Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 23.09.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1332
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2936896 на ОД на МВР Ловеч
е наложено на Ц.Т.Ц. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2,
т.5, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Ц., който го е обжалвал.
В жалбата сочи, че административното наказание му е наложено при допуснати
съществени процесуални нарушения, които са му попречили да разбере какво точно
нарушение е извършил и правилно ли е бил санкциониран. Изтъква, че ако
нарушението е било извършено в населено място е следвало във фиша да бъде посочено
улица или номер, а ако е било извън населено място то е следвало е следвало да
се отрази в землището на кое населено място е извършено нарушението. Заявява,
че към електронния фиш няма приложена снимка, поради което не става ясно освен
мястото където е било извършено нарушението, то и по какъв начин е било
въведено временното ограничение на скоростта. Като нарушения при издаването на
електронния фиш сочи и че не става ясно с какво точно техническо средство е
било установено нарушението, тъй като е отразено само със съкращения. Твърди,
че също така във фиша не е посочено дали проверката е извършена в присъствието
или отсъствието на контролен орган. Счита това обстоятелство от съществено
значение за случая, с оглед правилното прилагане на разпоредбата на чл.189,
ал.4 и сл. от ЗДвП, както и препятства преценката дали нарушението е следвало
да бъде санкционирано с ЕФ или е следвало да се състави АУАН, съответно се
издаде наказателно постановление. Сочи и че във фиша не е отбелязано в какъв
срок и пред кого може да бъде обжалван. Моли електронния фиш да бъде отменен
изцяло, като незаконосъобразно издаден.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Ц. се явява лично.
Поддържа жалбата и пледира за отмяна на издадения срещу него ЕФ, като незаконосъобразен.
Сочи, че доколкото разбира автомобилът му е бил заснет до т.нар. тунел край
гр.Ловеч и че от години е минавал от там, но не е знаел, че има нарушение. Изтъква,
че доколкото е знаел е имало превантивен знак за някакъв ремонт на пътя, но той
не е видял подобен знак. Твърди, че винаги е шофирал с 50 км/ч в тунела, както
е по ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В
съпроводителното писмо /л.2/ сочат, че към момента в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Ловеч няма документ установяващ връчването на обжалвания ЕФ.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали
видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните
регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с
оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 13.07.2019 г. посредством системата се осъществявал контрол на скоростта
на МПС на път ІІ-35, при км.44+200, непосредствено след тунела на околовръстния
път на гр.Ловеч в посока гр.Троян. Системата за контрол на скоростта била
позиционирана в полицейски автомобил от автопарка на
ОД на МВР Ловеч /снимка на л.12 от делото/ и в 17:07:49 часа засякла и заснела
движещо се със скорост от 87 км/ч МПС. От писмо изх.№ 11-00-19/29.06.2020 г. на
Областно пътно управление гр.Ловеч /л.35/ става ясно, че към датата 13.07.2019
г., в участъка от км.37+000 до км.46+105 на път ІІ-35 е била въведена временна
организация на движението, съгласно заповеди №№ РД-11-19/09.05.2018 г. и
РД-11-28/28.06.2019 г. на директора на ОПУ Ловеч /л.36-39/, като скоростта в целия участък била
ограничена на 40 км/час и регулирана с пътни знаци В26 (40). В така регулирания
участък от път ІІ-35 попадал и км.44+200.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 25169
/л.7/ установили, че засечената в 17:07:49 часа на 13.07.2019 г. скорост от 87
км/час била от лек автомобил „М.” с рег.№ *********.
След справка в централната база данни на КАТ /л.10/ било установено, че
собственик на автомобила е Ц.Т.Ц. ***.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 13.08.2019 г. /справка на
л.9 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 2936896 /л.8/ срещу Ц.Т.Ц.
***. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2,
във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2,
т.5 от ЗДвП в размер на 400 лева.
Няма данни по делото кога и по какъв начин издаденият електронен фиш да е
бил връчен на Ц.Ц., а от съпроводителното писмо на
сектор ПП при ОД на МВР Ловеч /л.2/ се установява, че към датата на подаване на
жалбата и изпращането ѝ, заедно с административнонаказателната
преписка в съда, документ доказващ връчването на електронния фиш липсва.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят Ц. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
С оглед липсата на данни по делото относно датата когато обжалваният ЕФ е
бил връчен на Ц.Ц. или въобще по какъв начин той е
узнал за него, то 14-дневният срок за обжалването му следва да се приеме за
спазен в полза на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата срещу ЕФ
е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна
страна, доколкото именно Ц.Ц. е лицето посочено като
нарушител в електронния фиш. Ето защо, съдът приема, че жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Във връзка с това
съдът приема за неоснователно наведеното в жалбата възражение касаещо липсата на посочване във фиша в какъв срок и пред
кого може да се обжалва.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени
като задължителен такъв реквизит на ЕФ. На следващо място - ясно в разпоредбата
на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да
бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР,
която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при
получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да
я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна
преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите,
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна
принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването
на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително
тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и довода
на жалбоподателя относно липсата на посочване пред кого може да се обжалва фиша
са неоснователни.
Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за това, че не е ясно
мястото на извършване на нарушението. В електронния фиш точно е посочено
мястото на извършването му – км.44+200 от второкласен първокласен път ІІ-35, с
посока на движение гр.Троян, отразено е обстоятелството, че в този участък
имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 40 км/ч, както и
точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост – 44 км/час, като преди това коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
В този смисъл са и съображенията на съда да не кредитира възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично
установено, че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и
снимка на заснетия от камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение
на административнонаказващия орган, той е длъжен
единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП –
чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно
констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС,
съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този
смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно
възражението за липса на посочване в какъв срок и пред кого може да се обжалва фиша,
в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които
потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
относно реквизитите на наказателното постановление.
Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на
процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с
мобилно АТС и доводите в този смисъл, че е следвало да се състави АУАН и
съответно се издаде НП. Следва да се има предвид, че с редакцията на ЗДвП с ДВ,
бр.19 от 2015 г. освен, че беше допълнена легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП беше дадена и такава на
„Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП.
Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган,
като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния
процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи
техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи
мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на
работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е
задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. Съответно, към
момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ в тук обсъждания
казус, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо
електронен фиш се съставя АУАН и се издава наказателно постановление.
Поради тези съображения настоящият състав не споделя възражението на
жалбоподателя, че административнонаказателната
отговорност е следвало да бъде реализирана със съставянето на АУАН и съответно
с издаване на наказателно постановление, по реда на ЗАНН, а не с издаването на
електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност
за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите по
специална процедура, която се основава на автоматизирани технически средства и
системи и се елиминира субективния елемент при установяване на нарушенията.
Освен гореизложените аргументи, прецизното граматическо тълкуване на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага извода, че израза „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието по
издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв
извод. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и
на контролен орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
който текст изисква да се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и
то в присъствието на нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи
извод, че се касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така например,
нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189,
ал.1 от ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е
дадено изключението от правилото, а именно : случаите, при които съответен
писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито
на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е
допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата
на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в отсъствието на контролен
орган и на нарушител” е израз, относим към издаването
на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
В този смисъл са и съображенията на съда да не кредитира възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.
Ясно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването
на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата - преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0 и повече от това е нямало какво да се добави.
По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8,
изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с
което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017
г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.6/ и от протокол
от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.5/, системата за контрол на скоростта
е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а
също и била преминала първоначална и последваща
проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото
веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 25169, заснет от системата
за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила собственост на жалбоподателя,
регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 87 км/час. Следва да се
отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната
система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на
скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е
движел с превишена за участъка скорост, то той е нямало да бъде заснет, още
повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да
оборват тези, които са представени от административнонаказващия
орган.
Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност именно на жалбоподателят Ц.Т.Ц., тъй като, както се посочи по-горе,
в качеството му собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и
съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик, който не е
посочил кой е управлявал автомобила му са налага наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият
орган е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че
именно жалбоподателят Ц.Ц. е лицето, което следва да
носи отговорност за описаното в електронния фиш нарушение на разпоредбата на чл.21,
ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че когато стойността на
скоростта, която не следва да се превишава е различна от установената в
разпоредбата на ал.1 от текста, то това се сигнализира с пътен знак - в случая
с пътен знак В26, посредством който за контролирания участък е имало въведено
ограничение от 40 км/час. В този смисъл дадената цифрова квалификация на
нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи
квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на
която е наложена санкция на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш
се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като
законът не предвижда такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата
по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид
нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно
наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално
отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 400 лева, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2936896 на ОД на МВР Ловеч, с който на Ц.Т.Ц. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 400 лева на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :