№………./12.11.2019 год.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1857 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл.530, вр. гл. 21 ГПК и чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „М КАР УЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, бул.
„Владислав Варненчик“, № 320, представлявано от управителя Д.К.М., чрез адв.
Веселин Вангелов, срещу отказ на
Агенция по вписванията № 20190603120349-2/30.10.2019
год. за вписване на обстоятелства
относно действителни собственици по партидата на дружеството по подадено
заявление образец № Б7 с вх.№ 20190603120349.
Поддържа
се в жалбата, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Жалбоподателят счита
за неправилен отказа, който е мотивиран с обстоятелството, че в
конкретния случай декларацията по чл. 63, ал.4 от Закона за мерките срещу
изпиране на пари (ЗМИП) не съдържа данни за действителни собственици. Посочено
е, че в поле № 550 бил деклариран отрицателен факт, а именно, че няма
действителни собственици - физически лица, които да притежават повече от 25% от
групата. Твърди се, че отрицателният факт също е обстоятелство, което подлежи
на деклариране, а в настоящия случай разпоредбата на § 2, ал.5 от ДР на ЗМИП не
намира приложение. По същество моли да се отмени обжалвания отказ и да се
разпореди вписване, че дружеството няма физически лица действителни
собственици, които да притежават повече от 25% от групата.
Жалбата е представена в
официално заверено копие, придружено с копие от приложените документи към заявлението
и постановения отказ, както и указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, съобразно
изискванията на чл.25, ал.3 ЗТРРЮЛНЦ, депозирана е пред АВ на 06.11.2019 год.,
или в рамките на срока по чл.25, ал.1 ЗТР, предвид данните за датата на
връчване на обжалвания отказ. Сезирането изхожда от легитимирано лице, поради
което е допустима за разглеждане.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания,
представените при регистрацията на заявлението доказателства и въз
основа на справка с данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден
от Агенцията по вписванията, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбоподателят е подал заявление Б7 за вписване на
обстоятелства относно действителните собственици на дружеството. Внесена е
дължимата за производството държавна такса, а заявлението е подадено от
оправомощено да иска вписване по партидата на сдружението лице. Приложена е и
изискуемата по чл.13, ал.4 ЗТР декларация.
Съгласно разпоредбата на чл.21 ЗТР, длъжностното
лице по регистрацията /ДЛР/ проверява дали е подадено заявление за исканото
вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и
ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или
представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър;
дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са
приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно
подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона; дали е представена декларация по чл.13, ал.4 ЗТР; дали друго лице няма права върху фирмата и тя
отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 ТЗ /при първоначално вписване или
промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с
нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание,
са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност и дали представените документи съответстват
на въведените данни за тях в Информационната система, както и дали е платена
дължимата държавна такса.
Анализът на цитираната правна норма сочи, че
проверката, която следва да извърши ДЛР е формална и има за цел да провери и
удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта
обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод
се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на
което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на
административно съдействие.
Изложеното обуславя извода на настоящия състав на
ВОС, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към
заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно
съгласно чл.22 ал.5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. А същите, съответно на
заявеното за вписване обстоятелство се определят според изискванията на чл.50а от
Наредбата. Заявителят е представил нотариално заверена декларация по чл. 63,
ал. 4 ЗМИП по образец Приложение № 3 към ПЗМИП. В правилника по прилагане на
закона се съдържат изрични указания за попълване на декларацията. Указано,
че съгласно чл. 65, ал. 5 от ЗМИП
данните за действителните собственици се вписват, ако не са вписани на друго
основание по делата или партидите на юридическите лица или други правни
образувания в съответния регистър като физически лица, които са еднолични
собственици или съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие. Съгласно
същата разпоредба, когато действителните собственици са физически лица, които
са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от
допълнителните разпоредби на ЗМИП на основание, различно от прякото притежание
на дялове, данните за тях се вписват в съответния регистър.
В случая, в
противоречие с указанията за попълване и логиката на закона (чл.61, ал.1, вр.
ал.4 ЗМИП) заявителят е декларирал, че няма действителни собственици физически
лица, които да притежават 25% от групата. На вписване подлежат действителните
собственици – физически лица, по см. на § 2 от ДР на ЗМИП, вкл. и ал.5 на § 2,
в случаите, когато не може да се установи действителен собственик по ал.1 на §
2 от ДР на ЗМИП. При липса на
деклариране на подлежащо на вписване обстоятелство, длъжностното лице по
регистрация правилно е постановило отказ по така попълнената декларация.
С оглед съвпадането на
крайния извод с този на длъжностното лице по регистрацията, съдът намира отказа
за законосъобразен, поради което го потвърждава.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20190603120349-2/30.10.2019
год. за вписване на обстоятелства относно действителни собственици по образец № Б7 с вх.№ 20190603120349 по партидата на „М КАР УЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, бул. „Владислав
Варненчик“, № 320, представлявано от управителя Д.К.М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: