Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, ……………2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10620 по описа за 2015
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от А.Р.С. срещу „З. „Б.И.” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищецът твърди, че на 30.04.2015 г. настъпило
пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а. „ Ауди А4“ с рег. № *******–
Н. Л.Л., чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” от ответното дружество. При пътно-транспортното
произшествие на ищеца били причинени телесни повреди, от които претърпял
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 70 000 лв. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 30.04.2015г. до окончателното изплащане. Ответникът
оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва твърденията за
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“; твърди, че не били заплатени дължимите застрахователите премии; оспорва
механизма на настъпване на ПТП; оспорва твърденията, че поведението на водача Н.
Л.Л. е било противоправно и виновно; поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия, който по време на катастрофата бил без поставен
обезопасителен колан и се съгласил да пътува в автомобил, управляван от
неправоспособен водач, употребил алкохол непосредствено преди катастрофата;
оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и
правна страна следното: По
предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение.
Съдът служебно извърши справка на публичния сайт на
Гаранционния фонд, при която установи, че за процесния лек автомобил „Ауди А 4“
с рег. № *******към датата на настъпване на произшествишето е съществувал
договор за застраховка “Гражданска отговорност“.
Видно от одобрено споразумение от 31.08.2015г. по НОХД № 187/2015г. на РС – И. Н.Л.Л. е
признат за виновен в това, че на 30.04.2015г. по път IV-23503, около км
0+500, между с.Паисиево, обл.Силистра и с.Китанчево, обл.Разград, при
управление на лек автомобил „Ауди А 4” с per. №*******, е нарушил
правилата за движение: чл.5, ал. 1, т.1
от ЗДвП — всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.20, ал. 1 от ЗДвП - водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
чл.20, ал.2 от ЗДвП — водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението; чл.5, ал.З, т.1, пр.1 от ЗДвП - на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества; чл.21, ал.1 от ЗДвП - при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство /от
категория Б/ е забранено да превишава скоростта от 90 км/ч извън населено
място; чл.150 от ЗДвП - всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване трябва да се управлява от правоспособен водач, и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на А.Р.С. ***, изразяваща се в разстройство на здравето, с временна
опасност за живота, а именно: „сътресение на мозъка с пълно откъсване от
обкръжаващата среда - травматична кома”, като деянието е извършено в пияно
състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 1, 25 на
хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 211 от
08.05.2015г., с което е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.З,
предложение първо, б.”а”, предложение второ, във вр. с ал.1, б.”б”, предложение
второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Одобреното от наказателния съд споразумение има
значението на влязлата в сила присъда, съгласно чл.383, ал. 1 НПК, поради което
и на основание чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на одобреното по НОХД № 187/2015г. на РС – И.
споразумение, настоящият състав приема за установено по делото противоправното
поведение на водача Н.Л.Л., неговата вина и съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението/причинената средна телесна
повреда на А.Р.С., описана в споразумението/, както и причинно-следствената
връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
От назначената по делото медицинска експертиза чието
заключение съдът приема, се установява, че при ПТП ищецът е получил освен
описаната в споразумението, одобрено от РС - И., средна телесна повреда: „сътресение
на мозъка с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома”/черепно-мозъчна
травма с мозъчно сътресение, довело до изпадане в пълно безсъзнание – кома/ и
други телесни повреди: травма на тялото в поясната област с мекотъканни
контузии в областта на таза и дясна поясна област и контузия на десен бъбрек с
макроскопска хематурия. На базата на тези травми пострадалият е бил и в
състояние на травматичен шок. След постъпване на ищеца в болнично заведение спрямо него е приложено консервативно
медикаментозно лечение, включващо антибиотик, дицинон (антихеморагично и
съдопротективно лекарствено средство) за превенция на кървенето от увредения
бъбрек, вливане на инфузионни разтвори, манитол (осмотичен диуретик използван
за намаляване на вътречерепното налягане в условията на интактна кръвно-мозъчна
бариера), кортикостероиди, обезболяващи. След прилагане на лечението на 07.05.2015
г. пострадалият е изписан в стабилизирано състояние. По делото няма приложени
медицински документи, проследяваща състоянието на ищеца след изписването му от
болницата на 07.05.2015 г, поради което не може да се приеме, че от травмите е
имало остатъчни последици. Според вещото лице, намирането на пострадалия
непосредствено след катастрофата извън автомобила, в кома, дава основание да се
приеме, че той не е бил с поставен предпазен колан. Установените травми могат
се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да се причинят
както от удари в интериора на автомобила, така и от удари в терена, след
изпадането на тялото на пострадалия от автомобила. При наличните данни е
възможен и инерцинен механизъм на травматичното увреждане на бъбрека.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди по делото са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на
св.О. - майка на пострадалия, се установява, че след катастрофата синът й е бил
в безсъзнание в болницата. С него започнала да контактува едва на 4-я ден след произшествието,
той не бил в нормално състояние - гледал,
плачел, искал да става, поставили му памперси, имал кръвоизлив. Лежал 10 дни в болницата.
После 2-3 месеца останал с памперси.
След изписването от болница се лекувал в къщи. Трудно се възстановявал, свидетелката го къпела, хранела го с лъжица,
като малко дете. Към третия месец започнал да се възстановява. Понастоящем
продължавал да забравя. Преди ПТП бил общ работник в строителството. Сега като
вземел нещо да работи, започвал да трепери. Живеели заедно в една къща. Все още
имал болки, бъбреците често го боляли, от време на време в урината му имало
кръв. Сега не употребявал лекарства, само за три месеца му били изписани. Ходил
на преглед, казали му, че има подобрение, ако не се чувства добре, пак да си
вземе същите лекарства. Много отслабнал след катастрофата. Имал мозъчно
сътресение, дали му нещо за главата и като го взимап – заспивал. Понякога ставал
през нощта.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като
същите са житейски правдиви относно претърпените болки и страдания от ищеца и
се подкрепят от заключението на медицинската експертиза.
Гореобсъдените доказателства установяват настъпването на всеки
един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което предявеният
иск е доказан по основание.
При определяне размера
на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на настъпване на
произшествието – 32 г., вида на причинените телесни повреди: средни телесни
повреди, изразили се в черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, довело до
изпадане в пълно безсъзнание – кома, травма на тялото в поясната област с мекотъканни
контузии в областта на таза и дясна поясна област и контузия на десен бъбрек с
макроскопска хематурия. На базата на тези травми, съгласно приетата в лечебно
заведение диагноза, пострадалият е бил и в състояние на травматичен шок. Съдът
отчете вида на проведеното лечение - консервативно медикаментозно лечение,
включващо антибиотик, дицинон (антихеморагично и съдопротективно лекарствено
средство) за превенция на кървенето от увредения бъбрек, вливане на инфузионни
разтвори, манитол (осмотичен диуретик използван за намаляване на вътречерепното
налягане в условията на интактна кръвно-мозъчна бариера), кортикостероиди,
обезболяващи, както и продължителността на болничното лечение от 01.05.2015г.
до 07.05.2015г./епикриза от 07.05.2015г./ Възстановителният период, според
показанията на св.О. и посочените в епикризата контролни прегледи, е продължил два-три
месеца, през които ищецът е бил зависим от грижите на близките си за хранене и
спазване на лична хигиена, ползвал е памперси. От друга страна съдът отчете
обстоятелството, че ищецът е изписан от болницата в стабилизирано състояние и
по делото липсват медицински документи за наличие остатъчни последици от травмите.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 50 000 лв.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа в хода на делото възражения за
съпричиняване на вредите от пострадалия, който по време на произшествието бил без
поставен обезопасителен колан и се съгласил да пътува в автомобил, управляван
от неправоспособен водач, употребил алкохол непосредствено преди катастрофата.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, второ ТО/.
Съдът намира първото от възраженията за неоснователно,
поради следните съображения:
От автотехническата експертиза се установява следният
механизъм на настъпване на катастрофата: На прав участък от пътя за движение с
по една лента за движение в едно направление, в тъмната част на денонощието,
водачът на л.а „Ауди А 4“ при преминаване през ляв завой, поради висока скорост,
е изгубил контрол върху управлението на автомобила, излязъл е извън пътното
платно в ляво и е преминал през скат, при което
автомобилът се е преобърнал няколко пъти. Превозното средство е било
фабрично оборудвано с механични инерционни триточкови предпазни колани за
всички места на пътниците.
Според медицинската експертиза, ищецът е пътувал без
поставен обезопасителен колан, тъй като при катастрофата е изпаднал извън
автомобила.
По делото не са ангажирани доказателства, чрез които да
се установи, че при установения механизъм на катастрофата, при поставен
обезопасителен колан, не биха настъпили получените от ищеца травми, а тежестта
на установяване на това обстоятелство е върху ответника, поради което първото
от възраженията за съпричиняване не бе доказано по делото.
Неоснователно е и второто от възраженията за
съпричиняване на вредите. От показанията на разпитания по искане на ответника св. С. се установява, че
ищецът заедно със свидетеля и с трето за спора лице - Й. са консумирали
алкохол/бира/ преди катастрофата. С тях бил и Н.Л./водачът на автомобила/, но
той не консумирал алкохол. Свидетелят знаел, че Н. няма книжка. Ищецът му
позволил да управлява неговия автомобил, излезли извън селото и като се прибирали,
станала катастрофата.
Показанията на свидетеля не доказват ищецът да е знаел,
че Л. е употребил алкохол. Според свидетеля, водачът не е консумирал алкохол,
докато е бил с тях. Видно от споразумението по НОХД № 187/2015г. на РС – И.
деликвентът Н. Л. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта - 1, 25 на хиляда, но по делото не са ангажирани доказателства, чрез които да се
установи на каква степен на алкохолно опиване отговаря тази концентрация на
алкохол и какви са видимите проявни
форми при това алкохолно опиване, поради което съдът приема, че второто възражение
също не бе доказано по делото.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и за вещо лице в размер на 405.71 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Неоснователно е възражението на ищеца, че ответникът няма
право на разноски за адвокат, тъй като е защитаван и от юрисконсулт. Когато в
едно и също производство страната е защитавата от няколко пълномощници, за
които е направила разноски – в случая от юрисконсулт на трудов договор, и от
адвокат, на който е заплатила възнаграждение, следва до приключване на устните
състезания по делото да упражни правото си на избор кои разноски да бъдат
заплатени от насрещната страна. /определение № 365/17.07.2017г. по ч.т.д. №
894/2017г. на ВКС, ТК, първо отделение по сходен казус/. В конкретния случай
ответникът е упражнил това свое право, като заяви, че желае да бъдат
възстановени разноските, които е направил за адвокат, не и разноските за
юрисконсулт, поради което съдът присъди разноски за адвокатско възнаграждение.
При определяне на размера на разноските съдът уважи
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като
намали неговия размер до предвидения в НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ минимум от 1260 лв. с ДДС, тъй като делото
не представлява фактическа и правна сложност и при този размер изчисли общият
размер на разноските.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв.Н.Н.Д., ЕГН **********, от АК – Шумен с адрес за призоваване: гр.София,
ул.”*******, четвърти полуетаж, офис № 4, на
основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв. с ДДС,
съобразно уважената част от предявения иск.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС,
държавна такса върху уважения иск в размер на 2000 лв., а на СГС разноски за
вещи лица в размер на 107.14 лв., съобразно уважената част от предявения иск.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на А.Р.С., ЕГН **********,***,
на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 50 000 лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните
телесни повреди: черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, довело до
изпадане в пълно безсъзнание – кома, травма на тялото в поясната област с
мекотъканни контузии в областта на таза и дясна поясна област и контузия на
десен бъбрек с макроскопска хематурия, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 30.04.2015 г., по вина на водача Н. Л.Л., при
управление на л.а. „ Ауди А4“ с рег. №*******, по време на действие на
застрахователен договор "Гражданска отговорност"/, ведно със
законната лихва от 30.04.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 70 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.Р.С. да заплати на „З. „Б.И.“ АД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на на
405.71 лв., съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД да заплати на Н.Н.Д.,
ЕГН **********, от АК – Шумен с адрес за призоваване: гр.София, ул.”*******,
четвърти полуетаж, офис № 4, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв. с ДДС, съобразно
уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 2000 лв. върху уважения иск, а на СГС
разноски за вещо лице в размер на 107.14 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: