РЕШЕНИЕ
№ 4588
Стара Загора, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - III състав, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИРЕНА ЯНКОВА |
При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ГРИША СПАСОВ МАВРОВ като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 20257240700799 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по искова молба, подадена от И. Р. И., който към момента на предявяване на исковата претенция е изтърпяващ наказание в Затвора гр. Стара Загора, против Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" гр. София с иск за заплащане на обезщетение в размер на 3210 лева, за претърпени от него неимуществени вреди, поради бездействието на Началника на Затвора гр. Стара Загора да му осигури полагащата му се годишна почивка за 2023 г. и за 2024 г.
В исковата молба се твърди, че бил започнал на 14.11.2022 година работа като помощник-готвач в Затвора гр. Стара Загора. В началото на месец септември 2023 година поискал от инспектор при ИСДВР да ползва годишната си почивка, от който разбрал, че е загубил това право. В началото на май 2024 г. отново попитал инспектор ИСДВР кога ще ползва годишната си почивка, от който получил отговор, че отново е загубил това право. През 2025 година му било разрешено ползването на годишна почивка. Твърди, че в резултат на това бездействие на служители на затворническата администрация е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на човешкото му достойнство, чувство за малоценност и страх, поради нарушаване на правата му.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа иска.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София /ГДИН/ оспорва предявения иск по основание и размер чрез процесуален представител.
Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Стара Загора редовно уведомена, представлява се от прокурор М., който счита исковата молба за неоснователна и недоказана.
Административен съд – Стара Загора, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:
И. Р. И. е назначен като „Сменник“ в затворническата столова към Затвора - Стара Загора, съгласно заповед № Л-5586/11.11.2022 г., считано от 14.11.2022 г,. като е полагал доброволен неплатен труд по чл. 80 от ЗИНЗС. След проведен конкурс за щатна длъжност „Сервитьор и чистач“ към обслужващата и комунално-битова дейност в Затвора - Стара Загора, И. Р. И. е спечелил конкурса и е назначен на длъжност „Сервитьор и чистач“, съгласно заповед № Л-4828/27.09.2023 г., считано от 28.09.2023 г. Той работи на тази длъжност до месец Юни 2025 г., когато въз основа на докладна записка № 4541/26.06.2025 г. от мл. инсп. М. Т. на длъжност „Готвач затворническа кухня“ към Затвора - Стара Загора, за влошена трудова дисциплина и системно нарушаване на установените правила за работа, е прекратено участието му в трудова дейност, съгласно заповед № Л-2826/26.06.2025 г., считано от 27.06.2025 г.
Видно от изготвената справка № 6191 от 19.08.2025 година вследствие на полагания труд, изложен по-горе, лишеният от свобода е придобил и ползвал годишна почивка, както следва: придобито право м. август 2023 г., не е ползвана; придобито право м. юни 2024 г., не е ползвана; придобито право м. април 2025 г., ползвана в периода от 02.05.2025 г. до 17.05.2025 г. със заповед № Л-1953/29.04.2025 г. Според справката в Затвора гр. Стара Загора, ежемесечно се изготвя докладна записка, съдържаща имената на лишените от свобода, придобили право на годишна почивка. Така, съгласно докладна записка № 7385 от 12.12.2023 година Началникът на Затвора е уведомен, че ищецът е придобил право да ползва годишната си почивка през месец август 2023 г. Съгласно докладни записки от 10.07.2024 г., от 15.08.2024 г. и от 12.09.2024 година Началникът на Затвора е уведомен, че ищецът е придобил правото си да ползва годишна почивка през месец юни 2024 година. От изготвената справка се установява, че тези докладни се свеждат до знанието на Началника на Затвора, Началник сектор СДВР и инспектори СДВР, след което инспекторите социална дейност запознават лишените от свобода, придобили право на годишна почивка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи. Искът е процесуално допустим и поради това, че изхожда от активно легитимирано лице по см. на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, против пасивно легитимираната страна по см. на АПК, пред местно компетентен съд. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към Министъра на правосъдието с териториални служби.
Въпреки извода за допустимост на иска, съдът намира, че същият следва да се отхвърли изцяло като неоснователен, поради следните съображения:
В Глава девета на ЗИНЗС, в Раздел I се уреждат правата и задълженията на лишените от свобода, какъвто се явява ищецът. По делото са налице безспорни писмени данни, че със заповеди на Началника на Затвора в град Стара Загора И. е определен да работи като сменник на обект, считано от 14.11.2022 година, а впоследствие като сервитьор и готвач.
Ищецът не доказа поведение на администрацията на ответника, несъответстващо на нормата на чл. 3, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка със задължението по чл. 82 от ЗИНЗС за осигуряване на годишна почивка за 2023 и 2024 година.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода, които през последните 10 месеца са работили най-малко 8 месеца, имат право на годишна почивка в размер на 14 работни дни. По-подробна регламентация на реда и условията за разрешаване и упражняване на правото на годишна почивка съдържа разпоредбата на чл. 64 от ППЗИНЗС. Освен идентични на визираните в закона предпоставки относно продължителността на трудовата дейност, необходима за придобиване на правото на годишна почивка, в чл. 64, ал. 3 от Правилника е предвидено, че почивката се разрешава от Началника на Затвора в рамките на календарната година, но не по-късно от 4 месеца след като е придобито правото. Няма спор, че лицето е придобило право на годишна почивка през месец август 2023 година и през месец юни 2024 година и че същите не са ползвани.
Съгласно чл. 64, ал. 3 от ППЗИНЗС, това право се упражнява след издаване на акт от Началника на Затвора, разрешаващ ползването на това установено право на лишения от свобода, като се предвижда, че почивката се разрешава в рамките на календарната година, но не по-късно от 4 месеца, след като е придобито правото. В случая, видно от приетата като доказателство по делото справка, И. има придобито право на годишна почивка по чл. 82 от ЗИНЗС за 2023 г. и 2024 година. Съобразно с постановките на чл. 64, ал. 3 от ППЗИНЗС придобитото право на годишна почивка по чл. 64, ал. 1 от ППЗИНЗС, вр. с чл. 82 от ЗИНЗС е можел да упражни не по-късно от м. 12/2023 г., съответно до 11.2024 година, но по делото липсват каквито и да е твърдения, още по-малко доказателства, И. Р. И. да е подавал молба за разрешаване ползването на годишна почивка за 2023 г. и 2024 г. Видно от данните по справката, които не се оборват, ищецът не е подавал молба за ползване на годишна почивка, каквото право придобива през 2023 г. и 2024 г.
Ето защо липсва доказаност на твърдението на ищеца, че е налице бездействие на администрацията на Затвора в град Стара Загора във връзка със задължението й за осигуряване на годишната почивка на И. за 2023 г. и 2024 г. В този случай е налице бездействие от страна на самото правоимащо лице, а законът не вменява задължение за Началника да издаде заповед за ползване на годишната почивка автоматично при придобиване на това право, а същото следва да бъде поискано от лишения от свобода. Доколкото не се установява за 2023 г. и 2024 г. от И. да е поискано ползване на придобитото право по чл. 82, ал. 1 от ЗИНЗС, то съотв. няма и издаден акт от Началника на Затвора, затова не е налице нарушение по см. на чл. 3, ал. 2, вр. с чл. 1 от ЗИНЗС.
При липсва на доказаност на незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица при ответника, липсва една от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на иска, поради което искът се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска на И. Р. И. против ГД "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение в размер на 3210 лева, явяващи се претърпени от ищеца неимуществени вреди, следствие на противоправно бездействие на длъжностни лица при ГДИН, изразяващи се в лишаването му да ползва годишна почивка за периода 08.2023 г. до месец юни 2024 година.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд -Стара Загора в14-дневен сорк от съобщаването му
| Съдия: | |