РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Бургас, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:К. Гр. Стоянов
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от К. Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20242100501902 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивната жалба на „Таг сървисис“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.Бургас против решение №1904 от 24.092024 г. ,
постановено по гр.д.№4367/24 г. по описа на РС – Бургас. С обжалваното решение
жалбоподателят е осъден да заплати на И. И. сумата от 933 лв. на основание чл.128 т.2 от
КТ – представляващо неплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г. –
до 31.05.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата начиная от 28.06.2024 г. до
окончателното изплащане. Ищецът И. твърди в исковата си молба , че има сключен трудов
договор с търговското дружество – работодател на основание трудов договор №3 от
22.11.2017 г. , на основание на който му се дължи от работодателя основно месечно
възнаграждение в размер на 710 лв., който размер впоследствие е изменян. Твърди се ,че за
процесния м. май 2024 г. се дължи възнаграждение от 933 лв. , но не е изплатен на
съответната дата , нито по-късно. Страната – ответник заявява че не е съгласна с тези
твърдения , оспорила е представените доказателства , твърди се че представените трудови
договори и споразумения към тях са неавтентични и подписите не са на сочените лица.
Поискани са оригиналите и откриване на производство по оспорване. Въпреки исканията и
изричното изявление на ищеца че ще се ползва от представените документи съдът не е
открил производство по чл.193 от ГПК. Според страната справката по чл.62 ал.5 от КТ и
служебната справка за трудови договори от 19.09.2024 г. не доказва наличието на валидно
сключен трудов договор. Справката установява , че датата на генерирането й е имало
1
подадено заявление за регистриране на трудов договор но не и за реално сключен такъв. В
нея не се съдържат подробности по съдържанието на договора и въз основа на нея не може
да се приеме , че е налице валидно сключен трудов договор. Също така служебната справка
не установява , че ищецът действително е полагал труд в ответното дружество. За през
процесния период ищецът има трудов договор за друго място , а претендира заплащане на
възнаграждение за целия м. май. В случая това е незаконосъобразно , тъй като
възнаграждение се полага само за положен труд.Освен това е присъдено брутно
възнаграждение , а би следвало да се присъди нетно – след съответните удръжки.
Работодателят дължи съответните отчисления за ДОД и те не се дължат на работника – те са
задължение към държавата и размерът следва да бъде приспаднат от трудовото
възнаграждение. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Пред съда представител на
страната не се явява , депозирана е писмена молба , с която се поддържа въззивната жалба.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от И. П. И.. Въззивната жалба на „Таг
сървисис“ се оспорва като неоснователна. Според страната съдът всеобхватно е преценил
всички доказателства по делото. Безспорно е установено от събраните доказателства , че
между страните е бил в сила трудов договор преди възникване на правния спор като
работодателят – ответник с ясно съзнание е внасял дължимите публични вземания ,
осигуровки и данъци. От друга страна въззивникът не проведе насрещно доказване , че е
изплатил дължимото възнаграждение – получаването на възнаграждението се удостоверява
с подпис във ведомост както и срещу разписка – съобразно цитирана практика на ВКС – т.е.
– законът изисква писмен акт , а такъв не се установи. Не се установи и начало на писмено
доказателство за извършено плащане. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на разноските по делото. Страната се представлява пред съда от
процесуалния представител – адвокат.
Извършената от Бургаския окръжен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262
от ГПК констатира , че въззивната жалба на „Таг сървисис“ЕООД против решение №1904
от 24.09.2024 г. постановено по гр.д.№4367 по описа на БРС за 2024 г е редовна , подадена
е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно –
същата е допустима.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:
Производството по първоинстанционното гражданско дело №4367/24 по описа на
Районен съд – Бургас е било образувано по исковата молба на И. П. И. от гр.Бургас против
дружеството – работодател „Таг сървисис“ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление – гр.Бургас с правно основание чл.128 т.2 от КТ във вр. С чл.86 от ЗЗД и
чл.310 от ГПК. Ищецът се легитимира като работник на основание трудов договор при
ответното търговско дружество. Работи като механик на плаващо техническо средство с
основно месечно възнаграждение 710 лв. по договор от 2017 г. Неколкократно
възнаграждението е било увеличавано като понастоящем то е в размер на 933 лв. – съгласно
2
последното изменение от 29.12.2023 г. като възнаграждението се дължи на 25-о число на
месеца.за периода 01.05.2024 – 31.05.2024 г. ищецът съответно е полагал труд на работното
си място като механик. На съответната дата , нито по-късно той не е получил
възнаграждението си. И към момента на завеждане на иска възнаграждението за м. май не е
получено. Поради това моли съда да осъди ответното търговско дружество да му заплати
сумата от 933 лв. , представляваща неплатеното трудово възнаграждение за м. май 2024 г.
ведно със законната лихва начиная от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и съдебни разноски.
С ОИМ дружеството е оспорило иска като неоснователен. Сочи се , че
документацията във връзка с функционирането на дружеството е предоставена на
счетоводна кантора „ДФК акаунт“ЕООД , офисите на която се намират в северна
промишлена зона. През м. май 2024 г. са били проведени процесуално - следствени действия
, при които са били иззети счетоводните документи на „Таг сървисис“ЕООД в т.ч. и
трудовите досиета. Иззети са и компютърните данни. Км момента е неясно кои са
работниците , какви длъжности са заемали и с какви възнаграждения са. Приложените към
исковата молба документи са оспорени като неавтентични и неистински. Поискано е
ищецът да представи оригиналите на същите. Поискано е по чл.193 от ГПК да се открие
производство по оспорване на трудовия договор и приложените заповеди за едностранно
увеличение на възнаграждението – 3 броя като последното е от 29.12.2023 г. Направено е и
възражение за неоснователност на претенцията поради извършено плащане. За м. май
плащането е било извършено в брой. Направено е искане да се дадат обяснения от ищеца –
как са били извършвани плащанията до момента , как е станало това за последната заплата.
Оспорва се и дължимостта на сумата от 933 лв. , тъй като работодателят дължи нетното
възнаграждение на работника.
Към исковата молба са били приложени – трудов договор от 22.11.2017 г. , длъжностна
характеристика на длъжността „механик плаващо техническо средство“, Справка от НАП
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ; заповед от 29.12.2017 г. за
увеличаване на трудовото възнаграждение на 735 лв.; допълнително споразумение от
30.12.2022 за увеличаване на възнаграждението на 780 лв.;допълнително споразумение от
29.12.2023 г. за увеличение на възнаграждението на 933 лв.
От страна на ищеца са постъпили възражения против направените от ответната страна
искания, възражения. Сочи се че дори и да е извършено плащане не по банков път , то
същото следва да бъде сторено по ведомост и работодателят би следвало да разполага с
разписка , подписана ведомост за заплати и т.н. , но такива доказателства не се представят в
потвърждение на изложеното, което го прави недоказано.
Районният съд е приложил извадка – справка за трудовите договори на ищеца – според
същата с ответното дружество за длъжността механик на плаващо техническо средство
ищецът И. е бил в трудовоправни отношения от 22.11.2017 до 31.05.2024 г. , а от 28.05.2024
г. има сключен нов трудов договор със „Сий шипинг“ЕООД. По делото е бил разпитан
свидетел – И. С. , който също е бил в трудовоправни отношения със същия работодател
3
като са били в екипажа на един и същи кораб – И. като механик , а свидетеля – като моряк.
През въпросния месец май са работили на кораба. Изрично пред първоинстанционния съд
след разпита на свидетеля процесуалния представител на работодателя е заявил , че няма
други доказателствени искания и да се приключи със събирането на доказателствата.
Като е анализирал събраните доказателства – писмени документи, показания на
свидетел, районният съд е установил фактическата обстановка по делото.Прието е , че
ищецът И. е имал качеството на работник на основание сключен трудов договор при
ответното дружество като механик на плаващо техническо средство. Установено е , че
ищецът е полагал труд през процесния период – м. май 2024 г. От друга страна не се
установява работодателят да е изпълнил задължението си , произтичащо от трудовия
договор и анексите – допълнителни споразумения към него за заплащане на трудово
възнаграждение в размер на 933 лв. По този начин исковете на работника – ищец са приети
за основателни и доказани и са уважени с последиците по закон – ответното дружество е
осъдено да заплати исковата сума ведно с лихвата. Постановено е предварително
изпълнение на присъденото трудово възнаграждение.
Недоволен от постановения съдебен акт е ответникът – търговското дружество –
работодател. Същият обжалва решението като твърди , че не дължи присъдената сума.
По основателността на въззивната жалба съдът съобрази следното:
По делото са събрани достатъчно доказателства , установяващи наличието на трудово
правоотношение между страните по делото - работодателя „Таг сървисис“ ЕООД и И. И.
като работник. Макар и да не бе представен в оригинал трудовия договор бе подкрепен и от
други доказателства. Самият договор е представен в препис , но надлежно заверен от
представляващия ищеца адвокат. Допълнително е налице справка от НАП за обявени
трудови договори. Сред тях е и договора на ищеца като механик. Самият
първоинстанционен съд е предприел собствени мерки – направил е извадка за трудовите
договори на ищеца и в нея също фигурира договора с ответника за процесния период и м.
май 2024 г. Самата позиция на ответника – работодател – въззивник в настоящето
производство е неясна : - от една страна се оспорват представените документи ,
установяващи трудовоправното правоотношение и произтичащите от това последици , а от
друга страна се твърди , че работодателят е извършил плащане – счетоводителят е предал
на работниците за м. май 2024 г. трудовите им възнаграждения в пликове. Изплащането на
заплати в брой предполага изготвяне на ведомост и съответно – налични подписи на
работниците за получените от тях суми. Такава ведомост обаче по делото не се представя –
съответно – работодателят не доказва твърденията си за извършени плащания – т.е. –
погасяване на задълженията му , произтичащи от трудовото правоотношение конкретно с
ищеца И..По този начин от една страна ищецът успешно доказва наличието на трудово
правоотношение с ответника – работодател и задължението по това правоотношение за
работодателя да заплаща месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лв. , а от друга
страна - работодателят не доказа погасяване на това задължение за м. май 2024 г. Налице са
ангажирани и свидетелски показания от страна на работникът – ищец , според които той е
4
в трудовоправни отношения с „Таг сървисис“ЕООД, полагал е труд като механик на
плавателно средство през процесния месец май 2024 г. Няма основания доказателствената
стойност на представените от ищеца писмени доказателства да е разколебана. Обратно –
всички събрани по делото доказателства потвърждават съдържащите се в тях факти
еднозначно – за съществуването на трудово правоотношение между ищеца в качеството му
на работник и ответника като работодател , поради което съдът е счел , че не е
наложително уважаването на исканията на ответната страна за откриване на производство
по оспорване на представените от ищеца писмени документи. Като стига до същите
фактически и правни изводи, до които е стигнал и първоинстанционния съд , настоящият
съдебен състав намира въззивната жалба на „Таг сървисис“ЕООД за неоснователна , поради
което обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора по делото пред инстанцията на въззиваемата страна - ищеца
И. И. се дължат направените от него разноски. Според доказателствата по делото и списъка
на разноските по чл.80 от ГПК същият е платил сумата от 500 лв. – за възнаграждение за
процесуален представител. Респ. - въззивникът – работодател следва да бъде осъден да
заплати на И. И. въпросната сума от 500 лв. съгласно чл.78 от ГПК.
На основание гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1904 от 24.092024 г. , постановено по гр.д.№4367/24 г. по
описа на РС – Бургас.
ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД , ЕИК ********* , гр.Бургас да заплати на И. П. И. от
гр.Бургас, ЕГН ********** сумата в размер на 500 / петстотин/ лева - направени по делото
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6