F566916/12.10.2020г. на директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на „Финансово-счетоводна
къща Актив“ ЕООД-гр.Варна, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.261,
ал.1 от ЗКПО, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 500.00 лв., като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Финансово-счетоводна къща Актив“ ЕООД-гр.Варна с ЕИК: ********* да
заплати на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-Варна сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: