Решение по дело №720/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 719
Дата: 20 май 2022 г.
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20227050700720
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………      

 

Гр. Варна, ……………………… 2022 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            

Административен съд – Варна, III касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Янка ГАНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     Дарина РАЧЕВА

Даниела НЕДЕВА

при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора от Варненска окръжна прокуратура Силвиян И, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 720 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от И.Ф.Х. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 15/04.02.2022 г. на Районен съд – Провадия, постановено по н.а.х.д. № 393 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0324-000859/29.10.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Варна, РУ – Провадия.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. По-конкретно касаторът счита за неправилни изводите на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Посочва, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление липсва описание на нарушението от обективна и субективна страна, както и не са посочени фактите относно скоростта на движение. Твърди, че тези нарушения са засегнали правото му на защита. Моли за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът в производството, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, РУ – Провадия, счита касационната жалба за неоснователна. Посочва, че правилно районният съд е възприел, че в акта и постановлението са отразени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и има пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушенията. Предвид това моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.

 

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Провадия е било Наказателно постановление № 21-0324-000859/29.10.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Варна, РУ – Провадия, с което на И.Ф.Х. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от същия закон е наложена глоба в размер на 200 лева.

От събраните в административнонаказателното и в съдебното производство доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 07.08.2021 г., в 00,10 ч в гр. П, ул. „***“ до дом № 3 в посока гр. А , Х. е управлявал собствения си автомобил с ДК № В ***ВР, като не съобразява скоростта си на движение и не е в състояние да спре пред предвидимо препятствие – паркиран вдясно по посока на движението л.а., като го блъска в задната лява част, от което настъпва ПТП с материални щети.

При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че при управление на автомобила Х. е причинил ПТП, макар предвид обстоятелствата – движение по прав, ненатоварен участък в тъмната част от денонощието – е можел да избегне настъпването на ПТП при по-ниска скорост на движение. Поради това счита, че е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, според който водачите са длъжни да съобразяват скоростта на движението с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Приема, че правилно за извършеното нарушение Х. е бил санкциониран по чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП с глоба в рамките на размерите, предвидени в тази норма. По тези съображения потвърждава наказателното постановление.

 

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Не се установява твърдяната в касационната жалба липса на описание на нарушението и обстоятелствата на извършването му. Както в акта, така и в наказателното постановление са описани точното място и време на настъпване на ПТП, местоположението на паркирания автомобил и на щетите по него вследствие от ПТП. Констатирането на точната скорост на движение не е предпоставка за ангажиране на административната отговорност за движение с несъобразена скорост, довело до ПТП. Съобразената скорост не е конкретна стойност на скоростта, която да бъде съпоставена с установената, а е тази, при движение с която водачът трябва да е в състояние да спре пред предвидимо препятствие. Паркираният на пътя автомобил е предвидимо препятствие, поради което изводите на административнонаказващия орган и на районния съд за извършено от Х. нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП са правилни и в съответствие с установените в производството факти.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения, касационният състав намира, че не са налице касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за сумата 80 лв., определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 15/04.02.2022 г. на Районен съд – Провадия, постановено по н.а.х.д. № 393 по описа на съда за 2021 година.

 

ОСЪЖДА И.Ф.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 80 (Осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                            Членове:      1.

 

2.