Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.04.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи възивен състав,в публично заседание
на четиринадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Васил Василев
2.
Росина Дончева
разгледа докладваното от Генева
гр.д.№ 123/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на М.Г.Р. *** против решение № 16540/20.10.2016г. на СРС-71 с-в по гр.д.№
11840/2016г.,с което са отхвърлени исковете по чл.344,ал.1,т.т.1,2 и 3 от КТ.Въззивничката
иска да бъде възстановена на длъжността „съдебен помощник“ и ответникът да бъде
осъден да ѝ заплати обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за времето,ррез което е останала без работа за периода от 11.01.2016г.
до 11.07.2016г. в размер на 9622.28 лв.ведно със законната лихва,считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон,
и на съдопроизводствените правила,както и за
необоснованост.В противоречие с Решение № 420/08.01.2013г. на ВКС -4 Г.О. по гр.д.№ 1014/2011г. и р.№ 81/08.05.2012г.
по гр.д.№ 1363/2010г. на ВКС-4 Г.О. първоинстанционният
съд приел,че в закона не е предвидена специална процедура за установяване
непригодността на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и
работодателят може да въведе специален тест към атестацията при наличие на
данни за обективна липса на качества.Неправилно съдът приел,че заповедта е
мотивирана само защото препраща към резултата от теста и протокола от
заседанието на атестационната комисия,който не бил връчен на служителката срещу
подпис.Съдът необосновано изградил убеждението си върху документи,които не били
приети по делото/проекти за съдебни актове/.Към атестационния формуляр не били
приложени мотиви за оценката 4/задоволителен/.Съдът се позовал на съдебна
практика,неотносима към казуса,тъй като оценката на
съдебните помощници се извършва по реда на глава 22
на ПАС и обхваща продължителен период , а не отразява конкретния момент на
провеждане на теста.Периодът на атестацията бил от 01.12.2014г. до
30.11.2015г.,докато тестът е проведен на
18.12.2015г. и то не от комисия по чл.157,ал.2 ПАС;нарушени били
чл.156,ал.1 и 2 и чл.157,ал.2 и чл.158,ал.1 от ПАС.Липсвал индивидуален и
работен план съгласно изискването на чл.159 ПАС.Вместо постоянно действащата за
година атестационна комисия тестуването било проведено от друга комисия.Независимо
от оценката на комисията и нейния състав, работодателят бил длъжен да посочи
конкретните фактически основания-липсата на качества за ефективно изпълнение на
работата.Съответно-в съдебния процес носел тежестта за главно и пълно доказване
на основанията за прекратяване на трудовия договор,което ответникът не
направил.Гласните доказателства в полза на ищцата били игнорирани от
съда,въпреки че показанията на свидетелите,ангажирани от двете
страни,непротиворечиво установявали наличие на необходимите качества за
ефективно изпълнение на възложената работа за продължителен
период.Констатациите на комисията,провела теста,имали сила на частен
свидетелстващ документ и ответникът не доказал вярното му съдържание.Въззивничката претендира сторените разноски в двете
инстанции,конкретно за взъзивната инстанция в размер
на 750 лв. адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е депозирала отговор, в който
оспорва жалбата.Същата била недопустима за сумата над 8 910 лв.,тъй като
за разликата от 1782 лв. с протоколно определение от 06.10.2016г.
производството било прекратено поради отказ от иска.В уточняваща молба искът по
чл.225,ал.1 КТ бил предявен за сумата 10 692 лв.Решението законосъобразно
игнорирало аргументите,черпени от атестационанта
процедура по НПАС.Основен акцент в работата на съдебния помощник били правните
знания и критериите „облекло“,“конфиденциалност“ и
етичност“ не били обсъждани от комисията,назначена със заповед по
чл.328,ал.1,т.5 от КТ.Същото се отнасяло и за „екипност“
и „комуникативност“-критерии,които изобщо не били
посочени в мотивите на заповедта за уволнение.Преценката по чл.328,ал.1,т.5 КТ
можело да бъде направена и въз основа на тест.Конкретният такъв съдържал
въпроси във връзка с ежедневната работа на съдебния помощник, а не отразяващи
моментния му капацитет.Свидетелите нямали преки впечатления за качествата на
ищцата ввъ връзка с възлаганата ѝ работа, а а осъществявали само административни функции и се
възползвали от техническитеѝ умения.Съгласно
Решение № 320/07.03.2016г. по гр.д.№ 6501/2014г. на Четвърто Г.О. на ВКС е било
достатъчно да се назоват липсващите качества или неизпълнените и неефективно
изпълнените задължения,без да се излагат обстоятелствата,въз основа на които
работодателят е стигнал до съответните заключения.Цитираната в жалбата съдебна
практика в обратния смисъл била
преодоляна.Претендират се разноски за въззивната
инстанция,прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,платено от въззивничката.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед доводите на страните, Софийски окръжен
съд намира жалбата процесуално допустима с изключение на частта ѝ,атакуваща
решението по чл.225, ал.1 КТ за разликата над 8 910 лв.,предвид
съдържащата се на л.74 в гл.р.д.№11840/2016г.на СРС молба за изменение на иска
по чл.225,ал.1 КТ на осн.чл.214,ал.1 ГПК като същият
се счита предявен за сумата 8010лв. вместо 10692лв.и съдът е допуснал
изменението с протоколно определение от о.с.з. на 06.10.2016г.По същество
жалбата е неоснователна.
Правният спор пред районния съд се е
развил досежно фактическата страна-дали действително
ищцата не е притежавала необходимите качества за изпълняваната длъжност, и
относно правната страна-дали работодателят е спазил процедурата за оценка на
качествата на служителката и дали са удовлетворени изискванията за мотивиране
на заповедта за уволнение.Във връзка с последното страните се позовават на
съдебна практика,от която извличат аргументи в относимия
контекст.
В атакуваната заповед са
изложени мотиви с конкретно позоваване
на обстоятелствата,при които работодателят се е убедил в липсата на качества за
ефективно изпълнение на работата,което именно е основанието за уволнение почл.328,ал.1 т.5 КТ.В резултат на проведения на
18.12.2015г. тест на правните знания на
съдебните помощници като част от задължителната
годишна атестационна процедура било установено,че ищцата нямала необходимите
познания на действащата нормативна уредба и тълкувателните решения в
съответната област/умение за изготвяне на проекти за диспозитиви,способност
за анализ и решаване на правни казуси и умение за работа с нормативни
актове.Тези знания и умения били съществени за съдебен помощник съгласно чл.12
ПАС,докато „облекло“,“конфиденциалност“ и „етичност“
не били съществени и положителните оценки от теста следвало да се
игнорират.Очевидно е,че в заповедта работодателят се мотивира със
„задължителната годишна атестационна процедура“,което противоречи на защитната
му теза в процеса.Несъответствието обаче не е между мотивите на самата заповед
и посоченото в нея основание.Няма пречка уменията на служителя да бъдат
проверени с тест ,независимо от процедурата за атестиране,което е прието и от
актуалната съдебна практика.Изключвайки изрично критериите „облекло“,“конфиденциалност“ и „етичност“, работодателят имплицитно
излиза от периметъра на регламентацията по ПАС визираща годишната атестационна
процедура.Ето защо възраженията на въззивничката за
нарушение на разпоредби на чл.156-159 ПАС са неоснователни,доколкото посочените
разпоредби са неотносими за казуса.Настоящият състав
намира,че фактическите основания за уволнението са доказани главно и пълно от
работодателя,тъй като не са оборени от ищцата.Свидетелката Ж. установява,че е получила
добросъвестно изпълнение на възложени
задачи във връзка с екстремна ситуация,но това касае дисциплинираността
на служителката,която няма връзка с основанието за уволнение.Свидетелят Ж. има впечатления само за три
месеца,през които по своя лична преценка за начина на организация на работата
си не е възлагал сложни задачи на ищцата, изчаквайки да се убеди дали може да
се довери на професионалната компетентност, но поради уволнението нямал тази
възможност.Подчертава,че служителката била трудолюбива и дисциплинирана.При
положение,че нямал дълготрайни впечатления от работата ѝ, коректният
избор бил да не я ощетява във формуляра във връзка с оценката.Свидетелските
показания не дават достатъчно основание за извода,че ищцата е притежавала
съответните качества за ефективно изпълнение на работата.Ето защо настоящият
състав намира,че първоинстанционният съд обосновано и
законосъобразно и отхвърлил исковете.
Предвид изхода на делото въззивничката следва да заплати на въззиваемата
страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 750 лв.
Водим от горното, Софийски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на М.Г.Р.
против решение № 16540/20.10.2016г. по гр.д.№ 11840/15г. на 71 с-в на
СРС В ЧАСТТА, с която се претендира уважаване на иска по чл.225,ал.1 КТ за
разликата над 8910 лв. до 9622.28 лв. и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
16540/20.10.2016г. по гр.д.№ 11840/2016г. на СРС,ГО,71 състав.
ОСЪЖДА М.Г.Р. с ЕГН ********** да
заплати на С.Г.с. на осн.чл.78, ал.8 вр.ал.3 и4 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 750 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.