Р Е Ш Е Н И Е
№ 2227
гр. Пловдив, 06.12.2023год
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на седми ноември, през две
хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1078 по
описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Жалбоподателят
В.Г.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез адв. С.Б.,***, партер, оспорва Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 150/08.04.2023 г., по реда
на ЗДвП, издадена от младши инспектор в V РУ към ОД на МВР – Пловдив, с която е прекратена
регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година и са отнети СРМПС № *******
и 2 броя рег.табели с № ********. Жалбоподателят твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение и че изобщо не е управлявал автомобила по време на
проверката, поради което иска отмяна на заповедта. Навежда възражения относно
процесуални нарушения и липса на изискуемата от закона форма. Иска отмяна на
заповедта и присъждане на разноски.
Ответникът
- младши инспектор в Пето Районно управление към ОД на МВР – Пловдив не взема
становище по жалбата. Депозирано е становище с вх. № 11489/25.05.2023г. от
Началник на Пето РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив за неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията
на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата
е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен
по делото е Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 712222 от 08.04.2023г.
Констатациите,
изложени в акта се свеждат до следното: на 08.04.2023г. в 00:22 часа в гр.
Пловдив, ул. „Съединение“ до блок 150, В.Д. управлява лек автомобил НИСАН
СЕРЕНА с peг. номер ********, лична собственост, като извършва следното
нарушение: Управлява горепосоченото МПС след употреба на алкохол, измерено с
техническо средство дрегер Алко Тест 7510 с Фабричен номер ARNJ-0027. Апаратът Е
показал 1.41% (промила) в издишания въздух от водача. Проба с номер 02043,
която е извършена в 00:12 на дата 08.04.2023г., е показана на водача. Издаден е
талон за медицинско изследване с номер 128937. На водача са били връчени 7 броя
стикери за сигурност и поверителност с номер А070967.
Като
нарушена разпоредба е посочен чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена
оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с които
на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП е
постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една
година за извършено нарушение на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, отнето е СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с рег.
№ РВ0282 КА.
Към
административната преписка са приложени: Заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. и Заповед
№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директор ОДМВР – Пловдив; справка за
нарушител/водач на В.Д.; талон за изследване № 128937 от 08.04.2023 г.;
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 08.04.2023 г.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: писмо вх. № 13605 от 21.06.2023 г. и писмо с
вх. № 20810 от 20.10.2023 г. на Началника на Пето РУ към ОДМВР Пловдив.
Оспорваната
заповед е издадена в деня на съставяне на АУАН, като в нея е отбелязано
издаването на талон за медицинско изследване, но не и данните дали е проведено
такова и с какъв резултат. Не се оспорва годността на използваното техническо
средство дрегер Алко Тест 7510 с фабричен номер ARNJ-0027, използвано към
момента на извършване на теста.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед за
прилагане на ПАМ е незаконосъобразна.
Правното основание за налагане на
конкретната принудителната административна мярка е чл.171
т. 2а б."б" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се предприемат следните принудителни
административни мерки:.... т. 2а б."б" прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /за каквато именно хипотеза се касае в случая/
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година".
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, издадена от съответните длъжностни лица, съгласно разпоредбата на
чл.172 ал.1 от ЗДвП, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел
втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено
от правоспособен водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма
административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за
отпаднала.
Необходимата предпоставка за налагане на процесната
ПАМ към момента на издаване на процесната заповед действително е била налице,
тъй като по надлежния ред е установено от контролните органи управлението на
МПС от жалбоподателя, под въздействието на алкохол, обстоятелство установено
към този момент с техническо средство.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.189
ал.2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното,
поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв акт е съставен на В.Д., като същият му е
надлежно връчен. Съдът констатира, че същият е и редовно съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му,
при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация
на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а
именно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Адресатът на заповедта е определен правилно - с
фактическото прилагане на мярката собственикът на МПС се лишава от възможността
да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните й
последици пораждат действие пряко и непосредствено в неговата правната сфера,
поради което именно собственикът е по силата на закона адресат на акта, с който
е наложена оспорената ПАМ по чл. 171, т. 2А б. "Б" ЗДвП. В жалбата и
в съдебното производство не се твърди, че жалбоподателят не е собственик на
конкретното МПС.
Съответно,
на основание чл.171 т.2а от ЗДвП, е издадена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство при посочените в текста на б.“б“ условия.
В
случая съобразно възприетото от ответника в мотивационната част на заповедта,
предпоставките за налагане на ПАМ е управление на МПС след употреба на алкохол-1,41
промила, установено с тест. Показанията на техническото средство не са били
оспорени, като е дадена кръвна проба, при която е установено същия резултат.
При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са
определящи – чл.171 ал.1 т.1
б."б" от ЗДвП.
Независимо
от това, обаче е налице съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно
основание за отмяна на заповедта, без да се обсъждат останалите възражения, тъй
като с оспорената заповед не е определен срок на действие на принудителното
ограничение, при което не е налице обективно изпълняем административен акт.
Срокът
на действие на оспорената ПАМ е дефиниран в закона: "от 6 месеца до една
година". В случая органът е посочил прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест месеца до една година, без да е фиксирал конкретен срок.
Задължението за обосноваване на административния акт от
фактическа страна е за органа – издател, който в случая ясно е изразил волята
си по отношение наличие на предпоставки за налагане на ПАМ, но срокът на
действие на заповедта не е посочен по предвидения в закона начин. Дължими са
както съображения за продължителност на действие на ПАМ в съответствие с
фактическата установеност, така и отразяване на конкретен срок на действие на
ПАМ. Обстоятелствената част на административния акт не съдържа конкретни
аргументи, които ясно да разкриват продължителност на ограничителната мярка.
При
определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и
максимум, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност. Съдът проверява законосъобразно ли е определен срока за
прилагане на принудителната административна мярка, с оглед изложените мотиви в
акта, които може да се съдържат в документация от преписката. В оспорената
заповед липсват изрични съображения, обосноваващи продължителност на срока на
ПАМ, макар че в обстоятелствената част на акта са описани данни, разкриващи
тежестта на нарушението. Липсата на точно определен срок на действие на ПАМ в
обстоятелствената и в разпоредителната част, като в случая липсва посочен срок
в съответствие с употребения в закона израз, е пропуск, който не може да бъде
преодолян посредством тълкуване волята на административния орган.
По
аргумент на чл. 169 АПК законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне
вместо органа /напр. с изменение на административния акт и определяне на
по-кратък срок на наложената ПАМ/. В хипотеза на определен срок в нарушение на
чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020
г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020 г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 2526/2020 г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 3490/2018 г., I о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. по адм. д. №
9379/2017 г. на ВАС и Решение № 10336/2.08.2018 г. по адм. д. № 3096/2018 г. –
Седмо О. /.
Същата
последица е и в хипотезата на неопределен от административния орган срок. Срок
на действие на оспорената ПАМ в случая не е определен, което е основание за отмяна
на заповедта като незаконосъобразна. Без определен срок на действие на
законовото ограничение заповедта не е изпълняем административен акт. Пропускът
да бъде определен срок на ПАМ е съществен, тъй като осъществяване ограничението
на принудителната мярка се съдържа в срока й на действие.
Липсата
на посочен срок за действие на принудителната административна мярка води до
липса на яснота относно действителната воля на органа, в конкретния случай, в
който законодателят е предвидил времеви диапазон, в който следва да се наложи
тази мярка. В този случай административния орган следва да изрази ясно волята
си за какъв срок, в рамките на законоустановения диапазон, налага конкретната
мярка, на конкретното лице, за конкретните обстоятелства. При тази хипотеза
липсата на ясно изразена от страна на органа воля обуславя издаването на
незаконосъобразен акт.
Наличието
на друга заповед с № 23-0444-000049 от 08.04.2023 г. за същото нарушение и с
идентичен адресат не е основание за възприемане на срока, определен с другата
заповед, издадена от началник сектор при ОД МВР – Пловдив, РУ 05 Пловдив. Още
повече, че другата заповед не е предмет на настоящия правен спор и същата няма
данни да е връчена на адресата.
При
тези обстоятелства следва извод за основателност на жалбата.
В
допълнение следва да се посочи, че е безспорно, че всяка принудителна
административна мярка, с оглед правилото на чл.22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване или преустановяване на
административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. По своя характер принудителната административна
мярка "прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: б.“б“ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози" има цел да преустанови извършването на
административно нарушение - управляването на моторно превозно средство във
физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да
предотврати настъпването на вредни последици. Поради неоспоримия факт, че
последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за
целите на закона за движение по пътищата - да се опази животът и здравето на
участниците в движението, чл.1 ал.2 от ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на
принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е.
преди издаване на акта, с който мярката се прилага.
Така
разпоредбата на чл.172 ал.4 във връзка с ал.2 т.3 от ЗДвП предвижда възможността за изземване на СРМПС и
регистрационните табели на автомобила при установяване на нарушението по чл.171 т.2а,
б."б" ЗДвП, т. е. само при установяване на
основанията за прилагане на мярката от органите, компетентни да установят
административното нарушение /в случая посредством проведения на място тест с
техническо средство, въз основа на който се съставя и самия АУАН, а не от
органа, компетентен да приложи ПАМ/, с което посочените по-горе цели на този
етап са постигнати. Това дава време на органа, компетентен да приложи мярката,
да издаде заповедта, с която юридически да приложи мярката, при безспорно
установени кумулативни предпоставки за това, включително и в аспекта на правилото
на чл.171 т.2а
б."б" предл. второ от ЗДвП.
Съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДВП, в случаите по чл. 171, т. 2, букви
"в", "к", "л", "м" и т. 2а
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се
изземват и табелите с регистрационен номер. Редът за връщане на свидетелството
за регистрация на моторното превозно средство на собственика на превозното
средство в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к",
"л" и "м" се определя с наредбата по чл. 140, ал. 2.
Независимо
от горното и предвид допуснатото и посочено по-горе нарушение на
административно-производствените правила досежно непосочване на точно определен
срок за прекратяване на регистрацията на ППС, съдът намира жалбата за
основателна, а оспорената заповед съответно за незаконосъобразна и като такава,
същата следва да бъде отменена.
При
този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от процесуалния
представител на жалбоподателя, на адв. Б., следва да се присъдят направените по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Приложен е
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е оказана
безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 предл. второ от ЗА
– близки. Поради това, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат С.Л.Б.,
следва да се присъдят разноски в размер на 1000,00 лева. Възражението на
ответника за прекомерност е безпредметно, тъй като в хипотезата на чл.38 от
ЗАдв. Възнаграждението се определя от съда и то е в размера според разпоредбата
на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 150/08.04.2023 г., по реда на ЗДвП, издадена от младши инспектор в V РУ
към ОД на МВР – Пловдив, с която е прекратена регистрацията на ППС за
срок от шест месеца до една година и са отнети СРМПС № ******* и 2 броя
рег.табели с № ********.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на В.Г.Д., ЕГН:**********. с
адрес: ***, сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща разноски по делото за
държавна такса.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив
да заплати на адвокат С.Л.Б. сумата от 1000,00 (хиляда) лева адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ