Решение по дело №608/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 602
Дата: 10 май 2021 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20217050700608
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………/……………2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесета и първа година в състав:               

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МАРИЯ ГАНЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:            ИВЕТА ПЕКОВА

                      ЙОРДАН ДИМОВ

при секретаря Камелия Александрова и в присъствието на прокурора  от ВОП Александър Александров , като разгледа докладваното от председателя касационно анд. №608 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.348 от Наказателнопроцесуалния кодекс НПК/.

Образувано е по касационна жалба на дирекция „Инспекция по труда” - Варна, чрез Д. О. – служител с юридическо образование, срещу решение № 260180/05.02.2021 г., постановено по анд. № 4946/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХVІІІ състав, с което е отменено наказателно постановление /НП/№ 03-011991 от 18.12.2019 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”- Варна по налагане на имуществена санкция от 1700 лв. на „Адва-ЕС” ООД на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ .

Заявеното касационно основание е по чл. 348, ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН - допуснато нарушение на закона. Твърди се погрешно „тълкуване“ от ВРС на  датата на извършване на нарушението, тъй като от момента на   прекратяване на трудовото правоотношение / 07.06.2019 г. /  възниква задължение  за изплащане на обезщетението. Издаденото НП съдържа необходимата информация за съставомерни признаци на извършено адм. нарушение , а  събраните доказателства доказват истинността на описаните в АУАН И НП факти.

Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на НП .

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа подадената жалба .   

Ответникът по касация – „Адва-ЕС” ООД, депозира писмен отговор на касационната жалба с правна теза за правилност на обжалваното съдебно решение , която позиция е подробно аргументирана.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Варна намира подадената касационна жалба е процесуално допустима , тъй като е депозирана при спазване на срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред ВРС е било НП № 03-011991 от 18.12.2019 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда “  гр. Варна, с което на „Адва-ЕС“ ООД  е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева на основание чл. 414, ал.1  във вр. с чл. 224, ал. 1, във вр. чл.228, ал.3 от КТ.

ВРС е приел  от фактическа страна, че трудовият договор на Иво Цонев на длъжност портиер с „Адва-ЕС” ООД е бил прекратен, лицето не е ползвало платен годишен отпуск, който съгласно договора е в размер на 20 дни. На Цонев  е било изплатено обезщетение в размер на 547.58 лв.  след проверката от контролните органи , но преди съставяне на АУАН.

За да отмени НП , районният съд е преценил, че е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на дружеството. В АУАН и НП не са описани обстоятелства, от които е направен извод за извършеното нарушение. Не е посочено кога е бил прекратен договора и кога е следвало да се плати обезщетението, нито какъв е размерът му. Описани са съставомерните елементи на нарушението, но не са посочени обстоятелства, при които е било извършено. Не е посочено кога е прекратен договора и не става ясно защо АНО е приел, че нарушението е извършено именно на 01.08.2019 г. Въззивният съд е посочил, че предвид липсата на описание на нарушението от фактическа страна, не става ясно за какво точно е наказано лицето, поради което съдът е лишен от възможност да се произнесе дали материалният закон е приложен правилно. Посочил е, че от описанието в наказателното постановление, не става ясно защо АНО е счел нарушението за извършено на 01.08.2021 г., след като правоотношението е прекратено на 06.07.2019 г. В АУАН и НП не е описано платено ли е на лицето при напускане, както и какво е платено.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на РС-Варна за правилно, като при неговото постановяване не е допуснато  нарушение на закона.

Според административнонаказателното обвинение на „ Адва – ЕС“ ООД това дружество като работодател не е изплатило обезщетение на И. Ц. Ц.  с длъжност „портиер“  за неползван платен годишен отпуск  от 19 работни дни   считано от 07.06.2019 г.  Посочената дата на извършване на нарушението е 01.08.2019 г. Дадената правна квалификация на нарушението е чл.414, ал.1 във вр. с чл. 228, ал. 3 и чл.224, ал.1 от КТ.

Според административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Цитираната правна норма е бланкетна и поради  тази причина в описанието на нарушението следва да се съдържа посочване на конкретното правно задължение , което не е спазено , с нормативно позоваване , както и подробни данни за дата, място и проявна форма на противоправно поведение.

В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП се съдържат данни за прекратено трудово правоотношение  на И. Ц. Ц. с „ Адва – Ес“ , а същевременно  е дадена правна квалификация на деянието по чл. чл. 228, ал.3 от КТ, която гласи ,че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.

Нито в АУАН, нито в НП се  съдържа сведение за продължителност на трудовото правоотношение   , за годините трудов стаж на работника , за да може съдът да провери достоверност на твърдението на органа за полагаем платен годишен отпуск от 19 работни дни.

Както в АУАН ,така и в НП няма информация за дължимия размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск , за чието неизплащане е ангажирана юридическата отговорност на работодателя .

В издаденото НП описанието на нарушението е обективирано в две сложни съставни съобщителни изречения като в първото е посочено, че обезщетението не е изплатено считано от 07.06.20129 , а във второто изречение  е посочено, че дата на  извършване на нарушението е 01.08.2019г. При тази казуистика възниква неяснота дали наложената санкция на „ Адва – Ес“ ООД  е заради противоправно бездействие за периода 07.06.2019 г. – 01.08.2019 г. или само за датата 01.08.2019г.  Двете съобщителни изречения не дават сведение за правното значение на тези две дати , за тяхната относимост  към конкретното административно нарушение. Не става ясно  защо считано от 07.06.2019 г. за работодателя е възникнало правно задължение по изплащане на  обезщетението , в какъв срок работодателят е следвало да се изплати  обезщетението . Тази неяснота и непълнота в описанието на нарушението е ограничила правото на защита на наказаното лице , защото същото не е могло да узнае в пълнота фактите, въз основа на които е предприето неговото административнонаказантелно санкциониране и поради тази причина не е могло да организира ефективно своята защита по тях.  

Предвид изложените съображения при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира  валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение на ВРС , поради което касационната жалба на ДИТ-Варна следва да се остави без уважение. 

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна- ІV-ти касационен състав 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 260180/05.02.2021 година на Районен съд – Варна, постановено по н. а. х. д. № 4946/2020 година.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.                                     

 

 

 

                                                                              2.