Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и осми юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 3366
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия за стопански нужди по смисъла на §1, т. 43 от ДР на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ за топлоснабден имот – ДКЦ, находящ се в гр. София, ул. „********аб.
№ 2418 и № 5132. Поддържа, че в това си качество ответникът е ползвал топлинна
енергия за този имот за периода м. 11.2013 г. до м. 04.2014 г., която не е
заплатил. Посочва, че независимо от отправената до ответника покана за
сключване на писмен договор при общи условия, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ, такъв договор не е сключен, поради което с ползването на доставена от ищеца
топлинна енергия за горепосочения период ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца със стойността на използваната топлинна енергия. Твърди, че
за процесния период в сила са били ОУ за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, съгласно
които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този
смисъл ответникът е в забава да плати сумите, посочени в ежемесечно изплащаните
му фактури за процесния период. Поради това ищецът подава заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, по
което е образувано
гр. дело № 15173/2015 г. по описа на СРС, 123 състав. Районният съд
уважава заявлението в цялост, като
издава заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника за сумата от 41453.24 лева главница, представляваща
неплатено задължение за доставена в периода от м. 11.2013 г. до м. 03.2014 г.
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „********ДКЦ
, код на платеца Ш072500, ведно със законната лихва от 21.03.2015 г. до
окончателното плащане и сумата от 4228.67 лева, представлява мораторна лихва за
периода от 31.12.2013 г. до 18.02.2015 г. Твърди, че срещу издадената
заповед за изпълнение е направено възражение от длъжника, поради което за „Т.С.”
ЕАД е
налице правен интерес за предявяване на установителен иск. Моли да бъде
установено по отношение на ответника, че
същият дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, с които суми ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца и дължи да му върне това, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Ищецът претендира и направените в настоящето
производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, както и разпределение на отговорността на
направените разноски по заповедното производство.
Ответникът „Д.-К.Ц.****-София“ ЕООД
подава отговор на исковата молба, с който излага доводи за недопустимост на
предявените искове поради неспазване на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Излага
и доводи за неоснователност на предявените искове, като посочва, че за
процесния период не е имало сключен между страните писмен договор за доставка
на топлинна енергия. Твърди, че сградата, находяща се на ул. „********в която
се помещава ДКЦ е 100 % общинска
собственост и в нея има разкрити 4 партиди на ползватели, като посочените в
исковата молба аб. № 2418 и № 5132 са,
съответно на ответника и на „Стоматологичен център-29-София“ ЕООД, което
дружество е заличено от Търговския регистър. Заточа счита, че не дължи
заплащане на фактурираните суми за тези абонатни номера. Оспорва количествата
топлоенергия, които ищецът твърди да е доставил за процесния период. Моли да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
На 21.10.2014 г. ищецът отправя до ответника
искане да сключат нов договор за продажба на топлинна енергия, съгласно
изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката, тъй като
подписаният между тях договор № 6987/Ш 725 за продажба на топлинна енергия е с
изтекъл срок. Препис от това писмо на ищеца е връчен на ответника.
Представен е договор № 6987/Ш
725/08.12.2008 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1,
т. 3 от Закона за енергетиката, сключен между страните по делото, със срок на
действие от 01.12.2008 г. до 31.12.2010 г. Този договор е сключен въз основа на
заявление на ответника от 08.12.2008 г., с което ответникът е заявил желанието
си за сключи гореописания договор за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. „Г. Измирлиев“ № 8, абонатен номер № 2418, код на платеца 725.
Представени са и Общите условия,
действащи към този договор.
Представено е писмо с изх. № на ищеца от
23.01.2015 г., с което ответникът е поканен да заплати доброволно дължимата
сума за доставена топлинна енергия за периода от м. 11.2013 г. до м. 12.2014 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Георги Измирлиев“ № 8. Има представено
известие за доставяне, видно от което представител на ответника е получил
изпратен от ищеца документ, но от
съдържанието на известието не може да се установи, нито какъв точно документ е
връчен, нито на коя дата е станало връчването.
Ответникът представя протокол №
14/24.07.2000 г. – извлечение от заседание на Столичния общински съвет, на
което по т. 25.2 е взето решение имот публична общинска собственост,
представляващ сграда на ул. „Г. Измирлиев“ № 8 да се предостави за управление
на „ДКЦ -29“ ЕООД.
С решение № 777/24.11.2005 г. СОС приема
крайния ликвидационнен баланс на „Стоматологичен център ****-София“ ЕООД и
задължава ликвидаторите да предприемат необходимите действия за заличаване на
дружеството във фирмения регистър на СГС.
Съдът не приема от представения от
ответника препис на решение на СГС, по т. дело № 8665/2014 г. да се установяват
обстоятелства по смисъла на чл. 297 и чл. 298
от ГПК, тъй като от една страна липсват доказателства решението да е
влязло в сила, а от друга страна същото касае задължения за доставена топлинна
енергия за период, различен от процесния.
По делото са представени и издадените от
ищеца фактури за процесния период. Тези фактури са анализирани в изготвеното по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което Съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно дадено. В заключението си вещото лице дава
начислените с тези фактури за процесния период задължения за топла вода,
отопление и мощност поотделно за аб. № 2418 и аб. № 5132. Начислените за аб. №
2418 суми са в общ размер от 34470.39 лева, в това число топла вода от 1601.46
лева; отопление 32868.93 лева и 0 лева мощност. Начислените за аб. № 5132 суми са в общ размер
от 6982.82 лева, в това число топла вода от 213.51 лева; отопление 6769.31 лева
и 0 лева мощност. Вещото лице изчислява
и законната лихва върху дължимите по фактурите суми за периода от датите на
падеж на съответните фактури /месец след
издаване на фактурата/ до 18.02.2005 г. В счетоводството на ищеца няма данни за
постъпили суми за покриване на намислените суми за процесния период.
Съгласно
приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза и
уточненията, направени от вещото лице Й. в о.с.з. на 28.06.2019 г., абонатната
станция на адрес гр. София, ул. „Георги Измирлиев“ № 8 захранва с топлоносител
цялата сграда – за отопление и за БГВ. Отчетеното пред топломера количество
топлинна енергия се разпределя между потребителите в сградата въз основа на
данни на пълен отопляем обем на имота по проект, отопляем обем на имота и
разход на топла вода. В сградата има 4 потребителя, с четири различни абонатни
номера. Аб. № 2418 е на потребител „ДКЦ ****-София“ ЕООД, а аб. № 5132 на
стоматологичния център ****. Вещото лице проследява ежемесечните отчети по
общия топломер за процесния период, както и фактурираните суми за топлинна
енергия за процесните месеци за двата аб. №№ 2418 и 5132. След анализ на тези
данни, вещото лице стига до извод, че дължимите суми за топлинна енергия са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Общият топломер е от търговски тип и е преминал периодичен
метрологичен контрол, съгласно изискванията. През 2016 г. абонатната станция за
обекта е подменена. На 15.12.2016 г. е прекратено топлоподаването на БГВ, като
до този момент е начислявана сума за топла вода. Дали реално е доставяна
топлоенергия за БГВ за процесния период няма как да се установи към момента на
изготвяне на експертизата. С констативния протокол от 15.12.2016 г. е направено
преизчисление на обемите, като е приспаднат 5 етаж и сутерена. Двата процесни
абонатни номера се обединяват и остават с този номер, който е с по-големия обем.
От служебно изисканото ч.гр.д. № 15173/2015
г. по описа на СРС, 123 състав, се
установява, че на 21.03.2015 г. ищецът подава заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Д.-К.Ц.****-София“
ЕООД за сумата от 41453.24 лева главница
и лихва в размер на 4228.67 лева за периода от 31.12.2013 г. до 18.02.2015 г.
г. Посочено е, че паричното вземане е за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ул. „********ДКЦ 1. аб. № 0002418, вх. 1 /34470.40 лева главница и
3516.01 лихва/ и 2. аб. № 0005132, вх. 1 /6982.84 лева главница и 712.66 лева
лихва/. Заявителят претендира и законната лихва върху главницата от датата на
заявлението до окончателното изплащане
на сумата, както и направените в
производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. По заявлението е образувано изисканото ч.гр.д.
№ 15173/2015 г. по описа на СРС, 123 състав, по което на 11.11.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът е осъден да заплати на заявителя сумата от 41453.24 лева главница неплатено
задължение за доставена в периода от м. 11.2013 г. до м. 03.2014 г. топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „********ДКЦ, код на
платеца Ш072500, ведно със
законната лихва от 21.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 2745.14228.67 лева, представлява обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2013 г. до 18.02.2015
г., както и разноски по делото от 913.64 лева и юрисконсултско възнаграждение
от 1773.59 лева. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта длъжникът
„Д.-К.Ц.****-София“ ЕООД възразява срещу издадената заповед и съдът дава
указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си по
заповедта, във връзка с които указания в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
Предявените искове са с предмет установяване
на съществуване на вземания за заплащане на суми, с която ответникът се е
обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ползвайки без основание топлинна
енергия в имота за периода, както и за обезщетение за забава, за които е издадена
гореописаната заповед. При хипотезата на чл. 59 от ЗЗД неоснователно обогатилия се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и обогатяването.
Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно-следствена.
Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче,
трябва да са последица от други общи за двете факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размера
на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа
обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът
е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът
би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на
обедняването на ищеца. Вземането на неоснователно обогатяване е изискуемо от
момента, в който е настъпило разместването на благата. Забавата за плащане на
същото, обаче, доколкото не е скрепена със срок, настъпва след покана и то за
вече възникнало вземане. В този смисъл са Решение № 4/23.01.2009 г. по гр.д.№ 5382/2007г. на
ВКС, ІІ-ро ГО; т.4 и т. 5 от Постановление №1/28.05.1979г. на Пленума на
ВС; ТР № 82/28.02.1975 г., по гр.д.№
74/1974 г. на ОСГК на ВС; Решение №
131/18.02.2009 г. по гр.д.№ 6346/2007г. на ВКС, ІV-то Г.О.
"Т.С." ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните, поради което следва да се приеме за установено, че ищецът
е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия.
Страните по делото не спорят, че
ответникът, който е търговец по смисъла на Търговския закон, е ползвател на топлинна енергия в топлоснабден имот ДКЦ, находящ се в гр. София, ул. „********аб.
№ 2418 за исковия период. Спорно между
страните е обстоятелството има ли качеството на ползвател на топлинна енергия
за стопански нужди ищецът по отношение на топлоснабдения имот, находящ се на
същия адрес и отчитан под аб. № 5132. Съдът намира, че ищецът, съобразно
носената от него доказателствена тежест не проведе пълно главно доказване на
този спорен факт. Видно от събраните по делото доказателства аб. № 5132 е
обслужвал доставянето на топлинна енергия за частта от сградата, ползвана от
Стоматологичен център ****- София. Не са ангажирани никакви доказателства,че
след приключване на производството по
ликвидация на Стоматологичния център ползваните от него помещения са
предоставени на ищеца, съответно същият следва да заплаща доставяната до тези
помещения топлинна енергия. Напротив от съдържанието на действалия до 2010 г.
между страните договор № 6987/Ш
725/08.12.2008 г. е видно, че топлинната енергия, доставяна на ищеца касае
единствено аб. № 2418, а не са представени никакви доказателства след
приключване действието на този договор, ищецът да е доставял реално топлинна
енергия на ищеца за обектите, отчитани под аб. № 5132. Правилата за
разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени. Така съдът е длъжен да приеме, че не
се установява ответникът да има
качеството на потребител на топлинна енергия за процесния период по отношение
на аб. № 5132.
По делото не се спори, че между страните писмен
договор за доставка на топлинна енергия за процесния период по отношение на аб.
№ 2418 не е сключван, такъв не е и представен по делото за процесния период,
поради което и съдът приема, че за потребената от ответника в процесния имот под
аб. № 2418 топлинна енергия, доставена от ищеца не могат да намерят приложение
разпоредбите на договора за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди на ЗЕ, включително и в частта за
определението на „потребител на топлинна енергия“. Това е така, защото за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто е случая, форма за
валидност на договора за доставка на топлинна енергия съгласно чл. 149 от ЗЕ, в
редакцията й към процесния период, е писмен договор. В случая, доколкото
ответникът е юридическо лице - търговец, то единствената възможност за същия да
се обвърже с договор за доставка на топлинна енергия с ищеца е писмен договор
за доставка на енергия за стопански нужди. Това е така, защото юридическо лице
може да е потребител само на енергия за стопански нужди. Писмен договор за
доставка на топлинна енергия за процесния период не е сключен между страните,
поради което и разпоредбите на ЗЕ за продажба на топлинна енергия на основание
на договор са неприложими. При така възприето и като съобрази установеното по
делото, че ищецът е доставял, а ответникът е потребявал топлинна енергия в обектите,
отчитани под аб. № 2418, то съдът приема, че правоотношението между страните по
отношение на аб. № 2418 се урежда от правилата на чл. 59 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи, че в
процесната сграда не е въведена система за дялово разпределение на топлинната
енергия, поради което и съдът приема, че потребената от ответника енергия в
имота следва да се определи въз основа на доставената топлинна енергия по
показанията на общия топломер и отопляемия обем на имотите в сградите,
захранвани от абонатната станция. Така потребената от ответника топлинна
енергия ще е такава част от общата доставена в сградите топлинна енергия, която
съответства на съотношението на обема на ползваните от ответника имоти към
обема на останалите имоти в тези сгради. Стойността на потребената енергия ще
се определи с оглед на цената на енергията за стопански нужди. Това е така,
защото това е
пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил. Съдът приема, че от приетите по делото заключения по съдебно-техническата
и съдебно-счетоводна експертизи се
установява, че реално доставената топлинна енергия в процесния имот под аб. №
2418 за периода м. 11.2013 г. до м. 03.2014 г. вкл. е на стойност 34470.39 лева
с ДДС.
При така възприето съдът
приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника за заплащане на сумата от 34470.39 лева, представляваща стойност на реално доставена и потребена в периода
от 01.11.2013г. до 31.03.2014г. топлинна енергия от ответника за топлофициран
имот, отчитан под аб. № 2418. Това е стойността на обогатяването на ответника за
сметка на обедняването на ищеца за този период.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи
заплащане на начислената за този период топлинна енергия за БГВ, тъй като
такава не му е доставяна. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те
са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да
поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. В случая
ответникът не е представил писмена своя декларация, че не желае да бъде
потребител на топлинна енергия за БГВ, нито е представил свое своевременно
подадено пред ищеца възражение, че му се начисляват суми за БГВ без реално да
му е доставено такова. Затова същият следва да се счита за потребител на
топлинна енергия за БГВ до 15.12.2016 г., когато е преустановено подаването на
толоенергия за БГВ до процесната сграда.
Неоснователно е и възражението, че не е
доказано от ищеца количеството на доставената услуга, тъй като не са
представени доказателства за годност на
уредите, чрез които се извършва измерване на топлинната енергия. Средствата за
търговско измерване /§1, т. 58 от ДР на ЗЕ - технически средства за измерване,
които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за
измерване самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и
които се използват при продажбата на електрическа и топлинна енергия или
природен газ/, са собственост на топлопреносното предприятие – арг. от чл. 156
от ЗЕ. Съобразявайки констатациите на вещото лице за извършени метрологични
проверки на търговските средства на измерване
и изводът му, че при отчитане и начисляване на дължимите суми са спазени
изискванията на закона, то съдът приема, че средствата за търговско измерване
отговарят на техническите изисквания, заложени в Закона за енергетиката и
приложимите подзаконови актове.
Доколкото съдът прие за установено
валидно възникнало вземане на ищеца за процесния период за доставена топлинна
енергия за аб. № 2418 в размер на 34470.39 лева и доколкото няма твърдения,
нито доказателства да е заплатена такава главница /напротив, от заключението на
вещото лице – счетоводител се установява, че не е постъпило плащане на
претендираните суми в счетоводството на ищеца/, то предявеният иск за
главницата следва да бъде уважен за този размер и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 41453.24 лева.
Вземането на неоснователно обогатяване е изискуемо от
момента, в който е настъпило разместването на благата, и от този момент тече
погасителната давност. Забавата за плащане на същото, обаче, доколкото не е
скрепена със срок, настъпва след покана и то за вече възникнало вземане. В
конкретния случай предмет на делото е мораторна лихва за периода от 31.12.2013
г. до 18.02.2015 г. По делото не са
ангажирани доказателства, че до отвеника е достигнала отправена от ищеца покана
за плащането на главницата преди 18.02.2015г. /няма данни дали и кога е връчена
на ответника отправената от ищеца на 23.01.2015 г. покана/.
Предвид изложеното, Съдът намира, че следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от ищеца установителен иск за
съществуване на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 31.12.2013 г. до 18.02.2015 г.
Предвид частичното уважаване на
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски и юрисконсултско
възнаграждение, съответно на уважената част на исковете. Ищецът е направил
разноски за довнасяне на държавна такса в размер на 913.64 лева и 800 лева
депозит за вещо лице. Съдът намира, че дължимото на ищеца
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 300 лева. Следователно ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, съразмерно уважената част на исковете, в общ размер от 1519.44
лева.
Ответникът има право на разноски,
съразмерно отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че от претендираните от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева и депозит за вещо лице в размер на 300
лева, му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева и 300 лева депозит за вещо лице, съответно съразмерно отхвърлената
част на исковете, ищецът следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер
на 196.34 лева. На ответника не се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния претендиран размер от 1500 лева, доколкото към момента
на приключване на устните състезания по делото са представени доказателства, че
от уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева реално е
заплатена само част от 500 лева /за така заплатените 500 лева представеният
договор за правна защита и съдействие от 05.12.2018 г. има характер на
разписка/. По делото не са представени
документи, съгласно дадените разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение на ОСГТК
№ 6/2012 г. , от които да се установява заплащането на разликата над 500 лева и
пълния размер на уговореното адвокатско възнаграждение от 1500 лева. Ищецът
прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника в настоящето
производство адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5
от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона
за адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 500 лева е в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал.
2, т. 4 вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и и не се явява прекомерно с оглед характера и сложността на
делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ищеца за
прекомерност е неоснователно и дължимите
на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева не подлежат на намаляване по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело №
4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила
на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от
съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за
присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството
по делото разноски за исковия процес. Затова ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и присъдените със заповедта по чл. 410 от ГПК разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно уважената част на исковете, съответно
в размер на 689.41 лева разноски и
1338.31 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** срещу „Д.-К.Ц.****-София“ ЕООД, ЕИК ********,
положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр.
422 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД, че „Д.-К.Ц.****-София“ ЕООД дължи на “Т.С.” ЕАД сумата от 34470.39 лева главница, ведно със законната
лихва от 21.03.2015 г. до окончателното плащане, която сума представлява
стойността на потребена от ответника в периода от 01.11.2013г. до 31.03.2014 г. топлинна енергия за стопански нужди в топлоснабден
имот в гр.София, ул. „********аб. № 2418, без сключен писмен договор, с която
ответникът се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца, за която сума е издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК от 11.11.2015 г., по гр. д. № 15173/2015 г. на СРС, 123 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 41453.24 лева и за стойността на доставената топлинна енергия за аб. № 5132.
ОТХВЪРЛЯ,
предявения от “Т.С.” ЕАД,
ЕИК ******** срещу „Д.-К.Ц.****-София“
ЕООД, ЕИК ********, положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл.
415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, с предмет да се приеме за
установено между страните, че „Д.-К.Ц.****-София“ ЕООД дължи на “Т.С.” ЕАД сумата от 4228.67
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 31.12.2013 г. до 18.02.2015 г., за която сума е издадена заповед по
реда на чл. 410 от ГПК от 11.11.2015 г., по гр. д. № 15173/2015 г. на СРС, 123
състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.-К.Ц.****-София“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски и юрисконсултско възнаграждение по
настоящето производство в размер на 1519.44 лева
/хиляда петстотин и деветнадесет лева и 44 ст./.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** да заплати на „Д.-К.Ц.****-София“ ЕООД, ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по настоящето производство в размер на
196.34 лева /сто деветдесет и шест лева
и 34 ст./.
ОСЪЖДА „Д.-К.Ц.****-София“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски и юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство - по гр. дело № 15173/2015 г. по описа на СРС, 123
състав, съответно разноски в размер на
689.41 лева /шестстотин осемдесет и девет лева и 41 ст./ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1338.31 лева /хиляда триста тридесет
и осем лева и 31 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис от него на СРС, ГО, 123 състав, по ч. гр. дело № 3366/2017 г.
Съдия: