Р Е Ш Е Н И Е
Номер 742 28.04.2016г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав
На седми
април през две хиляди и шестнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар И.Г.
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 8123 по описа за 2015 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул.
Ястребец” № 23Б, представлявано от Г.Х.Б., която е предявил срещу ответницата Д.Й.К. - Д., ЕГН **********,***, кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД
вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 32, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество за
приемане за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца в
качеството й на потребител по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ на
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. София, ж. к. „Илинден”, бл. 79, вх.
Б, ап. 44 сумата от общо 101.18 лв. -
главница, представляваща сбор от
неизпълнени задължения по фактури за доставена топлоенергия за м. юни 2012 г. и сумата от общо 28.80 лв., представляваща от мораторна
лихва за забавено изпълнение на главницата, начислена за периода от
01.08.2012 г. до 08.07.2015 г., ведно със законната
лихва върху вземането за главница, считано от подаване на заявлението – 17.07.2015
г. до окончателното му изплащане, които вземания ищецът се е снабдил със
заповед № 3704 от 13.10.2015г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6592/2015г.
по описа на БРС. Претендира присъждане на разноските по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на основание чл. 150
от ЗЕ вр. с чл. 3 от общите условия и параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ между
страните съществуват договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия в
процесния обект, представляващ топлоснабдено жилище, находящо се на
горепосочения адрес в гр. София. Ищецът твърди, че за процесния период м. юни
2012г. с оглед отчетената топлинната енергия, ползвана в обекта на ответницата,
й е начислил за плащане процесната сума, която не е заплатена, като не са
заплати и месечните суми за топлинна енергия по прогнозна консумация и
стойността на изравнителните сметки за минал период, както и дължимата сума за
дялово разпределение за процесния период. В исковата молба се твърди, че за
процесния период съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ са били действащи общите условия
за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребителите на гр.
Бургас, приети с решение № ОУ-002 от 07.01.2008 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране. Посочва, че съгласно чл. 32, ал. 1 от общите
условия е определен реда и срока за плащане на топлинната енергия – а именно
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
счита, че с изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за процесната сума. Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Ангажират доказателства. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Представя писмена молба, в която заявява, че поддържа предявените искове и моли
съдът да ги уважи. Претендира присъждане на разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответницата, редовно уведомена не е представила писмен отговор, не е взела становище по исковата молба и не е направила доказателствени искания. В хода на делото, извън срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмена молба от 11.03.2016г., в която е оспорила предявените искове, като е заявила, че задълженията към ищеца за периода 01.05.2012г. до 30.04.2013г. са платени и е посочила, че ще представи платежни нареждания за извършените плащания за периода 01.05.2012г. до 30.04.2013г. В съдебно заседание ответницата не изпраща представител и не ангажира доказателства.
По искане на
ищеца, с определение от 04.02.2016г. на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК съдът е
конституирал „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов” № 3, представляван от управителя М.
П. С. като трето лице- помагач на страната на ищеца.
Третото
лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД в съдебно заседание не изпраща представител.
Представя исканите от ищеца писмени доказателства.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 32, ал. 1 от общите условия на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
Със заповед № 3704 от 13.10.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6592/2015г. по описа на БРС, е разпоредено ответницата Д.Й.К. - Д. да заплати на ищеца „Топлофикация Бургас” ЕАД сумата от 101.18 лв. - главница, представляваща сбор от неизпълнени задължения по фактури за доставена топлоенергия за м. юни 2012 г. и сумата от 28.80 лв., представляваща от мораторна лихва за забавено изпълнение на главницата, начислена за периода от 01.08.2012 г. до 08.07.2015 г., ведно със законната лихва върху вземането за главница, считано от подаване на заявлението – 17.07.2015 г. до окончателното му изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в общ размер от 325 лв.
С писмено възражение по чл. 414 от ГПК, ответницата е възразила срещу вземанията на ищеца, за които същият се е снабдил със заповедта за изпълнение. По повод възражението на ответницата по чл. 414 от ГПК, в дадения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по който е образувано настоящото дело.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че за периода от 26.11.1997г. до 28.06.2012г. ответницата е била собственик на процесното жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „Илинден”, бл. 79, вх. Б, ап. 44, находящо се в присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество сграда в режим на етажна собственост, като ищцата е подала молба- декларация от 18.03.1999г. за откриване на партида при ищеца за същото жилище.
По делото са представени и писмени доказателства за взето от общото събрание на етажната собственост, в която се намира жилището на ответницата /към периода, в който тя е била негов собственик/ протоколно решение от 14.03.2002г., в изпълнение на което е сключен писмен договор между етажната собственост и третото лице –помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД за извършване на услугата топлинно счетоводство в процесната топлоснабдена сграда.
По делото са представени предложените общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са одобрени с приложеното решение № ОУ-002 от 07.01.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок - този срок е 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на ищеца, като при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия - чл. 32, ал. 5.
В чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката е предвидено, че общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, без нуждата от писмено приемане от купувачите, като в случаите на несъгласие с предложените условия купувачите имат право писмено да предложат различни условия. Данни за несъгласие от страна на ответницата с някое от общите условия няма.
Предвид гореизложеното следва извода, че по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката между ищеца и ответницата в качеството й на собственик на жилище в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост е възникнало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия относно процесното жилище, като ответницата е обвързана съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката от публично известните общи условия, публикувани както в централен, така и в местен ежедневен вестник, за периода, през който е била негов собственик от26.11.1997г. до 28.06.2012г.
По делото е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице Е. е дала заключение, че процесното жилище се намира в сграда-етажна собственост, като абонатната станция, обслужваща сградата работи на отопление и на битово-горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че в процесното жилище има един уред с радиоотчитане и един топъл водомер, които са отчитани редовно, нямат служебно начисления, като топлинния счетоводител е отчитал уредите за дялово разпределение веднъж годишно след края на отоплителния сезон, като начисленията на дължимите суми са ежемесечни по прогнозни дялове. От заключението си вещото лице се установява, че ответницата е заплатила дължимите суми за предходните месеци, преди процесния м. юни 2012г., като останало е неплатено задължението за топлата вода, потребена през м. юни 2012г., както и изравнителните сметки за периода през процесния месец юни 2012г., които са издадени през м. юли след допълнителни отчети на абонатите в сградата-етажна собственост в срока за рекламация. Вещото лице е посочило, че за процесния м. юни 2012г. вкл. от топлинния счетоводител са изготвени шест изравнителни сметки на стойност 27.92 лв., 26.13 лв., 15.34 лв., 10.21 лв., /-5.68 лв./, /-23.08 лв./ на обща стойност 50.84 лв., от която първите две са за отопление, а останалите са за битово-горещо водоснабдяване. От експертизата се установява, че за процесния имот за м. юни 2012г. е начислена само сума за битово-горещо водоснабдяване в размер на 40.14лв., сума за битово-горещо водоснабдяване от изравняване в размер на – 3.21 лв. сума за дялово разпределение – 54.05 лв. и такса за дялово разпределение от 10.20 лв., които възлизат в общ размер от 101.18 лв. В заключението е посочено, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени от топлинния счетоводител при спазване на Методиката за дялово разпределение, представляваща приложение към Наредбата за топлоснабдяване № 16-334/2007г. Експертизата е дала заключение, че ищецът правилно е определил дължимите суми въз основа на реално отчетено количество топлоенергия в имота на ответницата, като е изчислило, че задълженията на ответницата за процесния м. юни 2012г. са какво следва: сума за битово-горещо водоснабдяване в размер на 36.93 лв. /40.14лв.- 3.21 лв./, сума за дялово разпределение – 54.05 лв. и такса за дялово разпределение от 10.20 лв., или общо в размер на 101.18 лв., за която няма данни да е платена от ответницата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото се доказа, че ответницата има задължение към ищеца за заплащане на исковата сума от 101.18 лв., представляваща стойността на потребената в имота й топлинна енергия за процесния период от м. юни 2012г., в т.ч. и начислените такси по следните компоненти: за битово-горещо водоснабдяване в размер на 36.93 лв. /40.14лв.- 3.21 лв./, сума за дялово разпределение – 54.05 лв. и такса за дялово разпределение от 10.20 лв., за които задължения въпреки доказателствената тежест, която носи, ответницата не доказа, че са погасени.
Предвид неизпълнение от ответницата на главното задължение в посочения в чл. 13, ал. 1 вр. с чл. 32, ал. 1 от общите условия тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, основателна се явява и претенцията на ищеца за претендираната мораторна лихва по чл. 33, ал. 5 от общите условия в размерите по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на главницата, считано от датата на забавата 01.08.2012г. на задължението за м. юни 2012г. /изискуемо на 31.07.2012г./ до 08.07.2015г.. Същата възлиза в изчисления от вещото лице общ размер от 30.25лв., който напълно съвпада със заявения от ищеца размер на това вземане за лихва.
Предвид основателността на главния иск за установяване дължимост на главницата, основателна се явява и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за дължимост от ответника на обезщетение за забавено плащане, считано от датата на подаване на заявлението - 17.07.2015г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6592/2015г. по описа на БРС до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК поради изцяло уважаване на предявените искове, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в настоящото исково и в заповедното производство разноски в общ размер 950 лв., от която сумата от 325 лв., представляващи разноски в заповедното производство за платена държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и сумата от 625 лв. - разноски в настоящото исково производство за платена дължима държавна такса от 75 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лв./.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на Д.Й.К. - Д., ЕГН **********,***, че същата дължи на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул. Ястребец” № 23Б, представлявано от Г.Х.Б., следните парични задължения, а именно: сумата от общо 101.18 лв. /сто и един лева и осемнадесет стотинки/- главница, представляваща сбор от неизпълнени задължения по фактури за доставена топлоенергия за м. юни 2012 г. и сумата от общо 28.80 лв. /двадесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща от мораторна лихва за забавено изпълнение на главницата, начислена за периода от 01.08.2012 г. до 08.07.2015 г., ведно със законната лихва върху вземането за главница, считано от подаване на заявлението – 17.07.2015 г. до окончателното му изплащане, които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 3704 от 13.10.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6592/2015г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Д.Й.К. - Д., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Красно село”, ул. Ястребец” № 23Б, представлявано
от Г.Х.Б., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените в настоящото и в
заповедното производство по ч.гр.д. № 6592/2015г. по описа на БРС разноски в
общ размер на 950лв. /деветстотин и
петдесет лева /.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов” № 3, представляван от управителя М. П. С. като трето лице- помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул. Ястребец” № 23Б, представлявано от Г.Х.Б..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
Вярно с оригинала!
ММ