№ 39
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20211450100566 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
“ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район “Триадица”, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17,
ап.1, е предявило иск против Ц. Х. Ц., ЕГН **********, с който ищецът моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи
изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 330/2021 г. на МзРС Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260158/05.03.2021 г. за
сумата от 500 лв. главница и сумата от 134.44 лв. лихва за забава за периодите
от 14.01.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 08.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума считано от 13.01.2021 г. до
окончателното изплащане. Претендират се и разноски по заповедното и
разноски по настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба в който
ответника оспорва иска. Твърди, че никога не е подписвал договор за заем с
ищеца. Излага подробни съображения, като извън тези за липсата за подписан
договор другите са неотносими към предмета на делото.
Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №
1
330/2021 г. на по описа на МзРС.
Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след
преценка на доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от ч. гр. д. № 330/2021 г. на по описа на МзРС срещу длъжника Ц.
Х. Ц., ЕГН **********, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 260158/05.03.2021 г. за сумата от 500 лв.
главница и сумата от 134.44 лв. лихва за забава за периодите от 14.01.2018 г.
до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 08.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху претендираната сума считано от 13.01.2021 г. до окончателното
изплащане, както и направените съдебни разноски в заповедното в размер на
25.00 лв. внесена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът Ц. Х. Ц., ЕГН **********, е
депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед, като с настоящата искова
молба кредиторът „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, е предявил в срок иска по чл. 422
ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за
паричен кредит сключен с ответника. Ищецът твърди в исковата молба, че на
13.02.2017 г. ответника Ц., в качеството си на кредитополучател, сключил с
ищеца договор за предоставяне на кредит от разстояние № .............
Сключването на самия договор е извършено въз основа на подробна
информация достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен
адрес са публикувани общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето „Съгласен съм с общите условия”. След това кандидатът за кредит
получава на електронната си поща писмо с преддоговорна информация за
условията на договора, име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта.
Ако бъде одобрен, кандидатът получава на електронната си поща и линк към
страница, договор и общите условия за писмено потвърждаване, чрез
електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg.
Eлeктронният адрес, който е посочил ответницата е
*******************@****.** и телефонен номер ........... По този начин
2
кредитополучателят е сключил договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го
уведомява, че паричните средства са преведени по посоченият от него начин.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което е
отпуснат кредит с главница в размер на 500.00 лв. праведен в „Банка ДСК“
АД по банкова сметка с титуляр ответника Ц. – IBAN BG............... Към датата
на подаване на заявлението в съда - 13.01.2021 г. кредитът е бил изцяло
падежирал на 15.03.2017 г., като съгласно погасителния план, съдържащ се в
договора, кредита е следвало да се погаси с една вноска на 15.03.2017 г.
Предвид така създалата се ситуация, ищецът направил опити за уреждане
на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но тъй като същите
останали без успех и ответникът не погасява задълженията си съгласно
договореното, “ИЗИ ФИНАНС”ЕООД депозирал пред съда заявление по реда
на чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 1731/2021 г. на СРС, изпратено
по подсъдност на МзРС, и е образувано приложеното ч. гр. д. № 330/2021 г.
на по описа на МзРС.
По същото е издадена заповед за изпълнение, и след връчването и на
ответника, той е подал възражение в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, и съдът
указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането
си по реда на чл. 415 от ГПК, като довнесе дължимата държавна такса.
На основание чл. 192 ГПК по молба на ищеца съдът е изискал справка от
трето неучастващо по делото лице – „Банка ДСК“ ЕАД дали по посочената
по-горе банкова сметка на ответника е била преведена сума в размер на 500.00
лв. от ищеца, на какво основание и на коя дата. В получената справка е
посочено, че на 13.02.2017 г. по сметка на Ц. Х. Ц., ЕГН **********, е
преведена сума в размер на 500 лв. от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с основание
Договор за заем №.............
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Относно иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл. 415 от ГПК,
като предявен в предвидения срок, от и спрямо надлежните страни, считано
от съобщаването за постъпилото възражение, при наличие на правен интерес,
3
с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на суми по издадената
заповед. Разгледан по същество, същият се явява основателен, по следните
съображения:
В конкретния случай на 13.02.2017 г. между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, гр.
София, като заемодател, и Ц. Х. Ц., ЕГН **********, в качеството на
заемател, е сключен договор за паричен заем № ............, по силата на който
ищцовото дружество предоставило на ответника заем в размер на 500.00 лв.
Този заем следвало да бъде върнат на15.03.2017 г. на една вноска. В
конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от
разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, спазил сроковете по чл. 12 ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3 предвижда, че
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация
от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. В исковата молба ищецът заявява, че
съгласно разпоредбите на ЗПФУР е организирал система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, при която от отправянето на предложението
до сключване на договора страните използват средствата за комуникация от
разстояния. Представения по делото сключен от разстояние Договор за заем,
в който се съдържат личните данни на ответника-заемател Ц. Х. Ц., ЕГН
**********, данни от личната му карта – номер и дата на нейното издаване,
постоянният и настоящият му адрес, телефон за връзка .........., e - mаil адрес:
*******************@****.**, както и посочената негова банкова сметка IBAN
BG.............. в „Банка ДСК“ ЕАД, по която се иска превеждане на сумата в
заем, е достатъчно според настоящият съдебен състав да се приеме, че
договорът установява размяна на изявления и обективира съгласия на
4
страните за неговото сключване по смисъла на ЗПФУР. След одобрение на
кандидата за финансовата услуга - в случая за предоставяне на заем - на
ответника е изпратено на посочената от него електронна поща електронен
формат на договора за паричен заем от разстояния. Същият е потвърдил
сключването на договора, като избрал изпратения му от заемодателя линк за
потвърждение. Едва тогава с потвърждението от заемателя договорът е
сключен и сумата му е преведена. Сключването е осъществено посредством
избиране на изпратена препратка на съответната интернет страница на
заемодателя, където заемателя кандидатства за отпускане на заема. С
активирането му на така изпратения линк, потребителят е потвърдил
съгласието си по договора и че е съгласен с Общите условия на заемателя. В
самия изпратен му договор в т. 14 е посочено, че Общите условия са
неделима част от настоящия договор. От изложеното съдът счита, че между
страните е сключен Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние.
В конкретния случай са представени доказателства, че е постигнато съгласие
между страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за
комуникация от разстояние. Установи се, че ответника, посредством
електронната страница на заемодателя е подал искане за получаване на
паричен заем, предоставил е необходимата информация, и се е съгласил да
получи такъв. Предвид гореописаната процедура, става ясно, че постигнатото
от страните съгласие следва от факта, че кредитополучателят е получил
информация от кредитодателя, че е одобрен за кредита и на следващо място,
натиснал е бутона, че е приел договора и общите условия. С Решение №
70/19.02.2014 год. постановено по реда на чл. 290 ГПК, ВКС на РБ по гр. д. №
868/2012 год., 4-то гр.отделение е прието, че възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиката
му. В настоящия случай, съдът намира, че такова съгласие между страните е
постигнато, тъй като се установи от изисканата справка от Банка ДСК, че
ответника е получил сумата от 500.00 лв. Правата на потребителя са защитени
с предвидената в чл. 12 от ЗПФУЗ възможност потребителят да се откаже от
договора в 14 /четиринадесетдневен/ срок от сключване на договора, без да
сочи причината, без да дължи обезщетение и неустойка. Законодателят
изрично е посочил кои разпоредби от Закона за потребителския кредит са
приложими към договорите с които се предоставят финансови услуги от
разстояние. В случая ответника Ц. не се е възползвал от тази възможност да
5
се откаже договора, а е усвоил сумата от 500.00 лв.
След като Договорът за заем е реален и се счита за сключен с
получаване/предаване на сумата, а и както се посочи по-горе е сключен такъв
за предоставяне на паричен заем от разстояние, следва да се приеме, че
ответника е запознат с него и с Общите условия по Договора. Освен това
няма никакви доводи за нарушени права от ответника като потребител от
непредоставяне на информация по чл. 8 ЗПФУР, касаеща доставчика,
финансовата услуга, самия договор и др. информация по смисъла на
цитираната норма, за да е необходимо ангажиране от ищеца на доказателства
за начина на предоставянето й. По тези съображения съдът приема, че в
случая е възникнало действително, редовно правоотношение по договор за
заем, сключен от разстояние, по което всяко едно от лицата дължи
изпълнение. От събраните по делото доказателства, се установи, че молбата
за предоставяне на заем е била одобрена и заемът в размер на 500.00 лв. е бил
отпуснат на ответника Ц., чрез превеждане на сумата по посочена от него
банкова сметка, т. е. получил е фактическата власт върху паричната сума.
След като сумата от 500.00лв. по договора за заем № ............ е получена от
ответника, то за него е възникнало задължението да я върне в уговорения
срок. Горното с оглед възраженията в отговора на исковата молба, че
ответникът не е подписвал договор и не е получавал сума в заем от ищеца.
По горните съображения съдът намира, че искът за главница в размер на
500.00 лв., дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние № №
............ от 13.02.2017 г. съгласно ЗПФУР, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
13.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед № 260158/05.03.2021 г. по ч. гр. д. № 330/2021 г. по описа на
МзРС по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, се явява
основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи.
По отношение иска за сумата от 134.44 лв. лихва за забава за периодите
от 14.01.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 08.01.2021 г., същият е
основателен, и следва да се уважи, така, както е предявен. Изчислена с
онлайн-калкулатор лихви, лихвата за забавено плащане върху главницата от
500.00 лв. за посочения период е в размер на 134.44 лв.
По разноските:
6
Съдът, на основание чл. 78 ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП, и чл. 25 от Наредба за
заплащане на правната помощ определя възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 150 лв.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 225 лв., и в заповедното производство в размер на 75 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Х. Ц., ЕГН
**********, че същия дължи изпълнение на „“ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Триадица”,
ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17, ап.1, по издадената по ч. гр. дело №
330/2021 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 260158/05.03.2021 г. за сумата от 500.00 лв. главница и сумата от
134.44 лв. лихва за забава за периодите от 14.01.2018 г. до 13.03.2020 г. и от
15.07.2020 г. до 08.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ц. Х. Ц., ЕГН ********** от гр. Мездра, да заплати на
„“ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район “Триадица”, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17,
ап.1, разноски по настоящото производство в общ размер на 225.00 лв., както
и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 330/2021 г. по описа
на МзРС в общ размер на 75.00 лв.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
7