Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр.Дряново, 15.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕмИ.
Дишева
при секретаря Ягода Лесичарска,
като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 23 по описа за 2018 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е иск с
правно основание чл.108 ЗС.
В исковата молба на
Д.М.М. и Т.Е.,***, чрез пълномощник адв С.Ц.,***, адв. к.
213, против Г.М.Б. и Р.С.Б.,***, се излага, че с
Нотариален акт за покупо-продажба на недвижим имот № 168, т. I,
peг.
№ 897, дело № 96/2015 г. на А.А., нотариус с район на действие PC
Дряново, вписан под № 442 в peг. на НК, на 21.07.2015
г., ищците придобили от ответниците собствеността върху сграда за обществено хранене, с
идентификатор 23947.501.826.2, със застроена
площ 122 кв.м, върху
поземлен имот с
идентификатор 23947.501.826 по кадастралната карта на гр. Дряново, адм. адрес:
гр. Дряново, ул. ***, при граници и съседи: ПИ № 23947.501.1880; ПИ
23947.501.9576; 23947.501.824; ПИ 23947.501.823 и ПИ 23947.501.9577. Сградата
се състояла от търговски обект - ***
със застроена площ
122 кв. м. върху полувкопани под
него избени/складови помещения към ***а,
със застроена площ 100 кв. м. Била
изпълнена от ответниците първоначално по издадено разрешение за строеж №
752/03.10.1990 г., въз основа на одобрен от ОбНС-Дряново на 19.09.1990 г.
архитектурен проект за „пристройка-лятна кухня към приземие", по виза за
проектиране от 23.08.1990 г. „върху съществуващите полувкопани складови
помещения" в парцел VIII-826, кв. 73 по плана на
града. С дострояване по Разрешение за строеж № 257/29.03.1995 г.,
като *** сградата се е състояла от надземна
част - *** и полувкопана част - принадлежащите му складови помещения, изградени
изцяло под него. По строително-техническа характеристика и функционално
сградата представлявала обособен единен търговски обект *** с изградена
вътрешна връзка между търговската и складовата част/мазите на ***а. На ответника било издадено Разрешение за ползване на строеж №
365/26.08.1997 г. на РИТСК гр. Габрово - като *** „***". При воденето на
преговорите продавачите не поставили условие, а при извършването на сделката за
имота не заявили за изключване складовата част на сградата от предмета на
сделката. От нотариалния акт ставало ясно, че волята
на страните била предмет на сделката да бъде сградата като цяло -„Сграда за обществено хранене", затова
продавачите не направили никакво изявление за изключване на каквито и да било
части от нея. Твърди се, че сградата
била продадена изцяло, с цялата ѝ надземна и полувкопана застроена площ,
с цялото си съдържание като сграда за обществено хранене - ***, включваща
търговска, кухненска и избена/складова част, без всяка от които не би могла да
изпълнява функцията си на сграда за обществено хранене.
След около три месеца от
извършване на сделката и предаването владението на сградата в описаното
строитено-техническо и функционално състояние, ищците установили, че продавачът
е зазидал съществуващите вътрешни два
междинни входа и по този начин създал разделителна стена в складова част на ***а,
разделяща я на две различни по големина части. Едната част, до размер на 80 кв.
м., заключена между създадената от
ответниците вътрешна заградителна стена, частите на двете странични стени и
стената на избеното помещение на сградата към улица ***, се владеела от ответниците. Другата част от 20 кв.м., заключена между създадената от ответниците вътрешна
заградителна стена, другите части на двете странични стени и стената на
избеното помещение на сградата към и до пристроената от ответниците стая за
живеене към дворната част на УПИ VIII-826,
кв. 73, била
оставена да се владее от ищците. По този начин
отвениците самоуправно обособили и неоснователно завзели по-голямата от двете
описани площи от складовата част на ***а, която била собственост на ищците. При
проведени разговори ответниците отказали да премахнат самоуправно
извършените зазиждания на подходите и да предадат владението на ищците на
завзетата избена площ под ***а. По този начин поддържайки създаденото от тях
фактическо положение, различно от възникналите за ищците права на собственост,
ответниците неоснователно оспорвали собствеността им върху завзетата без правно
основание, принадлежаща към ***а избена площ, заключаваща се между създадената
от тях вътрешна заградителна стена, останалата част на двете странични стени и
стената на сградата към улица ул. ***.
Поради обслужващия характер на складовата част към ***а,
завзетата от ответниците част от нея нямала режим на самостоятелно
съществуване. От скицата на поземлен имот с идентификатор 23947.501.826 на СГКК
- гр. Габрово, било видно, че цялата складова част на сградата не представлявала обект по
дефиницията на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. Складовата част на сградата не
представлявала самостоятелен обект, тъй като нямала
най-съществените признаци на обект по смисъла на закона - самостоятелно
функционално предназначение, нямала и идентификатор по ЗКИР.
Направено е искане ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху неоснователно завзетата от тях площ от складовата част на ***а в сграда за обществено хранене, с идентификатор 23947.501.826.2, на улица ул.
***, собственост на ищците, разположена
изцяло под ***а, между създадената от
ответниците вътрешна заградителна стена, двете странични стени и стената на
сградата към улица ***,
върху поземлен
имот с идентификатор
23947.501.826 по кадастралната карта на гр. Дряново, административен адрес гр.
Дряново, ул. ***. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК ответниците Г.М.Б. и Р.С.Б., чрез
пълномощник адв. П.С., са депозирали отговор, с който оспорват предявения иск
като неоснователен. Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 168, т. I,
peг.
№ 897, дело № 96/2015 г. на нотариус А.А., ответниците
са прехвърлили на ищците единствено
собствеността върху едноетажна
сграда за обществено хранене с идентификатор 23947.501.826.2 със застроена площ
122 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 23947.501.826 по КК на гp. Дряново с адм. адрес гр.
Дряново, ул. ***, като описаните в исковата молба складови/избени помещения със
застроена от 100 кв. м. не били предмет на сделката. Сградата за обществено
хранене била изградена на кота + 0.60 м. - над съществуващите складови/избени
помещения, полувкопани в терена, съгласно издадени строителни книжа, поради
което тези помещения не били прилежаща част към нея. Избените помещения били
изградени заедно с жилищната сграда през 1985 г. от всички съсобственици и били
прилежаща/обслужваща част към жилищната сграда с идентификатор 23947.501.826.1.
/в режим на етажна собственост/, в която ответниците притежавали първи жилищен
стаж. Едновременно с построяването на жилищната сграда в имота през 1985 г.,
ответниците заедно с другите съсобственици на дворното място и жилищната
сграда, решили да изградят избени/складови помещения, които били продължение на
приземния етаж на жилищната сграда. Бил направен изкоп на кота минус 1.70 м.
под нивото на терена и съсобствениците със свои средства и труд изградили с тухли избени
помещения, които покрили с бетонна плоча и преградили с тухли, при което се
образували три отделни помещения, за всеки от етажните собственици, които се уговорили устно относно ползването им. Входът за избените помещения бил
откъм вътрешната страна на дворното място. Построените през 1985 г. избени/складови помещения принадлежали общо на всички съсобственици в
дворното място и били обща част към жилищната сграда по предназначението си,
поради което ответниците не са прехвърляли на ищците собствеността върху тези
помещения, тъй като те не били тяхна изключителна собственост, а притежавали
съответните идеални части от правото на собственост върху тях. През 1986 г.
етажните собственици заживели в жилищната сграда, а в процесните избени
помещения били складирани дърва за отопление. От 1986 г. ответниците, както и
останалите съсобственици, ползвали спокойно, явно и без противопоставяне на
трети лица изградените от тях избени/складови помещения, като складирали в тях дърва и въглища, а в помещението, което се ползвало от ответниците
бил поставен и котел за парно. Твърди се, че ответниците са собственици и на основание
давностно владение.
На следващо място се твърди, че първоначално за сградата
с идентификатор 23947.501.826.2 било издадено Разрешение за строеж № 752 от
03.10.1990 г. на ОбНС за пристройка - лятна кухня. С Виза за проектиране,
одобрена от главния архитект на Община Дряново на 23.08.1990 г., било допуснато изграждането на „Пристройка към жилищна сграда за
упражняване па търговска дейност в парцел VIII - 826 от кв. 73 /парцел V-696 от кв. 60 по
предходен плана на гр. Дряново/. Размерите на пристройката били 5.50/8.00 м.,
като същатата следвало да се изпълни върху съществуващите полувкопани скадови
помещения. С нотариално заверени декларции по реда на чл. 56 от ЗТСУ /отм./ от
останилите съсобственици в дворното място и от собствениците на съседния парцел
IX-828 от кв. 73 /номер от предходен план IV-696 от кв. 60/ на ответника Г.Б. било дадено съгласие със свои сили и
средства по одобрен архитектурен план и разрешение да построи битова сграда със
сервизни помещения до 50 кв. м. непосредствено до жилищната сграда, като
изпълнението на пристройката започва от кота +
0.60 м. и стъпва
върху вече съществуващите избени/складови помещения в дворното място, поради
което тези помещения не били прилежаща/обслужваща част
към пристройката. По-късно изградената през 1990 г. пристройка за търговска
дейност била разширена. С декларации с нотариална заверка на подписите № 430 от
12.05.1994 г.; № 431 от 12.05.1994 г. и № 574 от 13.07.1994 г., ответникът
получил съгласието на останалите съсобственици в имота, както и на
собствениците на съседния имот със свои сили и средства по одобрен архитектурен
план и разрешение да разшири площта на съществуващото заведение за обществено
хранене като общата масивно застроена площ станала 100 кв. м. С виза за
проектиране, одобрена от главния архитект на Община Дряново на 12.05.1994 г.
било допуснато изпълнението на „Пристройка с размери 7.20/2.50 м. за кухненски
офис към съществуващо заведение. Издадено е Разрешение за строеж № 250 от
21.02.1995 г. на ОбНС гр. Дряново за „Пристройка-офис". Одобрени са
проекти за „Пристройка -кухненски офис към съществуващо кафе-аперитив".
По-късно въз основа на нотариално заверени декларации било издадено Разрешение за строеж № 257 от 29.03.1995 г. на ОбНС гр. Дряново и
съществуващото заведение за обществено хранене отново било разширено.
Ответникът получил съгласието на другите съсобственици в имота да направят
пристройка към жилищната сграда за търговска дейност, като стане изключителен
собственик на същата, а той от своя страна дал съгласието си съсобственика М. И.
Н. да надстрои търговско или друго помещение над съществуващото заведение за
обществено хранене. В издадените разрешения за строеж, в приложените към тях
нотариално заверени декларации, както и в одобрените проекти не били посочени
като прилежащи части към сградата складови/избени помещения. В резултат на
издадените през годините разрешения за строеж и одобрени проекти процесният ***/Сграда за обществено хранене придобил фактическото си положение, каквото
било към момента на сделката на 21.07.2015 г., а именно: Сграда с идентификатор 23947.501.826.2 със застроена
площ от 122 кв.м., на един етаж, която сграда ответниците
продали на ищците, като при воденето на преговорите между страните не е имало
съмнение относно предмета на сделката, а именно, че това е едноетажна сграда с
идентификатор 23497.501.826.2, със застроена площ от 122 кв.м., с
предназначение: сграда за обществено хранене.
Оспорва се изложеното в исковата молба за неоснователно
изграждане на стена, както и за
самоуправни действия на ответниците. Твърди се, че на добра воля ответникът, по
настояване на ищеца, се съгласил същият да ползва безвъзмездно част oт помещение, разположено на приземния етаж под ***а, което било
изключителна собственост на ответника. Договорили се ищецът да достави тухли и
да заплати на майстор, за да се прегради частта от помещението, която ще
ползва, за да постави котел за парно. Останалата част от помещението се
ползвала от ответниците.
Поради изложеното ответниците считат, че ищците не са
собственици на процесните избени/складови помещения и предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения Договор за групов строеж /Предварителен разделителен протокол по чл. 192 от
ЗТСУ/ от 10.10.1984 г. се установява, че същият е сключен между ответниците Г.М.Б.
и Р.С.Б., И.Н., И.П. и В.П., всички съсобственици на парцел V, кв. 60 по регулационния план на гр. Дряново, със
задължение да изградят в имота, съгласно утвърден архитектурен проект, жилищна
сграда на три етажа със сутеренен етаж с три гаражни клетки и три мази, като е
описано предварителното разпределение на помещенията между съсобствениците.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, се установява, че в имота, сега с идентификатор 23947.501.826 по
кадастралната карта на гр. Дряново има построени две сгради. Едната от тях е с
идентификатор 23947.501.826.1 и представлява триетажна масивна жилищна сграда с
полувкопан приземен етаж. На всеки един от трите жилищни етажа има по едно
жилище, а в полувкопания етаж са обособени три гаража с подход от изток, от към
дъното на имота и три малки складови помещения /мази/ към прилежащата ул.
Капитан Райчо, всяко с площ около 3 кв. м. Сградата е построена като групов
строеж съгласно разрешение за строеж № 41/31.08.1984 г. и е в режим на етажна
собственост. Това се установява и от представения Договор за доброволна делба на групов строеж от 03.07.1986 г., вписан с
пор. № 8, том I oт 19.02.2001 г., с който е поделен осъществения групов строеж, без мястото,
като ответниците Г.М.Б. и Р.С.Б. са получили в дял първия жилищен етаж, изба № 3 и гараж № 1, ведно с 1/3
ид. част от общите части на сградата и подпокривното пространство.
От показанията на
св. И.П. се установява, че триетажна сграда е построена
през 1984 г., с обособено на всеки етаж жилище, като ответниците притежават
първия етаж. В приземния етаж на сградата имало три гаража и три мази, по една
за всеки съсобственик. Тъй като тези мази били с малка площ, две години след
построяването на къщата съсобствениците изградили в имота, в непосредствена
близост до къщата, други три помещения, с общ вход от дворното място, свързани с общ коридор по
между си, който водел към приземния етаж на триетажната сграда, където се
намирали гаражите и трите мази. Покривът на тези помещения и коридора,
представлявал плоча, долепена до стената на къщата. Всеки от съсобствениците ползвал
по едно от тези помещения. Ответникът Г.М.Б. ползвал
помещението, което било непосредствено долепено до триетажната сграда,
следващото помещение се ползвало от св. И.П., който притежава третия жилищен
етаж, а последното помещение се ползвало от И.Н., който притежавал втория
жилищен етаж. По-късно ответникът Г.Б.
и И.Н. се уговорили Г.Б. да прегради със стена част от помещението, което
ползвал и тази част да се ползва от И.Н., а в замяна на това Б. да ползва
помещението на Н.. По този начин от три, били обособени четири отделни
помещения. Ответникът ползвал първото помещение, долепено до триетажната
сграда, което след преграждането имало формата на правоъгълник. И.Н. ползвал
следващото - новообразувано след преграждането помещение. Следващото помещение
се ползвало както и преди от св. И.П., а последното помещение, до което в
последствие били изградени допълнителни пристройки, се ползвало от ответника Г.Б.. В помещението, което било
долепено до триетажната сграда ответникът Б. поставил котел, с който отоплявал
притежавания от него първи жилищен етаж. След като върху тези помещения било
построено заведение, ответникът прекарал допълнителна връзка от котела към
заведението и по този начин отоплявал и него. От показанията на другите двама
съсобственици, се установява, че и към момента всеки от тях ползва по описания
по-горе начин по едно от допълнително изградените помещения, като държи в тях
дърва и други лични вещи.
Съгласно заключението на вещото лице, след построяването на
триетажната жилищна сграда, южно от нея, след 1984 г. и до 1990 г., собствениците изградили четири складови помещения /оцветени в зелен
цвят на схема 1 към заключението/ с функционална връзка към коридора между
гаражите и мазите на триетажната жилищната сграда и с вход от дворното място.
Тези складови помещения били полувкопани в терена - с около 20-30 см. над
терена на ул. Райчо Каролев и на ниво дворно място към дъното на имота. Същите
били изградени без разрешение за строеж и са с
лице към улицата от 5.60 м. Съгласно заключението на вещото лице тези помещения
сами за себе си обособяват самостоятелен обект и ако в последствие не са били надстроени
и пристроени е следвало да бъдат заснети и посочени в кадастралната карта като
постройка на допълващо застрояване - стопанска постройка. С разрешение за
строеж № 752/03.10.1990 г., съгласно виза от главния архитект на община Дряново
и одобрени проекти на 19.09.1990 г., е изпълнена пристройка към жилищната
сграда за лятна кухня /оцветена в жълт цвят на схема 1 и 2 към заключението/ върху
и до съществуващите полувкопани
складови помещения. Пристройката е собственост на Г.Б. съгласно нотариално
заверени декларации на останалите съсобственици на парцела и жилищната сграда. Лятната
кухня е едноетажна в частта ѝ върху съществуващите полувкопани складови
помещения, а в източната част - към дъното на имота, същата е на два етажа,
като приземният ѝ етаж е с размери 1,55
м./4,05 м., предвиден за санитарен възел и е с единствен достъп от дворното
място. В последствие тази лятна
кухня е преустроена за кафе-аперитив.
През 1995 г. е издадена виза на главния архитект от
12.05.1994 г., одобрен е проект на 16.01.1995 г. и е издадено разрешение за
строеж № 250/21.02.1995 г. за пристройка към съществуващото заведение с размери
2,50 м./7,20
м. за кухненски офис. Тази пристройка е към дъното на имота, на два етажа /оцветена
в син цвят на схема 1 и 2 към заключението/, като е собственост само на Г.Б.,
съгласно нотариално заверени декларации от останалите собственици на имота. В
приземния етаж на пристройката е предвидено помещение за хладилник и склад,
като достъпът до него е предвиден да се осъществява от дворната част на имота и
чрез товарен асансьор от заведението на основния етаж. Одобреният
на 16.01.1995 г. проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж №
250/21.02.1995 г. за пристройка към съществуващото заведение, е представен по
делото. В обяснителната записка към същия, на л. 59, е посочено,
че се одобрява обект „пристройка за кухненски офис към съществуващ кафе аперитив”.
На първия приземен етаж е предвиден хладилен склад. На
втория е разположено помещението на кухнята, част от него е сепарирана за
умивалня, а съществуващото помещение /бивш офис към кафе аперитива/ се преустройва
в подготвителна за зеленчуци. Посочено е, че връзката между двата етажа
ще се осъществява посредством съществуваща стълба и предвиден нестандартен
товарен подемник по индивидуален проект. Стълбата е отразена на скицата към
проекта, на л. 60 от делото. От изслушването на вещото лице в съдебно заседание
става ясно, че посочената съществуваща стълба е отразена на проекта на л. 60 от
делото, като вита
стълба за връзка от етажа на лятната кухня към приземния етаж на сградата. Вещото
лице не е категорично дали тази стълба е била изградена и реално съществувала
към 1995 г. или е бил изпълнен само отворът за нея. Ако е съществувала към 1995
г. е била незаконно изградена, тъй като не е одобрявана с нито един от
проектите. Стълбата е следвало да бъде одобрена с проекта за
пристройка към жилищната сграда за лятна кухня, но не е посочена и
одобрена с този прокт. Тази стълба не е одобрена
и с втория проект за пристройка към
съществуващото заведение, но е посочена като съществуваща. Отворът за стълбата
е бил реално изпълнен, но в последствие е бил запълнен. При огледа това личало ясно, тъй като
когато от нивото на мазите се погледне нагоре, се вижда, че има равна бетонна
плоча, на която личи кръг, който е бил запълнен допълнително с друг цвят бетон.
Отворът,
предвиден за тази стълба, е водел от кафенето на втория етаж към четирите складови
помещения /оцветени в зелен цвят на схема 1 към заключението/ и по-точно към
крайното от тях, намиращо се към пристройките, което се ползвало от ответника Г.Б..
Съгласно заключението на вещото лице с разрешение за
строеж № 257/29.03.1995 г. е допусната нова пристройка, този път в
южна посока, до регулационната линия към п. IV-695 от кв. 60, по тогава действащия ЗРП на гр. Дряново. Тя
е разрешена съгласно нотариално заверена декларация от собственика на този
съседен парцел за строеж на граница, както и декларации от съсобствениците на
парцела. Съгласно одобрения на 21.03.1995 г. проект, тази пристройка /оцветена
в червен цвят на схема 1 и 2 към заключението/ е на един етаж и представлява
само разширение на търговския обект в основния етаж на сградата. Единствено към
дъното на имота - в източната част на пристройката, е предвидено стълбище до
приземния етаж на мястото на товарния асансьор. Съгласно този проект приземният
етаж на пристройката, предвидена по разрешение за строеж № 250/21.02.1995 г. и
с предназначение за хладилници и за склад, вече има достъп освен от дворната
част на имота, но и с ***а на основния етаж с функционална връзка -
предвиденото в проекта стълбище. Последната пристройка /оцветена
в червен цвят/ по проект е издигната на основи върху колони, за да се достигне нивото на ***а.
Съгласно този проект на мястото на асансьора е предвидено стълбище. Според вещото лице пристройката по
втория проект /оцветена в син цвят/ и пристройката
по третия проект /оцветена в червен цвят/ са изграждани
по едно и също време, тъй като строителните разрешения са с разлика от един
месец.
От
изслушването на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че преди да бъде одобрено
предвидено стълбище по третия проект, по предходните два проекта не е
предвидена връзка между етажа на ***а и приземния етаж. За тях по проект е предвиден вход от дворната част. По втория проект е била предвидена връзка между допълнително изградената
пристройка /със син цвят на схемата/ и нейният приземен етаж, а от
там е предвидена връзка и към приземния етаж на лятната кухня, но този асансьор не е бил
изпълнен. След като стълбището
по третия проект е изградено, то е свързало ***а с приземния етаж на пристройката по втория проект /със син цвят/. В последния трети проект са отразени съществуващите връзки между пристройката по
втория проект /със син цвят/ с пристройката по първия проект /с жълт цвят/. По този начин е осъществена връзка между етажа на ***а и приземния етаж на допълнително изградените пристройки, включително и до първоначално изградените четири складови помещения, оцветени
в зелен цвят на схемите.
След като описаните по горе пристройки по съответните
разрешения за строеж и преустройствата са били изпълнени, на ответника Г.Б. е
издадено Разрешение за ползване на „*** ***" № 365/26.08.1997 г. в парцел VІІІ - 826 от квартал 73 по действащия и в
момента план на гр. Дряново.
От
заключението на вещото лице става ясно, че първоначалните полувкопани складови
помещения /оцветени в зелен цвят на схемите/, които са били
построени от собствениците имота и на триетажната жилищна сграда в него, и изпълнените
в последствие надстройка и пристройки към тях /оцветени в жълт, син и червен цвят
на схемите/,
са заснети и нанесени в кадастралната карта като една сграда с идентификатор
23947.501.826.2., находяща се в
поземлен имот с
идентификатор 23947.501.826.
При
огледа на място вещото лице е установило, че част от помещенията на
приземния етаж /оцветени в синьо на схема 1/ са преградени и *** има
функционална връзка само с част от тях.
При огледа на място и направените контролни измервания
вещото лице е установило, че сградата с идентификатор 23947.501.826.2 отново е пристроена в източна
посока - към дъното на парцела и тази пристройка, явно направена след
одобряването на кадастралната карта през 2008 г., не е нанесена в картата. Тази
нова и ненанесена в плана двуетажна пристройка /обозначена с пунктирна линия на
схема 1 и 2 към заключението/ е изпълнена без разрешение за строеж и е
приблизително с площ около 15 кв. м. На приземния етаж тази пристройка
има една стая за живеене и баня, като няма връзка с описаните до този момент
помещения, а на втория етаж ***ът е разширен с тази пристройка и вече е с площ по-голяма от 122 кв. м.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 38, т. I, peг. № 341, дело
№ 25/2001 г. на М.М., нотариус с район на
действие PC Дряново, вписан под № 372 в peг.
на НК, ответниците са признати за собственици на 1/3 идеална
част от парцел VІІІ - 826 от квартал 73
по плана на гр. Дряново, целият с площ
от 458 кв. м. и на построените в него първи
жилищен етаж върху 110 кв. м., от триетажната масивна
жилищна сграда, построена в имота върху същата площ, при граници на жилището
отдолу гаражи и мази, отгоре - втори
жилищен етаж на И. И. Н., от изток -Ж.Ч., от запад К.Т., от север - улица, от
юг - И. и Ц. И., на прилежащото избено помещение № 3 с площ от 3,155 кв.м., на гараж № 1 с площ от 22,698 кв. м., както и на 1/3 идеална част от общите части на сградата и от
подпокривното пространство, а също и на построената в парцела масивна сграда /***/
върху 110 кв. м. при граници на целия парцел:
улица, парц. VІІ - 823 - Н. Ж. Ч. и др., парцел VІ - 824 - Й. И. Ц. и др., парц. ІХ - 828 - Д.К.Т..
Видно от нотариален акт за покупо-продажба
на недвижим имот № 168, т. I, peг.
№ 897, дело № 96/2015 г. на А.А., нотариус с район на действие PC
Дряново, вписан под № 442 в peг. на НК, на 21.07.2015
г., ответниците са продали на ищеца Д.М.М., като не е спорно
между страните, че това е станало по време на брака му с ищцата Т.Е., следния
недвижим имот: едноетажна сграда сграда за обществено хранене, с
идентификатор 23947.501.826.2, със застроена
площ 122 кв. м, находяща се в
поземлен имот с
идентификатор 23947.501.826 по кадастралната карта на гр. Дряново, адм. адрес:
гр. Дряново, ул. ***, при граници и съседи на поземления имот: ПИ №
23947.501.1880; ПИ 23947.501.9576; 23947.501.824; ПИ 23947.501.823 и ПИ
23947.501.9577.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 108 ЗС ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението
върху неоснователно завзетата от тях площ от складовата част на ***а в сграда за обществено хранене, с идентификатор 23947.501.826.2, на улица ул.
*** в гр. Дряново, собственост на ищците, разположена изцяло под ***а, между
създадената от ответниците вътрешна заградителна стена, двете странични стени и
стената на сградата към улица ***, върху поземлен
имот с идентификатор 23947.501.826 по
кадастралната карта на гр. Дряново, административен адрес гр. Дряново,
ул. ***.
От
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявеният петитум става
ясно, че ищците претендират ревандикация на част от приземния етаж на сграда с идентификатор 23947.501.826.2, включваща
първоначално построените полувкопани четири складови
помещения /оцветени в зелен цвят/, приземната част на изградената пристройка –
лятна кухня, предвидена по проект за санитарен възел /оцветена в жълт цвят/ с
размери съгласно заключението на вещото лице - 1,55
м./4,05 м. и част от приземната част, цялата с размери 2,50 м./7,20 м., на изградената
пристройка /оцветена в син цвят/, предвидена помещение за хладилник и склад,
която част ищците са преградили.
От
заключението на вещото лице се установява, че при огледа на място е установено,
че част от
помещенията на приземния етаж /оцветени в синьо/ са преградени и ***ът има
функционална връзка само с част от тях.
Ищците твърдят, че са закупили и са собственици на цялата сграда с
идентификатор 23947.501.826.2, която функционално и по техническа характеристика представлявала единен
обособен търговски обект *** със застроена площ 122 кв. м., с изградена вътрешна връзка между търговската и
складовата част на ***, последната включваща полувкопаните под
него избени/складови помещения
със застроена площ от 100 кв. м., без които не би могла да изпълнява функцията си на сграда за
обществено хранене.
Спорният въпрос между страните е чия собственост е
приземният етаж на ***а и дали същият е продаден от ответниците на ищците с нотариален
акт за покупо-продажба на недвижим имот № 168, т. I,
peг.
№ 897, дело № 96/2015 г.
Тъй като приземният етаж е изграждан и дострояван по
различно време, следва да се разгледа строителството на всеки етап и чия
собственост е съответния обект.
Безспорно по делото се установи, че в периода след
1984
г. до 1990 г., съсобствениците на поземлен
имот с идентификатор
23947.501.826 са построили в имота четири складови
помещения, с общ покрив, с вход от дворното място и с функционална връзка –
коридор към построената в същия имот триетажна жилищна сграда в режим на етажна
съсобственост, като са си разпределили ползването на тези помещения. Няма спор, а се
установява и от заключението на вещото лице, че в последствие с разрешение
за строеж № 752/03.10.1990 г., е изпълнена пристройка за лятна кухня, която е изградена
върху и до съществуващите полувкопани
складови помещения, /оцветена в жълт цвят/, като пристройката е собственост на Г.Б..
Изградената лятната кухня е едноетажна в частта ѝ върху полувкопаните
складови помещения, а в източната си част до складовите помещения е на два
етажа, като горният етаж е включен в площта на ***а, а приземният ѝ етаж
с размери 1,55 м./4,05 м. е предвиден за
санитарен възел. С второ разрешение за строеж № 250/21.02.1995 г. е изградена пристройка
/оцветена в син цвят/ към съществуващото заведение, която пристройка е на два
етажа, като приземният ѝ етаж е предвиден за хладилен склад, а вторият
ѝ етаж е включен в площта на заведението и по проект е отреден за кухня. Тази
пристройка е собственост на Г.Б.. По проект достъпът до хладилния склад е
предвиден да се осъществява от дворната част на имота и чрез товарен асансьор
от заведението на основния етаж, който не е изпълнен. По делото липсват
категорични данни дали към този момент реално е съществувала неодобрена по
проект вита стълба, която да е свързвала заведението на основния етаж с
приземния етаж или само е бил предвиден отвор за нея. С трето разрешение за
строеж № 257/29.03.1995 г. е изградена нова пристройка /оцветена в червен цвят/,
която е собственост на Г.Б.. Пристройката е в
южна посока, на един етаж и представлява само разширение на търговския обект в
основния етаж, като по проект е издигната на основи върху колони, за да се
достигне нивото на ***. В източната част на пристройката е
предвидено стълбище от *** до приземния етаж,
което е изпълнено. Това помещение свързва основния етаж на *** с хладилното
помещение на приземния етаж /в син цвят/, като от проекта е видно, че от това
помещение има връзка към приземния етаж на пристройката /в жълт цвят/,
предвиден за санитарен възел с размери 1,55
м./4,05 м., а оттам и връзка към останалата част от приземния етаж - първоначално
построените полувкопани складови помещения /в зелен цвят на схемите/.
Както беше споменато и по-горе първоначално построените
полувкопани складови помещения /в зелен цвят на схема 1/ и изпълнените в
последствие надстройки и пристройки към тях /в жълт, син и червен цвят на
схемите/, са заснети и нанесени в кадастралната карта като една сграда с
идентификатор 23947.501.826.2., находяща
се в поземлен имот с
идентификатор 23947.501.826.
Съгласно заключението на вещото лице първоначално
построените полувкопани складови помещения /в зелен цвят/ сами за себе си обособяват
самостоятелен обект и ако в последствие не са били надстроени и пристроени е
следвало да бъдат заснети и посочени в кадастралната карта като постройка на
допълващо застрояване - стопанска постройка. В случая тези помещения, макар да
са с функционална връзка с триетажна жилищна сграда, нямат обслужващ, помощен характер и не е могат
да се определят като принадлежност към триетажната сграда. В този случай
съгласно чл. 92 ЗС съсобствениците на земята са станали
съсобственици на постройката, включваща четирите складови
помещения /оцветени в зелен цвят/, като по реда на чл. 32 ЗС са си разпределили ползването на същите. Всички други пристройки /в
жълт, син и червен цвят/ са били собственост само на ответниците, като след
извършените строителни дейности и преустройства вторите етажи на
тези пристройки са обеденени и са образували основния етаж на *** - търговската
му площ, а приземните им етажи са представлявали обслужваща част по своето
предназначение - складови и хладилни
помещения към ***, които са имали връзка, както едно с друго, така и със
основния етаж на ***а, като това състояние е съществувало към 1997 г., когато
на ответника е издадено разрешение за ползване на „*** ***"
№ 365/26.08.1997 г. в парцел VІІІ - 826 от квартал 73 по действащия и в момента план на гр. Дряново.
Следователно
в сградата с идентификатор 23947.501.826.2 са включени два
обекта, които са били на различни собственици. Първият обект представлява първоначално
построените полувкопани складови помещения /в зелен цвят на схема 1/, който
обект е собственост на съсобствениците на парцела, а останалата част от
сградата, включваща всички допълнително изградени пристройки е била собственост
на ответниците и е представлявала единен търговски обект - *** с основен етаж и
принадлежащите му складови помещения на приземния етаж на сградата.
Поради изложеното следва да се приеме, че с нотариален
акт за покупо-продажба на недвижим имот № 168, т. I,
peг.
№ 897, дело № 96/2015 г. ответниците са продали на ищците целия търговски
обект - *** с основен етаж и принадлежащите му складови помещения на приземния
етаж на сградата.
Неоснователно е твърдението, че с нотариалния акт са
продадени и ищците са станали собственици и
първоначално построените полувкопани складови помещения, като принадлежащи към ***а.
Както беше посочено и по-горе този обект от сградата не е бил индивидуална
собственост на ответниците, а съсобствен меду собствеците на земята, поради
което ответниците не могат да се разпоредят с нещо, което не притежават.
С оглед на
изложеното до тук следва да се приеме, че ищците са собственици на част от помещенията
на приземния етаж на сградата с идентификатор 23947.501.826.2, включващи
приземния етаж на пристройката /в жълт цвят/, предвиден за санитарен възел с
размери 1,55 м./4,05 м. и приземния
етаж на пристройката /в син цвят/, предвиден за помещение за хладилник и склад,
с размери 2,50 м./7,20
м., които се намират в източната част на приземния етаж.
По делото се установи, че ответниците са преградили част
от помещението /в син цвят/, предвидено за хладилник и склад, като по този
начин ищците имат достъп и владеят само част от помещението /в син цвят/ на приземния
етаж, като са лишени от достъп и владение на останалата част от помещението /в
син цвят/, както и на помещението /в жълт цвят/ на приземния етаж.
Разпоредбата на чл. 108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. С
оглед изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за частично
уважаване на предявения иск по чл. 108 ЗС: ищците са собственици на част от приземния етаж на
сградата с идентификатор 23947.501.826.2, включващ приземния
етаж на пристройката /в жълт цвят/, предвиден за санитарен възел с размери 1,55
м./4,05 м. и приземния етаж на пристройката /в син цвят/, предвиден за
помещение за хладилник и склад, с размери 2,50 м./7,20 м., които се намират в
източната част на приземния етаж, като ответниците неоснователно владеят
помещението /в жълт цвят/, предвидено за санитарен възел с размери 1,55
м./4,05 м. и част от помещението /в син цвят/, предвидено за хладилник и склад,
поради което следва да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и да предадат на
ищците владението върху тази част. В останала част, касаеща ревандикация на първоначално
построените полувкопани складови помещения /в зелен цвят/, намиращи се в
западната част на приземния етаж на сградата с идентификатор
23947.501.826.2, предявеният ревандикационен иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като ищците не са собственици на
тези помещения.
По разноските:
Присъждане на суми
за направените по делото разноски по делото са поискали и двете страни. Ищците
са направили разноски в общ размер от 1282,74 лв., от които 132,74 лв. внесена
държавна такса, 150 лв. депозит за вещо лице и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение, изплатено напълно и брой. Ответниците са направили разноски в
общ размер от 1080,00 лв., от които 150 лв. депозит за вещо лице и 930 лв.
адвокатско възнаграждение, изплатено напълно и брой.
С оглед изхода на
делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноски в
размер на 311,42 лв., съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответниците разноски в размер на 817,80 лв., съразмерно с отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М.Б., с ЕГН **********, и Р.С.Б.,
с ЕГН **********,***, че Д.М.М., с ЕГН **********, и Т.Е., с ЕГН **********,***,
са собственици
на: помещение с размери 1,55
м./4,05 м. /оцветено в жълт цвят на схема 1 към заключението на вещото лице/ и
на помещение с размери 2,50 м./7,20
м. /оцветено в син цвят на схема 1 към заключението на вещото лице/, които
помещения се намират в източната част на приземния етаж на сграда с идентификатор
23947.501.826.2, находяща се в поземлен
имот с идентификатор
23947.501.826 по кадастралната карта на гр. Дряново, адм. адрес: гр. Дряново,
ул. ***.
ОСЪЖДА Г.М.Б.,
с ЕГН **********, и Р.С.Б., с ЕГН **********,***, ДА ПРЕДАДАТ на Д.М.М., с ЕГН **********, и Т.Е.,
с ЕГН **********,***, ВЛАДЕНИЕТО върху: помещение с размери
1,55 м./4,05 м. /оцветено в жълт цвят
на схема 1 към заключението на вещото лице/ и на заградената част от помещение
с размери 2,50 м./7,20
м. /оцветено в син цвят на схема 1 към заключението на вещото лице/, които
помещения се намират в източната част на приземния етаж на сграда с идентификатор
23947.501.826.2, находяща се в поземлен
имот с идентификатор
23947.501.826 по кадастралната карта на гр. Дряново, адм. адрес: гр. Дряново,
ул. ***, на основание чл.108 от ЗС, като отхвърля предявения иск по 108 ЗС в
останалата част, касаеща помещенията /оцветени в жълт цвят на
схема 1 към заключението на вещото лице/, намиращи се в западната част на приземния етаж на сграда с идентификатор 23947.501.826.2, находяща
се в поземлен имот с идентификатор 23947.501.826 по кадастралната карта на гр. Дряново,
адм. адрес: гр. Дряново, ул. ***, като неоснователен и недоказан.
Схема 1 към
заключението на вещото лице инж. В.Р., на л. 101 от делото, подписана от състава на съда,
представлява неразделна част от настоящето решение.
ОСЪЖДА Г.М.Б., с ЕГН **********, и Р.С.Б., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ
на Д.М.М., с ЕГН **********, и Т.Е.,
с ЕГН **********,***, сумата от 311,42 лв. (триста и единадесет лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.М., с ЕГН **********, и Т.Е.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.М.Б., с ЕГН **********, и Р.С.Б.,
с ЕГН **********,***, сумата от 817,80лв. (осемстотин и седемнадесет лева и осемдесет стотинки),
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ГОС в
двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: