Решение по дело №115/2021 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260 199

 

гр. Пловдив, 12.07.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 115 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивнва жалба от „ЗД Е. Р.“ ЕАД против решение № 260033 от 28.10.2020 г., постановено по т.д. № 43 по описа за 2020 г. на Хасковския окръжен съд, с което „ЗД Е. Р.“ ЕАД е:

- осъдено да заплати  на М.А.М. сумата 16 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие смъртта на нейната сестра Е.А.А., с ЕГН **********, б.ж. на гр. Х., починала на 02.03.2015 г. при ПТП, настъпило на 01.03.2015 г., ведно със законната лихва считано от 26.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- осъдено да заплати ДТ в размер на   640,00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, като се  внесе  по сметката на ОС - Хасково;

- осъдено да заплати на адв.М.Т. ***,  на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на  1010  лв.

Представителят на дружеството изразява становище, че в осъдителната му част решението е неправилно и необосновано. Искането е да се отмени решението в обжалваната от него част, като се постанови друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск, евентуално – да се намали размера на застрахователното обезщетение, както и да се присъдят сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата М.А.М., с който се изразява становище, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди. Направено е искане за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Хасковския окръжен съд е образувано по предявен М.А.М. против „ЗД Е. Р.“ ЕАД иск с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 26000 лева - обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие смъртта на нейната сестра Е. А.А., настъпила на 02.03.2015 г. в резултат на получени травми при ПТП на 01.03.2015 г., на ПП ... в района на с. С., обл. Х.,  причинено от трето застраховано в ответното дружество лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, при управление на лек автомобил „О. В.“, с ДК № ..., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 09.10.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.

  Искът се основава на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

В резултат на ПТП на 01.03.2015 г., около 16,30 часа на ПП ... в района на с. С., обл. Х., при сблъсък между лек автомобил „О. В.“, с ДК № ..., управляван от С. А. М. и лек автомобил „О. А.“, с турски регистрационен № 3..., управляван от Н. Д. М., са били причинени тежки травматични увреждания на пътуващата на предната дясна седалка на л.а. „О. А.“, вследствие от които същата е починала на следващия ден - 02.03. 2015 г.

По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е причинено виновно от третото лице С. А. М., който с влязла в сила присъда № 26/27.05.2016 г., по НОХД № 102/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, е признат за виновен за това, че на 01.03.2015 година,  на първокласен път ... в района на с. С., обл. Х., при управление на лек автомобил „О.В.“, с ДК № ... е нарушил правилата за движение по ЗДвП – пътен знак № ... от грепа „...“ на чл.47, ал. 3 ППЗДвП – „забранено изпреварване на МПС и мотоциклети с кош“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Е.А.А..

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Категорично се установява, както наличието на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на сестра й, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото по вина на водача на л.а. „О. В.“.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица  № ***, сключена между собственика на автомобила марка „О. В.“, с ДК № ...  и „ЗД Е. Р.“ ЕАД, със срок на действие от 09.01.2015 г. до 09.01.2016 г. год.

Безспорно установено е също, че ищцата М.А.М. е сестра на починалата от травмите, причинени й при процесното ПТП – Е.А.А..

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 223 КЗ /отм./.

Във въззивното производство ответникът „ЗД Е. Р.“ ЕАД поддържа всички първоначално заявени възражения относно наличието на правопораждащите застрахователната отговорност на дружеството спрямо ищцата факти: че ищцата не попадала в кръга лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 493 а КЗ; евентуално – че размерът на присъдените обезщетения не били съобразени с действащите разпоредби на закона - чл. 52 ЗЗД.

Хасковският окръжен съд е изложил мотивирани съображения и е формирал фактически и правни изводи относно всяко от поддържаните възражения, които се подкрепят напълно от настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, като във връзка с поддържаните в настоящото производство твърдения и възражения от страните, се налага да се добави следното:

Неоснователни са преди всичко поддържаните в подкрепа на въззивната жалба възражения, оспорващи активната материално-правна легитимация на ищцата по предявения иск.

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

 Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от ППВС № 4/61 год. Установяването на такава идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия и ищцата, продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.

         Отношенията между пострадалата Е. А. приживе с нейната сестра М.М. са изследвани детайлно от първоинстанционния съд, на базата на подробни и достоверни свидетелски показания от близко до тях лице, като изводите на съда в тази връзка са прецизни и обосновани, поради което се споделят напълно от въззивната инстанция.

         Спецификата на тези отношения в случая се определя не само от формалния характер на конкретните роднински връзки между сестрите, не само от обичайното общуване между тях, но главно - от изградените трайни и взаимни чувства на обич, доверие, близост, привързаност, сигурност и подкрепа.

Според показанията на разпитания свидетел М., връзката между ищцата М.М. и нейната сестра Е. А. била силна и трайна, надхвърляща традиционните отношения между тази категория родственици. Двете сестри са израснали заедно, споделяли еднакъв живот, приятели, дълго време живеели и учели заедно, били нераздели. Дори и след като всяка от тях създала свое семейство, двете сестри и техните семейства продължавали да подържат близки отношения, продължили да се срещат семейно, взаимно си помагали и се подкрепяли, помагали заедно на своя брат, който страдал от тежко заболяване. С други думи отношенията на обич, доверие и взаимопомощ продължили и след като сестрите създали свои семейства.

От установените по делото факти относно отношенията между ищцата М.М. и пострадалата при ПТП Е. А. се налага извод за наличието на такива дълбоки емоционални и житейски връзки, наподобяващи в голяма степен връзките между роднини от тесен семеен кръг, заради съдържанието на които, ищцата да търпи морални болки и страдания от смъртта на по-малката си сестра, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките от този кръг при същите трагични обстоятелства.

Изводът е, че ищцата попада в категорията на лицата, визирани в посочените постановления, имащи право на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.

Другият спор е свързан с размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, съответно за дължимия размер на застрахователното обезщетение.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Хасковския окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищцата душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си всички съществени и относими към конкретния спор факти, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа за справедливост.

В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителният размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди. Позовавайки се на събраните доказателства – показанията на разпитания свидетел, Хасковският окръжен съд е изяснил детайлно отношенията в семейството, степента на родствената и емоционална връзка между двете сестри, както и настъпилия за ищцата емоционален и психически срив вследствие от смъртта на сестра й.

В заключение, първоинстанционният съд е отчел всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените неимуществени вреди, поради което настоящият състав на Пловдивския апелативен съд приема, че определеното обезщетение съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната му част.

Относно разноските.

Ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за представляващия я в производството адвокат по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна помощ на материално затруднено лице, което, съобразно с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид обжалваемия интерес, възлиза на 1010 лева.

 Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                      Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 26.02.2020 г., постановено по т.д. № 65 по описа за 2019 г.,  Хасковският окръжен съд, в частта с която:    1. ЗД „Е. Р.“ АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, е осъдено да заплати  на М.А.М., с ЕГН ********** *** представлявана от процесуалния си представител адв. М.Т. *** сумата в размер на 16 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие смъртта на нейната сестра Е.А.А., с ЕГН **********, б.ж. на гр. Х., починала на 02.03.2015 г. при ПТП, настъпило на 01.03.2015 г., ведно със законната лихва считано от 26.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

          2. ЗД „Е. Р.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, е осъдено да заплати ДТ в размер на   640  лв. в полза на бюджета на съдебната власт, като се  внесе   по сметката на ОС - Хасково.

3. ЗД „Е. Р.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, е осъдено да заплати на адв. М.Т. ***,  на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на  1010  лв.

        

ОСЪЖДА ЗД „Е. Р.“ АД, с ЕИК ***, да заплати на основание чл.38,ал.2 от ЗА на адвокат М.Т. ***,  адвокатско възнаграждение в размер на  1010  лева, за оказаната на М.А.М. правна помощ в производството по в.т.д. № 115 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.

 

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

            

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.              2.