МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА ПО Н .О . Х . Д
№ 3277 / 2017г. , ПО ОПИСА
НА СГС , НО , 13 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла пред настоящия съд обвинителен акт срещу К.Х.П., за това , че на
21.04.2016г., около 10.30 часа, в гр. София, кв."Горна баня" на ул.
"Обзор", в района на спирка МГТ № 0829 „Горна баня", при
управляване на моторно превозно средство - автобус марка „Мерцедес", модел
„0405 Н" с per. № ********, при извършване на маневра
движение на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности." , като не е осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности и по непредпазливост причинил на пешеходеца Д. Р.П.телесни повреди
изразяващи се в тежка черепно- мозъчна травма, фрактура на базата /основата/ на
черепа, линейна фрактура на лява темпорална кост и на окципиталната кост вдясно
множество хеморагични контузионни огнища в двете голямомозъчни хемисфери,
травматична субарахноидална хеморагия, пневмоцефалия, довели в съвкупност до
смъртта на Д. Р.П., настъпила на 12.06.2016 г. в 08.22 ч., като между
получените травматични увреждания и настъпилата смърт на Д. П. е налице
непрекъсната причинно-следствена връзка , престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК.
На
основание чл. 76 от НПК е конституиран в съдебното производство
като частен обвинител по
делото наследникът на починалия К.Х.П., а
именно Д.К.Д. .
В съдебно заседание
представителят на Софийска градска прокуратура
подържа внесения обвинителен акт
срещу К.Х.П.
за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като с оглед на събраните в
хода на проведеното съдебно следствие доказателства пледира за
признаването му за виновен в извършване
на престъпното деяние и налагането на наказание при условията на чл. 54 от НК ,а именно лишаване от свобода в размер над минималния
предвиден в закона в размер на около 3 години , като изпълнението на
наказанието бъде отложено по реда на чл. 66
от НК. Прокурорът пледира също за
налагане на наказание пробация на осн.чл. 67 ал. 3 вр. чл. 42 А ал.1 т.1 от НК,
а именно пробационна мярка „
задължителна регистрация по настоящ адрес „
два пъти седмично , която да се
прилага по време на изпитателния срок, както и пледира за налагането на подсъдимия на наказание
„ лишаване от право за управлява
МПС „ на осн. чл. 343 Г вр.чл.37 ал.1
т.7 от НК за срок от 3 години , считано
от датата на фактическото му отнемане .
В
съдебно заседание повереникът на частния обвинител Д.К.Д. - адв. Г. пледира ,че обвинението по делото е доказано
по безсъмнен начин , при което наказанието на подсъдимия следва да бъде в
размер на 5 години лишаване от свобода ,
като следва на същия да се наложат и исканите от прокурора , както
пробационна мярка ,така и лишаване от
право да управлява МПС .
В съдебно заседание частният обвинител Д.К.Д. редовно призован не се явява.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на
подсъдимия - К.Х.П. - адв. А. пледира
, че нейния подзащитен не е осъществил деянието , за което
му е повдигнато обвинение по делото .Защитникът на подсъдимия пледира ,
че нейния подзащтен не е нарушил вменената
му правна норма, ,липсва причинна
връзка между действията на водача и вредоносния резултат – настъпилата смърт ,
при което подсъдимия не следва да носи наказателна отговорност, тъй като става
дума за случайно деяние.
В
съдебно заседание подсъдимият К.Х.П. не се
признава за виновен в извършването на
престъплението , в което е обвинен . Подсъдимият дава обяснения
по обвинението , сочи че
си е свършил работата на инкриминираната дата и се смята за невинен.
Съдът като обсъди доказателствата по
делото и доводите на страните
намира за установено следното :
Подсъдимият К.Х.П.,
ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан / реабилитиран по
право / , женен, с полувисше
образование, работи като автобусен шофьор , живущ ***.
С влязла в сила
присъда на 20.06.2011г. по НОХД № 9656 /10г . по описа на СРС
подсъдимият К.Х.П. е осъден за извършено престъпление по чл. 183
ал.1пр.3 от НК като вр. чл. 54 вр. чл.2 от НК му е наложено
наказание пробация ,включващо следните пробационни мерки „ задължителна регистрация по
настоящ адрес „ със задължение за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично
за срок от 2 години и 6 месеца ,задължителни срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 6
месеца.С присъдата подсъдимият е осъден и за друго
извършено престъпление по чл. 183 ал.1 пр.3 от НК
като вр. чл. 54 вр. чл.2 от НК му е наложено наказание пробация
,включващо следните пробационни мерки „ задължителна регистрация по настоящ
адрес „ със задължение за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично
за срок от 2 години и 6 месеца ,задължителни срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 6
месеца.На осн. чл. 23 ал.1 от НК е определено е определено едно общо най –
тежко наказание измежду наложените две
наказания , а именно наказание пробация със следните пробационни мерки „
задължителна регистрация по настоящ адрес „
със задължение за явяване и
подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 2 години и 6 месеца ,задължителни
срещи с пробационен служител за срок от
2 години и 6 месеца . Пробацията е изтърпяна на 08.02.14г.
Подсъдимият К.Х.П. бил
правоспособен водач на МПС , притежаващ свидетелство за правоуправление
№ *******/ 24.02.11г. свидетелство
за управление на МПС за категории „ В ДЕ С Д ТТБ АМ ТКТ BE СЕ“, валидно до 24.02.2021 г.
На 21.04.2016 г. около 10.30 часа в град София, кв. „Горна баня“, подсъдимият К.Х.П. управлявал автобус марка,,Мерцедес", модел „0405Н" с per. №
******** . Времето
било слънчево , имало нормалва видимост на дневна светлина . Пътното платно в района на спирка на МГТ № 0829 - кв. „Горна
баня", намираща се на ул. "Обзор" било
отворено за движение на пътни превозни средства в двете посоки.
Пътното платно било покрито с паважна
постилка и на отделни места с
дребнозърнест асфалт , с неравности по пътното платно .Ширината на пътното
платно била 08,00 метра. На 16, 00 метра след втория ръб на масивна ограда находяща се на ул.
"Обзор" №34
,мислено пресечена с десния край на пътното платно в посока
по ул. "Обзор" от ул. „
Пъстроцветна „ към ул. „ Вечерница „ имало обръщало на автобус 260 и спирка
на МГТ № 0829
ширината , на която била 20,00 метра , а дължината 40,00 метра считано в същата посока . В района на спирка на МГТ № 0829 -
кв. „Горна баня", намираща се на ул. "Обзор" , подсъдимият с управлявания от
него автобус марка,,Мерцедес", модел
„0405Н" с per. № ******** , след като преди това бил спрял автобуса, трябвало да се прибира за гараж и
понеже негов колега с друга кола бил застанал преди него ,
трябвало да извърши маневра ,движение на заден ход" ,за да може да го заобиколи . Преди да започне да извършва маневрата , погледнал в
двете странични огледала на автобуса , и след като не видял никакви пречки , подсъдимият с управлявания от
него автобус марка,,Мерцедес", модел
„0405Н" с per. № ******** ,започнал
извършване на маневра „движение на заден ход „ . В същото време пешеходецът Д. Р.П.се намирал зад автобуса. Подсъдимият П., нямал обективна възможност да възприеме намиращият се отзад пешеходец с двете странични огледала , с които
разполагал , и движейки се на заден ход , със скорост на автобуса от порядъка на не
по-висока от 9 км/ч го ударил със задната
част на автобуса , като контактът бил осъществен в лявата задно странична част
на тялото на пострадалия и левия крак.Вследствие на удара П. паднал на пътната
настилка, при което получил тежка черепно мозъчна травма и мекотъканни увреди с
десностранна локация. Ударът настъпил в района на спирка на МГТ № 0829 - „Кв. Горна баня”, намираща се на ул. ’’Обзор” - на 1,5 - 2 ,5
м вдясно и на 21,0 м след след втория ръб на масивна ограда
находяща се на ул. "Обзор" №34 ,мислено пресечена с десния край
на пътното платно в посока по ул. "Обзор" от ул. „ Пъстроцветна „ към ул. „ Вечерница
„.. В този момент лице с неустановена по делото самоличност
подало сигнал за паднал човек и подсъдимия спрял движението на автобуса. Свидетелката
Р.Р. , която в този момент се
намирала близо до спирката очаквайки попътна кола да я вземе и да я закара до Бонсови поляни , видяла лежащия на платното Д. Р.П., който бил ударен
от управлявания от подсъдимия автобус. Свидетелката Р. се намирала на около 10 - 15 метра от лежащия човек , при което
видяла ,че в близост до
човека има спрял автобус. Свидетелката се приближила малко и видяла ,че от ушите му тече кръв като фонтан .Свидетелката
Р. веднага се обадила от телефонния си
номер № *******на телефон 112 за да повика
линейка, като обаждането й било регистрирано в 10,22ч. Тъй като линейката не идвала свидетелката Р. се обадила отново от същия
телефонен номер № *******на
телефон 112 за да повика линейка, като обаждането й било регистрирано
в 10,29ч . Пострадалият не бил преместван до идването на линейката . След това на същия била оказана помощ от две неустановени
по делото лица, които се опитали да го
вдигнат и го завели да седне на намираща се в близост пейка ,
след което Д. Р.П.бил транспортиран в Пирогов.На мястото бил изпратен
дежурен полицейски екип , който извършил оглед на местопроизшествието .Водачът на автобуса – подсъдимия К.Х.П. бил
изпробван с дрегер, при което бил установено, че не е употребил алкохол. Пострадалияг Д. Р.П.бил настанен в УМБАЛСМ „Пирогов“ с
диагноза: тежка черепно-мозъчна травма, фрактура на базата на черепа, линейна
фрактура на лява темпорална кост и на окципиталната кост вдясно, множество
хеморагични контузионни огнища в двете голямомозъчни хемисфери, травматични
субарахноидална хеморагия, пневмоцефалия . На 12.06.2016 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ въпреки оказаната медицинска
помощ вследствие причинените трамватични увреждания
пострадалия Д. П. починал.
Съгласно съдебно – медицинската експертиза приета
в съдебно заседание на 17.10.2017г.
/ на л. 48 – 49 от
досъдебното производство / е видно ,че от данните по ДП
и медицинската документация в УМБАЛСМ „Пирогов” е видно, че на 21.04.2016 г. Д.
Р.П.на 86 год. е пострадал при ПТП, като пешеходец, в резултат на което е
получил: тежка черепно –
мозъчна травма . фрактура на базата / (основата) на черепа . линейна
фрактура на лява темпорална кост и окципиталната кост вдясно . множество хеморагични
контузионни огнища в двете голямомозъчни
хемисфери.травматична субарахноидна
хеморагия .пневмоцефалия .Проведено е медикаментозно лечение.
Пациентът е на изкуствена белодробна вентилация. Продължава коматозното
състояние.Тежката черепно -
мозъчна травма със счупвания на костите на черепния покрив и основа, контузии
на мозъка и травматичен субарахноидален кръвоизлив представляват разстройство
на здравето, временно опасно за живота.Състоянието на Д. П. остава тежко - в кома и опасността за живота
продължава.Получените травматични увреждания се дължат на действието на твърди
тъпи предмети и отговарят да са получени при блъскане от МПС.
Съгласно
съдебно – медицинската експертиза на труп
№ 40 / 2016г приета в съдебно заседание на 17.10.2017г. / на л. 54 – 58 от досъдебното
производство / при огледа и аутопсията на трупа на Д. Р.П.и от
медицинската документация се установява : Пътно транспортна травма:Тежка закрита
черепно мозъчна травма- разкъсно контузна рана в дясната тилна област на
главата; подлежащо кръвонасядане на меките черепни покривки; подлежащо линейно
трилъчево счупване на тилната кост; ограничен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка в областта на лявата задна черепна ямка; дифузен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки на главния и малкия мозък; контузия по основата на двата челни
дяла с изразено размекчение на мозъчното вещество; контузия по основата и
предно на двата слепоочни дяла; мозъчен оток с мозъчно
притискане;Кръвонасядания на гръдния кош в ляво; кръвонасядане на левия хълбок;
кръвонасядания в областта на двете седалища; кръвонасядания и охлузвания по
крайниците;Състояние след трахеостомия;Усложнения- гнойно некротичен
трахеобронхит; двустранни пневмония, по- изразена в дясно;Придружаващи
заболявания- генерализирана изразена атеросклероза със засягане на мозъчните
артерии, венечните артерии на сърцето и аротата;хипертонични промени в сърцето
и бъбреците; единични кисти на бъбреците; стари счупвания на ребра в
ляво.Причината за смъртта на Д. Р.П.е тежката черепно мозъчна травма и
настъпилите от нея усложнения.Между установените травматични увреждания и
настъпилата смърт е налице непрекъсната
причинно-следствена връзка.Установените травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат при
ПТП.Състоянието на трупа към момента на аутопсията отговарят на смърт от
посоченото време.
Съгласно
заключението на комплексната медико –
автотехническа експертиза , приета в
съдебно заседание на 17.10.2017г. / на л.62 – 73 от досъдебното
производство / се установява ,че при огледа и аутопсията на трупа на Д. Р.П.на 85 г. са установени следните травматични увреждания: Тежка
закрита черепно мозъчна травма- разкъсно контузна рана в дясната тилна област
на главата; подлежащо кръвонасядане на меките черепни покривки; подлежащо
линейно трилъчево счупване на тилната кост; ограничен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка в областта на лявата задна черепна ямка; дифузен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки на главния и малкия мозък; контузия по основата на двата
челни дяла с изразено размекчение на мозъчното вещество; контузия по основата и
предно на двата слепоочни дяла; мозъчен оток с мозъчно притискане;
Кръвонасядания на гръдния кош в ляво; кръвонасядане на левия хълбок;
кръвонасядания в областта на двете седалища; кръвонасядания и охлузвания по
крайниците; Причината за смъртта на Д.
Р.П.е тежката черепно мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения.Между
установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице непрекъсната
причинно-следствена връзка Мястото на удара се намира в района на спирка на МГТ
№ 0829 - „Кв. Горна баня”, намираща се на ул.
’’Обзор” - на 1,5 - 2 ,5 м вдясно и на 21,0 м
след ориентира, считано в посоката на огледа (от ул. ’’Пъстроцветна” към ул.
’’Вечерница”). Скоростта на автобуса в района на произшествието в момента на
удара е била от порядъка и не по-висока от 9 км/ч., преди произшествието
автобусът е спрял. Намиращият се зад автобуса пешеходец, не е бил видим в двете
странични огледала за водача К.П. тоест той
не е имал обективната възможност преди да предприеме маневрата „движение на
заден ход” да възприеме пешеходеца в тях. Механизмът на произшествието и на
получаването на травмите е подробно описан в отговора на пета задача. Причини
за произшествието се явява субективното поведение на водач К.П., който е
предприел маневра „движение на заден ход”,
без да се убеди и осигури безопасното извършване на тази маневра.Водачът е
могъл да предотврати произшествието, ако преди да предприеме маневрата
„движение на заден ход” бе осигурил безопасното си придвижване с помощта на
друг човек, който да го съпровожда и напътства .
Изложената
фактическите обстановка съдът възприема за безспорна след обстоен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства : отчасти от обяснения на подсъдимия, показанията на
свидетелката Р.А.Р. , дадени в съдебно
заседание на 05.10.17г пред настоящия съд ,както и тези приобщени към
доказателствения материал чрез тяхното прочитане по реда на чл. 281 ал.5 вр.
ал.1 т.2 от НПК ,както и по чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК , в протокол за
разпит от 03.11.16г. / на л. 41 от досъдебното производство / , протокол за оглед на местопроизшествие. , скица и
албум с фотоснимки към него от 21.04.16г./ на л. 25 - 33
от досъдебното производство / ,
констативен протокол от 21.04.16г.
/ на л. 23 от
досъдебното производство /, заключението
на съдебно – медицинската
експертиза приета в съдебно заседание на 17.10.2017г. / на л. 48 – 49
от досъдебното производство / , заключението съдебно – медицинската
експертиза на труп № 40 / 2016г приета в съдебно заседание на 17.10.2017г. / на л.
54 – 58 от досъдебното производство /
, заключението на комплексната
медико – автотехническа експертиза , приета
в съдебно заседание на 17.10.2017г. / на л.62 – 73 от досъдебното
производство / , актуално свидетелство за
съдимост на подсъдимия , справка от КАТ
от съдържаща данни за издаване
свидетелство за правоуправление на МПС на подсъдимия и наложени на същия
административни наказания по издадени спрямо него наказателни постановления за
нарушения правилата на ЗДвП / на л. 76 – 77 от досъдебното
производство /, справка от МВР , Дирекция „ Национална система
112 „ , Районен център София / на л. 78 от
досъдебното производство / , Справка от Мтел/ на л. 84 от
досъдебното производство / ,
удостоверение за наследници на
починалия ,препис – извлечение
на акт за смърт на починалия / на л. 44 , 46 от
досъдебното производство / .
При обсъждане
на събраните гласни доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Р.А.Р.
, дадени в съдебно заседание на 05.10.17г пред настоящия съд ,както и тези
приобщени към доказателствения материал чрез тяхното прочитане по реда на чл.
281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК ,както и по чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК , в
протокол за разпит от 03.11.16г. / на л.
41 от досъдебното производство /, тъй като същите са последователни и логични относно
обстоятелствата на случилото се , които
свидетелката очевидец е възприела . Независимо от обстоятелството ,че свидетелката
Р. не е пряк очевидец на настъпилия удар и не е видяла механизма на причиняването на ПТП – то , то
съдът намира ,че следва да кредитира изцяло показанията на тази свидетелка, тъй като същата е
възприела обстоятелствата по случилото се непосредствено след произшествието , доколкото същата е видяла лежащия човек на
пътното платно с течащата кръв от ушите , което я е накарало да се обади на тел.112.
Показанията й следва да бъдат кредитирани
и с оглед на обстоятелството ,че
тази свидетелка не се намира в никакви
отношения със страните по делото и не е заинтересована от изхода на делото ,при
което би могла да дава достоверни
показания за възприетите факти и обстоятелства. С оглед на наличното противоречие в нейните показания
дадени в дадени в съдебно
заседание и тези
дадени в протокол за разпит от 03.11.16г , находящ се на на л.
41 от досъдебното производство
относно обстоятелството дали пострадалия е бил преместван преди идването на
линейката и двама души са се опитали да му помогнат или това е станало след
идването на линейката , съдът намира ,че следва да кредитира изложеното
от тази свидетелка в протокола за разпит от 03.11.16г ,
находящ се на на л. 41 от
досъдебното производство, което същата подържа , тъй като тогава свидетелката е била разпитвана за обстоятелствата във
времеви период по близо до събитието , а
и самата свидетелка Р. , сочи , че тогава „ й е било по прясно и значи е било
така „.
При обсъждане
обясненията на подсъдимия по делото , съдът намира ,че не следва да кредитира
същите в частта , с която същи сочи , че
преди да започне извършване на
маневра „движение на заден ход „ е
станал , при което е
погледнал в задното стъкло на автобуса и след като се е убедил ,
че е свободно е започна извършването на маневрата , тъй като в тази им част
същите са нелогични и се опровергават
от останалия събран доказателствен материал , а именно заключението на
комплексната медико – автотехническа експертиза ,установяваща механизма
на причиняване на настъпилото ПТП. Съдът
намира ,че в тази им част обясненията са нелогични и неубедителни , при
което представляват защитна версия на
подсъдимия за обстоятелствата на извършените от
него действия като водач на МПС
, тъй като при положение ,че същия
според дадените обяснения е станал и е погледнал в задното
стъкло на автобуса с оглед на обстоятелството ,че е нямал достатъчна
видимост с двете странични огледала за
да извърши исканата маневра „движение
на заден ход „ , то същия е следвало да забележи намиращия се
зад автобуса пешеходец , който
в момента на извършването на маневрата „движение на заден ход „ се е
намирал там и следователно е нямало как да не бъде забелязан. Съдът
намира и че не следва да кредитира изложеното от подсъдимия в дадените обяснения от него , че е вдигнал пострадалия и го е прикрепил до третата задна врата на
автобуса ,където му е дал вода да пие, а пострадалия е бил седнал на стъпалото след което подсъдимия го е завел да седне на
пейка, като преди това е бил звъннал на
бърза помощ, тъй като в тази им част същите са опровергават от останалия събран
доказателствен материал по делото . Видно е от
справка от МВР , Дирекция „ Национална система
112 „ , Районен център София / на л. 78 от
досъдебното производство / , / на л. 54 – 58
от досъдебното производство / Справка от Мтел/ на л. 84 от
досъдебното производство /, че единствено свидетелката Р. се е
обаждала на тел.112 за да извика бърза
помощ , което противоречи на изложеното от подсъдимия в неговите обяснения .
Освен това свидетелката Р. в показанията
си на досъдебното производство сочи , че
е видяла пострадалия да лежи на пътното
платно и същия не е бил преместван до идването на линейката , като същата свидетелства , че е видяла
двама души , които са се опитали да
го вдигнат и са го завели да седне на намираща се в близост пейка,
което опровергава изложеното в обясненията на подсъдимия , че същия сам е завел пострадалия до пейката като
преди това последния е бил седнал на стъпалото
на автобуса, където подсъдимия му е дал да пие вода.
Съдът кредитира изцяло съдебно – медицинската експертиза приета
в съдебно заседание на 17.10.2017г.
/ на л. 48 – 49
от досъдебното производство /
, тъй като същата е компетентно дадена и съдът не намира основание
да не я кредитира .
Съдът
кредитира изцяло съдебно – медицинската
експертиза на труп № 40 / 2016г приета в съдебно заседание на 17.10.2017г. / на л. 54 – 58 от досъдебното
производство / , тъй като същото е
подробно мотивирано и не съдържа неизяснени въпроси .
Съдът кредитира изцяло
заключението на комплексната медико –
автотехническа експертиза , приета в
съдебно заседание на 17.10.2017г. / на л.62 – 73 от досъдебното
производство / като компететно дадено , като намира , че същото е изготвено и мотивирано
от трите вещи лица в изискуемата от
процесуалния кодекс яснота и
задълбоченост ,като почива на събрания
по делото доказателствен материали и
научните познания .
Съдът при
преценката на останалия събран
доказателствен материал по делото не констатира
съществени противоречия и несъответствия , които да следва да се обсъждат , тъй като събраните
гласни и писмени в доказателства
в своята съвкупност представят непротиворечиво , логично и последователно изложение на възприетите от съда за
установени фактическите обстоятелства по
делото .
При така изяснената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи :
С деянието си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
а именно на 21.04.2016г., около 10.30 часа, в гр.
София, кв."Горна баня" на ул. "Обзор", в района на спирка
МГТ № 0829 „Горна баня", при управляване на моторно превозно средство -
автобус марка „Мерцедес", модел „0405 Н" с per. №
********, при извършване на маневра движение на заден ход, нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности." , като не е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности и по непредпазливост причинил на пешеходеца Д. Р.П.телесни
повреди изразяващи се в тежка черепно- мозъчна травма, фрактура на базата
/основата/ на черепа, линейна фрактура на лява темпорална кост и на
окципиталната кост вдясно множество хеморагични контузионни огнища в двете
голямомозъчни хемисфери, травматична субарахноидална хеморагия, пневмоцефалия,
довели в съвкупност до смъртта на Д. Р.П., настъпила на 12.06.2016 г. в 08.22
ч., като между получените травматични увреждания и настъпилата смърт на Д. П. е
налице непрекъсната причинно-следствена връзка .
От обективна
страна по делото се установява , че движението от подсъдимия на управляваното от него моторно превозно
средство – автобус е извършено в
нарушение на правилата за движение по пътищата : чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности." тъй
като се установява по безспорен начин
от фактическа страна по делото , че при движението на управлявания от
подсъдимия автобус ,
подсъдимият в качеството си на водач ,който се движи назад
, а именно маневра движение на
заден ход , е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно , какъвто именно е бил случая по настоящето дело , той е бил длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности . С оглед на неизпълнението на това задължеине след като не е
осигурил лице, което да му сигнализира за опасности , каквото опасност е бил пешеходеца Д. Р.П., то подсъдимия му е
причинил телесни
повреди изразяващи се в тежка черепно- мозъчна травма, фрактура на базата
/основата/ на черепа, линейна фрактура на лява темпорална кост и на
окципиталната кост вдясно множество хеморагични контузионни огнища в двете
голямомозъчни хемисфери, травматична субарахноидална хеморагия, пневмоцефалия,
довели в съвкупност до смъртта на Д. Р.П., настъпила на 12.06.2016 г. в 08.22
ч., като между получените травматични увреждания и настъпилата смърт на Д. П. е
налице непрекъсната причинно-следствена връзка .
От
обективна страна по делото не се
установява ,че деецът след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, а именно ведната след настъпилото
пътнотранспортно произшествие подсъдимия
не се е обадил на телефон 112 и не е повикал помощ ,при което деянието му не следва
да бъде квалифицирано по чл. 343 а, ал. 1 б. „б“ вр. чл. 343. ал. 1,6. „в” вр. чл. 342. ал. 1 пр. 3 НК .
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия при форма
на вината непредпазливост –
небрежност , доколкото същият не е желаел и не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици от
деянието си – настъпилото ПТП с вредоносния резултат – причинените телесни увреждания на пострадалия които са довели до неговата
смърт , но като провоспособен водач на МПС
е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди .
Неоснователни
са доводите на упълномощения
защитник на подсъдимия - К.Х.П. - адв. А.
,която пледира , че нейния
подзащитен не е осъществил
деянието , за което му е повдигнато обвинение по делото , тъй
като нейния подзащтен не е нарушил вменената му правна норма, ,липсва причинна връзка между действията на водача и вредоносния резултат – настъпилата смърт ,
при което подсъдимия не следва да носи наказателна отговорност, тъй като става
дума за случайно деяние. В тази насока
заключението на КМАТЕ сочи ,че намиращият се зад автобуса пешеходец, не е бил видим в двете
странични огледала за водача К.П. тоест той не е имал обективната възможност
преди да предприеме маневрата „движение на заден ход” да възприеме пешеходеца в
тях. В тази насока е неоснователно
изложеното от защитничката ,че подсъдимия е успял да види цялата фактическа обстановка пред ,
около и зад превозното средство и в
зоната за видимост не е забелязал
никаква тревожна движеща се фигура ,
тъй като водачът не е имал обективна възможност с двете странични огледала за водача да възприеме цялата пътна обстановка ,
включително и тази намираща се зад неговия автобус , за да се приеме , че същия е изпълнил задълженията си като водач на МПС , което предприема маневрата
„движение на заден ход” . В тази връзка
заключението на КМАТЕ сочи ,че причина за произшествието се явява
субективното поведение на водач К.П., който е предприел маневра „движение на
заден ход”, без да се убеди и
осигури безопасното извършване на тази маневра.Водачът е могъл да предотврати
произшествието, ако преди да предприеме маневрата „движение на заден ход” бе
осигурил безопасното си придвижване с помощта на друг човек, който да го
съпровожда и напътства, при което не
са налице основания да се приеме , че по делото е налице соченото от
защитата случайно деяние след като се установени извършени от подсъдимия
действия като водач на МПС в нарушение на вменената му правна норма - чл. 40, ал. 2 от ЗДвП . Съгласно заключението на комплексната медико – автотехническа
експертиза , причината за смъртта на Д. Р.П.е тежката черепно мозъчна
травма и настъпилите от нея усложнения ,като между установените травматични
увреждания и настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно-следствена връзка
,при което съдът намира ,че по делото е
налице и оспорваната от защитата причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимия ,
с които е причинил телесните увреждания на пострадалия и настъпилата по късно
негова смърт. Освен това вещото лице Ш. в съдебно заседание изрично сочи ,че са налице травматични увреждания в
различни анатомични области
, които не могат да се обяснят с еднократно падане върху терена .
По
индивидуализацията на наказанието :
В разпоредбата по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК,за
извършеното от подсъдимия престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода
от 2 до 6
години .
Съдът намира , че по настоящето
дело при индивидуализацията на наказанието , което следва да се наложи на
подсъдимия не са налице предпоставките
на чл. 55 ал.1 т. 1 от НК за налагане на наказание лишаване от свобода под предвидения минимум
, тъй като по делото не са налице нито многобройни ,нито изключителни
смечкчаващи вината на подсъдимия обстоятелства . По реда на чл. 54 ал.1 от НК съдът намира ,че с оглед на конкретния вид на извършеното
престъпно деяние от страна на подсъдимия
, а именно управление на МПС -
автобус от водач на спирка на масов градски транспорт , което място по принцип е
предназначено за изчакване от пътници и следователно с оглед
на мястото на извършване на маневрата подсъдимия е следвало да бъде много
внимателен , доколкото спирката е място предназначено за изчакване на превозни
средства от пътници , но
като се отчете и обстоятелството че подсъдимия е неосъждан, , съдът намира че на подсъдимия следва да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от 3
години ,считано от влизане на присъдата в сила
, което е близко до минималния
размер предвиден в закона за
извършеното престъпление от подсъдимия
.
Съдът намира , че по делото са налице и основанията на чл. 66 ал.1
от НК за отлагане изпълнението на
така наложеното наказание лишаване от свобода , доколкото съдът налага
наказание лишаване от свобода на
подсъдимия по делото
в размер на три години ,
подсъдимия не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер , като
съдът намира ,че целите наказанието и поправянето на подсъдимия могат да се постигнат по този начин и не е
наложително изтърпяването на така наложеното наказание . По отношение на
продължителността на изпитателния срок , съдът намира , че същата следва да
бъде индивидуализирана до пет години , считано от влизане на присъдата в
сила , което е максималния
размер на срока предвиден в закона
,като се отчете обстоятелството
, че подсъдимия е
управлявал автобус на спирка на
масов градски транспорт , което място по
принцип е предназначено за изчакване от пътници, и същия на това място следва да бъде много внимателен
, тъй като там по принцип би следвало да има хора изчакващи автобус .
Освен това същия упражнява професия
шофьор , което повишава степента на
обществена опасност на конкретно извършеното деяние , при което продължителността
на изпитателния срок , следва да бъде максимална , както и с оглед на обстоятелството , че е причинена смъртта на пострадалото лице
.Исканата пробационна мярка от прокурора съдът
намира ,че не следва да бъде налагана ,тъй като подсъдимия упражнява
трудова заетост и същата би го затруднила при осъществяване на неговите
трудови задължения , като наложеното лишаване от свобода , съдът намира , че в достатъчна степен ще
успее да окаже своето поправително и възпиращо действие.
На
основание чл. 343 Г вр. чл. 37 т.7 от НК
съдът намира ,че на подсъдимия следва да
бъде наложено и предвиденото в цитираните
норми на НК наказание лишаване от право да се управлява МПС, като с оглед
на вида на нарушената при осъществяването на деянието правна норма
от ЗДвП, както и наличието на предходни
нарушения от страна на подсъдимия на
правилата за движение по пътищата видно
от изисканата актуална справка на КАТ
относно подсъдимия , както и обстоятелството ,че при деянието е
причинена смърт на спирка на масов градски транспорт , и то от
водач ,който упражнява професия шофьор на автобус , което изисква изключително стриктно съблюдаване на правилата за движение по
пътищата , след като същия перманентно с оглед на професията си превозва хора
- пътници , настоящата съдебна инстанция
намира ,че срокът на наказанието лишаване от право да се управлява МПС ,което
следва да се наложи на подсъдимия следва да бъде за срок от 4 години ,
считано от влизане на присъдата в сила , след като по делото няма данни до
този момент да му е било отнето
фактически свидетелството за управление на МПС
,който период би следвало да бъде
зачетен .
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК с оглед
изхода на делото , на подсъдимия следва да се възложат направените по делото
разноски общо в размер на
1531 ,94 лв ,от които
в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СГС в размер на 580
лв ,направени разноски в хода на съдебното производство и в
полза на държавата и по сметка на
МВР в размер на
951,94 лв ,направени разноски в хода на досъдебното производство .
На
основание чл. 190 ал.2 от НПК подсъдимия
следва да бъде осъден да заплати 10 лв. за служебното издаване на два броя
изпълнителни листа по делото .
Поради
изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ
: