Определение по дело №260/2022 на Административен съд - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№  483                                                           06.10.2022г.                                  град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на шести октомври                                                         две хиляди двадесет и втора година

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 260 по описа на съда за 2022г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.34, ал.5 и ал.6 във вр. с ал.1, т.5 от ДОПК.

            Образувано е по жалба от  „Л.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя С. Н. Д. срещу Решение за отказ за спиране на производство №Р-22001022000921-104-001/22.07.2022г. на В. Х. Р. като началник на сектор при ДТ на НАП – Бургас. Твърди се нарушение на материалния закон поради неправилна преценка на органа за необходимостта от спиране на производството по ревизията. Сочи се заболяване и отпуск на счетоводителката Бойка В., на която е възложено подготовката и представянето на документи по ревизията. Твърди се, че лицето работи на граждански договор и не може да получи болничен лист или да излезе в отпуск. Отделно от това, жалбоподателят сочи, че по електронна поща към молбата за спиране на производството са качени част от документите – 4бр. фактури за продажби. Моли се отмяна на Решението на органа и постановяване на спиране на производството за поискания срок.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-22001022000921-020-001/23.02.2022г. на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК В. Х. като началник на сектор в ТД на НАП – Бургас е възложила извършване на ревизия на жалбоподателя от инспектори по приходите с обхват: ДДС през периода 25.06.2021г. – 31.01.2022г. за срок от 3 месеца от връчване на заповедта. Заповедта е връчена на адресата електронно на 14.04.2021г.

С последваща заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизията №Р-22001022000921-020-002/13.07.2022г. на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113 и чл.114, ал.2 от ДОПК органът е продължил срока на ревизията до 12.09.2022г. Заповедта е връчена на адресата електронно на 15.07.2022г.

            С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПД/ №Р-22001022000921-040-001/07.03.2022г. на орган по приходите управителят на дружеството е задължен да представи документи, справки и обяснения във връзка с ревизията на основание чл.37, ал.2 и ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК. Искането е връчено на адресата електронно на 14.04.2022г.

            С молба вх.№ИТ-00-5034/19.07.2022г. по описа на ТД на НАП  - Бургас управителят на дружеството е поискал от началника на сектора спиране на ревизията на основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК за срок от 3 месеца поради заболяване и отпуски на счетоводния персонал на дружеството, което го затруднява да представи в срок целия обем документи по ревизията. Отделно е представил по електронен път 2бр. фактури с №23/22.10.2021г. и №24/29.10.2021г. за извършени плащания по договор за изкопни работи от 23.09.2021г.

            С оспореното Решение за отказ за спиране на производството възложителят на ревизията е отказал спирането по издаване на актовете от органите по приходите, свързани с ревизията, предвид срока за приключване на ревизията, формиращ общ период от 5 месеца, липсата на представени документи от ЗЛ, възможността за удължаване на срока за представяне на документите по чл.25 от ДОПК и липсата на банкова сметка ***формационните масиви на НАП.

            Оспореното Решение е връчено на адресата електронно на 23.07.2022г., а жалбата по делото е подадена в съда на 28.07.2022г.

            Към жалбата се представят удостоверение за актуално състояние на дружеството, граждански договор №3/03.01.2022г. и анекс №1 към договора. Видно от удостоверението, дружеството е с посочените в жалбата седалище, адрес на управление и законен представител. От договора и анекса към него се установява, че считано от 03.01.2022г. срещу възнаграждение Б. С. В. е наета като изпълнител в дружеството за обработка на първични документи на фирмата за срок от 9 месеца – от 03.01.2022г. до 30.09.2022г., който срок е спрян за периода 01.07.2022г. – 31.08.2022г. поради необходимост от грижи от В. за болен роднина и е уговорено удължаване на срока с 2 месеца - от 01.09.2022г. до 30.11.2022г.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. §2 от ДР на ДОПК, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.34, ал.5 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Оспореното Решение е издадено от компетентен орган. Нормата на чл.34, ал.3 от ДОПК възлага в правомощие на органа, възложил производството, произнасянето по молбата на дружеството. В конкретния случай се касае за образувано срещу дружеството ревизионно производство, като ревизията е възложена със заповед на издателя на оспореното Решение.

            Решението по правни последици и орган-издател представлява индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК и като такова отговаря на общите изисквания за форма по чл.59, ал.2 от АПК. Налице са наименование на органа-издател, наименование на акта, адресат, фактически и правни основания за издаване, ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на издателя и единство между волеизявлението на органа и мотивите за неговото формиране. Нормите в чл.34 от ДОПК не съдържат особени правила относно формата на акта, явяващи се изключение от общите такива в АПК.

            При издаване на Решението органът е спазил изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на относимите факти и обстоятелства по молбата на субекта и служебно събиране на относимите за случая доказателства от информационната система на НАП. Събраните в хода на съдебното производство допълнителни доказателства не опровергават приобщените такива в административното производство, поради което е спазен принципа за истинност по чл.7 от АПК във вр. с принципите за законност и обективност по чл.2 и чл.3 от ДОПК. Липсва нарушение на правото на защита на ревизиращото лице по чл.6, ал.3 от ДОПК.

Решението съответства на материалния закон.

Молбата на дружеството за спиране на ревизионното производство е в хипотезата на чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК. Процесуалните условия за нейното подаване са изпълнени, т.к. изхожда от субекта на ревизията и искането е еднократно /за първи път в производството/. Нормата на чл.34, ал.3 от ДОПК освен определяща компетентния орган съдържа и материалноправното основание за уважаване на молбата, свързано с необходимостта от преценка на органа. Тази преценка следва да бъде обективна и обоснована, което означава съобразяване на посочените в молбата причини за исканото спиране с конкретните обстоятелства и наличните доказателства в производство. Доказателствата следва да са от естество да затрудняват или препятстват временно развитието на производството, както и такива, във връзка с които би се затруднило упражняването на правото на защита на субекта. При извършване на посочената в чл.34, ал.3 от ДОПК преценка дали обстоятелствата и наличните доказателства съставляват основания за спиране на производството органът действа в условията на оперативна самостоятелност, като издаденото Решение подлежи на съдебен контрол за съответствие с целта на закона.

По делото се установи, че отказа за спиране на производството почива на действителните факти за ревизираното лице относно ресурсната му обезпеченост във вид на наличен персонал и нуждите на ревизията. Целта на ревизионното производство е бързина и ефективност, а обхватът на възложената ревизия по ЗДДС не е голям /в рамките на 6-месечен данъчен период/. Исканите документи и сведения следва да се намират в счетоводството на дружеството като технически носители на търсената в хода на ревизията информация, поради което не е необходимо полагане на допълнителни и особени усилия от субекта за снабдяване със същите. Исканите обяснения са в рамките на възложените правомощия на Б. С. В., която осигурява счетоводната обработка на документите. Искането за представяне на документите е връчено на ЗЛ на 14.04.2022г., а молбата за спиране е подадена на 19.07.2022г., т.е. ЗЛ е имало на разположение 2 месеца и половина, които са били напълно достатъчни за представяне на документите от счетоводителя В., която е била в невъзможност едва от 01.07.2022г. Отделно от това, видно от представеното по делото нотариално заверено пълномощно от управителя на дружеството с дата 25.06.2021г., дружеството е имало възможност чрез главния счетоводител К. В. Д. да извърши исканите фактически действия по ИПД, т.к. пълномощното дава представителни и управителни права на Д. по отношение на дружеството пред органите на НАП, включващи правомощие да издава, подава и получава счетоводни и всякакви други документи от името на управителя и на дружеството, включително и правото да упълномощава от името на дружеството други счетоводители с посочените права. Следователно, наведеното в жалбата възражение за невъзможност на дружеството да представи в искания срок посочените в ИПД документи, справки и обяснения е неоснователно, т.к. ЗЛ е разполагало с достатъчно възможности за извършване на посочените в ИПД фактически действия. Отделно от това, въпрос на добра търговска практика е управителят да установи такъв начин на организиране на дейността, който да му позволи във всеки момент да може да разполага с извлечения от водената в дружеството счетоводна отчетност. Начинът на работа на служителите не е извинителна причина за забавяне на ревизията, респ. основание за исканото спиране. Няма данни за невъзможност на управителя в срока по ИПД да ръководи дейността на фирмата. Отделно от това, дружеството не се е възползвало от възможността по чл.25 от ДОПК за продължаване срока за предоставяне на документите, реализирана след изтичане на 14-дневния срок по ИПД през периода 28.04.2022г. – 19.07.2022г. Отделно от това, няма данни и да е предприело действия за представяне на по-голямата част от исканите документи, справки и обяснения. С оспорения отказ не е нарушено и правото на ЗЛ за участие в ревизионно производство понастоящем /предвид издадения РД/ поради възможността по чл.37, ал.4 от ДОПК за представяне на документите до изтичане на срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, като остава открита възможността да поиска неговото удължаване при нужда.

 Изводът от изложеното е, че органът е упражнил оперативната самостоятелност в рамките на закона и при съобразяване с целта на производството без нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

Формираната съдебна практика на част от административните съдилища в страната относно правомощията на органа, свързана с възприемане на схващането за обвързана компетентност на органа при разглеждане на молбата за спиране, не се споделя от настоящия съд. Това схващане противоречи както на правилата на систематичното тълкуване на чл.34, ал.3 във вр. с основанията за спиране по чл.34, ал.1 от ДОПК, между които е и процесното такова по чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК, така и на правилата на граматичното тълкуване. Посочената в чл.34, ал.3 от ДОПК „преценка“ на органа за наличие на условията за исканото спиране е не само строго формална, но и съдържателна, поради което включва формиране на становище относно фактическите условия за спиране съобразно конкретните особености на данъчния субект, неговите нужди и възможности, нуждите на съответното данъчно производство, обема на исканата информация и мястото на нейното съхранение. Ако нормата на чл.34, ал.3 от ДОПК определя само компетентния орган, смисловото й съдържание не ще включва термина „преценка“ на основанията по ал.1 и ал.2. И ако нормата на чл.34, ал.3 от ДОПК определя правомощието на органа като обвързана компетентност, липсва причина за включване на израза в съдържанието на текста. „Преценката“ по смислово значение представлява извършване на оценъчна дейност на фактите и обстоятелствата и формиране на правен извод, която дейност освен формален има и съдържателен елемент.

На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще отхвърли оспорването.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалба вх.№3188/28.07.2022г. по описа на съда на  „Л.“ ЕООД /с посочени данни/ срещу Решение за отказ за спиране на производство №Р-22001022000921-104-001/22.07.2022г. на В. Х. Р. като началник на сектор при ДТ на НАП – Бургас.

            На основание чл.34, ал.7 от ДОПК определението на съда е окончателно.

            Определението да се съобщи на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: