Решение по дело №5491/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2966
Дата: 21 юли 2016 г. (в сила от 11 август 2016 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20163110105491
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………….

гр.***, 21.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, Х състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 14.07.2016 год. в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***

 

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия *** гр.д. № 5491/2016 год. по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.49, ал.4 от СК.

Производството е образувано по предявен от А.М.А. с ЕГН ********** *** против К.М.А., гражданин на ***, род. на ***г. в ***, ***, с адрес ***, иск с правно основание чл. 49 от СК за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен.

В исковата молба се твърди, че бракът е сключен на 14.12.2013г. в ***, като страните нямат родени от брака непълнолетни деца. Излага се, че страните са във фактическа раздяла от есента на 2015г., когато ищцата напуснала ответника и се върнала в ***. Желае прекратяване на брака по вина на ответника и възстановяване на предбрачното си фамилно име ***. В условията на евентуалност предлага постигане на споразумение по чл.49, ал.4 от СК с ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез редовно упълномощен процесуален представител. Признава иска за развод и изразява готовност за сключването на споразумение при предложените от ищцата параметри.

В съдебно заседание ищцата лично, а ответникът чрез процесуалния си представител, излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод и със споразумение са уредили своите лични и имуществени отношения помежду си за след развода. Поради горното, молят съдът да постанови решение, с което да прекрати брака, без да издирва мотивите за това и утвърди постигнатото между тях споразумение, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие и което е  в следния смисъл:

- След прекратяването на брака страните няма да си дължат издръжка един на друг;

- След прекратяването на брака А.М.А. ще носи предбрачното си фамилно име – „***“;

- Разноските по делото остават така, както са направени от страните;

- Страните заявяват, че не претендират един спрямо друг както сега, така и за в бъдеще никакви вещни, облигационни или потестативни права.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили граждански брак на 14.12.2013г. в ***, за което е съставен акт № 0063/05.02.2014г. от длъжностно лице по гражданско състояние в гр. ***, като съпругата е приела да носи фамилното име А..

От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че страните са във фактическа раздяла от м.10.2015г., не поддържат никакви контакти и не са правили опити за възстановяване на брачната връзка. Страните са се запознали по интернет, сключили брак твърде бързо и необмислено, като по време на целия си брачен живот са имали недоразумения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът, като взе предвид, че страните поддържат постигнатото споразумение по чл.49, ал.4 от СК, че решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, че не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, намира искането за одобряване на споразумението за основателно. Същото следва да бъде уважено като разводът между двамата съпрузи бъде допуснат на основание чл.49, ал.5 от СК и постигнатото от тях споразумение – утвърдено.

Предвид характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лева, на основание чл.6, т. 1 и 3 от Тарифа към ЗДТ, която следва да се заплати по равно от страните.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между А.М.А. с ЕГН ********** и К.М.А., гражданин на ***, род. на ***г. в ***, ***, сключен на 14.12.2013г. в ***, за което е съставен акт № 0063/05.02.2014г., от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. ***, по взаимно съгласие, на основание чл.49, ал.4 от СК.

 

ОДОБРЯВА постигнатото между страните СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЧЛ.49, ал.4 от СК, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие, както следва:

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ          ***.

 

ИЗДРЪЖКА между съпрузите след прекратяване на брака не се дължи.

 

ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на  20 /двадесет/ лева, на основание чл.6 т.3 от Тарифа към ЗДТ.

 

ОСЪЖДА К.М.А., гражданин на ***, род. на ***г. в ***, ***, с адрес ФР ***, ***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер 20 /двадесет/ лева, на основание чл.6 т.3 от Тарифа към ЗДТ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: