РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Варна, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100502221 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба №751814/26.06.2024г. от Р. И. Д.
ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, ***, чрез адв. А. Г., против решение №
2285/17.06.2024г., поправено с решение № 3407/02.10.2024г., двете постановени по гр.д. №
20233110115425 по описа за 2022г. на ВРС, с които е отхвърлено искането й, насочено срещу
С. С. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.Ж." *** за възлагане по реда на чл.349, ал.2
ГПК на имот с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент №5, находящ се в
гр. Варна,ул. “О.“ *** с площ от 86.25кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, ниша, баня-
тоалет, входно антре и балкон, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – *** и
***; под обекта – *** и ***, ведно с избено помещение с площ 25.20 кв.м., при граници: С.
К., избено помещение на ГНС и улици “ Аспарух“ и „О.“, таванско помещение с площ от
9.28кв.м., при съседи: С.К., П. Д., Г. И. и тераса, както и 1/8ид.ч. от общите части на сградата
с идентификатор *** и 1/8ид.ч. от правото на строеж върху мястото, в което е построена,
представляващо поземлен имот с идентификатор *** и е постановено изнасянето на
публична продан на имота с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент №5,
находящ се в гр.Варна,ул.“О.“ *** с площ от 86.25кв.м., състоящ се от : две стаи, дневна,
ниша, баня-тоалет, входно антре и балкон, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж – *** и ***; под обекта – *** и 1***, ведно с избено помещение с площ 25.20 кв.м., при
1
граници: С. К., избено помещение на ГНС и улици“ А.“ и „О.“, таванско помещение с площ
от 9.28кв.м., при съседи: С. К., П. Д., Г.И. и тераса, както и 1/8ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор *** и 1/8ид.ч. от правото на строеж върху мястото, в което е
построена, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, при съсобственици и при
квоти, както следва: за Р. И. Д. ЕГН*** – 3/4 ид.ч. и С. С. К., ЕГН********** – 1/4 ид.ч., на
основание чл.34 от ЗС, като след извършването на проданта, получената сума да бъде
разпределена както следва: 1/4 от сумата за С. С. К., ЕГН********** и 3/4ид.ч. от сумата за
Р. И. Д. ЕГН***.
Счита обжалваното в частта първоинстанционно решение за неправилно, понеже е
постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и е необосновано.
Съдът неправилно е прпиел, че Р. И. Д. не е живяла в жилището към момента на откриване
на наследството и притежава друго жилище към настоящия момент. Дори и да притежава
ид.ч. от друго жилище, това не е основание да й бъде отказано възлагане на процесното
жилище.
Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и
постановено друго, с което да й бъде възложен делбения имот, като бъде осъдена да заплати
на съделителя С. С. К. ¼ от стойността на имота по оценката на вещото лице Д.К., приета в
о.с.з. на 07.02.2024г. в размер на 77400.00лв., евентуално по оценката на вещото лице Д.К.,
приета в о.с.з. на 21.05.2024г. в размер на 82180.00лв. , както и да бъде преизчислена
дължимата държавна такса.
В писмен отговор С. С. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.Ж.“, ***, чрез адв. А.
Ж. оспорва въззивната жалба, намирайки я за неоснователна. ВРС е приел заявените искови
претенции на Р. Д. и ги е обсъдил.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с просъждане на
сторените разноски.
В с.з. на 10.02.2025г. Р. Д., чрез процесуалния си представител е поддържала
въззивната си жалба, като се моли да й бъде възложен имота по по-ниската оценка от
72000.00лв., евентуално 84000.00лв. Претендира разноски. Въззиваемият чрез своя
процесуален представител поддържа становището си, залегнало в писмения отговор,
евентуално предлага споразумение за сума за уравнение на дела от 100000.00лв. Тази страна
също претендира разноски, представяйки договор за правна защита и съдействдие и списък
по чл. 80 от ГПК.
ВОС констатира следното:
С влязло в сила решение № 2361/29.06.2023г. по гр.д. № 15425/2022г. на 25-ти състав
на ВРС е допусната делба по отношение на самостоятелен обект с идентификатор ***,
представляващ жилище, апартамент №5, находящ се в гр.Варна,ул.“О.“ *** с площ от
86.25кв.м., състоящ се от : две стаи, дневна, ниша, баня-тоалет, входно антре и балкон, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – *** и ***; под обекта – *** и ***, ведно с
избено помещение с площ 25.20 кв.м., при граници: С. К., избено помещение на ГНС и
2
улици“ А.“ и „О.“, таванско помещение с площ от 9.28кв.м., при съседи: С. К., П. Д., Г. И. и
тераса, както и 1/8ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор *** и 1/8ид.ч. от
правото на строеж върху мястото, в което е построена, представляващо поземлен имот с
идентификатор ***, при съсобственици и при квоти, както следва: за Р. И. Д. ЕГН*** – 3/4
ид.ч. и С. С. К., ЕГН********** – 1/4 ид.ч., на основание чл.34 от ЗС.
В първото по първоинстанционното дело с.з. във фазата на извършване на делбата е
приета за разглеждане претенцията на съделителката Р. И. Д. с правно осн. чл. 349, ал. 2 от
ГПК за възлагане на делбеното жилище, изба и таван с твърдения, че към момента на
смъртта на родителите й Иван Славов К. и С.ка Г. К.а е живяла в неподеляемото жилище,
като се е грижила за тях и няма друго собствено жилище. Още с исковата молба С. К. е
предявил искане на осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение затова, че е лишен
от ползване на жилището, като претендира обезщетение в периода от 22.11.2022г. до
08.11.2023г. в размер на 100.00лв. месечно или 1200.00лв. и искане за присъждане на осн. чл.
30, ал. 3 от ЗС на обезщетение за това, че не е получавал сума, съответстваща на дела му за
отдаваното под наем избено помещение в размер на 100.00лв. месечно за периода от
01.11.2019г. до 08.11.2022г. Претенциите му по сметки са уточнени с молба №
79502/25.10.2023г.
ВРС е постановил решение № 2285/17.06.2024г., поправено с решение №
3407/02.10.2024г., двете пто гр.д. № 15425 по описа са 2022г., като е отхвърлел молбата нса
Р. И. Д. за възлагане на осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК на делбения имот, изнесъл е същия на
публична продан, отхвърлил е и претенциите на Стояан С. К. по исковете с правно осн. чл.
346 от ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Постъпира е въззивна жалба само от Р. И. Д. в частта по извършване на делбата. В
останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По направените от страните искания и въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира, за установено следното:
І. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА по отношение на недвижимия
имот.
Видно от първоинстанционното решение делбеният жилищен имот е изнесен на
публична продан. Въззивницата Р. И. Д. своевременно е поискала възлагане на имота, на
осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на
останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители,
3
отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в
техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
Настоящият състав взема предвид постановките на т. 7, 8 и 9 от ТР № 1/19.05.2004г. по
ТД № 1/2004г. на ОСГК, които намират според практиката на ВКС приложение и при
действието на ГПК /2007г./.
В конкретния казус съсобствеността между страните по делото е възникнала след
смъртта на И. С. К. на 03.2.2004г. и по-точно към момента на смъртта на С. Г. К. на
30.07.2011г. И. С. К. е бил наследен по закон от сина си С. И. К. и дъщеря си Р. И. Д.. И. К.
обаче е оставил саморъчно завещание в полза на дъщеря си и настояща ищца Р. И. Д., което
не е оспорено. Тя е придобила собствените 1/2ид.ч. на баща си от процесния апартамент, по
силата на подписаното саморъчно завещание. След смъртта на майката С. Г. К. към
30.07.2011г. е възникнала съсобственост между Р. И. К.а и брат й С. И. К., а след смъртта на
последния на 15.08.2019г. съсобственици са ищецът С. С. К. и леля му Р. И. Д. при квоти от
¼ към ¾. Въпреки, че И. С. К. се е разпоредил за след смъртта си със собствените си ид.ч. от
делбения имот, не е налице т.н. „смесена съсобственост“, доколкото задължителната съдебна
практика /т.8 от цитираното по-горе ТР № 1/19.05.2004г. по ТД № 1/2004г. на ОСГК на ВКС/
приема, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена
съсобственост, тъй като имотът остава наследствен за всички тях и в съсобствеността не
участват трети за наследството лица. Следователно сънаследник може да иска възлагане по
смисъла на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Предмет на делбата по делото е само един недвижим имот-процесният. Процесният
недвижим имот е жилище. Този имот е реално неподеляем, видно от заключението на
вещото лице Д.К. по допуснатата СТОЕ, дадено компетентно и безпристрастно и ценено от
съда, като неоспорено от страните. За да се явява основателна претенцията по чл. 349, ал. 2
от ГПК следва да бъде установено от страната с възлагателна претенция-ответницата Р. И.
Д., че към момента на откриване на наследството, тя е живяла в имота и няма друго
жилище.
Настоящият състав намира, че според показанията на разпитаните по
първоинстанционното дело свидетели, може да бъде прието, че Р. Д. е живяла в дома на
родителите си, както към смъртта на баща си, така и към смъртта на майка си. Св. П.
заявява, че Р. се грижела за родителите си, особено като се разболял баща й. Почнала да го
води по болници. После се грижела и за майка си. Тя имала деменция. Гледала ги в
апартамента на „О.“. Преди 2004г. /смъртта на И. К./ свидетелката й ходила на гости в този
апартамент, още когато родителите й и брат й били живи. Св. К., който е съсед от същия
блок, но с вход откъм ул. „А.“ свидетелства, че Р. се грижела за родителите си и брат си.
Преспивала в апартамента при тях. „Тя живееше там с мъжа си и се грижеше за тях. Доста
продължитеилно живели там. Най-напред баща й починал през 2004г. от рак, после майка й
през 2011г. и накрая брат й през 2019г. По едно време обаче се изнесли и брат й останал сам
да живее.Р. идвала често да го види и да му купи разни неща, продължавайки да се грижи и
за него, но очевидно без да живее там. Св. М. поддържа, че е брат на бившата съпруга на С.
4
К., но не е ходил в имота от раздялата на сестра си и С.. При раздялата децата на сестра му,
един от които е ищецът С. К. били 5-6годишни, а сега той е 52-годишен. Преките му
впечатления кой и къде е живял от бившите му роднини по сватовство и кой точно е живял в
апартамента на „О.“ са от преди повече от 45 години. Излага, че Р. живеела с мъжа си Д. в
„Кайсиева градина“ в апартамент, който му дали от завод „Васил Коларов“.Там в
апартамента в „Кайсиева градина“ Р. гледала и майка си. Заявява, че знае всичко това от Д.,
който починал. От една страна св. Марков не се ангажира с определен времеви период на
излаганите от него факти, а от друга, показанията му са колебливи: „Поне от разговорите
съм останал с убеждението, че живеят в Кайсиева градина“. Ако свидетелят само е останал с
убеждението, показанията му не могат да послужат за установяване на спорните между
страните моменти, сред които дали Р. е живяла в „Кайсиева градина“, както възразява
страната в чиято полза е приел да свидетелства или в жилището на ул. „О.“. Вярно, че св.
К.а сочи, че през лятото на 2009г. водила малкото си дете в апартамента на Р. в „Кайсиева
градина“, където Р. била взела баба С.ка да я гледа и за да види баба С.ка детето. Тази
свидетелка няма никакви впечатления дали баба С.ка в продължение на следващите три
години до смъртта е била отглеждана там или в дома си. По-скоро второто, понеже в
показанията си същата свидетелка заявява, че след смъртта на баба С.ка в апартамента на ул.
„О.“ останал да живеел само свекър й С.. Ако Р. е полагала грижи за майка си другаде, то
далеч преди смъртта й, в продължение на поне три години свекърът й би живял в процесния
имот съвсем сам, но не такива са показанията. Следва изводът, че Р. и мъжът й Димчо са
живели в апартамента на ул. „О.“ и са се грижили за болните родители на Р. до смъртта им,
след което са си тръгнали. Брат й на Р. останал сам, но Р. продължила да му помага с грижи и
покупки. След като към датата на смъртта на наследодателя С.ка Г. К.а, когато е възникнала
съсобствеността върху неподеляемия апартамент, дъщеря й Р. с мъжа й са живели там,
последната има право да иска възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Налице е и последната предпоставка за уважаване на такава претенция. Р. И. Д. не е
имала собствено жилище. Недоказани със събраните по първоинстанционното дело писмени
доказателства са останали наведените от ищеца оспорвания, че ответницата има друго
жилище. Дори и да се отчете, че от 14.06.1989г., видно от представените при съставяне на
НА № 106, т. 4, рет. № 5242, д. № 629/2024г. на нотариус В.Г. документи, Р. И. Д. и съпругът
й Д. В. Д. са закупили апартамент в гр. Варна, жк „Вл.В.“, то Р. И. Д. е била съсобственик в
режим на СИО със съпруга. След смъртта на последния, имотът се е оказал съсобствен
между нея и двете й дъщери. С оглед договора за дарение, обективиран в цитирания по-горе
НА от 26.07.2024г., Р. И. Д. е отчуждила собствените си ид.ч. в полза на едната си дъщеря, а
същото е сторила и другата й дъщеря в полза на сестра си, като двете дарителки са запазили
за Р. И. Д. безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху недвижимия имот. Видно,
Р. И. Д. се е направила възлагателна претенция, а малко след това тя се е разпоредила със
съсобственото си жилище, но си е запазила право на ползване. Следва да бъдат съобразени
разясненията, дадени в т. 7 на ТР № 1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС по този въпрос. След
като единствено Р. Д. отговаря на изискването на чл. 288, ал. 3 от ГПК /отм./, съответно чл.
439, ал. 2 от ГПК за възлагане на делбения апартамент и след като само тя е заявила искане
5
за възлагането му, предхождащата прехвърлителна сделка по отношение на съсобственото и
жилище е без значение за спора. Не следва да бъде прието и това, че след като Р. Д. е със
запазено правото на ползване, тя не отговаря на изискванията на закона за възлагане на
жилищния имот. Изискването на закона следва да се разбира в смисъл, че съделителят с
възлагателна претенция не следва да притежава собственост върху друго жилище. Правото
на ползване върху друг жилищен имот не е пречка да се упражни правото да се иска
възлагане на делбеното жилище по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), съответно чл. 439,
ал. 2 от ГПК. Така Решение № 621 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2008 г., I г. о., ГК
и Определение № 431 от 3.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3065/2015 г., I г. о., ГК.
Възлагателната претенция на Р. Д. е основателна. Първоинстанционното решение в
частта, в която имотът е изнесен на публична продан, а претенцията за възлагане е оставена
без уважение следва да бъде отменено и постановено възлагане, на осн. чл. 349, ал. 2 от
ГПК.
II. УРАВНЯВАНЕ НА ДЯЛОВЕТЕ след извършеното възлагане на делбения имот:
Стойностното уравнение на дяловете при възлагане на делбения имот се извършва
съобразно стостта на възложения имот и квотите в съсобствеността.
Настоящият съдебен състав, като съобрази отразените в изслушаните пред ВРС
Съдебно-оценителните експертизи /СОЕ/ по първоначално допуснатата и допълнителната
такава, взема предвид следното:
Вещото лице Д.К. е дала заключение и за пазарната стойност на процесното жилище в
размер на 309600.00лв., като за уравнение на дела на съделителя С. С. К. е определена
сумата от 77400.00лв., според квотата му в съсобствеността от 1/4ид.ч. С оглед поставената
от ВРС допълнителна задача е изслушано и допълнително заключение, изготвено също от
вещото лице Д.К., като вещото лице е изчислила при застроена площ на жилището от
82.05кв.м., че общата застроена площ, съдържаща площта на помещенията на жилището,
ограждащите стени и площта на терасата от 10.50кв.м. е 92.55кв.м. Вземайки предвид тази
площ вещото лице е изчислила пазарната стойност на жилището в размер на 328700.00лв.,
като за уравнение на дела на съделителя С. С. К. е определена сумата от 82180.00лв., според
квотата му в съсобствеността от 1/4ид.ч.
Настоящият състав намира, че няма основание да се преизчислява площта на жилището,
предмет на делба и въз основа на това преизчисление да се определя пазарната му стойност,
съобразно определената вече и неоспорена от страните цена за 1кв.м. Видно от НА за
собственост и решението по допускане на делбата, жилището е с площ от 82.05кв.м. и това
съсобствено жилище, съответно допуснатото до делба следва да бъде оценявано.
Вещото лице по допуснатата СТОЕ Д.К. е дало заключението си и то е останало
неоспорено. Пазарната стойност е 309600.00лв., а сумата за уравнение на дела на
съделителя С. С. К., дължима от Р. И. Д. е в размер на 77400.00лв., ведно със законната
6
лихва, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила, до окончателното
изплащане на задължението, при указания за плащане в 6-месечен срок, на осн. чл. 349, ал. 5
от ГПК.
IІІ. РАЗНОСКИ
С оглед изхожда на спора и като се вземе предвид, че по първоинстанционното
решение само способът на извършване на делбата е променен, но първоинстанционният съд
е направил изчисленията си за дължимите държавни такси по допълнителното заключение, а
въззивният състав възприема първоначалното, намира, че решението следва да бъде
потвърдено в частта в която С. С. К. е осъден да заплати държавна такса в размер на
3096.00лв. и отменено в частта в която С. С. К. е осъден да заплати държавна такса за
разликата над 3096.00лв. до 3287.20лв. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в частта, в която Р. И. Д. е осъдена да плати държавна такса в размер на
9288.00лв. и отменено за разликата над 9288.00лв. до 9860.80лв., на осн. чл. 355 от ГПК.
Пак с оглед изхода на спора и това, че и двете страни са поискали присъждане на
разноски за въззивната инстанция, но основателността на въззивната жалба, С. С. К. следва
да бъде осъден да заплати на Р. И. Д. заплатената по въззивното дело държавна такса от
4930.40лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В ОСТАНАЛАТА СИ ЧАСТ ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО РЕШЕНИЕ Е ВЛЯЗЛО В
СИЛА, КАТО НЕОБЖАЛВАНО.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2285/17.06.2024г., поправено с решение № 3407/02.10.2024г.,
двете постановени по гр.д. № 20233110115425 по описа за 2022г. на ВРС, с които е
отхвърлено искането на Р. И. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, ***, насочено
срещу С. С. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.Ж." *** за възлагане по реда на чл.349,
ал.2 ГПК на имот с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент №5, находящ се
в гр. Варна,ул. “О.“ *** с площ от 86.25кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, ниша, баня-
тоалет, входно антре и балкон, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ***и
***; под обекта – *** и ***, ведно с избено помещение с площ 25.20 кв.м., при граници: С.
К., избено помещение на ГНС и улици “ А.“ и „О.“, таванско помещение с площ от 9.28кв.м.,
при съседи: С. К., П. Д., Г. И. и тераса, както и 1/8ид.ч. от общите части на сградата с
идентификатор ***и 1/8ид.ч. от правото на строеж върху мястото, в което е построена,
представляващо поземлен имот с идентификатор ***и е постановено изнасянето на
публична продан на имота с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент №5,
находящ се в гр.Варна,ул.“О.“ *** с площ от 86.25кв.м., състоящ се от : две стаи, дневна,
ниша, баня-тоалет, входно антре и балкон, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж – *** и ***; под обекта – *** и ***, ведно с избено помещение с площ 25.20 кв.м., при
граници: С. К., избено помещение на ГНС и улици“ А.“ и „О.“, таванско помещение с площ
7
от 9.28кв.м., при съседи: С. К., П. Д., Г. И. и тераса, както и 1/8ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор ***и 1/8ид.ч. от правото на строеж върху мястото, в което е
построена, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, при съсобственици и при
квоти, както следва: за Р. И. Д. ЕГН*** – 3/4 ид.ч. и С. С. К., ЕГН********** – 1/4 ид.ч., на
основание чл.34 от ЗС, като след извършването на проданта, получената сума да бъде
разпределена както следва: 1/4 от сумата за С. С. К., ЕГН********** и 3/4ид.ч. от сумата за
Р. И. Д. ЕГН*** и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗЛАГА на Р. И. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, *** допуснатия до
делба имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, представляващ жилище,
апартамент №5, находящ се в гр. Варна,ул. “О.“ *** с площ от 86.25кв.м., състоящ се от: две
стаи, дневна, ниша, баня-тоалет, входно антре и балкон, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж – *** и ***; под обекта – *** и ***, ведно с избено помещение с площ 25.20
кв.м., при граници: С. К., избено помещение на ГНС и улици “ Аспарух“ и „О.“, таванско
помещение с площ от 9.28кв.м., при съседи: С. К., П. Д., Г.И. и тераса, както и 1/8ид.ч. от
общите части на сградата с идентификатор 10135.1507.590.1 и 1/8ид.ч. от правото на строеж
върху мястото, в което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор
10135.1507.590, с пазарна цена 309600.00лв., на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. И. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, *** да заплати за
уравнение на дела от възложеният й имот на другия съделител С. С. К., ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. „Г.Ж." *** сумата от 77400.00лв., ведно със законната лихва, в шестмесечен
срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, на осн. чл. 349, ал. 5 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2285/17.06.2024г., поправено с решение №
3407/02.10.2024г., двете постановени по гр.д. № 20233110115425 по описа за 2022г. на ВРС, с
което С. С. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.Ж." *** е осъден да заплати по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 3096.00лв., на осн. чл. 355 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2285/17.06.2024г., поправено с решение №
3407/02.10.2024г., двете постановени по гр.д. № 20233110115425 по описа за 2022г. на ВРС, с
което Р. И. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, *** е осъдена да заплати по сметка
на ВРС държавна такса в размер на 9288.00лв., на осн. чл. 355 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 2285/17.06.2024г., поправено с решение № 3407/02.10.2024г.,
двете постановени по гр.д. № 20233110115425 по описа за 2022г. на ВРС, с което С. С. К.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.Ж." *** е осъден да заплати по сметка на ВРС държавна
такса за разликата над 3096.00лв. до 3287.20лв., на осн. чл. 355 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 2285/17.06.2024г., поправено с решение № 3407/02.10.2024г.,
двете постановени по гр.д. № 20233110115425 по описа за 2022г. на ВРС, с което Р. И. Д.
ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, *** е осъдена да заплати по сметка на ВРС
държавна такса за разликата над 9288.00лв. до 9860.80лв., на осн. чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.Ж." *** да заплати на Р. И. Д.
ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, *** разноски за въззивното производство в
8
размер на 4930.40лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО РЕШЕНИЕ Е ВЛЯЗЛО В
СИЛА, КАТО НЕОБЖАЛВАНО.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9