Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260026
гр.Дулово, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет
и трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието на секретаря Велемира Иванова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.дело № 369 по описа на
съда за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Районен съд – Дулово е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София против Д.С.С. с ЕГН **********, за установяване съществуването на вземания на ищеца, за следните суми: 14 174.71лв. -
представляваща частично претендирана главница по
Договор за потребителски кредит от ****г., дължима за периода от ****г. до ****г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателно погасяване на дълга, 2 245.33лв. - представляваща възнаградителна лихва за периода от ****г. до ****г., 3 128.94лв. – представляваща обезщетение за забава за периода от ****г. до датата на подаване на
заявлението в съда, за които суми ищецът се е
снабдил със Заповед за изпълнение по чл 417 от ГПК и с изпълнителен лист
по ч.гр.дело № ****г. по описа на РС-Дулово.
В условията на евентуалност и в случай на оспорвания от
страна на ответника, прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза със задача посочена в исковата молба.
Претендира разноските направени в настоящото и в
заповедното производства. Представя писмени
доказателства.
На ответника е назначен особен представител по реда на чл.
47, ал.6 от ГПК в лицето на адв.С.С. ***.
В законоустановеният срок е депозиран отговор на исковата молба от особеният представител на ответника, в който е изразено становище за допустимост на предявения установителен иск, но за неоснователност на същия. Сочи че е налице неравноправност на клаузата в чл. 12, ал.6 от Общите условия на договора за потребителски кредит, тъй като същата давала възможност на кредитора да прехвърли вземането си без съгласието потребителя. От друга страна същата била и нищожна тъй като не е произведена в самия договор. Излага подробни съображения. Не представя писмени доказателства.
Ищецът – редовно призован, не изпраща законен
представител, не се представлява в съдебно заседание. Депозира по делото пимено
становище, с което прави искане делото да се гледа в негово отсъствие, моли
съда да уважи предявеният установителен иск като основателен и доказан.
Ответника – редовно призован, не се явява, представлява
се в съдебно заседание от назначеният му особен представител, който заявява че
оспорва иска.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на
същата, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно
изготвено се установява, че главницата по кредита е 17147.71 лв.,
договорната лихва е 2245.33 лв., а дължимата лихва за забава е 3128.94 лв.
Изменение на иска в
частта за дължимата главница не е направено от ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и
с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В исковата
молба ищецът е посочил, че вземанията му срещу ответника произтичат от договор
за цесия от ****г. и Приложение № 1/****
г. към него, сключен с "Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, което дружество
от своя страна с договор № **** от ****г. предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 50 500лв. Ищецът е поддържал, че крайният срок за издължаване на кредита бил
уговорен на ****г., но поради неплащане на погасителните
вноски по кредита от ответника, всички вземания на кредитодателя по договора
станали предсрочно изискуеми на основание чл.13, ал.2,
б. „а“ от ОУ към договора за кредит, като за настъпилата предсрочна изискуемост и
за извършената цесия длъжникът - ответникът е уведомен на ****г. чрез връчване от ЧСИ Г.Г. *** действие – ОС-Силистра
От приложеното ч.гр.д. №
****г. по описа на РС-Дулово се установява, че по същото в полза на ищеца са
присъдени процесните вземания за главница, за договорна лихва и за обезщетение
за забава с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, при което заповедният
съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415,
ал.1, т.2 ГПК, като същият е предявен в срок.
В настоящото исково
производство ответникът отново не е намерен на неговия постоянен и настоящ
адрес, който съвпада с посочения по делото адрес за призоваване, като в процеса
е представляван от назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител.
Писмен отговор на исковата молба е депозиран, като в в съдебно заседание на
****г. особеният представител назначен на ответника е заявил, че оспорва
предявеният установителен иск.
От фактическа страна по делото е установено, че на ****г. между "Уникредит
Кънсюмър Файненсинг"ЕАД и Д.С.С. е сключен договор за потребителски
паричен кредит № ****, за сумата 50 500.00лв. с включена застрахователна премия
в размер на 3 738.96 лв.
Към договора са приложени приетите от
потребителя Общи условия за отпускане на потребителски паричен кредит, от които
се установява, а и не е налице спор, че сключеният договор за кредит попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит. Съгл. чл.5 от Общите
условия, сумата по потребителският паричен кредит се отпуска чрез банков превод
от УКФ към банковата сметка на на потребителя в УКБ и се счита усвоен на датата
на отпускане на сумата от УКФ.
Видно е от представената декларация за
приемане на застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция Плюс”
пакет Б или „66 Плюс”, че ответникът е сключил договор за застраховка в полза
на "Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД при невъзможност да обслужва
погасителните вноски по кредита, в случай на настъпване на посочени в договора
рискове. Съгласно условията на сключения договор за потребителски паричен
кредит, потребителят Д.С.С. е приел да заплати за отпуснатия му размер на
кредита годишна лихва в размер на 6.99%, при договорен годишен размер на
разходите в размер на 9.85%, като страните са посочили в абсолютен размер
дължимата сума за връщане от потребителя - в размер
на 65 842.70лв., на 72 броя равни погасителни вноски в
размер на по 914.48лв. всяка, по погасителния план, с падеж на последната
погасителна вноска – ****г. Съгласно чл.12, ал.1 от ОУ към сключения договор,
страните са приели при забава в плащанията на месечните дължими суми,
потребителят да дължи и законната лихва върху главницата в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни.
Ответникът не е изпълнил добросъвестно задълженията си по
Договора за потребителски кредит, преустановил е плащанията на дължимите
месечни вноски по него, поради което срещу него е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № ****г. по описа на РС-Дулово.
С
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като цедент и „Агенция за събиране на вземания” АД,
като цесионер, и сключения въз основа на него Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****г. между двете дружества, „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е продало на ищеца вземането си към Д.С.С. по приложение №1/****г.,
под № **, в размер на сумата общо
50 549.30лв., от която сума 48 177.08лв. – главница и
2 372.22лв. – лихва.
С пълномощни от ****г. и от **** г. цедентът „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да
уведомява от негово име съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД всички
длъжници, по всички вземания, които дружеството е цедирало на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с рамковия договор от ****г. и договора за цесия от ****г. Въз
основа на пълномощните, ищецът е изпратил две уведомителни писма до ответника,
с които от името на цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД го е уведомил
за извършената цесия, както и за това, че поради просрочие на погасителните
вноски, всички вземания по договора за потребителски паричен кредит от *****г. са изискуеми в пълен размер, считано
от ****г. Видно е от разписка/лист 36 от делото/, получателят - ответникът е
получил уведомителното писмо за извършена цесия и за настъпилата предсрочна
изисуемост на кредита на ****г. чрез връчнаване от частен съдебен изпълнител по
местоработата му. Същите пълномощни и уведомления като част
от приложенията към исковата молба, са връчени на особения
представител на ответника.
При
тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е приел, че сключеният
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника договор за потребителски
паричен кредит се подчинява на нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на
Закона за потребителския кредит, като е приел, че тъй като кредитодателят по
този договор не е банкова институция, а небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, постановките по т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС са неприложими и кредиторът не е бил длъжен да отправя уведомление за
предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Изложените от съда мотиви са, че тъй като в случая съгласно чл.12, ал.2 от Общите
условия ответникът е изпаднал в забава автоматично с неплащането на две
последователни погасителни вноски, с изтичане на срока по чл.16 от Общите
условия кредитът е станал предсрочно изискуем в пълен размер.
Съдът
приема още, че вземането на ищеца
произтича от сключения договор за цесия, и съгласно съдебната практика на ВКС
няма пречка съобщаването на цесията на длъжника да бъде извършено от цесионера
по пълномощие от цедента, както и че уведомлението за цесията, изходящо от
цедента и приложено към исковата молба на цесионера, което уведомление е
достигнало до длъжника, е факт по чл.235, ал.3 ГПК, който е от значение за
спорното право и следва да бъде съобразен за действието на цесията по отношение
на длъжника съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД.
Ищецът
е материалноправно легитимиран за предявените от него вземания, тъй като преди
предявяване на иска ответникът е бил уведомен за договора за цесия с връчване
на уведомлението чрез частен съдебен изпълнител, поради което е настъпил
материалноправния ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД.
В
случая старият кредитор "Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД е
упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име длъжника -
ответника за извършената цесия. Такова уведомяване е осъществено до подаването
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на
предявяване на настоящия иск, връчено е чрез частен съдебен изпълнител, с което
факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен, като прехвърлянето
на вземането е породило действие за длъжника от този момент.
Вземането на ищеца за главница, договорна
лихва, мораторна лихва и законна лихва е дължимо, тъй като предсрочната
изискуемост на договора за потребителски паричен кредит е била обявена на
длъжника - ответник преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Същото е формирано от вноските по погасителния план по договора за
кредит, като всички вноски са станали предсрочно изискуеми по вина на ответника.
Поради
това, предявеният установителен иск по чл.422 ГПК за вземането на ищеца се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца поисканите и направени по делото разноски.
Съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса
в размер на 390.98 лева; 200 лева депозит за вещо лице; 150 лева за депозит за
особен представител и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение - определено.съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
В заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 390.98 лева за държавна такса и 150
лева за юрисконсултско възнаграждение, които които ответникът следва да бъде осъден да
му заплати.
Водим
от изложеното, Дуловският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.С. с ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда Лабиринт, етаж 2, сумите от: 14 174.71лв./четиринадесет хиляди сто
седемдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/ - частично претендирана главница дължима за периода от ****г. до ****г., 2 245.33лв./две хиляди двеста
четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от ****г. до ****г., 3 128.94 лв./три хиляди сто
двадесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/ - лихва за забава за периода ****г.до ***г., ведно със законната лихва върху
главницата от 14 174.71 лв., считано от ***г. до окончателното плащане на дълга,
които суми произтичат от Договор
за потребителски паричен кредит № ****/****г.,
сключен с "Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ****г. по описа на Районен
съд - Дулово.
ОСЪЖДА Д.С.С. с ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда Лабиринт, етаж 2, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ****г. на ДРС
в общ размер от 585.98лв./петстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и осем
стотинки/ и разноски в настоящото исково производство в общ размер
от 1 040.98лв. /хиляда и четиридесет лева и деветдесет и осем стотинки/.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Силистренският
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: