№ 9020
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА Гражданско дело №
20231110160693 по описа за 2023 година
Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ
и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
спрямо ответника, че имат задължения към ищеца за заплащане на посочените от него суми
за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период, за
мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за плихва,
ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получил препис от исковата молба, е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави и
възражение за погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените по делото доказателства процесният имот е предоставен на
ответника като обезщетение срещу отчужден от него имот въз основа на Заповед на
Председателя на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет от 1986г.
Видно от представените по делото доказателства ответникът е декларирал имота по
реда на чл. 14 ЗМДТ, като съдът счита, , че декларирането на имота чл. 14 ЗМДТ в общината
1
представлява извънсъдебно признание за принадлежността на правото на собственост на
имота.
От изложеното е видно, че ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния топлоснабдения имот в период, предшестващ процесния, а именно още през
2003г., , поради което същият явява и потребител на процесната услуга, респективно и
носител на задължението за заплащане на нейната цена за спорния период.
По делото с проекта на доклада по него, приет за окончателен с нарочен съдебен акт,
неоспорен от страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът е потребител на предоставяната от ищеца услуга по доставяне на топлинна енергия до описания в
исковата молба топлоснабден имот, че през процесния период до посочения имот е доставяна топлинна енергия в
количеството, твърдяно от ищеца,като стойността й възлиза на цената, сочена от него.
Съгласно заключението от ССЕ цената на топлинната енергия, доставяна от ищеца
през периода м.6.2020г. г. до м.04.2022г. възлиза на сумата от 2401.61лв.
Съдът намира именно периода - м.6.2020г. г. до м.04.2022г.за релевантен при
определяне на това за какъв размер следва да се уважи процесното вземане на ищеца поради
следното, а именно:
От ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност".
Заявлението е подадено на 08.08.2023г.,. поради което в този момент е прекъснато
теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 06.2020 г.. този срок е изтекъл на 14.08.2023г. г.., т.е. вземането за
цена на топлинна енергия за м.06.2020г. следва да се приеме за първото по време вземане,
включено в непокрития по давност период.
По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.6.2020г. г. до
м.04.2022г. възлиза на сумата от 2401.61лв.., поради което искът за това вземане следва да се
уважи за сумата от 2401.61лв. и да се отхвърли за разликата до целия претендиран размер от
2438.38 лв. и за месец май 2020 г.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
2
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от 2401.61лв.
.За вземането м. 06.2020 г. този срок е изтекъл на 14.08.2020.г., т.е, от 15.08.2020г.
ответникът е изпаднал в забава.
С оглед принципа на диспозитивното начало и заключението от ССЕ, съгласно което
лихвата, текла за непокрития по давност период възлиза на сумата от 346.81лв.лв.., то този
иск следва да се уважи за сумата от по 346.81 лв..,. и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 360.01 лв.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая по делото е депозиран договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните
от констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV,
т. 4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа,
коригирана съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение,
депозит за вещо лице в общ размер от 667 лв двете производства.
3
В полза на процесуалния представител на ответника – адв. С. К. следва да си
присъдят разноски за адвокат в размер на 17 лв. в исковото производство и в размер на 3.3
лв. в заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между страните, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ... има вземания към И. Б. З. с ЕГН:
********** и адрес: адрес, общ. С., обл. София (столица) да заплати на заявител Т. С. ЕАД с ЕИК: ... и адрес:
адрес, общ. С., обл. София (столица), за сумата от 2401.61лв.представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период м.6.2020г. г. до м.04.2022г ., ведно със законна лихва за период
от 08.08.2023г. до изплащане на вземането., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до целия претендиран
размер от 2438.38 лв. и за месец май 2020 г.; за сумата от 346.81 лв представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния
предявен размер от 360.01 лв..
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу И. Б. З. с ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо
ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на сумата от 58,30лева (петдесет и осем
лева и 30 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от12,65 лева (дванадесет лева и 65 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г.
ОСЪЖДА И. Б. З. с ЕГН: **********да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ... сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение ,
депозит за вещо лице в общ размер от 667 лв двете производства.
ОСЪЖДА , „Т. С.” ЕАД, ЕИК ... да заплати на адв. С. К. разноски за адвокат в
размер на 17 лв. в исковото производство и в размер на 3.3 лв. в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – Б. ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5