РЕШЕНИЕ
№ 1756
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110174305 по описа за 2021 година
намери следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34,
ал. 1 от ЗС. Ищецът Р С Р твърди, че с ответницата Е. П Ж. били бивши
съпрузи, чийто брак възникнал на 03.06.1989 г. и бил прекратен със съдебно
Решение № Ш-5-26/2009г.по бр. дело № 4768/2007г. на Софийски районен
съд, Брачна колегия, 85-ти състав, влязло в сила на 24.02.2009 г. На 17.01.2001
г. страните придобили следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.600.1090.1.36 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка шестстотин точка хиляда и деветдесет точка едно точка
тридесет и шест/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралнат акарта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 18.11.2021 г.; адрес на имота:
самостоятелния обект се намира на етаж 4 /четири/ в сграда с идентификатор
68134.600.1090.1. /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
шестстотин точка хиляда и деветдесет точка едно/, предназначение: жилищна
сграда, еднофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.600.1090 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка шестстотин точка хиляда и деветдесет/; предназначение на
обекта: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 /едно/; посочена в
документа площ: 62.41 /шестдесет и две цяло и четиридесет и една стотни/
кв.м., прилежащи площи: избено помещение № 65 /шестдесет и пет/, и
0.836% / нула цяло и осемстотин тридесет и шест хилядни върху сто/ идеални
части от общите части на сградата; Ниво-1 /едно/; при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.600.1090.1.35 /шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин точка хиляда и деветдесет
точка едно точка тридесет и пет/; 68134.600.1090.1.58 /шестдесет и осем
1
хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин точка хиляда и деветдесет
точка едно точка петдесет и осем/; под обекта: 68134.600.1090.1.33 /шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин точка хиляда и
деветдесет точка едно точка тридесет и три/; над обекта: 68134.600.1090.1.39
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин точка
хиляда и деветдесет точка едно точка тридесет и девет/, съгласно Схема №
15-1255943-18.11.2021 г. на СГКК-гр. София, а съгласно първичен документ
за собственост-Нотариален акт № 1, том I, рег. № 0293, дело № 1 на нотариус
Радостина Тянкова, рег. № 348 от НК с район на действие -гр. София, вписан
в АВ под Акт № 3, том II, дело № 275/2001 г.- АПАРТАМЕНТ № 36
/тридесет и шест/, находящ се в гр. София, община Столична, ж.к.“Хаджи
Димитър“ бл.ЮЗ /сто и три/, вх.“Б“, ет.4 /четвърти/, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 62.41 /шестдесет и две
цяло и четиридесет и една стотни/ кв.м., при съседи на апартамента:
стълбище, двор, двор, апартамент № 35/тридесет и пет/, заедно с
прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 65 /шестдесет и пет/, без описана
квадратура по документ за собственост, при съседи на избеното помещение:
коридор, двор, мазе № 64 /шестдесет и четири/, заедно с 0.836 % /нула цяло и
осемстотин тридесет и шест хилядни върху сто/, идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от
терена, върху който е построена сградата. Тъй като страните не можели да
поделят доброволно имота, ищецът моли съда да го допусне до делба при
квоти от по ½ идеална част за всеки от тях. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата по основния иск Е. Петкова Ж. подава отговор на исковата
молба, в който е инкорпорирана и насрещна искова молба. Не оспорва
фактите, че между страните е бил сключен брак през 1989 г., че същият е бил
прекратен през 2009 г. и че страните са придобили процесния имот през 2001
г. Твърди, че с решението за прекратяване на брака било установено, че вина
за това имал изключително ищецът по основния иск. С решението също така,
процесният имот ползването на имота, било възложено на нея, като от тогава
тя е живяла в имота с децата на страните. От 24.02.2019 г. в имота живеела
дъщерята на страните със семейството си. Твърди, че от момента на
прекратяване на брака до момента на подаване на отговора, тя владеела
собствената на ищеца ½ идеална част от имота, като ищецът не бил
предприемал никакви действия, за да оспори нейното владение върху целия
имот. Същият бил закупен със средства от кредит, който бил изплащан
изцяло от нея. За процесния период тя била извършила основен ремонт в
имота, била сменила партидата на водомерите само на свое име и до 2019 г. се
е установила да живее в жилището с двете деца на страните. Сменила и
ключалката на входната врата. От 2007 г., вноските по заема, обезпечен с
ипотека върху имота, се внасяли единствено от ответницата по основния иск.
Ищецът по основния иск не се грижил за процесния имот, тъй като нямал
постоянна работа и получавал незначителни доходи. Не бил заплащал и
данъци за имота, чиято делба се претендира. По вече изложените
съображения, ответницата по основния иск счита, че искът за делба следва да
се отхвърли. С отделен петитум, имащ характера на насрещна искова молба
моли съда да признае за установено, че тя е придобила по давност
собствената на ищеца по основния иск ½ идеална част от имота. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ищецът по основния иск и ответник по насрещния, подава
отговор на насрещната искова молба. Взема становище за неоснователност на
насрещния иск. Счита, че ищцата по насрещния иск не била придобила
2
собствената му идеална част върху имота, като излага подробни юридически
съображения в тази насока. Оспорва, твърдението на ищцата по насрещния
иск, че единствено тя е изплащала кредита по договора за покупко-продажба
на имота. Твърди, че до 2009 г. кредитът бил изплащан единствено от него.
Оспорва твърденията в насрещната искова молба за липса на ангажираност от
негова страна, като твърди, че бил предявявал претенции относно ползването
на имота и за заплащане на обезщетение за ползването, от което бил лишен.
Моли съда да отхвърли насрещния иск.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, явяват се
и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите, че страните са били съпрузи, сключили брак през 1989 г., който е
бил прекратен през 2009 г., както и че са закупили процесния имот през 2001
г. Безспорно е също така, че със съдебното решение, с което бракът им е
прекратен, ползването на процесния имот е било предоставено на
ответницата.
От ищеца са представени три броя искови молби, установяващи
предишни спорове на страните, както и актовете, с които тези производства са
приключвали. (л. 82 до л. 95 от делото).
От ответницата е представен препис на нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от 17.05.2005 г. (л. 28 от делото) от който се установява, че
между Българска пощенска банка АД от една страна и страните по
настоящото дело от друга е сключен договор за кредит, предоставен на
страните по настоящото дело. Представен е препис от извлечение от банкова
сметка, открита на името на ответницата (л. 30 до л. 51 от делото), както и
препис от справка извършена в Агенцията по вписванията (л. 52 до л. 60 от
делото).
Като свидетел по делото е разпитана Ц И. Й Заявява, че познава
страните по делото. Познава ищеца от 2015 г., ответницата – от 2017 г. Знае,
че са бивши съпрузи. Познава ищеца от Стокхолм. С ответницата се
запознала при едно от идванията си в София. Свидетелката живее в
Стокхолм, както и ищеца. Ищецът многократно молил ответницата за достъп
до общото жилище за период няколко дни до седмица. Ищецът посещавал
България по 2-3 пъти в годината и искал да бъде допуснат до общото жилище,
но ответницата по заобиколен начин отказвала. Свидетелката и ищецът били
съквартиранти в Стокхолм. Йорданова чула разговор между страните,
проведен по телефона, по високоговорител, ответницата да го пусне в
жилището, за да не търси хотел. Тя отговорила, че не е удобно към онзи
момент и предпочита той да не влиза там. Ищецът отсяда на хотел като идва в
България. Ищецът бил казал на свидетелката, че не разполага с ключ от
жилището.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
С решението по допускане на делба се установява кои са вещите –
предмет на делбата, кои са съсобствениците и при какви квоти следва делбата
да се допусне. В случая делбата на недвижимите имоти се явява допустима с
оглед на чл. 34, ал. 1 ЗС. Между страните не се спори, а и от доказателствата
по делото се установява, че предмет на делбата е недвижима вещ –
3
2
апартамент № 36, находящ се в със застроена площ от 62,41 м. Също така
безспорно е между страните и установено от приложените по делото
доказателства, че процесният апартамент е бил придобит по време на брака
между страните при условията на съпружеска имуществена общност. В
случая между страните е налице спор за това кои са съсобствениците и кои са
квотите. По-конкретно ответницата по делото твърди липса на съсобственост,
поради което моли за отхвърляне на главния иск, тъй като твърди, че е
изключителен собственик на процесния имот, поради което моли за
уважаване на предявения от нея насрещен установителен иск. Становището
си за собственост на имота, Е. Ж. извлича на първо място от твърдението, че
само тя е заплащала предоставения на страните кредит за закупуване на
имота. След анализ на доказателствената съвкупност съдът не намира този
факт за доказан. От представения по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 17.01.2001 г. (л. 5 от делото) се установява, че
процесният недвижим имот е закупен и от двамата съпрузи за сумата от общо
25000 лева. От този нотариален акт не се установява тези парични средства да
са били предоставени на съпрузите от трето по делото лице, а е видно, че
именно с тях е закупен процесният имот. Представеният от ответницата
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 17.05.2005 г. (л. 28 от
делото) установява, че предоставеният и на двете страни кредит, е с цел
ремонт на вече закупения апартамент и рефинансиране на старо задължение,
което обаче не е конкретно посочено. На следващо място недоказано е и
обстоятелството, че единствено ответницата е заплащала вноските по
кредита. Представеното в тази връзка от нея доказателство – извлечение от
нейна банкова сметка – съдът намира за негодно да докаже обстоятелството.
От въпросното извлечение не става ясно кои точно суми са заплащани за
погасяване на задължението по договора за кредит, тъй като в основанието на
нито една от тях не е посочена ясна връзка между сумата и някой от
правноиндивидуализиращите белези на договора – номер на същия, номер на
нотариалния акт, дата на сключване или други подобни. Ето защо съдът
намира за недоказано твърдението на Е. Ж., че тя единствена е предоставила
средствата за процесния апартамент. На следващо място, дори и да се приеме,
че това е така, в полза на ответницата биха се породили различни права –
право на иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК или чл. 29, ал. 3 СК, но този
факт сам по себе си не доказва наличието на намерение за своене на
процесния апартамент.
По отношение на направеното от ответницата възражение за настъпила
в нейна полза придобивна давност: между страните е безспорно, че
процесният имот е бил придобит при условията на съпружеска имуществена
общност, като с решението за развода същият, в качеството си на семейно
жилище, е бил предоставен на ответницата на основание 56, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 57, ал. 1 СК на основание съдебното решение между страните е
възникнало наемно правоотношение с предмет процесния апартамент, при
което ищецът има качеството на наемодател, а ответницата – качеството на
наемател. Поради това съдът намира, че в момента предоставяне на
ползването на процесния апартамент от ответницата, същата е била
собственик на своята идеална част и държател, а не владелец на идеалната
част на съпруга си. Естествено, не е недопустимо лице, което държи една вещ
– собственост на друго лице – на облигационно основание да започне да я
държи като своя и по този начин да придобие качеството „владелец“.
Съгласно легалната дефиниция владението е упражняване на фактическа
4
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя
(чл. 68, ал. 1 ЗС). Съществените признаци на владението са два: обективен -
упражняване на фактическа власт – и субективен – намерение да се владее за
себе си. За да се приеме, че е налице владение на съсобственик, който ползва
цялата вещ, по отношение именно на цялата вещ – т.е. по отношение дори и
на тези идеални части, които не са негова собственост – е необходимо да се
отговори на един по-висок критерий на обективирани действия, от които да е
ясно намерението да се владее цялата вещ, включително и идеалните части на
останалите сънаследници. След анализ на доказателствената съвкупност
съдът не намира, че този критерий е бил достигнат между страните. На първо
място твърдението на ответницата, че никога не била допускала ищеца до
апартамента, не се установи безспорно по делото. Единственото
доказателство за това са показанията на свидетелката Йорданова, която заяви,
че ответницата не допускала ищеца да преспива в процесния апартамент.
Доколкото обаче самата свидетелка заяви че познава страните от 2015 г.
респективно 2017 г. то това е най-ранният момент, от който може да се
направи извод, че ищецът не е посещавал апартамента. За периода от 2009 г.
до 2015 г. не може да се направи извод, че К. не е бил допускан до имота. На
следващо място, в показанията си Йорданова заявява, че К. не бил допускан
от Ж. поради временни неудобства, свързани с пребиваването на семейството
на голямата дъщеря на страните, а не поради факта, че Ж. счита апартамента
за свой. В тази връзка следва да се отчете и причината за предоставянето на
апартамента в нейно държане, а именно характера на съдебното решение.
Доколкото неговата функция е именно да ограничи достъпа на ищеца до това
жилище, простият факт, че ответницата не го е допускала, не може да се
приеме за безсъмнена индиция за намерение вещта да се държи като своя. Т.е.
дори по отношение на периода от 2015 г. до 2021 г. не може да се приеме за
доказано, че ответницата достатъчно ясно е заявила пред ищеца намерението
си да свои цялата вещ, включително и неговата идеална част.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че в рамките на съдебното
дирене в настоящото производство Е. Ж. не успя да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че е владяла имота през периода от 2009 г. до 2021
г., поради което не счита, че същата го е придобила при условията на чл. 78,
ал. 1 ЗС. С оглед на това процесният апартамент следва да бъде допуснат до
делба при квоти от по ½ за всяка от страните, а предявеният от ответницата
насрещен установителен иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските, съдът счита, че дължи произнасяне
въпреки специфичния характер на делбеното производство. Това се налага
тъй като в случая заедно с основния иск за делба беше разгледан и един
допълнителен, насрещен установителен иск. Искането на ответницата да бъде
призната за изключителен собственик на имота не беше въведено с
възражение, а с отделна насрещна искова молба, по която беше заплатена и
държавна такса. Тъй като този иск подлежи на отхвърляне, обаче тези
разноски следва да останат в тежест на ответницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между И. Б. К., ЕГН:
5
**********, със съдебен адрес г и Е. П. Ж., ЕГН: ********** със съдебен
адрес по отношение на следния съсобствен между тях недвижим имот –
апартамент № 36, находящ се в гр. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 62,41 квадратни метра, при съседи на
апартамента: стълбище, двор, двор и апартамент № 35, заедно с прилежащото
избено помещение № 65, без описана квадратура по документ за собственост,
при съседи на избеното помещение: коридор, двор, мазе № 64, заедно с 0,836
%, идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
припадащата се част от терена, върху който е построена сградата при квоти:
½ идеална част за И. Б. К., ЕГН: ********** и ½ идеална част за Е. П. Ж.,
ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. Ж., ЕГН: ********** срещу И. Б. К.,
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 78, ал. 1
ЗС за признаване за установено, че Е. П. Ж., ЕГН: ********** е
изключителен собственик на следния недвижим имот – апартамент № 36,
находящ се в гр. София, община Столична, ж.к.“Хаджи Димитър“ бл. 103,
вх.“Б“, ет. 4, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 62,41 квадратни метра, при съседи на апартамента:
стълбище, двор, двор и апартамент № 35, заедно с прилежащото избено
помещение № 65, без описана квадратура по документ за собственост, при
съседи на избеното помещение: коридор, двор, мазе № 64, заедно с 0,836 %,
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
припадащата се част от терена, върху който е построена сградата
Решението в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6