МОТИВИ към Присъда по НОХД № 838/2015 г. на ТРС

 Подсъдимият И.С.Х. е предаден на съд с обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. второ, във вр. чл. 342, ал. 1, във вр. чл. 129, ал. 2 НК, във вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП за това, че на 23.02.2015 г. по ПП І-4 до с. Пролаз, общ. Търговище, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес” с рег. № Т1185ТН нарушил правилата за движение по пътищата – движил се с превишена скорост от 105 км/ч при разрешена за движение извън населено място за МПС от категория В до 90 км/ч, с което по недпредпазливост причинил средна телесна провреда на К.Й.К. ***, изразяваща се в трайно затрудняване движението на лявата ръка.

 Представителят на Районна прокуратура град Търговище поддържа повдигнатото обвинение като безспорно доказано, като пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от три години, както и лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Подсъдимият заявява, че разбира в какво се състои обвинението срещу него, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за стореното и моли съда за снизхождение при определяне размера на наказанието. Защитникът на подсъдимият а.. М.П. *** пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер от три месеца и отлагане на изпълнението му за три години. Освен това навежда като довод за налагане на минимално наказание лишаване от право да управлява МПС обстоятелството, че изпълнението на трудовите задължение на подсъдимия е свързано с такава дейност.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет и предявения от Й.К.А. и Д.А.А., в качеството им на родители и законни представители на малолетния пострадал К.Й.К., граждански иск за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.02.2015 г. до окончателното изплащане на главницата. Й.К.А. и Д.А.А. са конституирани като граждански ищци и честни обвинители в процеса.

Съдът, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, прие за установени фактите, изложени в обвинителния акт. За изясняване на факти и обстоятелства, настъпили след инцидента, но пряко касаещи основателността на предявения граждански иск, до разпит като свидетел на съдебното следствие бе допусната Д.А.А., майка на малолетния пострадал.

В резултат на всичко това съдът прие за доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.С.Х. не е осъждан. Същият е правоспособен водач на МПС от 08.11.2012 г., като за краткото време откакто притежава правоспособност за управление на МПС след употреба на алкохол вече му е отнемано свидетелството за правоуправление за срок от осем месеца.

На 23.02.2015 г. около 15:45 часа по ПП І-4 в участъка след десен завой след с. Пролаз, общ. Търговище, в посока Търговище – Омуртаг, се движел лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № Т8132МТ, управляван от св. Й.А.. На задната седалка стояли съпругата му – св. Д.А. и малолетният им син К.К.. В този пътен участък асфалтовата настилка била мокра и хлъзгава. Скоростта на движение на автомобила била около 60 км/ч. По същото време в обратна посока от Омуртаг за Търговище се движил лек автомобил „Мерцедес” с рег. № Т1185ТН, управляван от подсъдимия Х.. Скоростта на движение на автомобила на подсъдимия Х. била около 105 км/ч. Навлизайки с тази превишена скорост в ляв завой, превозното средство загубило напречна устойчивост, подсъдимият загубил контрол над управлението, автомобилът започнал едновременно да се върти около вертикалната си ос и да се плъзга транслационно, като навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в обратна посока правомерно се движел лек автомобил „Форд Мондео”. Настъпил сблъсък между дясната страна на лек автомобил „Мерцедес” и предната лява част на лек автомобил „Форд Мондео”. В резултат на удара К.К. получил счупване на двете кости на лявата предраменница, което довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка или до средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. На превозните средства били причинени имуществени вреди, като на лек автомобил „Форд Мондео” възлизат на 2147,20 лв.

Според заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза причината за настъпилото ПТП е, че подсъдимият Х. управлявал лек автомобил „Мерцедес” от категория В с превишена скорост от 105 км/ч, при забрана да превишава скорост на движение извън населено място от 90 км/ч.

От назначена съдебно-медицинска експертиза по делото се установи, че вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие на 23.02.2015 г. пострадалият К.К. е получил счупване на двете кости на лявата предраменница в долната им трета с разместване на костните фрагменти. Счупването на лъчевата и лакетната кости на лявата предраменница е причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник със среден срок на възстановяване 3-4 месеца. Приложено е била лечение - закрито наместване с вътрешна фиксация на лъчевата кост. От показанията на свидетелката Д.А., майка на малолетния пострадал се установи, че все още има проблеми със свободното движение на лявата ръка, като не може да вдига по – тежки предмети.

По така установените фактически обстоятелства могат да бъдат направени следните правни изводи: Подсъдимият И.Х. е управлявал лек автомобил „Мерцедес” с рег. № Т1185ТН със скорост 105 км./ч. в нарушение на правилото на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП да не превишава разрешената за движение извън населено място за МПС от категория В скорост от 90 км./ч.  Вследствие на това е загубил контрол върху автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно движение, като по този начин е предизвикал ПТП с движещия се насреща му  лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № Т8132МТ, управляван от св. Й.А.. Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на малолетния К.К., осъществяващи медикобиологичния признак на средна телесна повреда. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 НК увреждане на здравето, причинило трайно затрудняване на движението на крайник, разкрива медико-биологичния признак на средна телесна повреда. Константна е съдебна практика, че затрудняване на движението на крайник за 30 и повече дни, съставлява трайно затрудняване на движението на крайника, а в случая е било затруднено движението на горния ляв крайник на пострадалата за срок по – голям от 4 месеца.

По така описания начин от обективна страна подсъдимият И.Х. е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. второ, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК във вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.  

От субективна страна подсъдимият извършил деянието виновно, при форма на вина непредпазливост от вида престъпна небрежност. Подсъдимият, като е превишил максимално разрешената за пътния участък скорост въпреки влошената пътна обстановка – дъжд и мокра пътна настилка, не е съзнавал обществено-опасния характер на поведението си, не е предвиждал и неговите обществено-опасни последици, но е бил длъжен по закон и е могъл да ги предвиди - налице е хипотезата на чл. 11, ал.3, предложение първо от НК.

За престъпление чл. 343, ал. 1, б.”б” предложение второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. След като призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, съдът му определи наказание една година лишаване от свобода.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, характеризиращи отговорността на подсъдимия, като прие за смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни като личност и критичното отношение към извършеното, а като отегчаващи  - данните за предишното санкциониране на подсъдимия като водач на МПС и настъпилите сериозните неимуществени и имуществени  вредни последици. Предвид на това съдът определи наказанието при баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.

 Предвид особения характер на съдебното производство - съкратено съдебно следствие, и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание лишаване от свобода с една трета, като наложи на подсъдимия Х. наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът счете, че за поправяне на подс. И.Х. не е наложително изолирането му от обществото. Подсъдимият не е осъждан до настоящия момент. Ето защо и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане в законна сила на присъдата.

На основание чл.343г от НК съдът наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца. Съдът счете, че размера на това наказание ще спомогне подсъдимият да преосмисли поведението си като участник в движението по пътищата и необходимостта от спазване на правилата за движение.

Тук е момента да се подчертае, че фактът, че максимално разрешената скорост е превишена с петнадесет километра не може да се отчете като някакво смекчаващо отговорността обстоятелство. Както вече бе посочено, при конкретната неблагоприятна пътна обстановка дори и движение в рамките на разрешената скорост от 90 км/ч би могло да се окаже предпоставка за настъпване на ПТП.

Съдът прие, че с така наложеното наказание ще бъдат изпълнени специалната и генералната превенция по смисъла на чл. 36 от НК.

По предявения граждански иск - При наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД съдът счете, че подсъдимият е длъжен да обезщети вредите, причинени на пострадалия в резултат на виновно извършеното престъпно деяние по повдигнатото и доказано обвинение. Неимуществените вреди съществуват обективно и се обуславят от конкретни обстоятелства. Обезщетението за претърпените и търпящи се и в момента болки и страдания, следва да бъде съответно на тежестта на причинените телесни увреждания, характера и продължителността на лечението, както и трайните последици за здравето на увредения.

По делото бе безспорно установено, че малолетния пострадал К.К. е получил счупване на двете кости на лявата предраменница в долната им трета с разместване на костните фрагменти, което му е причинило трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник със среден срок на възстановяване 3-4 месеца, като въпреки изтичането на първоначално определения срок болките и ограниченията в движението не са отшумяли. Безспорно, че още години малолетното дете ще изпитва ревматични болки в областта на счупванията при студено и влажно време. На основание гореизложеното, след преценка на състоянието на пострадалия и причинените и болки и страдания, които изживява и към настоящия момент и които ще продължават и за в бъдеще, без възможност от медицинска гледна точка да бъде определен момента на пълно възстановяване, съобразявайки принципа на справедливостта, съдът определи като основателен гражданския иск в размер на 8 000 лева. Съдът прецени, че определения размер отговаря на  характера и степента на уврежданията, виновно причинени от подсъдимия на пострадалото дете. При това съдът отчете и протичащите в страна инфлационни процеси във връзка с приемането на България като член на Европейския съюз и увеличените размери на обезщетенията, които застрахователните дружества изплащат при подобни случаи. Подсъдимият бе осъден да заплати на малолетния К.Й.К., чрез неговите родители и законни представители Й.К.А. и Д.А.А. горепосочената сума ведно със законната лихва от датата на причиняване на уврежданията – 23.02.2015 г. до окончателното изплащане на главницата. Съдът отхвърли иска в останалата му част и до пълния му размер от 15 000 лева като неоснователен и недоказан, тъй като в хода на съдебното следствие не бяха представени допълнителни доказателства за настоящото здравословно състояние на детето, което към момента по сведение на родителите се намира в Холандия.

Веществените доказателства – лек автомобил „Мерцедес” с рег. № Т 11 85 ТН и лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № 81 32 МТ, съдът постанови след влизане на присъдата в законна сила да се върнат на собствениците.

Съдът осъди подсъдимия Х. да заплати по сметка на по сметка на ОДМВР гр. Търговище сумата от 300,00 лева, представляваща разноски за вещи лица от досъдебното производство, а по сметка на Районен съд  Търговище – сумата от 320,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

С оглед на изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: