Решение по дело №23/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260010
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Гергана Желязкова Кондова
Дело: 20212300600023
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №260010/4.3.2021 г.

 

                                       04.03.2021 г.                        гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,      ІІ-ри въззивен наказателен състав  на 24 февруари                                                             2021 година В публично заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                         ГЕРГАНА КОНДОВА

 

Секретар: М.Коматарова

Прокурор: Т.Стаматов

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВАНД № 23 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.378, ал.5 вр. чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на упълномощения защитник - адвокат от АК-***** на обв.В.Й.Й. с ЕГН ********** против Решение № 260141/16.12.2020 г., постановено по АНД № 1267/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол.

С решението, обв.Й. е признат за виновен в това, че на **.**.****г. около 13:35 часа в гр. Ямбол, по ул. „*********“ до бензиностанция „******“ в посока към с-р „**“-Ямбол управлява моторно превозно средство - двуколесно, с номер на рама ** * ***** * ** **** ** с неустановена марка, модел и собственост, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което на основание чл. 78А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

В подадената жалба се твърди, че осъщественото от Й. деяние осъществява признаците не на престъплението по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК, а на административно нарушение по чл.140 от ЗДвП. Поради това се претендира отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което Й. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложена предвидената в ЗДвП глоба в размер към минималния такъв. 

В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща представител. Последният оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на Районен съд-гр.Ямбол като правилно и обосновано.

В съдебно заседание въззивникът – обвиняем В.Й., редовно призован - не се явява, не посочва уважителни причини за неявяването си и не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от надлежна страна с правен интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно Районен съд – Ямбол приема за безспорно следното:

На **.**.**** г. обв.В.Й.Й. закупил от фирма „**** *“ ЕООД – гр. Х. електрически скутер марка „TS – 006“ с номер на рама ** * ***** * ** **** **.

На **.**.**** г. в гр.*****, обв.Й. предприел управление на посоченото двуколесно превозно средство, въпреки, че знаел, че същото не е регистрирано по надлежния ред, указан в разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № I – 45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях. На същата дата - **.**.**** г., около 13,35 часа в гр. *****, по ул. ********* до бензиностанция „******“ в посока към с-р „**“ – Ямбол, обв.Й. бил спрян за проверка от автопатрул в състав - свидетелите Г. Я. Я. и К. И. А. – младши автоконтрольори в „ПП“ при ОД на МВР – Ямбол. При проверката било установено, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. Съставен бил АУАН № ****/**.**.**** г., който обв.Й. като водач на превозното средство, подписал без възражения.

От приложената по делото Справка за съдимост рег.№**** от **.**.**** г. на БС при РС-Ямбол се установява, че обв.Й. е с чисто съдебно минало.

Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач, обвиняемият Й. е правоспособен водач на МПС от **** г., притежава СУМПС №********* с валидност до **** г. и е наказван четири пъти с фиш като водач на МПС за административни нарушения по ЗДвП.

Видно от писмо рег.№****-**** от **.**.**** г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Ямбол, процесният електрически скутер марка „TS – 006“ с номер на рама ** * ***** * ** **** **, който подлежи на регистрация, не е регистриран по съответния ред.

Пред първоинстанционният съд, както и при разпита след предявяване на обвинението обвиняемият Й. е признал вината си и е изразил съжаление за стореното.

Установеното от въззивния съд от фактическа страна напълно кореспондира с фактическата обстановка, приета от районния съд. Последният е направил пълен и подробен анализ на доказателствената съвкупност и подробно и коректно в мотивите си е изложил аргументи кои доказателства кредитира и кои не, както и защо. С внимание е подходил към показанията на свидетелите Г. Я. и К. А., както и към обясненията на обв.В.Й., съпоставил ги е с другите събрани по делото доказателства и правилно и обосновано е стигнал до извод, че показанията на свидетелите и обясненията на обв.Й. следва да бъдат кредитирани като обективни и непротиворечащи  помежду си и с останалият доказателствен материал.

След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен анализ на събраните доказателства, е мотивирал правните си изводи за взетото решение.

Въз основа на така възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и непротиворечив анализ на доказателствения материал, първоинстанционният съд е направил законосъобразен и обоснован извод, че  обвиняемият В.Й.Й. е извършил деянието, субсумиращо обективната и субективна страна на съставът на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че престъплението е извършено от обвиняемия умишлено - със съзнание, че мотопедът не е регистриран, което същият е бил длъжен да стори в срок след закупуването му и преди управлението му.

Подробно и коректно в мотивите си районният съд е изложил аргументи относно извода, че извършеното деяние е с обществена опасност от степен, квалифицираща го като престъпление, а не като административно нарушение. В тази връзка проверяващият съд прецени като неоснователен довода на защитника, че извършеното от обвиняемия деяние е с ниска степен на обществена опасност и не осъществява състава на престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, а на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

При анализа на степента на обществената опасност на извършеното и извършителя, правилно първоинстанционния съд е взел предвид и отчел всички установени релевантни обстоятелствата, а именно това, че обвиняемият е закупил електрическия скутер на **.**.**** г. и въпреки, че знаел, че същият не е регистриран по законовия ред в продължение на две години, е предприел управлението му на **.**.**** г. Като се вземе предвид, че Й. ***, а е спрян за проверка в близост до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, става ясно, че е преминал през значителна част от града със съзнанието, че управлява нерегистрирано МПС и при положение, че е имал възможността, респ. е могъл да се придвижи с друго МПС или по друг правомерен начин. С така стореното, обществените отношения, свързани с безопасността на движението вече са застрашени в доста по-висока степен.

Без значение за формирания извод за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК, се явява твърдението на Й., че веднага след закупуването на скутера е направил опит да го регистрира, но от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол са му отказали регистрация, т.к. той е знаел, че скутерът не е регистриран и въпреки това си е позволил да го управлява.

Доводите на защитника, че при осъществяване на деянието обв.Й. не е застрашил другите участници в движението и не е управлявал мотопеда с превишена скорост, поради което осъщественото от него деяние е с ниска степен на обществена опасност и осъществява признаците не на престъплението по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК, а на административно нарушение по чл.140 от ЗДвП, не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Това, че при изпълнение на деянието не са осъществени неправомерни действия извън съставомерните, само по себе си не е достатъчно да определи извършеното като такова с ниска степен на обществена опасност, характерна за административно нарушение.

Правилно РС-Ямбол е преценил и това, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като законосъобразно и обосновано е освободил обв.Й. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – глоба. За извършеното от обвиняемия Й. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода по-малко от три години, а именно - до 1 година или глоба от 500 до 1 000 лева. Той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Не са налице и пречките по чл.78а, ал.7 от НК, изключващи приложението на тези правила. При определяне размера на наложеното на обвиняемия административно наказание за извършеното от него престъпление, предходната съдебна инстанция е съобразила всички обстоятелства, имащи значение за правилното му определяне съобразно принципа за индивидуализация на същото, като е определено в минималния, предвиден в НК размер от 1000лева.

По изложените съображения въззивната инстанция намира оплакването по въззивната жалба за лишено от основание, а поради това - и искането по нея на свой ред за неоснователно. Ето защо същата следва да се остави без уважение.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано, справедливо и постановено при спазване на процесуалните правила.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.378, ал.5 вр.чл.338 от НПК, Ямболски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260141/16.12.2020 г., постановено по АНД № 1267/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол.

Решението е окончателно.

 

 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                         

                                                                           2.