РЕШЕНИЕ

 

№____

 

гр. Русе.28.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия

в публичното_____заседание________на________двадесет и трети________май

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Петър Балков

 

Членове:1. Росица Радославова

 

2. Зорница Тодорова

 

при секретаря_________Анелия Генчева________________и в присъствието на

прокурора___________Стилиян Грозев________като разгледа докладваното от

председателя_________Петър Балков________________ВАНД № 303 по описа

за 2019 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С решение № 857/01.04.2019 год., постановено по АНД № 388/2019 год., РРС-ІХ-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ обв. О.Г.Ю. *** НЕВИНЕН в това, че на 25.09.2018 год. в с. С****, обл. Р****, и по път **** с. С**** - с. Т****, обл. Р****, в посока към с. Т****, си е служил с регистрационна табела с № ****, неиздадена от съответните органи, за обозначаване на моторно превозно средство - мотопед марка “Х****“, модел “**“, с рама № ****, собственост на И.П.Н., поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 вр. чл. 301, ал. 4, вр. чл. 305, ал. 6 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК го е ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. 2 от НК.

На основание чл. 305, ал.6 от НПК е наложил на обв. О.Г.Ю. (със снета по-горе самоличност) административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. за извършено административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗдвП.

ОТНЕЛ в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК веществено доказателство пластмасова табела с надпис ****, която след влизане в сила на решението да се предадат в Сектор ПП при ОД на МВР Русе за унищожаване, съгласно чл. 11, ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., издадена от МВР на основание чл. 140, ал.2 от от ЗДвП.

Недоволен от него е останал представителят на РРП, поради което го протестира в законния срок и развивайки оплаквания за неговата незаконосъобразнсот и необоснованост, моли да бъде отменено изцяло и да постанови ново такова, с което да го осъди по първоначално повдигнатото й обвинение с приложение на чл. 78а от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе поддържа протеста и настоява решението да бъде отменено с постановяване на ново такава, с което Ю. да бъде признат за виновен по предавеното му в първата инстанция обвинение и да го осъди по него с приложение на чл. 78а от НК.

Обвиняемият О.Г.Ю. ***, редовно призован не се явява в съдебно заседание, но своевременно се явява договорния му защитник адв. Г.Д. от ***АК, която заема становището, че протестта е неоснователен и счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените в протеста доводи и становищата на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Наведеното в него отменително основание по чл. 336 ал. 2, вр. с ал. 1 т. 2 от НПК не е налице.

Принципно проверката на атакуваното решение освен, че е служебна е и всеобхватна, без рамкови ограничения на правната проблематика, писмено визирана от протестиращия прокурор. В конкретният случай във въззивния протест се конкретизира като отменително основание – материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл. 336 ал. 2, вр. с ал. 1 т. 2 от НПК. В него се възпроизвеждат фактите по обвинението, чиято версия е била отхвърлена от първостепенния съд, като на тази основа се поддържа становището, че решението е необосновано и следва да бъде отменено. В него прокурорът твърди също така, че въпреки спазения ред за събиране и проверка на доказателствата, същите неправилно са били възприети и преценени. Твърди се също така, че решаващият съд неправилно е формирал своето вътрешно убеждение, досежно правно-релевантни факти, свързани със съставомерността на престъплението, поради което се настоява решението да бъде отменено и Ю. да бъде признат за виновен по предавеното му в първата инстанция обвинение с приложението на чл. 78а от НК.

В настоящото производство в протеста се поставя въпроса за липсата на обективност, всестранност и пълнота в изследването на съвкупния доказателствен материал, така както се изисква от принципа предвиден в чл. 14 ал.1 от НПК. Съобразно процесуалните правила въззивната инстанция е последна, обвързана с процесуалното задължение да се произнесе по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и непосредствената оценка на доказателствата. В настоящият случай основна цел на обвинителната власт е да представи пред съда такива убедителни доказателства, които да го доведат до несъмнен отговор на въпроса дали подсъдимия е извършил вмененото му с обвинителния акт престъпление, и представлява ли то административно нарушение по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗдВП. Съобразявайки възприетата фактическа обстановка и направените въз основа на същата правни изводи, настоящата инстанция счита, че няма основания да се приеме, че тази цел е постигната и решението на първата инстанция е незаконосъобразно и необосновано.

Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка. Съобразил е всички относими по делото доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно обективната несъставомерност на престъплението по чл. 245 ал. 1 пр.2 от НК.

Окръжният съд счита, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати наведените в протеста съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, предвидени в чл. 13, чл. 14 от НПК във връзка с правилата визирани в чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, за липсата на обективност, пълнота и всестранност в изследването на всички обстоятелства по делото. По съществото си наведените доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, визирайки допуснати нарушения на материалния закон не се споделят от настоящата инстанция. Въззивният съд след като отново подложи на задълбочена преценка събраните и проверени от районният съд доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на доказателствената съвкупност, а изведените материално-правни изводи са обосновани.

Обвиняемият О.Г.Ю. е роден на *** ***, български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен, не работи, ЕГН:**********, неосъждан. Същият е неправоспособен водач и няма издадено СУМПС.

Правилно съдът е приел за установено, че на 25.09.2018 г. свидетелят С. Е. С., заедно с колегата си И. Б. И. и двамата служители на РУ ****, при ОДМВР – Р***, изпълнявали по график патрулно-постова дейност на територията, обслужвана от РУ МВР – гр. ****. Около 16,40 часа при извършван от тях обход по ул.**** в с. С****, те забелязали към тях да се приближава мотопед и решили да го спрат за проверка. В този момент, пътното превозно средство, променило посоката си на движение като направило обратен завой и продължило движението си по път **** с. С**** - с. Т****, обл. Р****, в посока към с. Т****. Полицейските служители последвали моторното превозно средство със служебния си автомобил и на около един километър след табелата, означаваща края на с. С**** подали светлинен и звуков сигнал, при което водача на мотопеда, отбил в дясно и спрял.

При извършената документна проверка на водача и на превозното средство, полицейските служители установили, че водач на моторното превозно средство е обв. Ю.. След извършена справка с оперативен дежурен в РУ – ****, било установено, че водачът не притежавал свидетелство за управление на МПС. Обвиняемият представил свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС от което полицейските служители установили, че моторното превозно средство е марка „Х****“, модел „**“, с рама № ****, като било установено съвпадение на номера на рама с регистрационния номер, с който било обозначено превозното средство. При извършения визуален оглед на превозното средство, св. С. забелязал, че задната регистрационна табела била с нарушена цялост в долната си част, както и че същата била изработена от пластмаса. На обвиняемия бил съставен АУАН, серия Д, бланков № 569394/25.09.2018 год. за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП - за това, че управлявал МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, без да притежава СУМПС, както и АУАН, серия Д, бланков № 569395/25.09.2018 год. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - за това, че управлявал МПС, което не било регистрирано на територията на Р България. Обвиняемият се запознал със съдържанието на актовете и ги подписал без възражения.

Прието е също така за беспорно, че от приобщената по делото писмена справка от Сектор „ПП“ при ОД МВР – гр. Русе, се установява, че управлявания от обвиняемия мотопед марка „Х****“, модел „**“, с рама № ****, е бил регистриран с рег. № **** и собственик И. П. Н.

В хода на досъдебното производство била назначена техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, по която вещото лице е дало заключение, че представената за изследване регистрационна табела с надпис “****“ не представлява истински контролен знак.

Въззивният съд намира, че решаващата първа инстанция правилно е възприела изложената фактическа обстановка и нейните констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно от вещественото доказателство.

Решаващият съд след като е направил обстоен анализ на всички гласни доказателства, обосновано е достигнал до извода, че не са налице, каквито и да е противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, което от своя страна да налага, съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, излагането на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетата за установена от съда фактическа обстановка.

Анализирайки по отделно и в съвкупност всички цитирани гласни и писмени доказателства, решаващият първостепенен съд след като е съпоставил така възприетите фактически констатации с предвидения в чл. 245 ал.1 пр.2 от НК престъпен състав правилно е достигнал до своите материалноправни изводи, относно липсата на обективна и субективна съставомерност на това престъпление и наличие на административно нарушение по чл. 175 ал.3 пр.2 от ЗДвП.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка и извършената оценка на събраните в хода на производството доказателства се налага единственият възможен от правна страна извод, а именно, че обв. О.Г.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна деяние, формално осъществяващо състава на престъплението по чл. 345, ал. 1 НК.

От обективна страна обв. Ю. на 25.09.2018 год. в с. С****, обл. Р****, и по път **** с. С**** - с. Т****, обл. Р****, в посока към с. Т****, си е служил с регистрационна табела с № ****, неиздадена от съответните органи, за обозначаване на моторно превозно средство - мотопед марка “Х****“, модел “**“, с рама № ****, собственост на И.П.Н..

Изпълнителното деяние е извършено от обвиняемия, чрез действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно превозно средство - мотопед марка “Х***“, модел “**“, с рама № ****, собственост на И.П.Н., с поставена регистрационна табела № ****, неиздадена от съответните органи.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. В съзнанието на същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства на деянието, а именно, че управляваното от него моторно превозно средство мотопед марка “Х****“, модел “**“, с рама №****, собственост на И.П.Н. е с регистрационна табела с № ****, неиздадена от съответните органи.

Обоснован е извода на районният съд, че не споделя доводите на защитника на обвиняемия, че предвид неговата степен на образованост, в съзнанието на същия не са намерили отражение представи, че поставената на управляваното от него моторно превозно средство регистрационна табела, не е била издадена от съответните органи, а оттам, че не е съзнавал и обществената опасност на деянието. Видът и формата на регистрационните табели са нормативно уредени в чл. 10, ал. 2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а незнанието на закона не може да бъде извинително и обвиняемият не може да черпи права от това незнание.

В този ред на мисли окръжният съд счита, че с оглед на конкретните особености, които разкрива извършеното деяние, съдът е приел, че обществената опасност на същото е явно незначителна и деянието не е престъпно.

За да бъде едно деяние престъпление, не е достатъчно само формалното му извършване, а същото следва да съдържа и обществена опасност, която да не е явно незначителна. Обществената опасност на деянието има определящо значение, спрямо останалите свойства в понятието за престъпление и не може да съществува престъпление, когато дадено деяние не е общественоопасно.

На следващо място следва да се отбележи, както правилно е приел и районният съд, че в конкретния случай регистрационната табела на управляваното от обвиняемия моторно превозно средство, макар и неиздадена от съответния орган, съдържа идентификация на моторното превозно средство, идентична с идентификацията дадена при регистрация на моторното превозно средство по смисъла на § 2, т 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Освен това използваната от страна на обвиняемия на регистрационна табела, по никакъв начин не препятства идентификацията на моторното превозно средство, по смисъла на § 2, т. 8 от ДР на същата Наредба. Чрез използваната от обвиняемия регистрационна табела, която не е издадена от съответните органи и не отговаря на изисквания на чл. 10, ал. 2 от Наредбата се засягат обществените отношения свързани с нормалната транспортна дейност, но в конкретния случай това по никакъв начин не е засегнало значително обществените отношения обект на наказателноправна закрила, тъй като по никакъв начин не е препятствало възможността да бъде установено и идентифицирано моторното превозно средство при евентуално извършено нарушение на правилата за движението по пътищата, именно защото е налице идентитет между регистрационния номер, който е бил поставен и този, който е бил предоставен на собственика на същото при регистрацията на моторното превозно средство. С използването на тази регистрационна табела обвиняемият по никакъв начин не е имал за цел да заблуди органите отговарящи за контрола на движението по пътищата и по делото не са налице данни, чрез извършеното от него деяние обвиняемият да е преследвал някаква друга неправомерна цел.

Всичко това не е в състояние да обоснове извод, че осъщественото от обвиняемия деяние, застрашава в такава степен обществените отношения обект на защита, че да може деянието да бъде оценено като престъпно, а сочат единствено и само на една явна незначителност на неговата обществена опасност, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Същият извод следва и от обстоятелствата, във връзка с личността на дееца. До момента по отношение на обвиняемия не са прилагани каквито и да било форми на наказателна или административнонаказателна санкция и макар и същият да е неправоспособен водач, видно от справката за нарушител се касае за инцидентна проява в неговия живот, доколкото и трите нарушения описани в справката касаят именно управлението на МПС на инкриминираната дата и както преди, така и след това, по отношение на този обвиняем не са налагани административни наказания. Същият не е осъждан, което също сочи на ниска степен на обществена опасност на конкретния деец.

С оглед на всичко това, както извършеното деяние, с оглед конкретните особености, които разкрива, така и извършената оценка на характеристичните данни на дееца обосновават извод, че не е оправдано по отношение на същия да бъде прилагана наказателна репресия.

Настоящият съдебен състав правилно и законосъобразно е приел, че налагането на едно административно наказание по чл. 175, ал. 3  пр. 1 от ЗДвП, би постигнало в пълнота целите по чл. 12 от ЗАНН по отношение на този обвиняем.

Поради това настоящата инстанция изцяло споделя обоснованите изводи на съда, че при индивидуализацията на административното наказание за извършеното административно нарушение по чл. 175, ал. 3 пр.1 от ЗДвП съдът е отчел обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, касаещи тежестта на извършеното, смекчаващи вината обстоятелства поведението на дееца още към момента на установяване на нарушението, признанието на вината, самокритичността към извършеното, добрите характеристични данни и липсата на предходни нарушения по ЗДвП. Съдът е отчел, като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че обвиняемият е неправоспособен водач.

В конкретният случай въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционният съд, че въз основа всички тези обстоятелства и доказателствата за имотното състояние на обвиняемия, съдържащи се в декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия, от която се установява, че обвиняемият не реализира доходи и не притежава материални активи в своя патримониум, съдът законосъобразно е определил на обв. Ю. административно наказание „Глоба“, в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 пр.1 от ЗДвП размер, а именно 200 лв., като предвид факта, че обвиняемият е неправоспособен водач, не му е наложил кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС.

Неоснователен е обаче довода на представителя на обвинителната власт за незаконосъобразността и необосноваността на решението относно изводите на решаващия наказателен съд, свързани приетата липса на явна незначителност на неговата обществена опасност, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Въззивният съд не споделя становището на прокуратурата, че първоинстанционния съд превратно е тълкувал обстоятелствата, които е отнесъл към наличието на чл. 9 ал.2 от НК и че тези обстоятелства разкриват по- висока степен на обществена опасност, както на самото деяние така и на дееца.

На следващо място окръжният съд намира за неоснователен довода на прокуратурата, че неправилно съдът е приел, че са налице три нарушения които по никакъв начин не разкривали по-висока степен на обществена опасност на деянието. Неправилен и необоснован е извода на представителя на прокуратурата, че съдът неправилно е приел, че обвиняемия е бил неосъждан, и това сочи на ниска степен на обществена опасност на същия.

В крайна сметка окръжният съд не споделя становището на представителя на районна прокуратура, че решаващата инстанция е нарушила принципа на чл. 14 от НПК,

Следва да се има предвид, че при въззивното разглеждане на делото отново допълнително бе извършен пълен анализ на съвкупния доказателствен материал, предвид което окръжният съд намира, че решението като правилно и законосъобразно следва изцяло да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл. 314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваното решение счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените в протеста не са налице.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 857/01.04.2019 год., постановено по АНД № 388/2019 год., РРС-ІХ-ти нак. състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

Председател:

 

Членове: 1.

 

2.