РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Кюстендил, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200660 по описа за 2022 година
Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.
Настоящото дело е образувано след отмяна на Решение №28 от
14.02.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 850 от
2021г. с Решение № 102 от 20.05.2022г., постановено по КАНД № 105 от
2022г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
С крайният си акт касационната инстанция е върнала за ново
разглеждане, съобразно дадените указания в крайния си акт, производството
по оспорване на Наказателно постановление № 42-0001297/18.05.2021г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - гр.София, с което на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ е наложено на „НЕНО-Логистик“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил,
ул. “Демокрация“ №36А, представлявано от управителя Гордан Мишевски,
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтПр.
С подадената жалба е поискана отмяна на наказателното
постановление, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила
1
и недоказаност на нарушението. Твърди се неправилно прилагане на
материалните норми. Претендират се разноски от процесуалния представител
на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в
съдебно заседание, но в придружително писмо с вх. № 1951 от 28.07.2021г.,
ведно с което жалбата е депозирана в съда, изразява становище за
неоснователност на същата и предлага НП да бъде потвърдено. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни
доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
На 13.04.2021 година, около 11:30 часа в гр. Кюстендил, пл.
„Железопътна гара“ №1 в сградата на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Кюстендил, при извършване на тематичната проверка на
административнонаказаното лице, притежаващо лиценз на ЕО № 1854 от
12.12.2012 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда
сметка, административнонаказващият орган е установил, че превозвачът е
допуснал до управление водачът Г. М. да осъществи обществен
международен превоз на товари на територията на Кралство Швеция, видно
от CMR - товарителница от 19.02.2021г., без описания водач да притежава
валидно удостоверение за психическа годност за превоз на товари към датата
на превоза.
Въз основа на тази констатация, св. А. Ю. С. – инспектор в РД
„Автомобилна администрация“ – София, в присъствието на свидетеля Б. Н. Б.,
съставил на жалбоподателя АУАН № 288452 от 13.04.2021г., серия А-2020, с
който е започнато административнонаказателно производство срещу
превозвача за описаното нарушение. Актосъставителят дал правна
квалификация на нарушението – чл. 7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните
превози. АУАН е предявен и връчен на лицето Н. Т. на 13.04.2021г., видно от
разписката в самия акт. По делото е представено пълномощно с нотариална
заверка на подписите, съгласно което управителят на дружеството-
жалбоподател е упълномощил лицето Н. Т. с посочените в пълномощното
права. В законовия срок не са представени възражения по акта.
Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган е
2
приел, че актуваното лице е нарушило чл. 7а, ал.2, пр.3 от Закона за
автомобилните превози, поради което на основание чл. 96г, ал. 1,
предложение второ от ЗАвтПр е наложил на „НЕНО Логистик“ ЕООД, с ЕИК
********* административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 /три хиляди/ лева. В атакуваното НП е възпроизведена фактическа
обстановка, идентична с тази по акта. Обоснован е извод за извършено
нарушение, на което е дадена аналогична правна квалификация, дадена в акта.
Наказателното постановление е връчено на лицето А. Б. на 08.07.2021г.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на наказващия
орган - актосъставителя А. С. и свидетеля Б. Б.. В показанията си пред съда,
двамата пресъздават констатациите, отразени в АУАН, като поясняват как е
установено нарушението, описано в АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това
са следните:
От събраните в хода на делото доказателства не се установиха всички
съществени елементи от обективната страна на състава на нарушението. За
съда остава неизяснено кога е осъществен превоза на товари с товарен
автомобил, който по никакъв начин не е индивидуализиран в АУАН и НП. Не
се установява въобще дали превозното средство е собственост на наказаното
дружество, съответно не се установява с необходимите индивидуализиращи
белези кой е водача, за който няма издадено удостоверение. Следва да се
посочи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от
обективна и субективна страна административното нарушение, съобразно чл.
103, ал. 1 от НПК, приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН. Безспорно е, че в
преценката си дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в
АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни
наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така
обаче в съдебното производство, където те нямат обвързваща доказателствена
сила. В него съдът служебно е длъжен да изясни фактическата обстановка,
3
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение. Въпреки, че съдът е задължил административнонаказващия орган
да представи по делото с превод на български език CMR - товарителница от
19.02.2021г., такава не е представена.
Съдът намира, че не се установява и момента на извършване на
нарушението, като за такъв момент е посочена датата и часа на проведената
тематична проверка – 13.04.2021г. в сградата на Областния отдел
„Автомобилна администраиця“ гр. Кюстендил. Съгласно чл. 96г, ал.1, предл.
второ, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и на подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лева. Видно е от разпоредбата, на базата
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
превозвача, че за дата на извършване на нарушението в настоящата хипотеза
би следвало да бъде времето, през което водачът, който не отговаря на
необходимите изисквания, управлява превозното средство за обществен
превоз на пътници/товари, а не както е посочено в случая – датата на
извършване на проверката.
Освен това, съдът установява наличие на нарушение по чл. 42, т. 3 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради неправилно посочване на мястото
на извършване на нарушението, като за такова е посочен адреса на
териториалното подразделение на проверяващия орган. Наказаният правен
субект е търговско дружество с издаден лиценз на Общността за извършване
на международен превоз на товари и в тази връзка субектът на нарушението е
Ю.дическо лице, поради което мястото, на което наказаното лице е допуснало
извършването на нарушението е неговото седалище и адрес на управление.
От друга страна, АУАН не е предявен на нарушителя, което е видно от
подписа под акта, който е на лицето Н. Т., а не на представляващия
дружеството Г. М.. От приложеното към първоинстанционното дело
пълномощно се установява, че управителят на наказаното дружество е
упълномощил Т. да представлява дружеството пред държавни органи и
частноправни субекти. Нормативната уредба на института на предявяване на
АУАН и връчване на препис от него – чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН не
4
съдържа забрана за предявяване и връчване на акта на друго лице, като
предвид препращането на чл. 84 от ЗАНН и по правилото на чл. 180 ал. 2 и ал.
3 от НПК, тази възможност следва да се счита за разрешена. В тази връзка
възможно е извършване на обсъжданите процесуални действия по отношение
на търговски пълномощник по чл. 26 ал. 1 от Търговския закон.
Пълномощникът обаче не е бил упълномощен да представлява търговеца при
съставяне и подписване на актове за установяване на административни
нарушения. За осъществяване на представителство в тази хипотеза е
необходимо изрично упълномощаване, тъй като съставянето на АУАН не е
обичайна търговска дейност и по аргумент от чл. 26 ал. 2 от ТЗ, общото
упълномощаване не е достатъчно и е необходимо изрично такова.
Предявяването на акта и връчването на препис от него на лице без
представителна власт е в противоречие с процесуалните правила на чл. 43 ал.
1 и ал. 5 от ЗАНН и се явява съществено процесуално нарушение.
Същото важи и за връчването на съставеното на базата на АУАН
наказателно постановление, видно от разписката в което, същото е връчено на
лицето А. Б., като за последния няма никакви данни по делото в качеството на
какъв го е получил, било то като служител на дружеството или негов
пълномощник.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в съдебното производство
не се доказа по безспорен начин наличието на извършено нарушение, вменено
на жалбоподателя, същевременно са налице съществени процесуални
нарушения и поради това атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от
800,00 лева разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение на две инстанции - АНД № 850 от 2021г. по описа на
Районен съд – Кюстендил и КАНД № 105 от 2022г. по описа на
Административен съд – Кюстендил, съгласно представени договори за правна
защита и съдействие. Съдът намира за неоснователно възражението на АНО
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съгласно чл.18, ал.1,
във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
5
на адвокатските възнаграждения е в размер, по-нисък от минималния,
предвид размера на имуществената санкция. По настоящото дело не са
претендирани разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001297/18.05.2021г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - гр.София, с което на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от
Закона за автомобилните превози е наложено на „НЕНО-Логистик“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.
“Демокрация“ №36А, представлявано от управителя Г. М. административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. София да заплати на „НЕНО-Логистик“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.
“Демокрация“ №36А, направените разноски за две инстанции в размер на 800
/осемстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6