О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/18.05.2018г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
2295
по описа за 2017г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: И.Г.М., ЕГН **********,***
срещу
ОТВЕТНИК: З.Г.К., ЕГН **********,***, тел: 0882 515 893
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответницата по делото е депозирала отговор на исковата молба, намира, че
на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се съобщи проект за доклад по делото.
По предварителните въпроси:
В отговора на исковата молба се прави възражение, че производството по
делото е недопустимо, поради липса на надлежна процесуална легитимация, липса
на правен интерес, както и се навеждат твърдения за влязло в сила решение,
което било водено между праводателите на страните. Тези възражения съдът намира за
неоснователни, предвид, че процесуалната легитимация на ответника се определя
от твърденията на ищеца. В конкретния случай се твърди, че ищецът упражнявал
лично фактическата власт върху процесния имот и то в период след 2004г. -след
смъртта на Фотина Великова, за която се твърди, че е била собственик на имота
до 2004г., като ищецът не основава твърденията си на правото на собственост на
Фотина Великова, за която правото на собственост е отречено спрямо праводателя
на ответницата с влязло в сила решение. Правният интерес от предявяването на
положителен установителен иск от ищеца е обоснован, предвид наличието на
оспорване на правото му на собственост от ответника и предвид разрешението
съгласно ТР No
8 / 2012г., ОСГТК, ВКС. Останалите
възражения на ответницата за недопустимост на производството, всъщност са
такива по основателността на претенцията.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.06.2018г. от 09:30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди,
че владее - упражнява фактическата власт с намерение, че е свой върху имот с
идентификатор 10135.2564.1050, с площ от 1526 кв.м., с адрес на имота: гр.
Варна, п.к.9000, в.з. "Траката", ул. "25" № 3, при
съседи:10135.2564.1053, 10135.2564.1051, 10135.2564.1049, 10135.2564.1045,
10135.2564.1044, 10135.2564.967 от пролетта на 2004, след смъртта на неговата
тъща Фотина Димова Величкова/Фотина Димитрова Великова - майка на починалата му
съпруга Евелина Николова Моллова, починала на 25.8.1982г., и до днес.
Твърди, че имотът е бил възстановен по реституция по силата на чл. 1,
ал.2 от ЗВСВОНИ на Фотина Димитрова Великова, като с Решение от 1.2.1999г. по гр.д.№1596/1997г.
Община Варна била осъдена да й предаде
владението върху имот -вилно място, находящо се в землището на гр. Варна,
представляващо имот № 1076, кв. 52 по КП от 1956 г. с площ от 1184 кв.м. , при
граници: 25 - та улица, пл. № IX-1109, XXXV-1109, помпена станция, паркинг на
осн. чл. 108 ЗС. Решението било влязло в сила на
2.3.1999г. Фотина Димова Величкова била
въведена във владение на имота от съдебен изпълнител по изп.д.№14143/1999г. на
10.5.1999г.
Твърди, че на смъртния си одър, Фотина предала
владението на имота на ищеца и зарича, че имотът следвало
да остане за ищеца, тъй като той по-добре щял да се
грижи за него от сина й Георги, който би се явил наследник на Фотина
по право на наследствена трансмисия /съпругата му Евелина е починала преди
майка си/. Винаги се били разбирали в семейството и не са имали
спорове нито с тъщата, нито със сина на ищеца, обединени от общата скръб по
починалата съпруга на ищеца Евелина.
При опит
да декларира имота като придобит по давност през 2017г.в Община Варна, ищецът бил
уведомен, че за негов собственик в Община Варна фигурирала
ответницата З.Г.К. и следвала да си реши въпроса
по съдебен ред.
Вписването
в Община Варна на ответницата З.Г.К. като собственик на имота, пораждало
правния интерес от установяване на правото на собственост върху имота от ищеца
като придобито по давност от 2004г. до днес.
Уточнява допълнително, че датата, на която е установил фактическата власт
върху имота е 01.04.2004г. – пролетта на 2004г., като владението било
добросъвестно, евентуално недобросъвестно и се осъществявало и към датата на
исковата молба.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА З.Г.К. е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява
становище, с което твърди, че искът е недопустим, евентуално неоснователен.
Според ответника ищецът
твърдял,
че е владелец на претендирания имот, но това не следвало от
обстоятелствената част на исковата молба. Според нея (обстоятелствената част от
и.м.) на смъртния си одър Фотина Димитрова Великова, с която ищецът нямал каквато и да било правна
или фактическа връзка, „зарекла" имотът да остане
за него. Това „заричане" било правно ирелевантно
по отношение прехвърлянето на собствеността, а било и напълно
негодно да предаде владение. Видимо не ставало въпрос
нито за завещание, нито за дарение, нито за прехвърляне срещу гледане и
издръжка. Не била
спазена и императивно посочената в чл. 18 ЗЗД или в Глава III, т. 2 от Закона
за наследството форма. В този контекст не можело да става
и дума за някакво „добросъвестно
владение"" - не било налице
каквото и да е правно основание, годно да направи ищеца собственик (чл. 70, ал.
1 ЗС).
Твърди,
че не можело да става въпрос и за владение изобщо.
Ищецът не упражнявал фактическата власт върху имота към момента на предявяване
па иска. Може само да се подразбира, че в неговото съзнание нечие „заричане"
на смъртен одър в София имало силата на
протокол за въвод във владение на имот в м. Траката, Варна. Твърди, че на
смъртния си одър Фотина Великова упълномощила адв. Петър Станев от АК – Варна
да я представлява пред въззивната инстанция, доколкото пълномощното му е било само
за ВРС. След смъртта й той продължил да представлява правоприемника й - Георги
Иванов М. - син на ищеца. За някакво „заричам"
никой не узнава през годините до внасянето на
исковата молба. Сочи, че настоящият
процес би следвало да се води срещу Георги Иванов М., който чрез поддържането
на ревандикационния иск, предявен от Фотина Великова, оспорвал (мнимата)
придобивната давност на настоящия ищец.
Сочи, че владението върху процесния имот
не можело да се предаде към нито един момент от Фотина Димитрова Великова на
когото и да било, доколкото тя вече го била сторила, след като продала точно
този имот с н.а. още през 1958 г. на Горан Димитров Коцев -наследодател на
ответницата.
Към датата на въображаемото „заричане"
с
претенции за предоставяне на владение, Фотина Димитрова Великова била във висящ процес срещу
Горан Димитров Коцев с правно основание чл. 108 ЗС, в който тя била ищца. В
това процесуално качество тя искала от съда да осъди ответника Горан Димитров
Коцев да й предаде владението на този имот. Условие за допустимостта на такъв
иск бил претендентът да не владее спорната вещ. Тя не владеела, а иска правно
съдействие за предоставяне на владението. От тези позиции било невъзможно да
предаде на настоящия ищец фактическа власт, с която не разполага. Доколкото била
във висящ процес, Фотина Димитрова Великова би могла само и единствено да
обещае прехвърляне на собствеността, ако и след като съдът я установи по
висящия процес, и да предостави владението, след като го получи въз основа на
осъдителен диспозитив. Както ще стане ясно нататък, предявеният от нея иск е
отхвърлен и решението за това е влязло в законна сила. Тя не е установила
собственост върху същия този имот и не е уважено искането й да бъде въведена
във владение въз основа на съдебно решение. С оглед изложените обстоятелства,
ответникът счита, че предявеният иск бил недопустим поради липса на правен
интерес. Невладеещият претендент (дори и да бил собственик) нямало да промени
статуквото само чрез установяване право на собственост. Иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК бил недопустим - ищецът следвало да предяви осъдителен иск
по чл. 108 ЗС, освен ако обосновава правен интерес да се установи негово право
на собственост към определен минал момент, но такова изявление липсвало. На
това основание вносителят на исковата молба не бил годен да заеме процесуалното
качество на ищец. Твърди, че за ищеца не е налице правен интерес от търсената
защита.
Твърди, че искът освен това бил неоснователен. Твърди, че процесният имот
бил в патримониума на починалия Горан Димитров Коцев, като по силата на
наследствено правоприемство и след смъртта му правата преминали върху
единствената му низходяща –З.Г. Коцева – К.. Излага следните факти и
обстоятелства, на които основава възражението си:
Въз
основа на Нотариален акт № 150, том VI, н.д. № 1432/58 г., Горан Димитров Коцев
купува от Фотина Димитрова Великова процесния имот и от този момент той
го владее лично, а впоследствие собствеността и владението преминават в
неговата дъщеря, ответницата З.Г. Димитрова - К..
През 1976 г. бил направен опит имотът да
се завземе от активисти на ОФ, което мотивирало Горан Коцев да заведе
безпрецедентно дело срещу ОС на ОФ и срещу Общински Народен съвет - Варна,
което приключило с влязло в сила решение по гр.д. № 1539/79 г. от 03.07.1979 г.
на ВРС - VIII състав, с което се "осъжда Общинския комитет на Отечествения фронт - Варна и Общински
народен съвет - Варна, да отстъпят и предадат на Горан Димитров Коцев
владението на собствения му имот от 1280 кв. м., находящ се в курорта
"Дружба" край Варна с пл. М 1076, кв. 52..."
След като защитава собствеността си,
държавата все пак отнела този имот. Със Съобщение изх. № II-3-788/22.01.79 г. по
преписка № II-3-696/79 г., Горан
Коцев бил уведомен за започнало производство по отчуждаването на процесния
недвижим имот. Процесният имот бил обявен за държавна собственост с АДС № №
409/09.11.1079 г.
След влизане в сила на реституционните
закони, Горан Коцев заявил искане да му се възстанови собствеността, и след
първоначален отказ, въз основа на решение по адм. д. № 557-А/93 г. се "отменя отказът на кмета на община Варна,
постановен с решение М1434/1-III-93 год. да възстанови на Горан Димитров Коцев
вилно място пл.№ 1076 в кв. 52, местност "Св. Константин", както и
заповед № 288/09.02.79 г. на председателя на ИК на ОНС-Варна и акт №
409/09.11.89 г. на ОНС".
Със
Заповед № 718/09.03.1998 г. на Кмета на община Варна, "на основание чл. 78, ал. 1
от ЗДС, въз основа на отпаднало основание за актуване на недвижим имот - частна
държавна собственост, съгласно АДС № 409/09.11.89 г., въз основа на влязло в
сила решение от 16.02.94 г. на III гр. колегия на ВОС по гр. д. М 557-А/93 г.,
решение № 1966/29.08.95 г. на III гр.отделение на ВС по гр.д. № 3821/94
г., възстановена сума при отчуждаването на имота, и на основание чл. 72 от ЗМСМА се НАРЕЖДА имотът да се отпише от актовите книги... и да се предаде на
Горан Димитров Коцев...".
С Протокол за въвод във владение № 87/03.07.98
г., осъществен от техническата служба при община Варна, Горан Димитров Коцев
бил въведен във владение.
В качеството си на собственик и от
позициите на владелец, той сключвал договори и отдавал имота под наем.
Имотът бил заявен като собствен в данъчната
служба, в кадастъра, в общината, плащали се данъци, такси и разноски. Това
административно-правно отношение не се било променяло от 1958 г. (с изключение
на годините, през които имотът бил одържавен).
Легитимирайки се с нотариален акт, предхождащ продажбата от
1958 г., Фотина Димитрова Великова на самостоятелно основание претендирала
възстановяване на собственост върху имот, който не бил отчужден от нея,
доколкото към момента на проведените отчуждителни мероприятия тя вече се била
разпоредила с всички свои имоти в този район на Варна. След отказ от страна на
кмета и последвала жалба от нейна страна, с посоченото в исковата молба решение
от 01.02.1999 г. по гр.д. № 1569/97 г. Община Варна била осъдена да й предаде
владението, което обаче ВЕЧЕ била предала на Горан Димитров Коцев въз основа на
споменатото по-горе съдебно решение № 1434/1-III-93г.
Въз основа на
своето решение, в
чиито субективни предели не попадал реституираният собственик Горан Димитров
Коцев, Фотина Димитрова Великова образувала изпълнително дело № 14143/1999 г. и
чрез СИС при ВРС направила опит да получи владението. На провежданите действия
по въвеждането й във владение се противопоставял реституираният собственик,
владеещ имота - Горан Димитров Коцев. Последователно, в съответствие с
предписанията на ГПК, съдебният изпълнител отложил въвода и дал възможност на
Горан Коцев да поиска спиране на въвода,
доколкото той претендирал самостоятелни права върху предмета на изпълнението. С
определение на ВРС въводът бил спрян и били дадени указания на Фотина Димитрова
Великова да предяви ревандикационен иск. Такъв иск действително бил предявен и
въз основа на него било образувано гр.д. № 4430/2000 г. по описа на ВРС 14
състав. Искът бил отхвърлен с решение от 10.11.2003 г. Срещу това решение
Фотина Димитрова Великова била подала въззивна жалба чрез процесуалния си
представител. С Решение № 31/ 07.01. 2010г. въззивната инстанция, отменила
решението от 10.11.2003г. на Варненски районен съд. Това ново решение било
обжалвано от Горан Димитров Коцев пред Върховния съд и с Решение
№1/24.07.2012г. на ВКС, Първо гражданско отделение, било отменено въззивното
решение на Варненски окръжен съд от 07.01.2010г. и бил отхвърлен искът на
Фотина Великова с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на
недвижим имот в гр. Варна, вилна зона, с пл. № 1076, кв. 52. Решението било
влязло в законна сила на 24.07.2012г. и било окончателно стабилизирано.
През 2013 г. Георги Иванов М., син на
настоящия ищец И.Г.М. и наследник на Фотина Димитрова Великова (неин внук),
подал молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, с
което ВКС бил отхвърлил иска на Фотина Великова за предаване на владението на
недвижимия имот срещу Горан Коцев. С решение № 265/15.10.2013г. на ВКС, първо
гражданско отделение била оставена без уважение молбата за отмяна на влязлото в
сила решение №1 /24.07.2012г. по гр. д № 777/2010 г. на ВКС. Така окончателно,
със сила на пресъдено нещо, бил отхвърлен ревандикационният
иск на Фотина Димитрова Великова. Въпреки опитите тя и нейният правоприемник
-Георги Иванов М. да придобият статут на собственици на този имот, и на това
основание да поискат предаването на владението му, исковете били отхвърлени.
Фотина Великова не станала владелец и няма как настоящият ищец да получи това
от нея и присъедини своето владението към нейното.
Обобщава следните си твърдения, за които изложил подробно фактология
по-горе:
1/ Ищецът И.Г.М. не бил владял в
нито един момент - минал и/или настоящ, процесния имот. Той не е бил и не е
собственик на нито едно правно основание -транслативно или оригинерно.
2/ Ответницата
З.Г.К. била
собственик на процесния имот към датата на завеждане на исковата молба. Тя била придобила
тази собственост по наследство от своя баща – Горан Димитров Коцев, който го
бил придобил с н.а. № 150, том VI, н.д. № 1432/58 г. и възстановена собственост
след одържавяване.
3/ Фактическата
власт върху процесния имот се упражнявала от Горан Димитров Коцев от
закупуването му с Нотариален акт № 150, том VI, н.д. № 1432/58 г., като това
владение му било
предадено от Фотина Димитрова Великова. След неговата смърт владението се
осъществявало
от неговия наследник - единствената му дъщеря З.Г.К.. Тя е владяла този имот до
прехвърлянето на собствеността, което се осъществило с н.а. № 35 и № 36, том III, per. № 7825 и №
7826 дело № 280 и № 281 от 2017 г. по описа на нотариус Ивелина Обретенова, №
561 от Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – ВРС. С посочените нотариални актове собствеността
върху имота била
прехвърлена на „Антарес Инвест" ЕООД, ЕИК *********, и
владението било
предадено на купувача от З.Г. Коцева -К., чрез пълномощника й Антон Минчев
Минев, ЕГН **********.
Въз основа на гореизложеното, ответникът моли съда да
отхвърли исковата претенция.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявен
от ИЩЕЦА И.Г.М., ЕГН **********,***, срещу ОТВЕТНИЦАТА З.Г.К., ЕГН **********,***,
тел: 0882 515 893, е положителен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик
на следния недвижим имот, който същият е
придобил по давностно владение, упражнено в периода 2004г.- 2017г., а именно:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 10135.2564.1050 по
КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.
Варна, п.к.9000, в.з. "Траката", ул. "25" № 3, целият с
площ от 1526 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с
начин на трайно ползвание: за друг обществен обект, комплекс, с номер по
предходен план: 2319, при съседи: 10135.2564.1047, 10135.2564.1049,
10135.2564.1051, 10135.2564.1053, 10135.2564.1172, 10135.2564.967, 10135.2564.1044 и 10135.2564.1045.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на ищeцa е да установи
в условията на пълно и главно доказване, че e придобил правото на собственост
върху процесните имоти на твърдяното в исковата молба придобивно
основание – упражняването на фактическата власт от него за него, т.е.
с намерение за своене върху процесния имот / като за субективния елемент се
прилага презумпцията по чл.69 от ЗС/ в посочения период 2004г. – 2017г., като
установи и, че същото е било със следните характеристики: постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно,
явно.
В тежест
на ответницата е да установи фактите и обстоятелствата по възраженията си, т.е. противопоставими нейни
права на собственост върху процесния
имот на твърдяното в отговора на исковата молба придобивно основание. В тежест на ответницата е да обори презумпцията за наличието на
субективния елемент на владението, осъществявано от ищеца, като докаже и че
ищецът не е упражнявал изобщо фактическа власт върху вещта, а тя е била
упражнявана от наследодателя на ответницата и от самата нея в процесния период.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и
уточняващите я такива, писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183
от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата
молба и уточняващата го молба, писмени документи, надлежно заверени по реда на
чл.183 от ГПК.
По искане
на ищеца е издадено поисканото с
исковата молба съдебно удостоверение, което с което да се снабди от Столична
Община, район "Люлин" или друг район с удостоверение за родствени
връзки на ищеца И.Г.М. и починалата му съпруга Евелина Николова Моллова, ЕГН **********,
починала на 25.8.1982г. УКАЗВА на ищеца,
че следва да представи посоченото доказателство, от което ще се ползва и за
което е издадено и съдебното удостоверение най-късно в първото открито съдебно
заседание, като в случай, че поради непредставянето в срока причини отлагане на
делото, съдът ще наложи глоба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на СТЕ
със следната задача: вещото лице, след като провери плалновете, действали за
процесния имот, да отговори идентичен ли е имота по Решение от 1.2.1999г. на
ВОС по гр.д.№1596/1997г. с процесния имот ПИ с идентификатор 10135.2564.1050 до
отделяне на спорното от безспорното. В тази връзка ЗАДЪЛЖАВА ищеца и ответницата в петдневен срок от получаване
на съобщението с приложено настоящото определение да
посочат изрично дали оспорват, че процесният имот ПИ с идентификатор
10135.2564.1050 е идентичен с имота, посочен в Решение от 1.2.1999г. на ВОС по
гр.д.№1596/1997г., както и с този, посочен в Нотариален акт No 150, том VI, н.д.
1432 / 1958г., както и с този по Протокол за въвод във владение No 87 /
03.07.1998г. В тази връзка да заявят изрично дали може да се приеме за
безспорна и ненуждаеща се от доказване посочената идентичност.
ДОПУСКА до разпит по искане на ищеца двама свидетели при
режим на водене за установяване на упражняваната фактическа
власт от ищеца върху процесния имот в периода от 2004г. до 2017г., като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до разпит на трети свидетел за същите факти
и обстоятелства.
ДОПУСКА
до разпит по искане на ответницата
двама свидетели при режим на водене за установяване на упражняваната
фактическата власт от страна на Горан Димитров Коцев, а впоследствие и от
наследницата му З.Г.К. върху процесния имот, както и предаване на владението от
ответницата на настоящия собственик на имота „Антарес Инвест" ЕООД, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до разпит на трети свидетел за същите
факти и обстоятелства.
УКАЗВА
на страните изрично, че следва да водят
допуснатите им свидетели за датата на съдебно заседание, като ги предупреждава,
че в случай, че не ги водят и с това причинят отлагане на дело, то съдът ще
наложи глоба.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ
НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052
62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба – на ищеца по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: