М О Т И В И
по АНД № 2386/2020г., ПРС - VІІ н.с. :
Производството
е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
С Постановление по пр. пр. № 471/2019г.
от 21.04.2020г. Районна прокуратура - Пловдив е направила предложение за
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК на обвиняемия С.М.А.,
за това че на 30.03.2015г. в
гр.Пловдив, като управляващ и представляващ търговско дружество „ Марти 22“
ЕООД с ЕИК ********* в 30-дневен срок от спиране на плащанията по изискуемо
публичноправно задължение в размер на 1777,36 лв., установено с подадена
Декларация образец 6 за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ с вх. №
16000153082880/25.02.2015г., не е поискал от Окръжен съд гр. Пловдив да открие производство по несъстоятелност по
реда на чл. 625 и следващи от Търговския закон – престъпление по чл.227б, ал.2,
вр. с ал.1 от НК, с налагане на административно наказание ГЛОБА.
С разпореждане
от 04.05.2020г. съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.78а от НК и е
насрочил делото за разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът
изцяло поддържа така повдигнатото обвинение срещу обвиняемия А.. Счита, че са
налице всички предвидени предпоставки на чл.78а от НК. Моли съда да приложи
разпоредбата на чл.78а от НК и да освободи обвиняемия А. от наказателна
отговорност, като предлага глобата да бъде в размер на 1000 лева. Разноските в
размер на 235,20 лева за съдебно – счетоводна експертиза и 80,00 лева за
съдебно-графическа експертиза също да бъдат възложени в тежест на обвиняемия.
Адв. С. –
защитник на обвиняемия А. поддържа становището на представителя на Районна
прокуратура – Пловдив. Счита, че са налице предпоставките на чл.78а от НК. Моли
съда да наложи на подзащитния му минимално наказание глоба от 1000 лева.
Обвиняемият А.
се признава за виновен и моли за минимално наказание.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 27.05.2014г. в Търговския регистър при АВ било
вписано търговското дружество „Марти 22“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“ Младежка” № 15, ет.2, ап. 2 и едноличен
собственик на капитала и управител-обвиняемият С.М.А.. Предметът на дейност на
същото бил ресторантьорство и всяка друга дейност в страната и чужбина,
незабранена със закон или друг нормативен акт.
В началото
на дейността си дружеството стопанисвало кафене в жк „Тракия” в гр. Пловдив, а
от началото на 2015г.- ресторант „Райска хапка”, находящ се на
бул.„Ал.Стамболийски” в гр. Пловдив. В „Марти 22” ЕООД били назначени на трудов
договор около 10 работници и служители. Дружеството не притежавало дълготрайни
материални активи /недвижими имоти, МПС и др./
Счетоводното обслужване на „Марти 22” ЕООД се извършвало от „Анита-НН”
ООД, представлявано от св. А. Т. и съпругата му Н. Л. –Т.. Персонален
счетоводител на дружеството бил св. А. Т., който лично осчетоводявал
предоставените му ежемесечно от обвиняемия А. фактури, изготвял СД по ЗДДС и
дневниците към тях, Декларации образец 6, ГДД, ГФО и трудово-правна
документация. Изготвените от него
документи били подавани в ТД на НАП-Пловдив с електронния подпис на „Анита-НН”
ООД, който бил свързан с името на съпругата му Н. Л.-Т., като счетоводителят
лично уведомявал обвиняемия за основанието и размера на декларираните от „Марти
22” ЕООД публични задължения.
По данни на ТД на НАП-Пловдив последното
доброволно плащане /в размер на 1945 лв./ към фиска било направено от
дружеството на 28.11.2014г., с което били погасени задълженията му по Декларация образец 6 с №
160021410066118/25.11.2014г.
На 25.02.2015г.
в ТД на НАП - Пловдив, по електронен път с КЕП на „Анита-НН” ООД,
представлявано от св. А.Т., била подадена от страна на „Марти 22” ЕООД
Декларация образец 6 по протокол с вх. №
16000153082880/25.02.2015г., с данни за дължими вноски и данъци за периода
01.01.2015г.-31.01.2015г., от които:
- 869,99 лв. дължими вноски за ДОО;
- 245,77 лв. дължими вноски за ДЗПО-Универсален пенсионен
фонд;
- 393, 22 лв. дължими вноски за здравно осигуряване;
- 268,38 лв. авансово удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ;
в общ размер на 1777,36 лева., със законов срок за
доброволно плащане до 25.02.2015г. Обвиняемият А. бил уведомен от счетоводителя
за декларираните задължения, както и за датата, на която те стават изискуеми.
Въпреки това той не извършил никакво плащане по това задължение.
В
следващите години - до 25.06.2018г. дружеството продължило да декларира
публични задължения, по които също не извършвало никакви плащания. В тази
връзка още през 2016г. в ТД на НАП - Пловдив било образувано изпълнително дело
№ *********/2016г. за публични задължения, които към 01.03.2019г. достигнали
общ размер от 58540,97 лв. На адреса на „Марти 22” ЕООД били изпращани
множество покани и съобщения за доброволно изпълнение, постановления за
налагане на обезпечителни мерки и разпореждания за присъединяване, но всички се
връщали непотърсени и не били връчени на представител на дружеството.
От справка от Камарата на ЧСИ, приложена по
делото се установява, че срещу „Марти 22” ЕООД няма образувани изпълнителни
дела. По данни на Районен съд гр. Пловдив няма образувани и граждански дела
срещу дружеството.
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в периода
2014г. - 2017г. коефициентите на
финансова автономност на дружеството са отрицателни, т.е. то е зависимо от
външни кредитори и единствено разчита на привлечения капитал, поради което не
може да обслужва задълженията си в дългосрочен план. В същия период активите на
дружеството са по-малко от пасивите му и то
няма възможност с наличните си активи да покрие пасивите си, без да
увреди интересите на кредиторите си. Коефициентите на обща ликвидност на „Марти
22” ЕООД в периода 2014-2017г. са под единица, т.е. дружеството не е в добро
финансово състояние и не може да поема текущите си краткосрочни плащания с
краткосрочните си активи.
Въпреки, че
бил наясно с финансовото състояние на
управляваното от него дружество и невъзможността му да покрива задълженията си
без да увреди интересите на кредитора в лицето на държавата, обвиняемият А. до
27.03.2015г. /ден петък/-изтичането на 30-дневния срок от спиране на плащанията
по изискуемото публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската
му дейност, а именно това по Декларация образец 6 с вх. № 16000153082880/25.02.2015г., дължимо до
25.02.2015г., не подал молба до Окръжен съд гр. Пловдив за откриване на
производство по несъстоятелност.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
обясненията на обвиняемия А., дадени в хода на досъдебното производство, от
показанията на разпитаните в хода на същото производство свидетели, а така също
от приложените по делото писмени доказателства, протоколи за процесуално -
следствени действия, както и от изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът
възприема и кредитира депозираните обяснения от обвиняемия и свидетелските
показания, като обективни, непротиворечиви, логични и подкрепени с останалите
събрани и приложени по делото доказателства.
Съдът кредитира
изцяло изготвените експертизи, като извършени с необходимите познания и опит,
като последователни, обосновани и непротиворечиви на целия събран
доказателствен материал.
При така
установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото съдът
намира, че обвиняемият С.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, на 30.03.2015г. в гр.Пловдив, като управляващ
и представляващ търговско дружество „Марти 22“ ЕООД с ЕИК *********, в
30-дневен срок от спиране на плащанията по изискуемо публичноправно задължение
в размер на 1777,36 лв., установено с подадена Декларация образец 6 за дължими
вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ с вх. № 16000153082880/25.02.2015г., не е
поискал от Окръжен съд гр. Пловдив да
открие производство по несъстоятелност по реда на чл. 625 и следващи от
Търговския закон.
От обективна страна се наблюдават две отделни и
последователни бездействия на дееца, който първо не е изпълнил свое изискуемо
правно задължение, произтичащо от търговската му дейност, след което в
30-дневен срок от спиране на плащанията не е поискал откриването на
производство по несъстоятелност. С изтичането на този срок престъплението е
довършено.
Спирането на плащанията е
обстоятелство, релевантно за възникване на неплатежоспособност на търговско
дружество. Според Решение № 183 от
05.06.2001г . по н.д. № 121/2001г. , III н.о., понятието неплатежоспособност
няма легално определение в НК и след като то е дефинирано в специален закон,
какъвто е Търговският закон, то съдържанието на този елемент от престъпния
състав по чл. 227б от НК се изяснява напълно с категориите на търговското право
и се намира в нормата на чл.608, ал.1 от Търговския закон. Според същия,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, както и
публичноправно задължение, свързано с търговската му дейност.
От субективна
страна престъплението е било извършено при пряк умисъл, тъй като обвиняемият А.
е съзнавал, че не обслужва задължението си, но е продължил да бездейства и не
се е обърнал към ОС Пловдив с молба за производство по несъстоятелност.
За извършеното от обвиняемия А. престъпление
се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до три години или с глоба до пет
хиляди лева. Той е не осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VІІІ от НК, а с деянието не
са причинени съставомерни имуществени вреди. При наличието на тези
материалноправни предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, съдът счита, че
обвиняемият А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като на
основание посочената разпоредба му бъде наложено административно наказание
ГЛОБА. С оглед чистото съдебно минало, признаването на фактите, като взе
предвид и имущественото състояние на обвиняемия, съдът му налага глоба в размер
на 1000 /хиляда/ лева, което е минималното предвидено в закона, но е в състояние
да постигне поправителен ефект.
Направените по
делото разноски за експертизи в размер на 315,20 лева следва да бъдат възложени
в тежест на обвиняемия А..
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ