Р Е Ш Е Н И Е
№
233 гр. П. 25.06 . 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание
на деветнадесети юнипрез две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №315 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на районен съд П. , постановено
по гр.д.№ 2770 по описа на съда за 2017 година са отхвърлени предявените обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.71 ал.3 във връзка с чл. 71
ал.1 т.1 и т.2 във връзка с параграф 1
т.6 от Закона за защита от дискриминация от Сдружение“ Б.Х.К.“ с ЕИК *********
с адрес гр.С., ул.“В.“№7, представлявано от К.К. и „Е.Ц. З.П.Н.Р., регистриран в У.“, данъчен
номер по унгарското законодателство :18082944-1-42, адрес: ул.“В.“№16, 1077, Б.,
У.“, представляван от Е.Б. , чрез пълномощника адв М.И. от САК срещу
„Многопрофилна болница за активно лечение-П.“АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град П., ул. „ Б.“№15,
представлявано от изпълнителния директор – д-р В.В. - да се установи, че
практиката на физическо отделяне в обособени стаи на родилките от ромски
етнически произход от етническите българки в АГО на ответника представлява
расова сегрегация по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от
ЗЗДискр и съответно форма на дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр, която е
в нарушение на чл. 4 ЗЗДискр; да се осъди ответника да се въздържа в бъдеще от
всякаква подобна практика на сегрегация; да се осъди ответника да възстанови
положението отпреди нарушението и да се публикува
диспозитива на решението в посочен от ищците български ежедневник .
Присъдени са разноски.
В
срок така постановеното решение е обжалвано от сдружение
„Б.Х.К." (БХК) и „Е.Ц. З.П.Н.Р., регистриран в У.".
Считат,че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон
.
Молят да
бъде отменено и исковете им уважени.
Необоснован
бил изводът на първоинстанционния съд, че „
по делото не са налице каквито и
да било доказателства за отделно настаняване" (с. 9, абзац 1 от оспореното
решение) на пациентките на отделението, които са от ромски произход.
Самият
първоинстанционен съд приемал, че твърдението на ищците, че в АГО на ответника
се извършва физическо отделяне в обособени стаи на родилките от ромски
етнически произход от етническите българки, се подкрепя „с представени по делото писмени доказателства, които по същество не се
оспорват от ответната страна и от които се установяват извършени проучвания
насочени към установяване на практики на сегрегация на родилките от ромски
произход. ".Съдът посочил, „че тези проучвания са проведени по специално подготвени
въпросници, като общо 20 /двадесет жени/ от общо 63 интервюирани с ромска
етническа принадлежност са раждали в ответната МБАЛ. От тези 20 жени, 19
споделили, че при настаняването си в АГО са били настанявани отделно от
българките."
Съдът
обсъдил и показанията на св.Д.,като въобще не обсъдил показанията на посочената
от ответника свидетелка Р.С.С., която в съдебно заседание на 16.01.2018 г.
заявила, че е туркиня и е имала три раждания в АГО на ответника като и трите
попадат в процесния период. При първото й раждане през 2014 г. тя е настанена в
една стая с още една туркиня и две Р., а при второто й раждане е настанена в
една стая с две Р. като по време на престоя в болницата не е местена в други
стаи. При третото раждане е сама в стая, защото е раждала секцио. Тези
показания кореспондирали с представените и приети по делото доказателства по
искане на ищците. Те потвърждавали твърденията в исковата молба, че ответникът
нарушава законовата забрана за расова сегрегация като извършва физическо
отделяне на родилките от ромски и турски етнически произход от тези от
български произход в обособени стаи в АГО.
По делото
имало най-малко три броя директни доказателства - 1) писмените доказателства за
извършени проучвания насочени към установяване на практики на сегрегация на
родилките от ромски произход, 2) показанията на свидетеля Д. и 3) показанията
на свидетелката С. -не оспорени от насрещната страна и са приети от съда.
Освен
директни доказателства в подкрепа на твърдяната от ищците расова сегрегация,
извършвана от ответника, нарушаването на ЗЗДискр се доказвало и косвено чрез информацията, която се извлича
от представените от ответника истории на заболяването (ИЗ) на пациентките за
процесния период. В горния десен ъгъл на бланките на ИЗ се вписва номер на
стаята, в която се настанява съответната пациентка, а по-надолу в бланката се
вписва нейният адрес. С оглед на обстоятелството, че ромските махали са
сегрегирани във всички населени места в България, в това число и регионите,
които обслужва областната болница „МБАЛ -П." АД, е възможно по адреса на
пациентките, записан в ИЗ, да се установи дали те живеят в такъв квартал и
съответно дали са от ромски произход, а по номера на стаите, в които са
настанени по време на престоя им в болницата - дали физически са били отделяни
от родилките от български произход. От извлечените от ИЗ данни за адресите на
пациентките се правел извод, че ответникът настанява родилки от български
етнически произход в стаи с № № 1, 2 и 3, а родилки от ромски и/ или турски
етнически произход в стаи с № № 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
Съдът
приел,че закононарушение на ответника
няма, и счел че тъй като в
самите ИЗ не е отразена етническата принадлежност на пациентките, изводите от наименованието
на улиците и квартала, в който пациентките евентуално живеят биха били
произволни
Първоинстанционният съд изцяло пренебрегнал залегналия
в чл. 9 от ЗЗДискр принцип за прехвърляне на тежестта на доказване по
антидискриминационни дела - специално правило за разпределяне на тежестта на
доказване в отклонение от общото правило. За да приеме съдът дискриминацията за
доказана, е достатъчно ищецът да докаже вероятност, че дискриминацията се е
осъществила. Веднъж щом ищецът представи такива факти, съдът съгласно закона е
длъжен да направи предположението, че нарушението на някоя от формите на
дискриминация в ЗЗДискр е осъществено. След това съдът трябва да очаква от ответника
да опровергае това предположение. Само така ответникът може да докаже, че
принципът за равно третиране не е нарушен съгласно чл. 9 от ЗЗДискр.
Ответникът
по никакъв начин не успял да опровергае предположението, че извършва расова
сегрегация на пациентките . Показанията на свидетелите ,посочени от ответника
били дадени от заинтересовани в полза на ответника лица, противоречиви и
недостоверни, поради не следвало да им се дава вяра.
Изводите
на първоинстанционния съд, че не е установено при ответника да съществуват каквито и да било
ограничения за достъп до здравеопазване на всички бременни жени и родилки,
независимо от техния етнос и,че действията на лекарите и медицинския персонал
не сочат на сегрегиране на пациентките от ромския етнос, а напротив — на
стремеж за полагане на максимални грижи, те да получат нужното медицинско
обслужване в съответствие с държавните изисквания в областта на
здравеопазването, били неотносими към предмета на спора.
Съдът нарушил
материалния закон ,като обосновал в мотивите си решението си с доводи,които не
съответствали на легалната дефиниция и състава на нарушението „расова
сегрегация" така, както е изложен в нормите на ЗЗДискр. Това дали
медицинският персонал е положил необходимите грижи за пациентките от ромски
произход няма никакво отношение към факта на отделянето им в обособени стаи.
Нарушението на ответника в случая се състояло в самото фактическо отделяне на Р.
и Т.те, което е забранено от закона, а не в качеството на предоставените
услуги. Също така, за да е налице расова сегрегация, съгласно ЗЗДискр, не било
необходимо да има изричен отказ, в случая на медицинския персонал, пациентките
от ромски произход да бъдат преместени. Първоинстанционният съд следвало да
приеме, че изолацията на пациентките от ромски и турски произход не е по тяхна
воля, а по стечение на наложили се обстоятелства извън тях, при действия на Б.та
администрация по физическото им отделяне в обособени стаи от етническите
българки.
Не било
необходимо обсъждането дали поведението на ответника представлява пряка или
непряка дискриминация ,тъй като в исковата си молба ищците посочили ясно и
недвусмислено какво нарушение на закона считат, че е осъществено от ответника -
„расова сегрегация" по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на
ЗЗДискр, осъществена чрез физическо отделяне на родилките от ромски етнически
произход от тези от български произход в обособени стаи в АГО на ответника,
което нарушава ЗЗДискр, т.е. което е противоправно. Съдът смесил съставите на
визирани в закона нарушения.
Претендират направените разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът не оспорва допустимостта на жалбата.
Подържа ,че е
неоснователна, тъй като съдебният акт
бил обоснован. Първоинстанционният съд изложил адекватни мотиви, които
съответстват на доказателствата, прецененени поотделно и в тяхната съвкупност и
което е по - важно - съответстват на обективната истина. Така наречените
неоспорени доказателства (анкетни карти) всъщност нямали характера на писмени
доказателства по смисъла на чл.178 - 180 от ГПК, тъй като не съдържат изявления
на лицата, за които се твърди, че са анкетирани. Същите били неподписани и не
представляват документи по смисъла на закона. Същите нямали доказателствена
тежест, която да бъде оспорвана. Относно приложението на чл.9 от ЗЗД (Закон за
защита от дискриминация)- считат, че ищците не са представили нито един факт,
от който да се направи обосновано предположение, че е налице дискриминация в
дейността на ответното дружество. Независимо от това, ангажираните от ответника
доказателства явно илюстрират, че исковете са напълно неоснователни.
Дружеството - ответник, чрез своите управителни органи със свои актове или с
каквито и да било действия или бездействия никога не било прилагало,
насърчавало или игнорирало пряка или непряка дискриминация.
В медицинското заведение имало множество тежки
случаи,включително и неосигурени пациенти и на никой не била отказвана
медицинска помощ.
Съдът ,като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
Предявен е иск от Сдружение“ Б.Х.К.“ с ЕИК ********* с
адрес гр.С., ул.“В.“№7, представлявано от К.К.
и „Е.Ц. З.П.Н.Р., регистриран в У.“, данъчен номер по унгарското
законодателство :18082944-1-42, адрес: ул.“В.“№16, 1077, Б., У.“, представляван
от Е.Б. , срещу „Многопрофилна болница за активно лечение-П.“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град П., ул. „ Б.“№15, представлявано от изпълнителния директор –
д-р В.В. с правно основание чл.71 ал.3 във връзка с ал.2 от Закона за защита от
дискриминациия.
Твърдят,че в
периода 2012 - 2013 г. БХК провело теренно проучване на практиките на
дискриминация срещу родилките от ромски произход в болничните АГО в С.. Резултатите
показали утвърдена практика на физическо отделяне на родилките от ромски
произход от етническите българки в АГО на Първа специализирана
акушеро-гинекологична болница за активно лечение „С. С." и на
Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология „М.Д.".
Това дало основание за изследване наличието на такъв
проблем,включително и в района ,обслужван от ответната МБАЛ.
Били проведени интервюта по въпросник с раждали Р.,
избрани на случаен принцип в посетените общности. За да се гарантира
актуалността на изследването, били интервюирани само жени, които са родили
последното си дете в държавна или общинска болница не повече от три години
преди интервюто. От всички 63 интервюирани жени общо 20 (на възраст между 14 и
39 год.) били родили в АГО на ответника. От тях 11 били интервюирани при
посещението в гр. С., а девет - в гр. В.. От тези 20 жени 19 споделили, че
докато са били в АГО на ответника, са били настанени отделно от българките. Една от интервюираните жени споделила,
че при нея „по изключение" настанили жена, определена от нея като
българка, под претекст, че била „по-мръсна". В отделните за Р. стаи заедно
с интервюираните Р. били настанени единствено други Р. и/ или Т.. В стаите на
етническите българки в АГО на ответника не били допускани нито Р., нито Т..
Всички 20 интервюирани жени, родили в АГО на ответника, съобщили, че стаите,
определени, съответно, за Р. и за българки
били трайно фиксирани и не се
изменяли във времето.
БХК по своя инициатива предприел проверка на
практиката на физическо отделяне на родилките-Р. в АГО на ответника чрез
провеждане на ситуационен тестинг - практически експеримент. На 30 май 2016 г. в 16:48 ч. в офиса
на БХК, находящ се на ул. „В." № 7 в С., двама служители на организацията
-юристът Б. Д. и изследователят К.С., провели теренното проучване в Пазарджишка
област,като се свързали по телефона с АГО на ответника. Служителите на БХК
позвънили на телефонния номер на централата на ответника - 034/11408600,
който добили от официалната Интернет страница на ответника от мобилния телефон
на изследователя С. . Разговор бил проведен от юристът Д., който се представил
като партньор на бременна жена, чието раждане скоро предстои. С. бил негов
слушател ,с цел да документира като свидетел съдържанието му и си водил
подробни бележки за чутото.
За да чуе С. целия разговор, телефонът бил настроен на
режим „високоговорител". След като се свързал с централата на ответника, Д.
поискал от операторката да го свърже с АГО. В АГО телефона вдигнала санитарка,
от която Д. поискал да го свърже с лекар или медицинска сестра от АГО. Тогава
на телефона се обадила жена, която в последвалия разговор се представила като
д-р П., лекарка в АГО на ответника. Д. отново се представил за целите на
експеримента като партньор на жена, на която предстои да роди, и задал няколко
общи въпроса за условията на раждане в АГО на ответника: цената, реда на
постъпване и възможността бащата да присъства на раждането. След това Д.
запитал д-р П. дали в АГО на ответника настаняват българки и Р. в една и съща
стая. Д-р П. отговори: „Не, не ги мешаме". Тя добавила, че родилката може
да избере самостоятелна, платена, ВИП стая или да бъде настанена в общите,
неплатени, стаи, където ще бъде с друга жена. Тогава Д. попитал дали това
означава, че в общите стаи тя би могла да бъде в една стая с Р.. Д-р П.
отговори: „Не, не, не, с българки ще бъде".Тогава Д.
попитал дали Р. са отделно. Д-р П. отговори: „Те са отделно ...“. Отделен
санитарен възел си имат, изобщо не се мешат с тях." Д-р П. добавила, че
„всички си имат отделен санитарен възел, нямат нищо общо между потоците. Не се
смесват." Д. тогава именно попитал д-р П. как се казва и тя се представила
като д-р П., дежурният в момента лекар.
В края на разговора Д. отново попитал дали се случва
българки и Р. да са в една стая и д-р П. му отговорила: „Никога не сме ги
слагали в общи стаи." Д. тогава попитал дали не е възможно по случайност
жена му да попадне в стая с Р., а д-р П. му отвърна: „Не, не, не." Д.
попитал дали персоналът следи да бъдат отделно българките и Р. и д-р П. му
отговори: „Да, да, да"
За да проверят дали изявленията на д-р П. отразяват
нейно субективно възприятие/ поведение или възприета от целия персонал на АГО
на ответника утвърдена, обща практика в АГО на ответника на 01.06.2016 г. в
12:12 ч. Д. и С. провели втори ситуационен експеримент. Те се свързали и АГО на
ответника на същия телефонен номер, както при предходния разговор - посочения
за централа на ответника на неговата официална Интернет страница: 034/ 408 600
Обаждането било проведено от горепосочения мобилен телефон на С.. Разговорът
провел Д., а С., както и в предходния разговор, не взел участие, но възприел
съдържанието на разговора, като телефонът бил включен на режим
„високоговорител". С. отново си водил бележки. От централата Д. поискал да
бъде свързан с АГО. Там телефона вдигнала служителка на ответника, от която Д.
поискал да го свърже с началника на АГО на ответника - д-р С.. Д. и С. се били предварително
информирали за името на началника на АГО на ответника от официалната Интернет
страница на ответника, секцията за информация за АГО. Служителката съобщила на Д.,
че д-р С. е в отпуск и го посъветвал да се обади в родилна зала на АГО на номер
034/ 408 677, където можел да открие заместващата го д-р Б.. Д. набрал
последния номер и се свързал с д-р Б., която пред него потвърдила, че замества
завеждащия отделението, д-р С.. Д. се представил, както и в предходния разговор
с д-р П., като партньор на жена, на която предстои раждане. Както и в разговора
с д-р П., Д. първо задал общи въпроси за условията, при които се ражда в АГО на
ответника: дали той като баща може да присъства на раждането и колко би
струвало това. След тези въпроси Д. попитал д-р Б. дали в АГО на ответника след
раждането настаняват българките в стаи с Р.. Д-р Б. категорично отговорила отрицателно. Заявила, че в АГО на
ответника има стаи само за българките, които „нямат нищо общо" с Р.. Д-р Б.
заявила, че родилките от български произход използват и отделни санитарни възли
- вътре в самите стаи за българки, до които не се допускат родилките от ромски
произход. Д. запитал д-р Б. дали това е ВИП услуга, за която се заплаща
допълнително. Д-р Б. отговорила отрицателно. Тя заявила, че отделно има и ВИП
стаи, но и в общите стаи родилката няма да бъде настанена с Р. и че персоналът
следи да „не се смесват контингентите" - „всеки си има отделен
контингент".
Молят на основание чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. да установи,
че практиката на физическо отделяне в обособени стаи на родилките от ромски
етнически произход от етническите българки в АГО на ответника представлява расова сегрегация по смисъла на § 1, т.
6 от Допълнителните разпоредби от ЗЗДискр и съответно форма на дискриминация по
смисъла на чл. 5 ЗЗДискр, която е в нарушение на чл. 4 ЗЗДискр; да се осъди
ответника да се въздържа в бъдеще от всякаква подобна практика на сегрегация;
да се осъди ответника да възстанови положението отпреди нарушението и да
публикува диспозитива на решението в посочен от ищците български ежедневник.
Претендират се сторените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Изложени са доводи за нередовност на исковата молба
,които правилно првоинстанционният съд е счел за неоснователни.
Ответникът МБАЛ
П. намира ,че претенциите са напълно неоснователни. Дружеството - ответник,
чрез своите управителни органи със свои актове или с каквито и да било действия
или бездействия никога не било насърчавало или игнорирало пряка или непряка
дискриминация. В лечебното заведение се явявали най-тежките и нежелани случаи,
в т.ч. и множество неосигурени пациенти, като нямало случай на отказана
медицинска помощ по визираните признаци. В одобрената документация, която се
съставя по повод приемането, престоя и изписването на пациентите в „МБАЛ- П."АД
не се събирали, не се съдържали или коментирали признаци и данни за раса,
народност, етническа принадлежност или произход, а останалите елементи,
визирани в нормата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. като пол, гражданство, възраст и
семейно положение и др. очевидно попадат в изключенията по чл.7 от Закона.
Фактическите твърдения били не просто
неверни, но и обективно невъзможни. В
АГО имало обособени няколко самостоятелни „ВИП" стаи, които имали
самостоятелен санитарен възел и за достъпа до които се заплащало допълнително.
Те били достъпни за абсолютно всички
родилки, които са заплатили следващата се такса, независимо от това дали как се
саоопределят. Останалите стаи били без
самостоятелен санитарен възел, а ползвали 1(един) общ такъв, при което
твърденията в исковата молба, че българките ползват отделни санитарни възли от Р.
били буквално абсурдни, тъй като такива
просто не съществували. Относно настаняването
извън режима на т.н. „ВИП" стаи, в останалите помещения
настаняването било до запълване на свободните такива - по една родилка, а при
необходимост от настаняване в общо помещение -по избор на пациента.
По искане на ответника съдът е определил срок за
представяне на писмена защита.Такава в срока не е постъпила.
Съдът , като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено следното:
Ясно е посочено в исковата молба какви обстоятелства
са дали основание на ищците за предявяване на настоящата претенция.
Натъквайки се на определени обстоятелства ,определени
като расова сегрегация,при проучвания в други райони ,ищците са били мотивирани
да проведат такова и в района,обслужван от МБАЛ П..
Твърдят в исковата молба ,че такова проучване са
провели сред 20 жени от гр.С. и В..Резултатите от това проучване са им дали
основание да считат,че вероятно има прояви на расова сегрегация при ответника.Веднага
следва да се посочи,че самите анкети,макар и приложени по делото нямат
качеството на доказателства.Те са относими единствено и само към дейността на
ищците.Това е и тяхното становище,изразено ,чрез процесуалния им представител в
първото съдебно заседание ,който изрично е заявил ,че претенцията им се
основава не на анкетните карти ,а на резултатите от ситуационните тестинги.
Интерес представлява въпроса дали такова проучване
,проведено сред 20 жени е достатъчно представително,но това не е съществено в
конкретния случай.
Разпитан като свидетел Б. Д.,правен сътрудник в юридическия отдел на
БХК установява, че в изпълнение на
възложени му задачи участвал в ситуационни тестинги в болницата в гр. П. ,
които били проведени на 30.05.2016 г. и на 01.06.2016. Свидетелят установява,
че заедно с колегата си К.С. провели
телефонни разговори с АГО на МБАЛ , като св. Д. провеждал разговора, а колегата
му С. вслушал на високоговорител. Свидетелят твърди, че при проведените разговори с лица, които се представили като
д-р П. от АГО и съответно – д-р Б. - и двете лекарски заявили категорично, че
при приемането в АГО български и ромски
родилки били настанявани в отделни стаи
и не се смесвали.
В тази връзка
са представени и копия от детайлни
справки на мобилен номер ********** за
м. май и м. юни 2016 г. с данни за проведени разговори на абоната с телефонна
централа на МБАЛ гр. П. и АГ отделение
на същата болница.
Св.П. сочи,че не си спомня да е провеждала такъв
телефонен разговор с мъж, но поддържа, че ромски и български родилки никога не
са отделяни,нито фактически ,нито пък е имало такова нареждане от ръководството
на заведението. Разграничение се правело с оглед конкретното състояние на
постъпващите. Стаите били с едно , две легла ,
като имало и ВИП стаи, но когато другите стаи били заети, настаняване се
извършвало и във ВИП стаите. В стаите с три легла се настанявали бременни с
проблемна бременност, а в стаите с две легла се настанявали родилки. Освен това
се внимавало да не се сместват потоците , за да не се получат заразявания. Общо
стаите били 10 , а ВИП стаите – 2. Пет от стаите били за родилки , като
родилките с операция / секцио/ били настанявани в стаи с три легла, а на
следващия ден ако всичко е наред , жената се настанява в стая с две легла и
вече не се мести.Във всички случаи водещи било състоянието на родилката. Двете
ВИП стаи имали отделен санитарен възел, а стая с едно легло и една стая с две
легла били с общ санитарен възел.
По делото е депозирала показания и друга свидетелка,с
която според твърденията на ищците са водени телефонни разговори при проведения
ситуационен тест.
Д-р Л. Б. като
свидетел установява, че от около 11 години
работела в МБАЛ П. и не си спомня за проведен разговор през 2016 г. Сочи,че
във ВИП стаята се плащало допълнително
по 20 лв. на ден и в нея били настанявани
родилки - българки и Р. след
заплащане на таксата. В отделението имало три санитарни възела. Само едната ВИП
стая имала самостоятелен санитарен възел , а другите два санитарни възела се
ползвали, както от настанените в другите стаи , така и от акушерки и санитарки.
Показанията и относно настаняването на бременни и родилки в отделението са идентичен
с тези на св.П.. Свидетелката установява, че районът им е много голям, , тъй
като АГО към болницата в гр. П. била
закрито.
Тази свидетелка обяснява подробно по какви критерии се
настаняват родилките в отделните стаи.
В такъв смисъл са и показанията на св.Т. – началник на
отделението.
Св.Ч. установява,че многократно е била в отделението
на болницата ,поради проблемите с бременността и .Сочи,че е настанявана в
различни стаи с българки и Р..
Депозирала е показания и св.С.,която сочи,че три пъти
е раждала в тази болница.Сочи ,че при едно от ражданията си е била сама , а при
другите е била настанена с Т. и Р..
Опита във въззивната жалба да се интерпретират тези
показания ,като такива подкрепящи тезата на ищците ,съдът намира за
несполучлив.Очевидно тази свидетелка определя себе си като „Т.“.Била е и с Р. в
една стая,била е настанена и самостоятелно ,което очевидно се определя от
конкретното състояние на родилката и от постъплението в самото отделение.
По делото са приложени Истории на заболяванията на
постъпилите лица в АГО при ответника за един значителен период.Положени са
усилия за съхранване на личните данни.Поради големия брой на доказателства е
използвана възможността на изследването и проучването им чрез помощта на
експерт.
Установява се от заключенията на експерта, че от
проверените 256 бланки на ИЗ , съставени в периода 24.12.2015 г. до 22.06.2016
г. има нанесени поправки в оригиналните бланки на ИЗ предимно в номера на стаите и леглата изписани в горния десен ъгъл, като вещото лице
е категорично , че не може да се установи в кой период или кога са извършени
тези поправки.Несъответствия между представените копия и оригинали не са
констатирани.
Чрез повторен разпит на св. Т. , са се изяснили
обстоятелствата , кога и на какво основание по принцип пациентките са
премествани от една стая в друга.
Установено е още,че няма нормативна база за отразяване настаняванията в определена
стая,преместванията и други обстоятелства ,свързани с пребиваването в конкретна
стая. В нормативна база не е предвидена
забрана за зачеркване на номера на
стаята в бланките на ИЗ или на друга
информация, както и няма нормативно определен ред за поправки в
съдържанието на вписаните в историята на
заболяването данни.
Представените ИЗ са както на пациентки от П. ,така и
на пациенти от много други населени места в района.Етническия произход на
лицата е само предположение на база на адреса,което ищците правят ,анализирайки
,представените ИЗ.
Дори да се възприемат техните твърдения безкритично
,то изводите им са спорни ,защото: Например в стая 2 според отразеното в
писмените бележки са настанени за периода 7 пациенти ,от които две са от
ромските квартали,но има данни за настаняване в тази стая и на друга пациентка С.С.,живееща на ул.“С.“ в гр.П..В
стая № 1 е била настанена и пациентката С.Х.Р. от Н.М..
В стая № 3 пък е била настанена и Ю.А.С..В стая № 4 е била настанена Д.М.Ц.
,живееща на ул.К.Ч.“ № 5 /извън очертаната от ищците зона/ в гр.П..
Всичко това съдът излага ,за да обоснове тезата ,че
изводите на база адреса на пациента са доста произволни,като се има предвид,че
значителна част от пациентите са и от населени места извън П. -П. и Панагюрище.
Освен това стая № 1 е с едно легло ,видно от
показанията на св.Т. и е така наречената „ВИП стая“.Такъв е статута и на стая №
14.Останалите стаи са с по три легла ,като в годините са настъпвали и известни
промени относно предназначението им.
При тази фактическа обстановка ,за да се произнесе
,съдът взе предвид следното:
Законът за защита срещу дискриминация (§ 1, т. 6 от Допълнителна разпоредба) дава легално
определение на понятието „расова
сегрегация“ - това е издаването на акт, извършването на действие или
бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на
лице на основание на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.
Явлението
е неприемливо, според закона, тъй като е в нарушение на правото на всяко лице
на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот (чл. 2), което не е израз
на неговата воля. В този смисъл е и изразът "принудително". Изолация
на основание раса, етническа принадлежност или цвят на кожата е неприемлива,
когато не е резултат на формирана свободна воля на индивида, при положение, че
всички обстоятелства свободна воля да бъде формирана са налице. Тогава
разделянето, обособяването или отделянето е сегрегация. Определението
„принудително разделяне“ не следва да се приема формално, само като отсъствие
на принуда в тесния смисъл на думата, а така както е изяснено от ЕСПЧ.
Именно
на такова нарушение по смисъла на чл.5 от ЗЗД,във връзка с § 1 т.6 от ДР на
същия закон са се позовали ищците.Поради това и доводите им ,че отношението към
решаване на здравословните проблеми на постъпилите за лечение в МБАЛ е без
отношение към спора.Съответно без отношение са доводите още в отговора и
впоследствие развити от страната и съответно – доказателствата в тази насока.
Същественото
за спора,с оглед твърденията в исковата молба, е дали може да се направи
извод,че е налице такова действие от страна на ответника ,респективно
работещите в него ,което да е довело до принудително отделяне на лице от ромски
произход.
За
да се отговори на този въпрос ,следва да се обсъди въпроса и с
доказателствената тежест , за която са налице специфични правила.
Разпоредбата на чл. 9 oт ЗЗДискр. предвижда,
че в такъв вид производство, след като страната която твърди, че е жертва на
дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице
дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране
не е нарушено.
Тази разпоредба е тълкувана по следния начин от
съдебната практика:Нормата на чл. 9 предвижда особено правило
за разпределение на доказателствената тежест.Доказателствена тежест е
предвидена и за ищеца, и за ответника.Ищецът трябва най-напред да твърди
наличието на такива факти, които да са годни да обусловят вероятност от
дискриминация, а после, при оспорване или при бездействие на ответника, и да
докаже тяхното осъществяване .Ищеца има тежестта да докаже вероятността от
дискриминация,а за ответника възниква тежест да опровергае пълно и главно тази
вероятност.
Ако ищецът не докаже вероятност, се счита, че
дискриминация няма, а ако докаже вероятност и съответно ответникът не
опровергае по несъмнен начин тази вероятност, се приема обратното - че
ответникът е проявил дискриминация по отношение на ищеца.
В настоящата хипотеза,чрез изложените обстоятелства и
проведения ситуационен тестинг ищците въвеждат вероятността от расова
сегрегация при ответника.Тъй като
ответникът е оспорил твърденията ,то за ищеца възниква задължението да докаже
фактите ,на които основава твърденията си.Както вече беше казано проведените от
ищеца анкети ,са относими само към
неговата дейност и могат да му дадат насоки за работа ,но не съставляват
доказателства в гражданския процес.
Ищците твърдят ,че са водени разговори от лица ,имащи
съответни функции в БХК/ситуационни тестове/ с работещи в АГО отделението на
МБАЛ П..Има данни,че от определен мобилен номер такива разговори от по няколко
минути са се провели с телефона ,сочен на сайта на болницата.За съдържанието на
тези разговори свидетелства разпитания
юридически съветник при БХК Д..Отговорите на лицата с които е
говорил,лекари в съответното отделение ,според показанията му правят вероятно
действие на расова сегрегация.
Разпитани като свидетели посочените лекари сочат,че не
си спомнят провеждането на такъв разговор ,а ответника изгражда защитата си
оспорвайки наличие на действия ,водещи до расова сегрегация изобщо.
Обстановка в АГО на МБАЛ П. от гледна точка на
стаи,вид ,брой легла и начина на настаняване е изяснена от събраните по почин
на ответника гласни доказателства.Чрез тях се опровергават твърденията на
ищците за тенденциозно отделно настаняване на жени от ромски произход от жени с
български етнически произход.Както лекарите ,така и разпитаните две свидетелки
– пациентки установяват,че такива действия в отделението не се извършват.
Не могат да се направят такива изводи от многобройните
ИЗ-та ,представени по делото.Тук следва да се посочи,че принципно е безспорен факта
,че родилките от ромски произход значително надвишават по брой тези от
български произход,поради което напълно естествено е повече от последните да
бъдат настанявани в стаите с повече от две легла.Както е установено от
свидетелските показания при настаняване се държи сметка ,както за конкретното
състояние на пациентката ,така и за свободните стаи и легла.
Изводите,които се правят от отразеното в тези истории
на заболяването от страна на ищеца са
произволни.Те се основават единствено и само на посочения адрес в тях адрес,от
който правят извод ,че е възможно лицето да е от ромски произход.
По изложените съображения , съдът намира ,че на първо
място ищците не са установили по категоричен начин фактите ,на които основават
твърденията си.Няма основание да не се ценят показанията на св.Д.,но
съдържанието на разговорите ,като се имат предвид и показанията на свидетелите
,посочени от ответника не е установено по несъмнен начин.Тук следва да се има
предвид ,че всички разпитани свидетели/св.Д. и лекарите в МБАЛ/ са в известна
степен заинтересовани от изхода на спора.Съдът намира ,че чрез събраните по делото
доказателства,посочени от ответника/най-вече показанията на св.Ч. и С./ е
опровергана по несъмнен начин тази вероятност.
Поради изложеното
, съдът възприема решението на първоинстанцонния съд за правилно като краен
резултат.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат
сторените по делото разноски.
Представен е списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева.
Ответникът по жалбата е направил възражение за
прекомерност.
Съдът ,съобразявайки разпоредбата на чл.7 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и характера на
спора,намира ,че възнаграждението не е прекомерно.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 2770
по описа на съда за 2017 година ,с което са отхвърлени предявените обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.71 ал.3 във връзка с чл. 71
ал.1 т.1 и т.2 във връзка с параграф 1
т.6 от Закона за защита от дискриминация от Сдружение“ Б.Х.К.“ с ЕИК *********
с адрес гр.С., ул.“В.“№7, представлявано от К.К. и „Е.Ц. З.П.Н.Р., регистриран в У.“, данъчен
номер по унгарското законодателство :18082944-1-42, адрес: ул.“В.“№16, 1077, Б.,
У.“, представляван от Е.Б. , чрез пълномощника адв М.И. от САК срещу
„Многопрофилна болница за активно лечение-П.“АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град П., ул. „ Б.“№15,
представлявано от изпълнителния директор – д-р В.В. - да се установи, че
практиката на физическо отделяне в обособени стаи на родилките от ромски
етнически произход от етническите българки в АГО на ответника представлява
расова сегрегация по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от
ЗЗДискр и съответно форма на дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр, която е
в нарушение на чл. 4 ЗЗДискр; да се осъди ответника да се въздържа в бъдеще от
всякаква подобна практика на сегрегация; да се осъди ответника да възстанови
положението отпреди нарушението и да се публикува
диспозитива на решението в посочен от ищците български ежедневник .
Осъжда Сдружение“ Б.Х.К.“ с ЕИК ********* с адрес гр.С.,
ул.“В.“№7, представлявано от К.К. и „Е.Ц.
З.П.Н.Р., регистриран в У.“, данъчен номер по унгарското законодателство
:18082944-1-42, адрес: ул.“В.“№16, 1077, Б., У.“, представляван от Е.Б. , чрез
пълномощника адв М.И. от САК да заплатят на „Многопрофилна болница за активно
лечение-П.“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град П., ул. „ Б.“№15,сумата 500 лева – разноски
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационнна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.