Решение по НАХД №204/2019 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ към решение по НАХД № 204 по описа на Карловски районен съд за 2019 година

 

Д.Я.Г. е привлечен като обвиняем за това, че на 21.05.2018 г. в с. Р., обл. П. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сузуки“, модел „*******“ с рег. № ******* е нарушил правилата за движение, а именно:

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

- чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: “Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.С.Й. с ЕГН ********** *** - трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, изразяващо се в закрито счупване на долния край на бедрената кост - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. ІІ-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1  от НК.

РП – К. е внесла предложение за освобождаване на Г. от наказателна отговорност за извършеното от него деяние и налагане на административно наказание.

         В съдебно заседание след приключване на съдебното следствие, представителят на РП – К. поддържа предложението. Счита за безспорно доказано, че обвиняемият е реализирал престъпния състав чл.  343 ал. 1 б. “б” предл. 2- ро във вр. чл. 342 ал.1  от НК. Пледира същият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в минимален размер или близък до него  и бъде лишен от право да управлява МПС за минимален срок.

         Защитникът на обвиняемия адв. Б. пледира на подзащитния й да бъде наложено административно наказание глоба в минималния предвиден размер, както и да не му се налага административно наказания лишаване от право да управлява МПС.

         Обвиняемият Г. се признава за виновен. Изразява съжаление и критичност. Подкрепя становището на защитника си.

         Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото – обясненията на обвиняемата, дадени пред съда, показанията на свидетелите А.С.Й., Г.А.А.,  Н.Й.А., Я.Д.Г., дадени в хода на досъдебното производство, изготвените и приети съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице П., съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 22.05.2018 г., ведно с албум, справка за нарушител, констативен протокол за ПТП, справки АИС БДС, докладна записка от ст. инспектор Станева от 12.06.2018г., документи за автомобил, справка  от МВР ДМОС, застрахователна полица, епикриза, справка за съдимост и характеристична справка на обвиняемия, прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:

         Обвиняемият Д.Я.Г., ЕГН ********** е роден на *** ***. Български гражданин е и е българин. С основно образование и е безработен. Не е женен и не е осъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност.

Д.Г. притежава свидетелство за управление на МПС № *********, издадено от МВР- П., категории „В“ и „М“.

Вечерта на 21.05.2018 г., около 22:00 ч. св. Н.Й.А. бил пред дома си в с. Р., обл. П., ул. „******“ № * заедно с братовчед си - пострадалият А.С.Й.. Улицата в този участък нямала тротоари и банкет - от края на платното, по което се движили МПС, започвали дворовете и оградите на разположените от двете страни на пътя постройки. Й. бил застанал от южната страна на пътя - от външната страна на телената оградата на къщата на ул. ****** № *. По пътя към него, с посока на движение от запад на изток, се приближавал управлявания от Д.Я.Г. лек автомобил – „Сузуки *******“ с рег. № *******. Лекият автомобил се движил със скорост около 40 км./ч., когато на около 19,50 м. от мястото, където се намирал Й., водачът на автомобила го отклонил на дясно, в посока юг. В следствие на предприетата маневра – отклоняване на автомобила на дясно, последвал удар между автомобила и пострадалия Й.. След удара автомобилът продължил движението си, преминал през оградата на къщата,  ударил в паянтова тухлена постройка (тоалетната), и се установил в двора на място - в края на следите от гуми отразени в протокола за оглед. При извършения оглед следи от гуми били установени в двора на къщата, но не и на пътното платно, което било от пресована земна маса (пръст). Скоростта на движение на автомобила в момента на реакция на водача и на настъпване на удара с пешеходеца Й. била около 40 км./ч. В резултат на удара между лекия автомобил и пешеходеца А.С.Й., Й. бил отхвърлен и паднал на около 7,10 м., след което бил затиснат от паднали тухли от паянтовата постройка на тоалетната.

В резултат на удара и падналите върху него предмети на Й. било причинено счупване на долния край на бедрената кост, което счупване е довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник за повече от 30 дни по смисъла на чл. 129 от НК, съобразно заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза.

Според заключението на автотехническата експертиза, опасната зона за спиране на автомобила при установената скорост на движение към момента на реакцията на водача от 40 км./ч. била 33,02 м. В този момент разстоянието между автомобила и пешеходеца било 19,50 м., тоест Й. е бил в опасната зона за спиране на автомобила и  водачът Г. не е имал възможност да спре преди настъпване на удара, дори при безопасно екстрено спиране. Спрямо така посочения момент на отклоняване на автомобила на дясно и разстоянието до пострадалия Й., Г. би имал възможност да спре автомобила и да предотврати удара с пешеходеца, ако се е движил със скорост 24 км./ч. В конкретната пътна обстановка не е имало технически причини автомобила да се движи със скорост по-ниска от избраната от водача Г., а именно 40 км./ч. Автомобилът бил управляван от обв. Д.Я.Г., а в него се возил св. Я.Д.Г..

При така установената фактическа обстановка основната причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е, че при движението на лекия автомобил със скорост около 40 км./ч., водачът е отклонил управлението на автомобила надясно в посока югоизток, на място и в момент когато това не е било безопасно и е ударил намиращия се до оградата пешеходец А.С.Й..

         Обвиняемият няма налагани наказания по ЗДвП към момента на деянието.

Изложената фактическа обстановка, е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа на депозираните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства и приетите съдебни експертизи. От тях точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Събраните по делото доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.

         Тя се подкрепя от показанията на свидетелите и от обясненията на обвиняемия, дадени пред съда. Относно фактите, предмет на доказване по чл. 102 от НПК събраните по делото гласни доказателства си кореспондират. Затова и предвид факта, че те съответстват в основаната си част на останалия събран по делото доказателствен материал, съдът ги кредитира.

         Причината за настъпилото ПТП се установява от изготвената по делото автотехническа експертиза, изготвена от  вещо лице, което е обосновало обстойно своите изводи и притежава необходимите професионални знания и опит за изготвянето й.

         Настъпилият съставомерен резултат се установява от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обоснована, изготвена с необходимите професионални знания и опит.

При така констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемият Д.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. ІІ-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1  от НК. Същият на 21.05.2018 г. в с. Р., обл. П. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сузуки“, модел „*******“ с рег. № ******* е нарушил правилата за движение, а именно:

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

- чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: “Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.С.Й. с ЕГН ********** *** - трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, изразяващо се в закрито счупване на долния край на бедрената кост.

Д.Г. е субект на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. “б” предл. 2- ро във вр. чл. 342 ал.1 от НК. Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК и правоспособен водач на МПС.

От обективна страна е осъществил изпълнителното деяние на посочения престъпен състав – нарушил е правилата на движение при управление на МПС- лек автомобил марка „Сузуки“, модел „*******“ с рег. № *******. Обвиняемият е извършвал действия с механизмите на лекия автомобил, по такъв начин, че последният е бил приведен в движение. При управление на МПС обвиняемият е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която  “Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“, както и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го да контролира непрекъснато пътното превозно средство, които управлява.

Престъпният резултат – настъпилата средна телесна повреда е в пряка и непосредствена връзка с нарушението правилата за движение от обвиняемия. На пострадалия е била причинена средна телесна повреда,  трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, изразяващо се в закрито счупване на долния край на бедрената кост.

         От субективна страна, Г. е извършил деянието непредпазливо, като  не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

         За престъплението, в което е обвинен,  законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация и лишаване от право да се управлява МПС за определен срок. Обвиняемият не е осъждан. От извършеното от него деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Деянието е осъществено по непредпазливост. Затова съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба.

         Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална превенция, в случая е административно наказание глоба в размер на хиляда и петстотин лева. Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Обвиняемият е с добри характеристични данни, изразява критичност и съжаление за извършеното, на пострадалия е причинено само едно телесно увреждане от вида на процесното, не е наказван за нарушения по ЗДвП към инкриминираната дата. Поради изложеното, за извършеното от Г. съдът му определи административно наказание глоба в близък до минималния размер – хиляда и петстотин лева, но не и в минималния такъв, имайки предвид, че здравето на пострадалия е било засегнато за дълъг период от време между 9-12м., а и е извършено и друго нарушение – управление на  МПС, нерегистрирано по надлежния ред.

         На основание чл. 78А ал. 4, във връзка с чл. 343г от НК при съобразяване на посочените по-горе обстоятелства и предвид целите на административното наказание за персонална и генерална превенция съдът намери, че обвиняемият  следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца, като по този начин ще му се въздейства предупредително и превъзпитателно, както и временно ще бъде ограничен да извършва престъпления от същия вид.

         На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати в полза на държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР П. сумата от 375,30 лв., представляваща разноски по делото, направени в досъдебното производство.

         По изложените мотиви Съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МТ