№ 5294
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хИ.ди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110136883 по описа за 2023 година
„Т ЕАД е предявило срещу Н. И. Х. кумулативно обективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за
сумата от 4222,27 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия
през периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабдения имот, находящ
се на адрес: гр. София, ул. „*** ведно със законната лихва за периода от
22.11.2022г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното й заплащане, сумата от 676,18 лв., представляваща лихва за
забава върху глА.цата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
27.10.2022 г., сума в размер на 48,37 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода м.10.2019 г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва
за периода от 22.11.2022г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, до окончателното й заплащане, както и сумата от 10,23 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
глА.цата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 27.10.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
63535/2022г. по описа на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия, като купувачът не е изпълнил насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изрА.телни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
глА.ците. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор на исковата молба.
Ответникът Н. И. Х., чрез адв. А. А. Х. от САК оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Не оспорва твърдението на ищеца, че имотът е топлоснабден, както и
количеството доставена топлоенергия. Оспорва качеството си на ползвател и
собственик на имота за процесния период.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и прА. изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
2
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
По делото не се спори, а и от приложения по делото нот. акт № 184, том
XII, дело № 2235/14.07.1959г. /л. 56-57 от делото/, се установява, че
процесният имот е закупен от Г.И.Х. и Н.К. Х., починали съответно през
1985г. и 1982г. Единствен техен наследник е И. Г.Х. който след смъртта си на
26.03.2005г. оставя за наследници Н. И. Х.-дъщеря и И.Г. Х.. Последните се
легитимират като собственици на ½ ид.ч. от процесния имот. И.Г. Х. е
починала на 27.01.2020г., като нейни законни наследници са Н. И. Х. и Д.А.А.
т.е. нейната ½ ид.ч. от процесния имот се разпределя между тях и всеки е
собственик на ¼ ид.ч. По този начин ищцата е собственик на ¾ ид.ч. от
имота. Така определената квота не се оспорва от страните, видно от заявеното
от тях в проведеното съдебно заседание на 20.02.2024г. и отделено за
безспорно от съда.
Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани
(чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия.
От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот
се намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа, а и
това не се оспорва от страните.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР, ответникът като собственик на процесния имот се явява
3
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния имот и като такъв се
намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи
заплащане на цената на доставените услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
По делото не се спори предоставянето на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, с оглед заявеното от процесуалния
представител на ответника в съдебно заседание на 20.02.2024г., обективирано
в протоколно определение от същата дата. Предвид изложеното, съдът
приема, че по делото е доказана продажбата (доставката) от страна на
ищцовото дружество на топлинна енергия до имота на ответника на стойност
4222,27 лв. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена с оглед наведеното
възражение за изтекла погасителна давност в отговора на исковата молба.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
4
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 22.11.2022 г., са погасени по давност. По отношение на
процесния период са приложими ОУ на „Т ЕАД от 2016 г., като съгласно чл.
32, ал. 1 от тях е клиентът длъжен да заплати цената на доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Следователно, задълженията за периода от м.05.2019 г. до м.09.2019 г.
включително, са погасени по давност – за последния месец от посочения
период задължението е станало изискуемо на 16.11.2019 г. (датата, на която
задължението за изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало),
като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване
на заявлението-22.11.2021г.). Непогасената по давност глА.ца за периода от
м.10.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на 3641,93 лв., изчислена на основание чл.
162 ГПК. От тази сума ответникът отговоря за ¾ част или за сумата от
2731,45 лв. До тази сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 4222,27 лв. и за периода от м.05.2019 г. до
м.09.2019 г. вкл. – отхвърлен.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се
установява от приложените по делото протокол от ОС на ЕС за сключване на
договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с последното, договор
между ищцовото дружество и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение. Исковата претенция за цената на услуга дялово разпределение
е от м.10.2019г. до м.04.2021г., т.е. обхваща период извън погасителната
давност, като няма данни да е начислявана преди това. Претенцията следва да
бъде уважена в пълен размер от 48,37 лв. Ответникът отговаря за ¾ част или
за сумата от 36,28 лв. до която сума искът следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 48,37 лв.-отхвърлен.
5
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-22.11.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на
падежа.
За отчетния период м.05.2019г. - м.04.2020г. и м.05.2020г.-м.04.2021г.
са издадени фактури по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2020г. и на 31.07.2021г.
Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2
ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от
изтичане на периода, за който се отнася. Срокът за плащане не може да
започне да тече преди установяване на задълженията, което е станало с
издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че предвиденият
срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това
върху дължимата цена за ТЕ за периода м.10.2019г. - м.04.2020г., която
възлиза на 1400,05 лева, се дължи обезщетение за забава за периода
16.09.2020г. – 27.10.2022г., което възлиза на 300,23 лева. За отчетен период
м.05.2020г.-м.04.2021г. дължимата ТЕ възлиза на 2241,88 лв., а обезщетение
за забава за периода 16.09.2021г.- 27.10.2022г. е в размер на 253,41 лв. или
общият размер на лихвата е 553,64 лв. или ответникът дължи ¾ част в размер
на 415,23 лв. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната
лихва съдът определя на основание чл.162 ГПК, изчислена чрез
общодостъпен интернет калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр.
ПМС № 426/18.12.2014г.
По изложените съображения, искът за заплащане на законна лихва за
забава върху глА.те вземания за цена на доставената топлоенергия следва да
бъде уважен до размер на сумата от 415,23 лв. за периода 16.09.2019г.-
27.10.2022г., а до пълния предявен размер от 676,18 лв.-отхвърлен.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
6
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период,
поради което предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава върху
задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 10,23
лв. за периода 01.12.2019г.-27.10.2022г. се явява неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполагат и двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената
част на исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на
99,14 лв. за държавна такса и 50 юрк. Възнаграждение. От общия размер на
разноските – 149,14 лв., съразмерно на уважената част от исковете, следва да
му се присъдят 95,76 лв.
В исковото производство доказаните разноски възлизат общо на 221,68
лв. (121,68 лв. държавна такса и 100 лв. юрк. възнаграждение) или по
съразмерност се дължи сумата от 142,34 лв.
Ответникът е претендирал разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 850 лв. От насрещната страна е наведено
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно предвид
фактическата и правната сложност на делото, както и че е проведено едно
заседание, като на основание чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ го намалява на
минималния размер от 796 лв. По съразмерност на ответника се дължи сумата
от 284,88 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
7
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „****, срещу Н. И. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. ***,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 2731,45 лв., представляваща цена на
потребена топлинна енергия за периода от 01.10.2019г.-30.04.2021г., ведно
със законната лихва за периода от 22.11.2022г. до окончателното й
заплащане, сумата от 415,23 лв., представляваща лихва за забава върху
глА.цата за топлинна енергия за периода от 16.09.2019г.-27.07.2021г., 36,28
лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.10.2019 г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 22.11.2022г. до
окончателното й заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по гр.д. № 63535/2022г. по описа на СРС, 69 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за глА.ца за потребена ТЕ за разликата над 2731,45 лв. до
пълния предявен размер от 4222,27 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г. вкл., иска за мораторна лихва за разликата над 415,23 лв. до
пълния предявен размер от 676,18 лв., иска за цена на услуга дялово
разпределение за разликата над 36,28 лв. до пълния предявен размер от 48,37
лв., както и изцяло иска за мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение в размер на 10,23 лв. за периода 01.12.2019г.-27.10.2022г.
ОСЪЖДА Н. И. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. *** да
заплати на „Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 95,76 лв.-разноски в
заповедното производство и сумата от 142,34 лв.-разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „**** да заплати на Н. И. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. София,
ул. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 284,88 лв.-разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9