№ 40043
гр. София, 03.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110150970 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С жалба вх. № 229099/11.07.2024 г., имаща характер на молба с искане
по чл. 248 ГПК, подадена от името на Д. И. Д., чрез адвокат Ч., поддържана с
молба вх. № 285702/10.09.2024 г., подадена от името на Д. И. Д., чрез адвокат
Ч. е обективирано искане за изменение на решение № 10997/07.06.2024 г.,
постановено по гр.д. № 50970/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за
разноските.
В искането са изложени съображения, че в мотивите на горепосоченото
решение, по отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС, четвърти абзац, е прието, че от името на ответника
са претендирани разноски в размер на 400 лева, а всъщност съгласно
представен договор за правна защита и съдействие от 23.05.2024г., ответникът
е направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева. Предвид
горното се излагат съображения, че доколкото първоинстанционният съд е
признал направените съдебно - деловодни разноски в полза на ищеца в общ
размер на 505 лева, а признатите разноски в полза на ответника следва да са в
размер на 500 лева, то не било обосновано ответникът ми да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 482,90 лева.
Насрещната страна в производството, /...../ ЕАД, не изразява становище
по направеното искане.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
1
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
50970/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок /доколкото искането е
обективирано още във въззивна жалба, подадена от името на Д. И. Д. срещу
решение № 10997/07.06.2024 г., постановено по гр.д. № 50970/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 160 с-в/, от легитимирана страна и се явява процесуално
допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на решение № 10997/07.06.2024 г., постановено по гр.д. №
50970/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения
относно разпределението на отговорността за разноски в производството,
съобразно изхода на спора, като действително е посочил, че от името на
ответника Д. И. Д., ЕГН ********** се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, като същевременно са представени и
доказателства за действителното извършване на претендираните разноски.
Действително от ищеца са представени доказателства за извършени
разноски в размер на 500,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 50970/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в /виж
договор за правна защита и съдействие, находящ се на л. 153 от делото/, а не
както е посочено в мотивите на решение № 10997/07.06.2024 г., постановено
по гр.д. № 50970/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в /400 лева/. Горното
разминаване не представлява очевидна фактическа грешка в решението по
смисъл на 247 ГПК. Такива грешки са само онези, които представляват
несъответствия между формираната от съда воля и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението - погрешно посочване на съда, на
страните, на цифри, числа при обозначения на имоти, суми и т.н., пропускане
да изяви в диспозитива на вече формирана воля по предявени искове, какъвто
не е настоящия случай.
Предвид горното, следва да се приеме, че ответникът е представил
доказателства за извършени разноски в размер на 500,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 50970/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 с-в.
Същевременно в мотивите си на решение № 10997/07.06.2024 г.,
постановено по гр.д. № 50970/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в съдът не се
е произнесъл и по релевираното в исковата молба и поддържано от името на
2
процесуалния представител на ищеца в проведеното на 27.05.2024 г. открито
съдебно заседание по делото, възражение за прекомерност на претендирания
от ответника адвокатски хонорар.
Съдът намира, че възражението на ищеца, с правно основание чл. 78, ал.
5 ГПК, е основателно, поради следните съображения:
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на
съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от
спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по
принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че
от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори
като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе
загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали
тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да
може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни
съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение
в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС,
Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава,
3
като на ответника бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи
разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът
следва да съобрази наличните обективни фактори, че делото не се отличава с
процесуални усложнения, както и реално извършените действия от
процесуалния представител. Производството по делото се е развило и
приключило в максимално кратки срокове и при разглеждане на делото в едно
единствено открито съдебно заседание. Производството не се характеризира с
фактическа и правна сложност.
Предвид горното, в полза на ответника следва да се определи
възнаграждение в размер на 400,00 лева, каквато сума, като извършени
разноски, е призната на ответника и в мотивите на решение №
10997/07.06.2024 г., постановено по гр.д. № 50970/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в /следва да се посочи, че така определеното възнаграждение е
точно в 4 пъти по-голям размер от признатите в полза на ищеца разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството, както и че размера на
определеното възнграждение в пълна степен съответства на минималния
размер на възнаграждението, съобразно защитимия материален интерес и
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Следователно с оглед изхода на спора, в полза на ответника, следва да се
присъдят разноски в размер на 17,51 лева, съразмерно на уважената част от
исковете.
По отношение съображенията на ответника, че доколкото
първоинстанционният съд е признал направените съдебно - деловодни
разноски в полза на ищеца в общ размер на 505 лева, а признатите разноски в
полза на ответника следва да са в размер на 500 лева, то не било обосновано
ответникът ми да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на
482,90 лева, съдът намира същите за неоснователни.
В тази връзка, следва да се посочи, че разноските са разпределени с
оглед изхода на спора, поради което и предвид обстоятелството, че
предявените искове са уважени почти в цялост, като е отхвърлен частично
единствено искът за главница за цена на доставена и потребена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 389,94 лева до пълния предявен
размер от 410,14 лева, то напълно нормално е в полза на ищеца да се присъди
сума за разноски в по-голям размер от този, който е присъден в полза на
ответника.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с
правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано във въззивна жалба, подадена
от името на Д. И. Д. срещу решение № 10997/07.06.2024 г., постановено по
гр.д. № 50970/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, поддържано с молба вх. №
285702/10.09.2024 г., имащо характер в тази част на молба с искане по чл. 248
ГПК, подадени от името на Д. И. Д., чрез адвокат Ч., за изменение на решение
№ 10997/07.06.2024 г., постановено по гр.д. № 50970/2023 г. по описа на СРС,
4
ГО, 160 с-в, в частта за разноските, се явява неоснователно и следва да се
отхвърли.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
10997/07.06.2024 г., постановено по гр.д. № 50970/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано във въззивна жалба,
подадена от името на Д. И. Д. срещу решение № 10997/07.06.2024 г.,
постановено по гр.д. № 50970/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в,
поддържано с молба вх. № 285702/10.09.2024 г., имащо характер в тази част на
молба с искане по чл. 248 ГПК, подадени от името на Д. И. Д., чрез адвокат Ч..
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
10997/07.06.2024 г., постановено по гр.д. № 50970/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5