№ 1183
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следН. състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Даниела Христова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501074 по описа за 2023 година
С решение № 260093 от 13.01.2023г., постановено по гр.д. № 8525 по
опис за 2020 г., Софийски градски съд ОСЪЖДА Л. Н. М., ЕГН **********.
от гр. ***, ж.к."***“ № *, вх. *, ет.* да заплати на Н. Д. И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22 - чрез
адв. В. Г. от САК, сумата от 67 725 /шестдесет и седем хиляди седемстотин
двадесет и пет/ лева, представляваща половината от пазарната цена на
апартамент № 17, находящ се в гр. ***, ул.“***" № **, кв.***, местност
„***"“ в жилищната сграда на бл.*** вх. *. ет.*. собствеността върху която е
прехвърлена от ответника на трето лице, съгласно нот. акт № 47, том III. рег.
№ 2566. дело № 416/2005г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.08.2020г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.57 ал.2 от ЗЗД вр. Чл.
86 от ЗЗД.
Със същото решение ответникът Л. Н. М., ЕГН **********, от гр. ***,
ж.к. "***“ № *, вх. *, ет.*, е осъден да заплати на Н. Д. И., ЕГН **********, ,
съдебен адрес: гр. София, бул.“България“ №81, вх. В, ет.8, ап.22 - чрез адв. В.
* от САК, сумата от 3009лева, представляваща направени по делото разноски,
1
на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Недоволен от решението, ответникът Л. Н. М. е сезирал въззивната
инстанция с въззивна жалба с вх. Рег. № 264960 от 10.02.2023г., която е
приета като допустима с Разпореждане № 1810 от 26.04.2023г. В съдебно
заседание, въззивН.т жалбоподател поддържа жалбата чрез пр. представител
и претендира за разноски.
Въззиваемата Н. Д. И., чрез пр. представител поддържа писмен отговор с
вх. Рег. № 271010 от 03.04.2023г. , в който е обосновала становище за
неоснователност на въззивната жалба и претендира разноски.
В ход по същество, страните развиват доводи по спорните въпроси, които
са свързани с правопогасяващите възражеН. на ответника и справедливостта.
Настоящият въззивен съд, след като се запозна със становищата на
страните, обжалваното решение, предявеН. иск и събраните в
първоинстанционното производство доказателства, приема следното:
Ищцата Н. Д. И. е предявила срещу ответника Л. Н. М. иск с правно
основание чл. 57, ал.2 от ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба е
изложила, че приживе, нейната майка М. К. И., починала на 27.04.2005 г. е
сключила правна сделка, покупко-продажба, обективирана в нот. Акт №
42/2004 г., с която е прехвърлила правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ апартамент на ответника Л. Н. М.. През 2005г.
ответникът се е разпоредил с собствеността, в полза на Н. Н. К., а сделката
сключена между наследодателката на ищцата и прехвърлителя е била
атакувана като недействителна на 11.03.2014 г. и прогласена за нищожна по
отношение на ½ ид. Част, поради противоречене с императивните разпоредби
на чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД. След прогласяване на нищожността, ищцата
предявила иск с пр. основание чл. 108 от ЗС срещу приобретателите на вещта,
които обаче направили основателно възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
Тези факти обосновали правен интерес за ищцата да предяви иск с пр.
основание чл. 57 вр. Чл. 55 от ЗЗД срещу ответника в настоящото
производство, да й заплати половината от данъчната оценка на отчуждената
собственост /виж. Искова молба стр. 2/.
В писмен отговор, ответникът Л. Н. М. е оспорил основателността на
предявеН. иск, като е посочил, че чл. 34 от ЗЗД изисква, връщане на даденото
от двете страни, а в случая ищцата не е дала нищо по нищожН. договор.
2
Второто възражение, обосновано като правопогасяващо се отнася до
твърдение за бездействие от страна на ищцата, която сама се е поставила в
положение, собствеността върху имота да бъде придобита от
приобретателите по давност. Третото възражение, също обосновано като
провопогасяващо е изтекла погасителна давност за упражняване правото на
иск.
От събраните по делото доказателства се установява, че с влязло в
законна сила 07.02.2020г. Решение № 8971/30.12.2015г., постановено по
гр.дело № 3397/2014г. по описа на СГС, ГО, 1-13 състав, потвърдено с
решение № 2742/10.12.2019 г., постановено по гр. дело № 5552/2017г. по
описа на САС, е прието за установено на основание чл.26 ал.1 пр.1 вр.чл.152
и чл.209 от ЗЗД, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен с нот.акт № 042, том II. рег.№ 6317, дело № 212/2004г. на нотариус
В. П., рег.№ *** на ПК с район на действие СРС, с който на 17.09.2004г. М. К.
И. продала на Л. Н. М. апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул.“***" №
**. кв.***, местност „***“ в жилищната сграда на бл.*** вх.*, на седмия етаж.
със застроена площ от 125,17 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня и
сервизни помещеН., при съседи: стълбище, А. В. Н., ул. “Софийски герой“ и
двор, заедно с избено помещение № 14, при съседи: от две страни коридор и
Г. П. П., както и с 1,047% ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, е нищожен относно 1/2 ид. част от правото на
собственост, принадлежащо на Н. Д. И., като наследник на прехвърлителката
М. К. И..
Страни в процесуалното правоотношение, завършило с влязло в законна
сила съдебно решение са били ищцата Н. Д. И., обосновала активната си
процесуална легитимация с удостоверение за наследници № 229/10.05.2005г
и ответникът против Л. Н. М., който е купувач по договора за покупко-
продажба, сключен с наследодателката на ищцата, а именно М. К. И.. Със
съдебното решение е разрешен спор за материално право и според
съдържанието на решението, договорът за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен с нот.акт № 042, том II. рег.№ 6317, дело № 212/2004г. на
нотариус В. П., рег.№ *** на ПК с район на действие СРС, с който на
17.09.2004г. М. К. И. продала на Л. Н. М. апартамент № 7, находящ се в гр.
София, ул.“***" № **. кв.***, местност „***“ в жилищната сграда на бл.***
вх.*, на седмия етаж. със застроена площ от 125,17 кв.м., състоящ се от три
стаи, дневна, кухня и сервизни помещеН., при съседи: стълбище, А. В. Н.,
3
ул.“Софийски герой“ и двор, заедно с избено прмещение № 14, при съседи:
от две страни коридор и Г. П. П., както и с 1,047% ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, е нищожен по отношение
на ½ ид.част от описаН. имот поради противоречие със закона.
Със същото решение са отхвърлени предявените от Н. Д. И. и А. П.
К./брат на ищцата/ против Н. Н. К. и С. Д. Ц. - купувачи на имота, продаден
им от ответника Л. Н. М., съгласно нот.акт № 47, том III, рег.№ 2566. дело №
416/2005г. искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на
собствеността и предаване на владението на по ½ ид.част за всеки от ищците
по отношение на гореописаН. имот, като неоснователни, поради придобиване
на правото на собственост върху имота Н. Н. К. и С. Д. Ц. по давност.
Съгласно чл.34 от ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен или
бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,
което е получила от нея. Договорът е признат за нищожен, след смъртта на
продавача и след като вещта е била отчуждена от купувача. В тази хипотеза,
наследниците на продавача дължат връщане на дадената цена. Купувачът е в
невъзможност на върне собствеността, защото я е отчуждил.
Хипотезите на чл. 57 от ЗЗД са три. Първата е връщане на вещта. Втората
е свързана с погиване/отчуждаване на вещта и невъзможността на бъде
върната. В този случай, се дължи действителната стойност или получената
цена, когато последната е по-висока. Разпоредбата на чл. 57, ал.2 ЗЗД
разграничава две хипотези. Първата е погиване/отчуждаване на вещта преди
узнаване за липсата на основание, втората е след ако вещта е
погинала/отчуждена след узнаване за липсата на основание. Ако подлежащата
на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи
действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е
по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал,
с изключение на плодовете.
Безспорно е, че след като ответникът се е разпоредил с вещта, която е
обект на нищожната сделка, той се е възползвал като е получил разликата
между цената, която е платил и цената, която е получил. Разпореждането е
станало преди да узнае, че е нищожно основанието, на което я държи, затова
той дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете.
4
Ответникът е придобил вещта през 2004 г. и я е отчуждил на 21.06.2005 г.
Към момента на отчуждаването, сделката не е била обявена за нищожна по
отношение на ищцата. Тя е предявила иска си на 11.03.2014г., а решението, с
което сделката сключена през 2004 г. е обявена за нищожна е влязло в
законна сила на 07.02.2020г. Правото на иск се погасява с изтичане на срок от
пет години. Правото на иск е възникнало от момента, в който е влязло в
законна сила решението, с което сделката е прогласена за нищожна. Искът е
предявен на 13.08.2020 г., т.е. в началото на петгодишН. давностен срок, от
което следва, че правопогасяващо възражение на ответника е неоснователно.
След като в производството по гр.д. № 3397/2014 г. съдът е приел, че ищцата
има правен интерес да претендира за нищожност на договор сключен от
нейната майка през 2004 г. /последната не е замествана във висящо
производство от своята дъщеря, а е починала преди образуване на делото/, то
следва да се презюмира и правН. интерес на ищцата, да насочи претенцията
си за връщане на даденото по нищожН. договор с възстановителна претенция,
основана на принципа в чл. 34 от ЗЗД. Дали ще направи това с иск за
собственост върху вещта или с някой от исковете за неоснователно
обогатяване, представлява акт на лична преценка на носителя на правото на
иск. Очевидно е, че възстановителната претенция не е могла да се обоснове с
претенция за собственост, защото ответникът се е разпоредил със
собствеността през 2005 г., а приобретателите са я придобили на основание,
чл. 79 от ЗС. Тогава на разположени на ищцата са исковете за неоснователно
обогатяване в хипотезата на чл. 51, ал.1 ЗЗД, чл. 57, ал.2 от ЗЗД и чл. 59 от
ЗЗД. Разликата между иск за реално връщане на даденото /ревандикация на
вещта/ и връщане до стойността на обедняването е в начина на определяне на
престациите. Когато поради разпореждане с вещта в полза на трети
добросъвестни лица, ревандикация чрез евикция е невъзможна, тогава за
собственика /в случая, придобил собствеността по наследяване/ остава само
възможността да претендира връщане на онова, с което се е обогатил
получателя, но само до размера на обедняването. Претенцията по чл. 57,
ал.2 от ЗЗД е разновидност на неоснователното обогатяване. За разлика от
обезщетеН.та за вреди, съдът не определя размера на претенцията по
справедливост, а в съответствие с фактите и правната норма, която определя,
кои от тях са релевантни. Правната норма определя задължението само до
онова, от което ответникът се е възползвал. При определяне размера на
осъдителната претенция, съдът е длъжен да съобрази, в какъв размер
5
ответника се е възползвал при отчуждаване на вещта. Възползването от
вещта, не е цената, на която вещта е продадена, защото преди това тя е била
закупена по нищожната сделка. При определяне на неоснователното
обогатяване, следва да се пресметне размера на обедняването. В този смисъл
е и възражението на ответника в т. 1 от ПисмеН. отговор, подаден по реда на
чл. 131 от ГПК, доразвито в писмените бележки пред въззивН. съд. При
продажбата на имота през 2004 г. данъчната оценка е била в размер на 51
914.80 лева, а продажната цена е в размер на 51 950 лева, т.е по нищожната
сделка, наследодателката на ищцата в настоящото исково производство е
получила сумата от 51 950 лева. Принципът за връщане на даденото, следващ
от чл. 34 от ЗЗД изисква наследниците на продавача по нищожната сделка, да
върнат на купувача получената цена, а той да им върне вещта. Тя обаче е
отчуждена през 2005 г. Цената, на която е придобита от ответника е 57 520
лева, а данъчната оценка на имота през 2005 г. е в размер на 57 513 лева.
Двете сделки придобивна и отчуждителна за ответника имат цени, по-високи
от данъчната оценка към момента на сключване на сделките, като разликата
между платената цена при покупката /51 950 лева/ и получената при
продажбата /57 200 лева/ е в размер на 5250 /пет хиляди двеста и петдесет
лева.
Само в хипотезата, в която ответникът е отчуждил вещта, след като е
узнал, че я държи без основание, той дължи действителната ѝ стойност или
получената цена за нея, когато последната е по-висока. За изхода от делото е
релевантен факт, който се обуславя от отговора на въпроса - от кой момент
следва да се счита, че ответникът знае, че държи вещта без основание – от
момента на сключване на сделката или от момента на влизане в сила на
решението, с което сделката е прогласена за нищожна. Настоящият съдът
приема, че ответникът е узнал, че липсва основание да държи вещта от
обявяване на сделката за нищожна, т.е. с влизане в сила на съдебното
решение, с което е прогласена за такава, по отношение на ищцата – 07.02.2020
г. Съвсем отделен е въпроса, че тя е била нищожна към момента на
сключването, но докато не е влязло в сила решението за прогласяване на
нищожността, на ответника не може да се вменява знание, че е държал вещта
без основание и че се е разпоредил с чужда вещ. Приемайки обратното,
първоинстанционН. съд е допуснал нарушение на материалН. закон, защото
към момента на отчуждаването през 2005 г. ответникът не е знаел, че я дължи
без основание. Затова, той дължи само онова, от което се е възползвал, с
6
изключение на плодовете. ПравН. интерес на ищцата е в размер на ½ от
онова, с което ответникът се е възползвал и това е половината от 5250 /пет
хиляди двеста и петдесет лева, т.е. сумата от 2625 лева, ведно със законна
лихва от датата на предявяване на иска 13.08.2020 г., до окончателно
изплащане на задължението.
С оглед изхода от спора, решението следва да бъде отменено за разликата
над 2 625 лева, до претендираните 67 725 лева и изцяло в частта за
разноските.
По разноските: Пред първата инстанция ищцата е представлявана от
адвокат, но не е претендирала адвокатско възнаграждение. Извършила е
разход в размер на 2709 лева за заплащане на дължимата държавна такса и
300 лева депозит за възнаграждение на вещото лице. Във въззивното
производство ищцата е представлявана от адвокат, който е направил искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение, което се дължи в минимален,
нормативно определен размер от 570. 90 лева, на основание чл. 38 от ЗА и чл.
7, ал.2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждеН.. Ответникът е представляван от адвокат, на
който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2550 лева, за пр.
представителство пред първата инстанция. За въззивно обжалване,
ответникът е заплатил държавна такса в размер на 1 354.50 лева и е
представляван от адвокат, но който е платил адвокатско възнаграждение в
размер на 2550 лева. Ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от иска. Претенцията е за сумата от 67 725 лева и са направени разноски
в размер на 3009 лева. Основателна е претенцията за 2709 лева и съответна на
нея е разхода от 120.36 лева. Ответникът също има право на разноски в
отхвърлителната част , която е в размер на 65016 лева и съответен на нея е
разхода от 6196.31 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260093 от 13.01.2023г. , постановено по гр. д. №
8525 по опис на СГС за 2020 г. само в частта, за разликата над 2709 лева,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 13.08.2020 г. до
претендираните 67 725 лева, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 13.08.2020 г., както и изцяло в частта за разноските, като вместо
7
отменените части ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2709 лева, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 13.08.2020 г. до претендираните 67 725 лева,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 13.08.2020 г., предявен
от Н. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. “България“
№ 81, вх. В, ет.8, ап.22 - чрез адв. В. Г. от САК против Л. Н. М., ЕГН
**********. от гр. ***, ж.к."***“ № *, вх.*, ет.* като сумата, с която той се е
възползвал от при продажбата, обективирана в нот. акт № 47, том III. рег.№
2566. дело № 416/2005г., преди постановяване на Решение №
8971/30.12.2015г., постановено по гр.дело № 3397/2014г. по описа на СГС,
ГО, 1-13 състав, потвърдено с решение № 2742/10.12.2019 г., постановено по
гр.дело № 5552/2017г. по описа на САС, влязло в законна сила 07.02.2020г., с
което е прието за установено на основание чл.26 ал.1 пр.1 вр.чл.152 и чл.209
от ЗЗД, че е договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
нот. акт № 042, том II. рег.№ 6317, дело № 212/2004г. на нотариус В. П., рег.
№ *** на ПК с район на действие СРС, с който на 17.09.2004г. М. К. И.
продала на Л. Н. М. апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул.“***" № **.
кв.***, местност „***“ в жилищната сграда на бл.*** вх .*, на седмия етаж.
със застроена площ от 125,17 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня и
сервизни помещеН., при съседи: стълбище, А. В. Н., ул.“Софийски герой“ и
двор, заедно с избено помещение № 14, при съседи: от две страни коридор и
Г. П. П., както и с 1,047% ид. части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, е нищожен относно 1/2 ид.част от правото на
собственост, принадлежащо на Н. Д. И., като наследник на прехвърлителката
М. К. И., на основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, в която ответникът е
осъден да заплати на ищцата за сумата от 2709 /две хиляди седемстотин и
девет/ лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 13.08.2020 г.,
на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Л. Н. М., ЕГН **********. от гр. ***, ж.к."***“ № *, вх.*, ет.*
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул.“България“ № 81, вх. В, ет.8, ап.22 сумата от 120.36 /сто и двадесет точка
тридесет и шест/ лева, представляващи разноски в производството, съответни
на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
8
бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22 - чрез адв. В. Г. от САК ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Н. М., ЕГН **********. от гр. ***, ж.к."***“ № *, вх. *,
ет.* като сумата 6196.31 /шест хиляди сто деветдесет и шест точка тридесет
и един/ лева, представляваща направените в исковото производство разноски
съответни на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Л. Н. М., ЕГН **********. от гр. ***, ж.к."***“ № *, вх. *, ет.*
ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Г. от САК сумата на 570.90 /петстотин и
седемдесет точка деветдесет/ лева представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата Н.
Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“България“ № 81,
вх. В, ет.8, ап.22 във въззивното производство, на основание чл. 38 от ЗА
вр. чл. 7, ал.2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждеН..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия
съдебен акт на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9