РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Шумен, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500252 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №271 от 06.04.2022г. по гр.д.№1254/2021г. по описа на ШРС, Районен съд
- гр.Шумен е уважил предявеният установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК от “А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу "Ривакомерс" ЕООД, като е признал за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 104 лв., представляващо неплатената в срок цена на предоставени
и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 09.01.2018 г. – 08.06.2018 г. по
индивидуален договор № М5601734, партиден номер ID107980784, клиентски номер
***5151 от 23.03.2017 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и „Ривакоммерс“ ЕООД, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2021 г. до окончателното изплащане,
сумата от 309,88 лв., представляващо неустойка при прекратяване на индивидуален договор
№ М5601734, партиден номер ID107980784, клиентски номер ***5151 от 23.03.2017 г.,
сключен между „А1 България“ ЕАД и „Ривакоммерс“ ЕООД, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 43/08.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 644/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен. С решението са присъдени
деловодни разноски на ищцовата страна в размер на 970 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва
решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и
моли съда да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
1
присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който оспорва доводите на жалбоподателя, намира решението за правилно и
законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за основателна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ********* срещу „РИВАКОММЕРС“ ЕООД с ЕИК
*********. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа
страна: Между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение,
възникнало с Договор за мобилни услуги № ***5151 от 23.03.2017 г., по силата на което
„Мобилтел” ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/ се е задължило да предоставя чрез своята
обществена далекосъобщителна мрежа, при Общи условия за взаимоотношенията с
абонатите, на „Ривакоммерс“ ЕООД услуги, които да се заплащат съгласно избрания от
абоната тарифен (абонаментен) план, посочен в Приложение № 1 към договора, както и да
му предостави оборудване, с адреса на ползване на услугата – пакет фиксиран интернет и
телевизия гр. С., „*“, ул. „*“ № 9, вх. Б, ап. 16. Ответникът се задължил да заплаща
промоционална месечна такса в размер на 23,79 лв., а срокът на договора бил две годишен.
В чл. 4.3.3 от договора е посочено, че промяна на адреса на ползване на пакетната услуга се
допуска само със съгласие на Мобилтел при условие, че е налице техническа възможност за
ползване и предоставяне на пакетната услуга на новия, заявен от абоната адрес. Съгласието
или съответен отказ за промяна на адреса на ползване на пакетната услуга се
дават/съобщават след изтичане на необходимия период за проучване на техническата
възможност за промяна. Според предвиденото в чл. 6.3.1 от Приложение № 1 към договора,
в случай, че достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът бъде прекратен по
инициатива или по вина на абоната, той дължи неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техният
стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. Когато
абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. С изменение на Приложение № 1 към договор № ***5151 от 13.12.2017 г., е бил
посочен нов адрес за ползване на услугата от абоната – гр. В., ул. № 4, вх. А, ет. 4, ап. 6.
Предвидено е, че в случай, че след подписване на изменението се установи обективна
невъзможност за осигуряване на достъп до мрежата или достъп до услугата на адреса,
2
посочен от потребителя, последният има право: да продължи да ползва услугата на
предишния адрес; да прекрати договора за услуги и това изменение. От изготвената в
първоинстанционното производство съдебно -[1]техническа експертиза, в софтуерната
система на „А1 България“ ЕАД съществувал договор М5601734, сключен с „Ривакоммерс“
ЕООД, създаден на 23.03.2017 г., в който са включени две услуги – фиксиран интернет и
фиксирана телевизия. Понастоящем и двете услуги били със статут „закрити“. В същата
система описаните услуги са отнесени под партиден номер ID107980784, договор М5601734,
с клиент „Ривакоммерс“ ЕООД, клиентски номер ***5151. За периода 09.01.2018 г. –
08.06.2018 г. описаните услуги са действали на адрес гр. С., кв. *, ул. * № 9, вх. Б, ап. 16. В
софтуерната система на ищеца съществувал запис за прехвърляне на услугата от гр. С. в гр.
В., който запис е с коментар за отказ от прехвърляне на услугата, поради липса на
техническа възможност за използване на същата технология съгласно договора. Получено е
било известие по билет за инсталация 22038859 от 14.12.2017 г. за това, че клиентът е бил
уведомен за липсата на покритие на адреса в гр. В.. Ползваните от ответника услуги по
процесния договор са били активни до 05.02.2018 г., когато са спрени поради неплащане. На
14.06.2018 г. статусът на услугите бил променен, а договора прекратен.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место
следва да се отбележи, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в
онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. Производството по чл.415, ал.1, т.1
и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се пред Районен съд - Шумен заповедно
производство по ч.гр.д.№644/2021 г. /по което е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за горните суми/, а предявяването на установителния иск е законова
последица или от подаденото в срока по чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е
оспорена дължимостта на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане/както е в
процесния казус/, или с връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът
на спора е очертан с обстоятелствената част на исковата молба, в която е посочено, че
претенцията на ищеца се основава на сключения между страните договор, и предоставена и
незаплатена услуга - фиксиран интернет и телевизия, по посочени от ищеца фактури с отчетен период от
01.09.2018г. до 08.06.2018г., на обща стойност 104 лв. /месечни такси/, и 309,88 лева неустойка за
неизпълнение на договора. Основанието на претенцията е сключения между страните договор и
предоставената услуга, а не фактурата, като счетоводен документ, и щом ищеца претендира
заплащане на предоставена услуга по договора за конкретен период, следва при условията
на главно и пълно доказване да установи предоставянето на тази услуга именно през този
период. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна
достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но
и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана
сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го
задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им
последици за ненастъпили. По първата от обективно съединените искови претенции, за
дължимост на месечни такси и потребление за използвани услуги по процесния договор,
3
съдът намира, че по облигационното правоотношение, възникнало между страните се
дължат както договорените такси, така и предоставените и ползвани услуги, но единствено
за периода, за който са били реално предоставяни услугите на мобилния оператор. За
периода от прекратяване на услугата - 05.02.2018г. до датата на автоматичното прекратяване
на договора – 08.06.2018г. претендираните суми са недължими, доколкото услугата не е
била предоставяна, а те представляват насрещна престация за конкретно предоставена
услуга. За предходния отчетен период 09.01.2018г. - 08.02.2018г., предвид изрично
направеното възражение от ответника за изтекла в негова полза погасителна давност,
претенцията също следва да се отхвърли, доколкото предвидения тригодишен срок в чл.111,
б."в" ЗЗД, за заплащане на дължимата такса по договора е изтекъл преди началото на този
период, с оглед предвиденото в договора задължение за предплащане на таксата за всеки
отчетен период, доколкото процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 05.03.2021г.
Основният спорен въпрос между страните, по втората претенция, е валидността на
клаузата за неустойка в чл. 6.3.1 от Приложение № 1 към договора. Тя предвижда в случай
на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в него по вина или
инициатива на потребителя, че последният дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси, без отстъпка, за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок. Съобразно императивното изискване на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, следва
да бъде преценена валидността на клаузата от договора относно условията, при които
потребителят дължи неустойка и е определен нейния размер. Съдържанието на посочената
клауза, налага извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това
критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в
противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена
облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен,
но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната.
Тоест с договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената
неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи
на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от
страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно
значение и постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за
неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски за физически лица.
Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се
основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното
съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора.
Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо
не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на
вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни споразумения. По
аналогични хипотези се е произнесъл и ВСК в Решение №219/09.05.2016 г. по т. д. №
4
203/2015 г. на ВКС, І т. о., и Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС,
І т. о. Ето защо така предявения иск е изцяло неоснователен.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, и вместо това постановено друго, с което бъде изцяло отхвърлен предявения иск.
На ответната страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 400 лева за
първоинстанционното производство и в размер на 57 лева за въззивното /във въззивното
производство не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а
единствено за заплатената държавна такса/.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №271 от 06.04.2022г. по гр.д.№1254/2021г. на Районен съд -
гр.Шумен, като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* срещу
"РИВАКОММЕРС" ЕООД с ЕИК *********, иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за признаване за
установено че ответника дължи на ищеца сумата от 104 лв., представляващо неплатената в
срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 09.01.2018 г.
– 08.06.2018 г. по индивидуален договор № М5601734, партиден номер ID107980784,
клиентски номер ***5151 от 23.03.2017 г., сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 309,88 лв., представляваща неустойка при прекратяване на индивидуален договор
№ М5601734, партиден номер ID107980784, клиентски номер ***5151 от 23.03.2017 г.,
сключен между страните по делото, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 43/08.03.2021 г. по ч.гр.д. № 644/2021 г. по описа
на Районен съд – Шумен., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
"РИВАКОММЕРС" ЕООД с ЕИК *********, направени по делото разноски в размер на 457
лева за двете инстанции.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5