№ 412
гр. Р., 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500590 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Постъпила е жалба от “Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ***, чрез пълномощника юр.М. М., в качеството на
правоприемник на „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б. КЧТ, ЕИК*** против решение
№887 от 12.06.2023г. на Р.нския районен съд, постановено по гр.д.
№729/23г.по описа на РРС, в частта, с която е уважен предявеният против
„БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б. иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,
за връщане на сума в размер от 1444,80лв.В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон.Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени
решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли исковата претенция, при законните последици.
Въззиваемата П. М. Ц., от гр.Р., чрез пълномощника адв.З. Р., от АК-Р.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и
1
законосъобразно.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на П. М. Ц. против „БНП П.П.Ф. С.А. клон Б.“, ЕИК***, с която е
предявен иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
3353,55лв.като получена от ответника при липса на основание, платена по
недействителен договор.С обжалваното решение съдът е уважил иска и е
осъдил ответника да заплати на ищцата сумата 3353,55лв, представляваща
недължимо платена от ищцата сума по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-15738532/09.02.2018 г. В хода на производството, след
последното съдебно заседание на 16.05.2023г. и обявяване на делото за
решаване , на 31.05.2023г. е извършено прехвърляне на търговското
предприятие на „БНП П.П.Ф. С.А.клон Б.“КЧТ ЕИК *** по реда на чл.15 от
ТЗ на приобретателя „Ю.Б.“-АД, ЕИК ***.
По делото не е било спорно и от представените доказателства е
установено, че ищцата П. Ц. и „БНП П.П.Ф. С.А, клон Б.“ са сключили
договор Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
15738532/09.02.2018 г.По силата на договора на ищцата, като на
кредитополучател, ответното дружество- кредитор, предоставило сумата от
6000 лв., за срок от 60 месеца. От приложеното гр.д.№6968/21г. по описа на
РРС, е видно, че с влязло в сила Решение № 968/07.07.2022 г. по гр. д. №
6968/2021 г., потвърдено с Решение № 147/17.11.2022 г. по в. т. д. 306/2022 г.
по описа на РОС, процесния Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-15738532/09.02.2018 г., е прогласен за нищожен поради противоречие
със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ответното дружество е представило справка, от която се установява, че
по договор за кредит № PLUS-15738532 е изплатена сума в общ размер на
9310. 90 лв., от които 3398. 66 лв. -главница, 4467. 44 лв. -възнаградителна
лихва и 1444. 80 лв. -застрахователна премия.Следва да се отбележи, че
кредитополучателят П. Ц. е получила реално в заем сумата от 5790. 00 лв., т.
к. видно от процесния договор, сумата от 210. 00 лв. не е предоставена, а е
2
„зачетена“ като "такса ангажимент".
От приетата съдебно-икономическа експертиза е установено, че „БНП П.П.Ф.
С.А., клон Б.“ КЧТ е превело на „Кардиф животозастраховане“ КЧТ и
„Кардиф общо застраховане“ КЧТ суми за погасяване на застрахователната
премия по застраховка „Защита на плащанията“ към договор № PLUS-
15738532 , в общ размер на 1444. 80 лв. Пред първоинстанционния съд е
разпитана като свидетел Д. Ц., майка на ищцата, която е внасяла вноски по
процесния кредит, със средства, предоставени й нейната дъщеря. Това
обстоятелство на практика е ирелевантно, доколкото длъжник по договора е
ищцата.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема
следното : Ищцата по делото, в качеството на кредитополучател, е сключила
Договор за потребителски кредит PLUS-15738532/09.02.2018 г. с „БНП
П.П.Ф. С.А., клон Б., като кредитор. По процесния договор ищцата е
получила сума от 5790лв, а е извършила плащания в общ размер на 9310,90лв.
С влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на Договор
за потребителски кредит № PLUS-15738532/09.02.2018 г.,сключен между
ищцата и „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.. Съгласно разпоредбата на чл.297 ГПК
влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за
всички съдилища, учреждения и общини в Република Б..Нищожният договор
не поражда правни последици и изпълнението по него се явява без основание.
В производството по делото ищцата е установила неоснователното
разместване на имуществени блага, досежно факта, че е престирала без
основание /при начална липса на основание/ парична сума в полза на „БНП
П.П.Ф. С.А.клон Б.“.Застрахователна премия в общ размер на 1444,80лв е
заплатена за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ и е очевидно,
че сключването на застрахователна полица е условие за отпускане на заема. В
приложения към договора сертификат за застрахователна програма "Защита
на плащанията", се съдържат уговорки относно посочената в договора за
кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което същият
съставлява елемент от договора. Ето защо доводите във въззивната жалба, че
застрахователната премия е разход, независим от договора за кредит, са
несъстоятелни.
По изложените съображения решението на първоинстационния съд е
3
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на въззиваемата
разноските по делото.В договора за правна защита и съдействие е
удостоверено, че въззиваемата е заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 600лв.Процесуалният представител на жалбоподателя е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението. Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от
НМРАВ дължимото минимално възнаграждение е 444,50лв.Предвид
фактическата и правна сложност на делото съдът определя възнаграждението
в размер на 450лв.
Мотивиран така и на основание чл. 271,ал.1, предл.1 Р.нският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 887 от 12.06.2023г. по гр. д. № 729 по
описа за 2023г. в частта, с която „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“ /прехвърлено ТП
на „Ю.Б.“-АД в хода на делото/ е осъдено да заплати на П. М. Ц.,
ЕГН**********, от гр.Р., *** сумата от 1444,80лв, като недължимо платена
по договор № PLUS-15738532/09.02.2018 г.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“-АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., *** да заплати на П. М. Ц., ЕГН**********, от гр.Р., *** сумата 450лв
разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
В останалата част решението като необжалвано, е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4