РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Враца,14.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 21.07.2022г., двадесет и първи юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело №305 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. вр.
чл.19ж от Административно-процесуалния
кодекс.
Образувано е въз основа на жалба на „В.и
к.“ ООД *** против Писмо № BG16М1ОР002-1.016-0002-С02-М145/07.04.2022г.
на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ / УО на ОП“ОС“/
2014-2020г. на МОСВ. С това писмо се отказва изменение на сключения между
жалбодателя и Министъра на околната
среда и водите в качеството му на ръководител на УО на ОП“ОС“ 2014-2020г. Административен
договор №Д-34-56/03.07.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
/АДБФП/ по посочената оперативна програма по процедура чрез директно
предоставяне BG16М1ОР002-1.016
„Изграждане на ВиК инфраструктура“ на
конкретен бенефициент „ВиК“ ООД ***.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на акта и се иска неговата отмяна. Сочи се, че ответникът
не е изяснил фактическата обстановка, като не е издирил и не се е съобразил с
писмени документи, представени и
посочени от жалбодателя във връзка с направеното от него искане за изменение на
посочения по-горе договор, представляващо актуализация на бюджета на проекта
след сключване на всички договори за обществените поръчки по проекта. Твърди
се, че писмото не съдържа мотиви, поради което не може да се установи на какво се базира съдържащото се в него волеизявление.
Прави се искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание процесуалните
представители на жалбодателя *П. и *П.
освен посочените в жалбата съображения изтъкват, че ако оспореното писмо бъде
прието като административен акт, то същото е издадено от некомпетентен орган,
тъй като отказ да бъде уважено искането за изменение на административния договор
следва да бъде постановен от ръководителя на УО на оперативната програма, а
не от колективния орган. Алтернативно се
прави искане, ако писмото не е административен акт, съдът да приеме, че е налице спор по изпълнението на сключения
административен договор, по който спор съдът също може да се произнесе.
Представени са списъци на направените разноски за двамата пълномощници по
делото.
Ответникът по оспорването
в писмено становище оспорва жалбата и изтъква съображения за нейната
неоснователност. Заявява се, че оспореното писмо не представлява
административен акт, поради което не
подлежи на обжалване. С него не се отказва изменение на договора, а само
се дават указания за последващи действия на бенефициента, като по този начин не
се прегражда възможността след изпълнението им повторно да поиска изменение на
договора. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 540лв. съобразно материалния интерес.
Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Враца дава
заключение за нищожност на оспореното писмо, тъй като същото носи белезите на
индивидуален административен акт, но е издадено от некомпетентен орган.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между жалбодателя и Министъра на околната среда и водите в
качеството му на ръководител на УО на ОП“ОС“ при МОСВ е сключен административен
договор №Д-34-56/03.07.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по оперативна програма „Околна среда“ по процедура чрез директно предоставяне BG16М1ОР002-1.016 „Изграждане на ВиК
инфраструктура“ на конкретен бенефициент
„ВиК“ ООД ***. В чл.34 ал.5 от Приложение №2 към договора страните са
договорили в срок от 7 дни след
сключване на всички договори за обществени поръчки бенефициентът задължително
да представи на УО ревизиран бюджет на
проекта в съответствие с реалните стойности на тези договори, което е
основание за изменение на АДБФП. На
15.02.2022г. жалбодателят е изпратил до
ръководителя на УО на ОП“ОС“ 2014-2020г. искане за изменение на АДБФП, състоящо
се в актуализация на бюджета по проекта след сключване на всички договори за
обществени поръчки. Искането е мотивирано, посочени са конкретните стойности,
за които се иска изменението със съответните приложения. Ръководителят на УО на
оперативната програма не се е произнесъл по искането като страна по договора като
компетентното да го стори лице. Това е сторено от екипа на УО на ОП“ОС“ с оспореното пред съда писмо, в което
се сочи, че не одобрява исканото изменение с подробно
изложени мотиви.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна,
че оспорването е направено от надлежна страна, чиито права и законни интереси
са засегнати от издадения индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване.
Обжалването е извършено и в законоустановения срок, тъй като жалбата е депозирана на 21.04.2022г. по куриер
, видно от представената разписка, а разгледано по същество и основателно по
следните съображения:
На първо място, съдът следва да се
произнесе дали оспореното писмо представлява административен акт, за да бъде
предмет на съдебен контрол. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.21 ал.1
от АПК „индивидуален административен акт е изричното волеизявление или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган
или на друг овластен със закон за това
орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено
се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации“.
Оспореното писмо съдържа всички характеристики на ИАА – съдържа волеизявление, което засяга
непосредствено правата и законните интереси на
жалбодателя. Не може да се
приеме, че то представлява част от кореспонденцията, водена между страните по договора
– бенефициентът и ръководителя на УО, тъй
като с него не се дават указания за
представяне на допълнителни документи
или информация с цел продължаване на процедурата за исканото изменение на
сключения договор , а по същество е краен акт по направеното искане за изменение.
В него изрично се посочва, че се отказва търсеното изменение на договора, с
изложени мотиви в няколко точки, което дава възможност да се направи
преценка как е формирана волята на
издателя му.
Съобразно изискванията на чл.168 ал.1
и 2 от АПК съдът е длъжен да извърши цялостна проверка на оспорения акт
на основанията, посочени в чл.146 от АПК, независимо от доводите на страните по делото. В този смисъл, на първо
място съдът следва да се произнесе по
въпроса за евентуална нищожност на
оспорения акт. Актът е издаден в производството по чл.19д от АПК, в изискуемата писмена форма, съдържа
необходимите реквизити, мотивиран е и от него нееднозначно може да се изведе волята на административния орган. Същият
обаче е издаден от некомпетентен орган, тъй като по искането за изменение на
договора следва да се произнесе ръководителят на УО на ОП“ОС“, който е страна
по договора, а не УО като колективен
такъв. Липсата на компетентност като порок по чл. 146, т. 1 АПК винаги обуславя недействителността на
административния акт.
По тези съображения съдът намира, че оспореното писмо на Екип на УО на ОП“ОС“
2014-2020г. следва да се обяви за нищожно. Предвид характера на
производството преписката следва да се
изпрати на компетентния орган Ръководител на УО на ОП“ОС“ 2014-2020г., за да се
произнесе по направеното искане за изменение на договора. При разглеждането АО е длъжен да се произнесе по направените от
дружеството конкретни възражения, да разгледа и даде оценка на всички о
представени документи, при необходимост – да конкретизира указанията
си до ползвателя и да изиска допълнителни
документи, след което да се произнесе по искането, като изложи конкретни
мотиви, формиращи волята му за крайния правен резултат.
При този изход на спора на жалбодателя следва
да се присъдят разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение за един адвокат
съобразно чл.143 ал.1 от АПК. С оглед направеното възражение от страна на
процесуалния представител на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че заплатеното възнаграждение за *Г.П. следва да
се редуцира до 5000лв., с оглед
фактическата и правна сложност на делото,в което не е разгледан спора по
същество. При така изложеното МОСВ следва да заплати на жалбодателя разноски в
размер на 5050лв., от които 5000лв. за адвокатско възнаграждение и 50лв. за държавна такса, като в останалата част до
пълния размер следва да се отхвърли. На ответника не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 вр.чл.146 т. 1 от АПК съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на
Писмо
№ BG16М1ОР002-1.016-0002-С02-М145/07.04.2022г.
на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ в
МОСВ .
ИЗПРАЩА делото като преписка на Ръководителя на УО на
Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ
за произнасяне по искането за изменение на сключения
АДБФП №Д-34-56/03.07.2019г.
ОСЪЖДА
Министерство на околната среда и
водите ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД ***
разноски по делото в размер на
5050 / пет хиляди и петдесет/лв., от които 50лв. държавна такса и
5000лв. адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част..
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: