РЕШЕНИЕ

№…………

гр. Перник, 14.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Лили Дабрева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №06930 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.422 от ГПК.

               Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от  „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД като се моли да бъде признато за установено по отношение на  В.Б.В., наличието на вземания на ищеца произтичащи от Договор за паричен заем № ******* от 02.07.2018 г., както следва : 200.00 лева главница; 11.15 лева договорна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 30.10.2018 г.; 75.69 лева неустойка за неизпълнение на задължение; 36.00 лева разходи за извънсъдебно събиране; 12.53 лева лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 31.10.2018 г. - деня, следващ датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 30.05.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

           Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,   но същата не е депозиран отговор и не е изразила становище по предявенитеискове.    

           Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

            Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че  на 02.07.2018 г.  е бил  подписан Договор за паричен заем № ******* от между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и В.Б.В. като Заемател.    

            Впоследствие е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.03.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен за извършената продажба на задължението му от цедента „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез пълномощника си „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД посредством уведомително писмо.  

             Съгласно чл. 2 от сключения Договор за заем, Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на Заемателя сума в размер на 200.00 лева. Видно от чл. 3 от договора заемната сума по процесния договор е изплатена на заемателя, като договорът има силата на разписка, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. В.Б.В. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 216.92 лева, включваща уговорената договорна лихва на 4 месечни погасителни вноски за периода от 01.08.2018 г. до 30.10.2018 г., всяка в размер на 54.23 лв. (включваща част от главница и договорна лихва).

                Ищеца твърди, че по договора за паричен заем, В.Б.В. е извършвала плащания в общ размер на 40.00 лева, от които няма разпределени суми за погасяване на главница, поради което към настоящия момент дължимата главница е в размер на 200.00 лева.

                За ползването на предоставената заемна сума съгласно чл. 2, т. 6 от сключения Договор за паричен заем № ******* от 02.07.2018 г. между страните, ответникът е следвало да заплати договорна лихва в размер на 40,00 % годишно или сума в размер на 16.92 лева, като  дължимата  договорна лихва е в размер на 11.15 лева за периода от 01.08.2018 г. - датата на първата вноска до 30.10.2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

                В сключения между страните договор и по-конкретно в чл. 4, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. В конкретния случай претендираната неустойка, съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора е 100.92 лева, а допълнителната сума, която се прибавя към всяка погасителна вноска е в размер на 25.23 лева. След приспадане на извършените плащания, неустойка е погасена до размер на 75.69 лева

                 Видно от чл. 16 от Договора, Заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, която е актуална към датата на сключване на  договора и се намира на видно място в офиса и на интернет страницата: www.easycredit.bg. Съгласно посочената Тарифа при забава в плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране на вземането, представляващи разноски за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лева. В настоящия случай са начислени разходи за извънсъдебно събиране в размер на 45.00 лева, които ответникът В.Б.В. е погасила до размер от 36.00 лева.  

               Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 30.10.2018 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли,  поради което същият дължи на основание чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 12.53 лв. за периода от 31.10.2018 г. - деня, следващ датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

              Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковите претенции се явяват частично основателни. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за заем за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Както бе посочено съдът приема, че цедентът е бил изправна страна по договора за заем като е предоставил на ответника заетата сума от 200.00 лева, поради което исковете за главница и договорна лихва се явяват основателни и доказани .                

               Начислената възнаградителна лихва не надвишава пределните нива съгласно ЗПК, поради което и нейния размер не противоречи на добрите нрави.  

              Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди  законната лихва за забавено плащане в размер на   12.53 лв. за периода от 31.10.2018 г. - деня, следващ датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 05.06.2019г., до окончателното изплащане на дължимите суми.    

 Съгласно критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от текста на чл. 4 от сключения между страните договор, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка.  Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът от не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част и основаната на нея претенция следва да бъде отхвърлена.

В допълнение следва да се посочи, че неустойката по чл. 4 от договора се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.

Следва да се отбележи, че изискването за обезпечение (двама поръчители, отговраящи на множество изисквания – доход над 1000 лева, безсрочен договор, не обезпечават други договори, липса на неплатени осигуровки, липса на задължения към банкови или финансови институции и т. н.) или банкова гаранция (ноторен факт е, че предоставянето на банкова гаранция отнема по – дълъг период и е свързано с такси) на потребителски кредит, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. В този смисъл клуазата за неустойка  се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.

              Неоснователно и недоказано се явява искането за заплащане на сумата от 36.00 лева разходи за извънсъдебно събиране, доколкото не са ангажирани доказателства по делото да са били сторени такива разходи до претендирания размер.           

             По разноските за настоящето производство:

             С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца   направените по делото разноски,  както и на основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на 133.39 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции и съобразно определените юристконсултски възнаграждения от съда, каквото в настоящето производство следва да е в размер на 100.00 лева.            

           С оглед изложеното Пернишкият районен съд  :

 

Р Е Ш И :                

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  В.Б.В., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, че дължи на  „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от И.Ц., по  Договор за паричен заем № ******* от 02.07.2018 г., следните суми, както следва : 200.00 лева главница; 11.15 лева договорна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 30.10.2018 г.; 12.53 лева лихва за забава  върху непогасената главница за периода от 31.10.2018 г. до 30.05.2019 г.,  ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.06.2019г., до окончателното изплащане на главницата от 200.00 лева, като за суми 75.69 лева неустойка за неизпълнение на задължение; 36.00 лева разходи за извънсъдебно събиране, ОТХВЪРЛЯ исковете, като недоказани и неоснователни.

            ОСЪЖДА    В.Б.В., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, да заплати на  „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от И.Ц.,  направените по делото разноски,  както и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на  133.39 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.                  

             След влизане на решението в сила, частно гражданско дело№ 03583/2019г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

   Вярно с оригинала:С.Г.                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: