Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 148

    

гр. София, 29.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, І^-ви състав, в открито съдебно заседание на 24^-ти  ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря М.Букина, като разгледа докладваното от съдията т. д. №15 по описа за 2014г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените исковете са по чл.124, ал.1 ГПК във вр.с чл.422 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Ю.Б.” АД, ЕИК********* (с предишни наименования „Б. П. Б.” АД и „Ю. И Е.Д. Б.” АД), със седалище и адрес на управление *** чрез пълномощника адв. М.Р. от САК, със съдебен адрес:***-6, с която ищецът е предявил иск за признаване за установено по отношение на „А.– 97” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, (исковата молба първоначално е предявена срещу „А. – 97” ЕООД и физическото лице Ефтим К.Т., като с определение №215 от 28.07.2014г., производството по делото е прекратено на основание чл.232 ГПК по иска на „Ю.Б.” АД срещу ответника Ефтим К.Т.. С определение №3002 от 05.12.2014г. по гр.д. №4267/2014г. на САС, въззивният съд е оставил без разглеждане ч.ж. вх. №1818/27.08.2014г. на „А. – 97” ЕООД срещу определение №215 от 28.07.2014г.на СОС, което е потвърдено и влязло в сила на 02.03.2017г., с определение №115/02.03.2017г. по ч.т.д. №121/2017г. на ВКС ), че последното му дължи сумата в размер на 509 493,63 лева, от които: сумата от 430 352,05 лева обявена за предсрочно изискуема  главница, законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2013г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред Софийски районен съд, по което е образувано ч. гр. д. № 37929/2013 г. по описа на съда до окончателното й изплащане; сумата от 75 549,58 лева, представляваща договорни лихви, дължими за периода от 21.03.2012г. до 11.09.2013г.; сумата от 3592 лева – неплатена такси дължими за периода от 30.04.2009г. до 14.10.2014г., всички по Договор за банков кредит „Продукт бизнес револвираща линия плюс” №BL7689 от 28.06.2007г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 28.07.2010г., Анекс №2 от 14.07.2011г. и Анекс №3 от 29.12.2011г., както и сумата от 16 843,79 лв. – съдебни разноски, присъдени в заповедното производство по ч. гр. д. № 37929/2013 г. на Софийски районен съд и за които вземания е издаден изпълнителен лист на банката, въз основа на който образувано изп.д. №6709/2013г.  на ЧСИ М. Б., рег. №838 от КЧСИ.

В исковата си молба ищецът „Ю.Б.” АД, излага следното:

По силата на Договор за банков кредит, продукт „Продукт бизнес револвираща линия плюс”, №BL7689 от 28.06.2007г. сключен между „Б. П. Б.” АД гр.С. от една страна и „А. – 97” ЕООД, представлявано към момента на сключване на договора от Ефтим К.Т., като кредитополучател, Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 450 000 лева. Кредит бил предназначен за посрещане на краткосрочни оборотни нужди с краен срок на ползване и погасяване на кредита 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка.

Съгласно чл.2, от Договора страните уговорили, че кредитът се усвоява в брой или чрез превод към друга сметка през сметката на кредитополучателя в банката, като последният има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва отново средства от кредита до максималния му разрешен размер в рамките на срока уговорен в чл.1, ал.2.  Размерът на дължимата годишна лихва върху главницата, се формирал като действащият базов лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката се намали с 1,2 пункта (чл.3). Към датата на сключването на договора БЛПМФ бил в размер на 10% и същият не подлежал на договаряне, а промените в него ставали задължителни за страните, считано от 21-во число след промяната му (чл.3, ал.3). Дължимата лихва се начислявала ежемесечно и била платима на 21-во число на всеки месец след датата на откриване на заемната сметка (чл.4). При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на същия, дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 3, ал. 1 се увеличавала автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта.

Дължимите такси по договора за кредит били уговорени с чл. 5, а с чл. 21 задълженията на кредитополучателя да застрахова недвижимия имот като обезпечение по кредита, както и оправомощаването на банката да застрахова от негово име и за негова сметка имуществото. Да събира служебно равностойността на платените застрахователни премии от сметката на кредитополучателя и в случай че по сметката не са налице достатъчно авоари, сама да заплати премията, като със съответната сума увеличи задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.

Заемната сметка била открита на 06.07.2007г., с двустранно подписаното Приложение от към договора от същата дата, като съответно срокът за връщане на кредита бил определен на 06.07.2027г.

Впоследствие с Анекс №1 от 28.07.2010г. страните се съгласили разрешеният размер на кредита да бъде намален с 50 000 лв., като съответно одобреният размер на кредита оставал 400 000 лв. Уговорено било и заплащането на такса одобрение в размер на 1 % върху намаления кредит.

Кредитът бил усвоен в пълен размер, поетапно, за периода от 06.07.2007г. до 29.12.2011г., за което са издадени и представените 121 бр. банкови бордера от съответните дати. Ищецът твърди, че били направени 5 броя погасявания на част от усвоените суми с последна дата на погасяване по главницата 02.11.2010г.

Към договора били сключени и Анекс №2 от 14.07.2011г. и Анекс №3 от 29.12.2011г., с които страните уговорили да се въведе облекчен ред за погасяване на дълга по договора за кредит, като кредитът продължава да се изплаща на месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план - приложение към съответния анекс. В чл. 2 на анексите било уговорено преоформянето на главницата по кредита чрез натрупване на дължимите към датата на анекса просрочени суми към редовната усвоена и непогасена част от главницата. С Анекс №2 от 14.07.2011 г. кредитополучателят се задължил да заплаща в полза на банката такса за управление на кредита в размер на 0,05 % върху остатъчната главница, която такса е платима ежемесечно (чл.14). А съгласно Анекс №3 от 29.12.2011 г., текущият спасителен период по кредита да бъде удължен с 24 месеца, считано от следващото 21-во число след датата на подписване му. Уговорено било и ново преоформяне на размера на главницата по договора чрез натрупване на посочените в чл. 2, т. 1-4 дължими плащания към редовната усвоена и непогасена част от главницата. Общият размер на дълга към датата на подписване на анекса възлизал на 430 352,05 лева. Уговорено било още между страните, че през 24-месечния период на облекчено погасяване се дължи фиксирана годишна лихва в размер на 10 % върху дълга, която се заплаща ежемесечно съобразно приложения към анекса погасителен план. След изтичане на периода на облекчено погасяване на всяко 21-во число на месеца задължените лица дължали лихва в размер на действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката, който не подлежал на договаряне и промените в него ставали незабавно задължителни за страните, намален с 0.31 пункта. Крайният срок за заплащане на всички дължими суми по договора за кредит се запазвал -  06.07.2027 г.

Ищецът „Ю.Б.” АД твърди, че с подписването на Анекс №2/14.07.2011г., а впоследствие и на Анекс №3/29.11.2011г., съдлъжникът Ефтим К.Т., ЕГН ********** се задължил да отговоря пред банката за изпълнението на всички задължения по договора за кредит и анексите към него до окончателното му издължаване при условията на солидарност с кредитополучателя.

Поради неизпълнение на задълженията за редовно заплащане на дължимите вноски по кредита и анексите към него, на основание чл. 24, б. „г” вр. чл. 25, б. „в” от договора за кредит, чл. 8 от Анекс № 3 от 29.11.2011 г. и чл. IV.1 от Общите условия на банката, на 15.07.2013г. „Ю.Б.” АД обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на изявлението - 15.07.2013г., като съгласно посочената разпоредба от Анекс №8 и от общите условия, изискуемостта настъпвала, без да е необходимо каквото и да е уведомяване или волеизявление на кредитополучателя и съдлъжника за това.

Ищецът „Ю.Б.” АД твърди, че с нотариална покана, peг. № 2701/23.07.2013г., том 1, акт № 90 на нотариус Катерина Червенкова, peг. № 103 на НК, район на действие PC - Костинброд и нотариална покана, peг. № 4262/22.07.2013г., том I, акт № 148 на нотариус Валентина Балева, peг. № 259 на НК, район на действие PC София, кредитополучателят и съдлъжника изрично са били поканени да заплатят целия дължимите суми по договора за кредит и анексите към него, което не било направено в от длъжниците в посочения в поканите срок.

Поддържа, че поради настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор за банков кредит и сключените към същия анекси, на 12.09.2013г. подал пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу посочените длъжници, при условията на солидарност. Въз основа на подаденото заявление и извлечение от счетоводните книги на Банката за задълженията на солидарните длъжници, заповедният съд разпоредил издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите по заявлението, установяване съществуването на които се иска и с настоящата искова молба и посочени по-горе в определението, както и за сумата в размер на 16 843,79 лева - присъдени разноски в заповедното производство, от които 10 189,87 лв. – платена държавна такса и 6 653,92 лв. – сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, „Ю.Б.” АД образувала изпълнително дело срещу длъжнците, №6709/2013г. по описа на ЧСИ М. Б., с район не действие СГС, peг. № 838 на КЧСИ.

Ищецът бил уведомен, че срещу издадените заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист длъжниците са подали възражения, както и за възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415 от ГПК, поради което счита, че за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.

Ето защо ищецът „Ю.Б.” АД, ЕИК*********, представлявано от ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** чрез пълномощника адв. М.Р. от САК, със съдебен адрес:***-6, с която ищецът е предявил иск за признаване за установено по отношение на „А. – 97” ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя З. С. Т., че последното му дължи сумата в размер на 509 493,63 лева, от които: сумата от 430 352,05 лева обявена за предсрочно изискуема  главница, законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2013г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – гр. С., по което е образувано ч. гр. д. № 37929/2013 г. по описа на съда до окончателното й изплащане; сумата от 75 549,58 лева, представляваща договорни лихви, дължими за периода от 21.03.2012г. до 11.09.2013г.; сумата от 3592 лева – неплатена такси дължими за периода от 30.04.2009г. до 14.10.2014г., всички по Договор за банков кредит „Продукт бизнес револвираща линия плюс” №BL7689 от 28.06.2007г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 28.07.2010г., Анекс №2 от 14.07.2011г. и Анекс №3 от 29.12.2011г.

Направено е още искане съда да се произнесе по дължимите разноски, направени от ищеца в заповедното производство присъдени в заповедното производство по ч. гр. д. №37929/2013г. на Софийски районен съд общо в размер на 16 843,79 лв.

Претендират се и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

            Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „А. – 97” ЕООД с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан.

В отговора ответникът „А. – 97” ЕООД излага следното:

На първо място в отговора ответникът оспорва твърдението на ищеца, че „А. – 97” ЕООД, е страна по процесния договор за кредит и сключените към него анекси. Заявява, че има готовност да погаси евентуално постъпили по сметката на дружеството суми, но по друг ред.

Ответникът „А. – 97” ЕООД сочи, че не е представено към исковата молба пълномощно удостоверяващо представителна власт на лицата – Д. Х. Д. и Г.А. Х., посочени в процесния договор като представляващи ищцовата банка в качеството им на търговски пълномощници. Счита, че представяне на пълномощното, овластяващо посочените лица да сключат от името на банката процесния договор е строго задължителна и формална предпоставка за разглеждане на настоящото производство. С оглед на това, счита за недоказан факта на сключване на процесния договор за кредит и твърди, че са налице друг вид правоотношения между ищеца и ответника, различни от твърдените в исковата молба.

Навежда горните аргументи и твърдения и по отношение на представителната власт на лицата: Р. Б. Б. и Е. Й. Ц., сключили като представляващи ищцовата банка Анекс №1 от 28.07.2010г.; лицата Р.Г. и Е. Ц., сключили за банката Анекс №2 от 14.07.2011 г. и Р. Б. Г. и Е. Й. Ц., сключили като представляващи ищцовата банка Анекс №3 от 29.12.2011г. към процесния договор за кредит.

Ответникът „А. – 97” ЕООД поддържа, че само на горните основания, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан, поради липсата на валидно сключени договор за кредит и анекси към него.

На следващо място в отговора, ответникът излага възражения срещу твърдения размер на вземанията на банката по процесния договор за кредит. Твърди, че с приложените към исковата молба нотариални покани от 23.07.2013г. и 22.07.2013г. ищецът е обявил процесния кредит за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. Поддържа, че настъпването на предсрочната изискуемост има за основна последица задължение за кредитополучателя да погаси незабавно всичките си задължения по договора за кредит, а погасителния план се прекратява.

Оспорва наведените от ищеца в исковата молба твърдения относно връчването на нотариалната покана на адреса на ответното дружество изложени в т.4 от и.м. Твърди, че „АРЕА – 97” ЕООД е на адреса си по регистрация. Във връзка с евентуални възражения на ищеца с твърдения на обратното, заявява, че прилага към отговора  получен на адреса от ответното дружество, писмен документ от негов кредитор, доставен на 26.07.2013г. по пощенски път с товарителница №8845195/25.07.2013г. на куриерска фирма.

Препис от отговора на исковата молба на ответника е връчен на ищеца „Ю.Б.” АД с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е подал допълнителна искова молба, с която поддържа, уточнява и допълва първоначалната и излага становището си по наведените с отговора на ответника твърдения и възражения, оспорвания и искания по доказателствата.

В допълнителната искова молба ищецът излага следното:

Счита възраженията на ответника „А. – 97” ЕООД, че не е страна по договор за кредит и наведените аргументи, неоснователни, по следните съображения:

По възражението на ответника и наведените в отговора твърдения, че банката не го е уведомила за това, че упражнява правото си да обяви неиздължената част от кредита за изцяло изискуема, излага следното:

Сочи, че от представените като приложение към исковата молба Договор за банков кредит от 28.06.2007 г. и анексите към него, се установява между „Ю.Б.” АД (предишно наименование „Б. П. Б.” АД и „Ю.” АД) и „А.-97”, е сключен договор за банков кредит № BL7689 от 28.06.2007 г., както и че дружеството кредитополучател е било представлявано от Е. К.Т. при сключването на договора. Твърди, че „Ю.Б.” АД също е страна по договора, в качеството си на предоставящо кредита лице и че в това качество е посочено в договора за кредит. Твърди още, че при сключването на договора „Ю.Б.” АД било представлявано не от законните си представители, а от търговски пълномощници. Имената им били посочени както в договора за кредит, така и в подписаните анекси към него, с добавката, че действат в качеството си на пълномощници. Сочи, че от същите е видно, че търговските пълномощници са действали от името и за сметка на своя упълномощител „Ю.Б.” АД при сключване на договора за кредит.

Ищецът твърди, че в полза на Д. Х. Д. и Г. А. Х. е възникнала валидно представителна власт по силата на описаното в договора за кредит пълномощно с peг. № 7228 от 29.08.2006 г. на нотариус Д. Т. с peг. № 264 на НК. И поради направените възражения от длъжника, с допълнителната искова молба ищецът представя посоченото в договора пълномощно.

Счита неоснователни и възраженията на длъжника във връзка със сключването на Анекс № 1 от 28.07.2010 г., Анекс № 2 от 14.07.201 г. и Анекс № 3 от 29.12.2011 г. към Договора за кредит. Сочи, същите са представени към исковата молба и от тях се установява, че при сключването им „Ю.Б.” АД е било представлявано от своите пълномощници Р. Б. Б.и Е. Й. Ц., упълномощени от законните представители на банката с пълномощно с peг. № 18580 и 18581 от 01.10.2009 г. на нотариус В.Б., peг. № 302 на НК. Твърди, че в полза на последните валидно е възникнала представителна власт по силата на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощното. Като доказателство и във връзка с възраженията на ответното дружество, към д.и.м. се представя пълномощно с peг. № 18580 и 18581 от 01.10.2009 г. на нотариус В.Б., peг. № 302 на НК.

Независимо от така изложените аргументи, ищецът поддържа, че дори и да бъде прието, че не е възникнала представителна власт, в полза на Д.Д., Г. Х., Р.Б. и Е.Ц.и представените пълномощни не са породили действие, възраженията на ответника за липса на сключен договор и анекси към него остават неоснователни и друго основание – чл.301 ТЗ:

Поддържа, че в правната теория и съдебната практика е безспорно, че сделка може да бъде сключена от името на търговец от лице без представителна власт. Сделката е валидна и действителна и съгласно посочената разпоредба - чл. 301 от ТЗ, се счита, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Ето защо твърди, че действията извършени от търговските пълномощници са валидни, а сключените сделки действителни. Твърди, че „Ю.Б.” АД не се е противопоставило на извършените действия по сключване на договор и анексите към него, предоставила на кредитополучателя заемната сума по договора за кредит. Предприела е и следните правни и фактически действия за защита на правата си, произтичащи от договора за кредит и анексите към него: изпращане на поканата за предсрочна изискуемост; подаване на заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и подаване на искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Ю.Б.” АД поддържа, че упражненото от банката и уговорено в договора право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване не води до прекратяването му, а само до изгубване на преимуществото на срока от страна на кредитополучателя. Твърди, че уговорената в договора възможност банката да обяви кредита за предсрочно изискуем представлява право, а не задължение за нея, поради което счита, че възраженията на ответника, за нелогичност да бъде упражнено няколко месеца след просрочието на дължимите вноски, неоснователни. Поддържа още, че в противоречие с договореностите на страните и разпоредбите на действащото законодателство е бездействието на длъжника да изпълни собствените си задължения по договора и че не може да черпи права и привилегии от собственото си недобросъвестно и противоправно поведение.

Ищецът намира неоснователни и възраженията на ответника относно размера на претендираните вземания по кредита. Сочи, че за доказване размера им по делото с първоначалната искова молба са представени договора за кредит и анексите към него, като и че е направено доказателствено искане за допускането на съдебно-счетоводна експертиза.

По възраженията на ответното дружество относно връчването на нотариалната покана за предсрочна изискуемост ищецът навежда с допълнителната молба следните фактически твърдения:

Твърди, че нотариусът е потърсил ответното дружество „А.-07” ЕООД на адреса на дружеството, вписан в Търговския регистър. Установено било, че в с. Ч. такъв адрес не съществува, поради което и твърди, че в Търговски регистър е посочен несъществуващ адрес. Поддържа, че ответникът не следва да черпи права от това свое недобросъвестно поведение. Твърди, че вписването в Търговския регистър на несъществуващ адрес, респективно сграда, не поражда задължение за нотариуса да връчва книжата чрез залепване на уведомление, с оглед на обстоятелството, че обективно не съществува адрес, на които да бъде извършено залепването. Доколкото адресът е неточно посочен в Търговския регистър и грешката не е поправена, ищецът поддържа, че се прилага фикцията за връчване на книжата, в който смисъл сочи определение №157 от 27.02.2013г. по ч.т.д. №59/2013г., І-во Т.О. на ВКС.

На последно място, твърди, че възраженията на ответника относно адреса на лицето Ефтим Т. са неотносими към спора, с доводи, че последният е солидарен длъжник, по отношение на което настоящото производство е било прекратено.

Преписи от допълнителната искова молба са връчени на ответника „А. – 97” ЕООД с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор, с който е взел становище по твърденията и възраженията на ищеца, наведени с допълнителната искова молба.

Счита за безспорно установено, от представените писмени доказателства по делото, че ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост по дълга, без до длъжника „А.” ЕООД да е изпратено и съответно получено изявлението му за предсрочна изискуемост и то преди завеждане на заявлението по чл.417 ГПК в съда.

Поддържа, че посоченото е в противоречие с разрешението дадено в т.18, на постановеното от ОСГТК на ВКС решение №4/18.06.14 г. по тълк.д. №4/2013 г., и съставлява задължително условие за настъпила изискуемост на кредита, което от своя страна легитимира банката-кредитор да направи валидно процесуално искане по реда на незабавното заповедно производство.

Оспорва твърдението на ищеца, че ответното дружество е с адрес, който е несъществуващ. Твърди, че противното се установява от множеството получени на адреса съдебни книжа, в което число и последното съобщение, получено на 09.05.2017г. на адреса на управление на фирмата, с връчител кмета на с.Ч., съдържащо указание за представяне на допълнителен писмен отговор по делото.

На следващо място ответникът „А.– 97” ЕООД твърди, че от представената нотариална покана, адресирана до дружеството, чрез управител Е. Т., е видно, че нотариусът е допуснал грубо нарушение при удостоверяването причината за незалепването й, респ. пречката за невръчването й, дали такава е обстоятелството, че на адреса не е бил открит управителя Т. или липсата на съществуващ адрес.

Ответникът „А. – 97” ЕООД сочи, че от партидата на дружеството в търговския регистър, се установява, че от 30.07.2013г., управляващ и представляващ на „A.-97” ЕООД не е Е.Т.. Твърди, че посочената вписана по партидата на „A.-97” ЕООД в Търговския регистър, промяна в обстоятелствата не била пречка, на 07.08.2013г., нотариусът да се опитва да връчи книжа на лице, което вече не представлява фирмата. Поради това, че това лице не е било открито на адреса на управление на ответника, вместо да направи опити да връчи книжата на действащия управител, включително и със съдействието на кмета на селото, нотариусът, вписал изявление за несъществуващ адрес. Поддържа, че залепването на съобщение по чл.47 ГПК се допуска след изчерпателност в опитите за лично връчване/най-малко три пъти в рамките на месеца/, което твърди, че в случая не е сторено.

Ответникът „А. – 97” ЕООД счита безпочвени твърдения на ищеца, за липсата на достигнало до ответника уведомление за обявената на длъжника предсрочна изискуемост, преди завеждане в СРС на заявлението по чл.417 ГПК, поради невъзможността му да даде правно обяснение за това.

Поддържа, че съгласно разрешенията дадени с тълкувателно решение №4/18.06.14 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ВКС, пречка за иницииране на съответното заповедно производство, а след това на изпълнително такова и задължително условие за уважаване на претенциите е изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на цялото вземане по кредита да е достигнало до длъжника, преди да бъдат предприети действията по чл.417 ГПК. Твърди, че поради това, че заповедното производство е инициирано от ищеца преди постановяването на посоченото тълкувателно решение, искова молба се основава на намерението на ищеца да се признае за установено, че „А.” ЕООД, дължи посочените в ЗНИ суми, като по този начин да се легитимира, чрез съдебно решение, правото на банката, в нарушение на императивните изисквания на ВКС за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на договора за кредит, преди да бъдат предприети съответните съдебни постъпки, като по този начин банката се сдобие и заздрави изпълнителния си титул по реда на чл.417 ГПК.

            Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

С Договор за банков кредит, продукт „Продукт бизнес револвираща линия плюс”, №BL7689 от 28.06.2007г. Банката предоставила на кредитополучателя „А. – 97” ЕООД кредит в размер на 450 000 лева. Кредит бил предназначен за посрещане на краткосрочни оборотни нужди с краен срок на ползване и погасяване на кредита 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка.

Заемната сметка била открита на 06.07.2007г., с двустранно подписаното Приложение към договора от същата дата, като съответно срокът за връщане на кредита бил определен на 06.07.2027г.

Впоследствие с Анекс №1 от 28.07.2010г. страните се съгласили разрешеният размер на кредита да бъде намален с 50 000 лв., като съответно одобреният размер на кредита оставал 400 000 лв. Уговорено било и заплащането на такса одобрение в размер на 1 % върху намаления кредит.

Към договора били сключени и Анекс №2 от 14.07.2011г. и Анекс №3 от 29.12.2011г., с които страните уговорили да се въведе облекчен ред за погасяване на дълга по договора за кредит, като кредитът продължава да се изплаща на месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план - приложение към съответния анекс. В чл. 2 на анексите било уговорено преоформянето на главницата по кредита чрез натрупване на дължимите към датата на анекса просрочени суми към редовната усвоена и непогасена част от главницата. С Анекс №2 от 14.07.2011 г. кредитополучателят се задължил да заплаща в полза на банката такса за управление на кредита в размер на 0,05 % върху остатъчната главница, която такса е платима ежемесечно (чл.14). А съгласно Анекс №3 от 29.12.2011 г., текущият спасителен период по кредита да бъде удължен с 24 месеца, считано от следващото 21-во число след датата на подписване му. Уговорено било и ново преоформяне на размера на главницата по договора чрез натрупване на посочените в чл. 2, т. 1-4 дължими плащания към редовната усвоена и непогасена част от главницата. Общият размер на дълга към датата на подписване на анекса възлизал на 430 352,05 лева. Уговорено било още между страните, че през 24-месечния период на облекчено погасяване се дължи фиксирана годишна лихва в размер на 10 % върху дълга, която се заплаща ежемесечно съобразно приложения към анекса погасителен план. След изтичане на периода на облекчено погасяване на всяко 21-во число на месеца задължените лица дължали лихва в размер на действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката, който не подлежал на договаряне и промените в него ставали незабавно задължителни за страните, намален с 0.31 пункта. Крайният срок за заплащане на всички дължими суми по договора за кредит се запазвал -  06.07.2027г.

Поради неизпълнение на задълженията за редовно заплащане на дължимите вноски по кредита и анексите към него, в размер на 46627,20лв. на основание чл. 24, б. „г” вр. чл. 25, б. „в” от договора за кредит, чл.8 от Анекс №3 от 29.11.2011 г. и чл. IV.1 от Общите условия на банката, на 15.07.2013г. „Ю.Б.” АД обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на изявлението - 15.07.2013г. Към тази дата задълженията са в общ размер на 502799,26лв. от които 430352,05лв. главница, 68855,21лв. лихва и 3592лв. такси.

С нотариална покана, peг. №2701/23.07.2013г., том 1, акт №90 на нотариус К. Ч., peг. №103 на НК, район на действие PC - Костинброд, кредитополучателят „А. – 97” ЕООД изрично е бил поканен да заплати целия дължимите суми по договора за кредит и анексите към него, което не било направено в от длъжника в посочения в поканата срок. Нотариалната покана е удостоверено на 07.08.2013г. не може да бъде връчена на „А. – 97” ЕООД с.Ч. ул.Г. №7, поради липса на такъв адрес на територията на с.Чибаовци.

Видно от извлечение от счетоводните книги на банката към 11.09.2013г. длъжникът „АРЕА – 97” ЕООД е в забава на 430352,05лв. главница, 75549,58лв. лихва за периода 21.03.2012г.-11.09.2013г. и 3592,-лв. такси.

По делото се назначи съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на която общо по кредита в периода 06.07.2007г.-29.12.2011г. са усвоени 1214262,30лв., последното погасяване на главница е 28400лв. от 02.11.2010г. Последното погасяване на лихви е от 24.07.2012г., а на такси от 31.12.2012г. Плащанията са в просрочие от 21.03.2012г., когато не е платена вноска от 2689,70лв. Към датата на предсрочната изискуемост 15.07.2013г. размерът на просрочените задължения е общо 46627,20лв. Вещото лице е отговорило на поставените задачи ясно, компетентно и изчерпателно, поради което съдът изцяло кредитира заключението му.

            След настъпване на изискуемостта и неизпълнението на поетото по Договор за банков кредит, продукт „Продукт бизнес револвираща линия плюс”, №BL7689 от 28.06.2007г.. задължение от страна на ответника „А. – 97” ЕООД, ищецът „Ю.Б.” АД е подал на 12.09.2013г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. „Ю.Б.” АД се снабдил със заповед за изпълнение от 24.09.2013г. по реда на чл.417 от ГПК в производството по ч. гр. д. №37929/2013 г. на Софийски районен съд и му бил издаден изпълнителен лист. Призовката за доброволно изпълнение с препис от заповедта за изпълнение и изпълнителният лист е оформена на 04.10.2013г. на „А. – 97” ЕООД с.Ч. ул.Г.№7 от ЧСИ, че няма такова дружество, негов офис и лице за контакт на посочения адрес. На 09.10.2013г. в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът  – „А. – 97” ЕООД е подал възражение.  С разпореждане от 10.01.2014г. на заявителя е даден едномесечен срок за предявяване на иска по чл.422 ГПК, получена от ищеца на 21.01.2014г. Исковата молба е подадена на 31.01.2014г.

При горните факти се налагат следните правни изводи:

Искът по чл.422 ГПК е допустим в срока по чл.415 ГПК. Искът е предявен на 31.01.2014г. като на ищеца „Ю.Б.” АД с разпореждане от 10.01.2014г. са дадени указания за правото му да предяви иск в едномесечен срок, получено на 21.01.2014г.

По възражението на ответника „А. – 97” ЕООД, че „А. – 97” ЕООД не е страна по договора, същото е неоснователно. Видно от договора и представените анекси  „А. – 97” ЕООД е длъжник по договора за кредит и е усвоил същия, като е извършвал и погашения на същия. По делото се представиха пълномощните на представителите на банката кредитор, поради което не е основателно и второто възражение на ответника.

По възражението на ответника „А. – 97” ЕООД за липсата на основание да се обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдът намира възражението за неоснователно, поради доказаното спиране на обслужването на кредита след 21.03.2012г. като съгласно чл.24 б.”г” от Договор за банков кредит, продукт „Продукт бизнес револвираща линия плюс”, №BL7689 от 28.06.2007г. банката има право да го обяви за предсрочно изискуем, което е сторила с нотариалната покана оформена редовно на 07.08.2013г на адреса на дружеството вписан в търговския регистър, съгласно чл.50 ал.1 ГПК. След като на вписания адрес няма такава улица, номер, съответно офис на търговско дружество липсва възможност да се залепи уведомление и съгласно ал.2 на чл.50 всички съобщения се прилагат и се смята за редовно връчено. По същия начин и ЧСИ при връчване на призовката за доброволно изпълнение не е намерил такъв адрес в с.Ч. и офис на търговското дружество ответник.

Ето защо съдът намира, че се установи претендирания от ищеца размер на исковата претенция, поради което искът е изцяло основателен.

Направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 37929/2013г. на Софийски районен съд разноски следва да бъдат присъдени на ищеца съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ВКС.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът „А.– 97” ЕООД следва да понесе направените в настоящото производство разноски от страна на ищеца „Ю.Б.” АД-  за държавна такса –10189,87лв.; съдебно-счетоводна експертиза – 400,-лв. 4564,84лв. адвокатско възнаграждение или общо 15154,71лв.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.124 ГПК по отношение на „Ю.Б.” АД, ЕИК********- и „А. – 97” ЕООД, с ЕИК *********, че „А. – 97” ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** следните суми:

430 352,05 лева, обявена за предсрочно изискуема  главница, законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2013г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – гр.С., по което е образувано ч. гр. д. №37929/2013г. по описа на съда до окончателното й изплащане;

75 549,58 лева, представляваща договорни лихви, дължими за периода от 21.03.2012г. до 11.09.2013г.;

3592 лева – неплатена такси дължими за периода от 30.04.2009г. до 14.10.2014г., всички по Договор за банков кредит „Продукт бизнес револвираща линия плюс” №BL7689 от 28.06.2007г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 28.07.2010г., Анекс №2 от 14.07.2011г. и Анекс №3 от 29.12.2011г.

            ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „А. – 97” ЕООД, с ЕИК *********, гр.С. 1505 район р-н О. ул.„О.“ №123, ет.6, ап.18 да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** направените разноски по ч. гр. д. № 37929/2013г. на Софийски районен съд в общ размер 16843,79лв. (шестнадесет хиляди осемстотин четиридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „А. – 97” ЕООД, с ЕИК ***********, гр.София 1505 район р-н О. ул.„О.“ №123, ет.6, ап.18 да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски в общ размер 15154,71лв. (петнадесет хиляди сто петдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: