Присъда по дело №13/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Въззивното производството е образувано по жалба на адвокат П.Й. в качеството му на процесуален представител на Д. Г. М. и В. Г. Ю., и от Х. М. М., всички ответници по делото, подадена против решение № 277/08.08.2013 год. постановено по Г.дело № 1852/2012 год. на Районен съд П..

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявените искови претенции. Претендира се и заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба. Не са направени доказателствени искания. Ищците не се явяват в съдебно заседание.

Съдът счита, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледани по същество оплакванията се явяват основателни, по следните съображения:

С обжалваното решение районният съд е признал за установено по отношение на В. И. О., В. К. О.,С. В. О., Р. В. К. и А. Д. Х., от град П. ул.”С.” № *, всички с адрес на призоваване – град П., ул.”. Б. III” № *, чрез адвокат М. Р., в качеството им на наследници на В. Я. О., бивш жител на Г. П., че ответниците Х. М. М., от Г., Д. Г. М. и В. Г. Ю., двамата от Г., като наследници на ответника Г. Д. М., ЕГН *, от Г. П., ул. “Б.” № *, не са собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със Заповед РД 18-70/14.12.2010 г., с площ от 1666 кв. м., находящ се в местността “З.” в землището на град П., със стар идентификатор № *, при граници: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване на територията – нива. Със същото решение е отменен нотариален акт № */10.02.2010 година, издаден от Нотариус Елена Василева, вписана в РНК под № 287 и вписан в Службата по вписванията при Агенция по вписванията при Районен съд П. под дв. вх. рег. № 144, том I, акт 91 от 10.02.2010 год., като отвметниците са осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.

Установява се от доказателствата по делото, че пред Районен съд П. е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска признаване на установено по отношение на ищците В. И. О., В. К. О., С. В. О., Р. В. К. и А. Д. Х. в качеството им на наследници на В. Я. О., че ответниците Х. М., Д. М. и В. Ю., първата като съпруга, а последните двама като деца на починалия в хода на производството ответник Г. Д. М., не са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010 година с площ от 1.666 дка, находящ се в местността „З.", землището на град П., със стар идентификатор № *при граници: ПИ *, ПИ № *, ПИ№*, ПИ *. С исковата молба се прави и искане за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт № *от 10.02.2010 година, издаден от нотариус Елена Василева, вписана в РНК под № 287 и вписан в Службата по вписванията при Районен съд П. под дв. вх. рег. № *, том І, акт * от 10.02.2010 година.

Твърди се в исковата молба, че ищците и ответникът Г. М., П. в хода на производството, са наследници на В. Я. О., б.ж, на град П., П. на 10.06.1972 година. Твърди се, че наследодателят В. Я. О. е бил собственик на земеделски имоти в землището на град П., между които и поземлен имот, находящ се в местността „З.", в землището на град П.. Сочи се, че със заявление № 2245 от 04.08.1992 година ищецът В. К. О. е подал заявление за възстановяване на правото на собственост на общия наследодател върху имотите, които той е притежавал към момента на кооперирането, включително и за имота в местността „З.", като същият имот е бил възстановен с решение № * от 28.01.2000 година на ОС ”Земеделие” град П., вписано в Службата по вписванията при Агенцията по вписванията Районен съд П. под дв.вх. рег. № *от 20.06.2008 година. Поддържа се също, че по време на ТКЗС процесният имот е бил даден за лично ползване на В. В. М. и семейството й, които го засадили с праскови, като след раздаването на земеделските имоти за временно ползване, няколко години този имот се е ползвал от двама от наследниците- С. В. О. и В. В. М. и семейството й. Сочи се, че когато прасковените дръвчета били остарели, същите били изрязани. Ищците твърдят, че от няколко години в имота не се обработва и върху него не се сади нищо. Твърди се, че тъй като имотът е неподеляем и се намира близо до регулацията на град П., наследниците взели решение да го продадат, като започнали да търсят купувач, поради което се събирали, провеждали срещи, на които обсъждали различни въпроси, свързани със съсобствените им наследствени имоти, включително и за процесния имот. В този смисъл се сочи, че ответникът Г. Д. М. винаги е бил канен на тях, поради което е и бил наясно с намеренията за продажба на имота, с което се е съгласявал. Сочи се, че последната среща между наследниците на В. Я. О. се е състояла на 10.02.2010 година, но на същата ответникът Г. Д. М. не присъствал под предлог, че е болен. Твърди се, че точно на тази дата същият се е снабдил с нотариален акт, за което ищците са разбрали впоследствие на проведена с ответника среща. Сочи се, че именно на тази среща ответникът е отрекъл правата на собственост на ищците, като им заявил, че той е собственик на имота и за това притежава документ за собственост. По този повод се сочи, че ищците извършили справка в Агенцията по вписванията и установили, че с нотариален акт № */10.02.2010 година, издаден от Нотариус Елена Василева, вписана в регистъра на Нотариалната Камера под № 287, вписан в Службата по вписванията при Агенцията по вписванията при Районен съд Г. П. под вх. рег. № *, том I, акт *от 10.02.2010 година, ответникът е признат за собственик на имота на основание давност. В исковата молба се твърди, че описаното в нотариалния акт придобивно основание давност не се е осъществило в действителност, тъй като Г. Д. М. не е осъществявал непрекъснато фактическата власт върху имота за изискуемия се от закона период, а в периода, в който е осъществявал фактическа власт не е бил с намерение да свои имота и не са налице предпоставките същият да е придобил правото на собственост върху процесния имот на твърдяното от него основание.

В отговора си ответниците излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърдят, че описаната от ищците хронология не отговаря на действителното положение както от фактическа, така и от правна страна. Сочат, че процесния имот е предоставен на В. М. /наследодател на ответника/ от един от наследниците на В. Я. О.- И. В. О. през 1988 година, като същият е представлявал грамада от камъни, бодли и храсти. Имотът бил изчистен от ответника Г. М.. Сочи, че през 1990 г. Г. М. е засадил имота с трайни насаждения- праскови, за които се грижи, стопанисва и плодоползва сам до 2009 год.. Ответниците оспорват твърдението на ищците, че имота е ползван от С. В. О.. Твърдят че, същият е ползвал имот, съседен на процесния. Оспорват твърдяното в исковата молба, че „когато прасковите остаряли, били изрязани, и след това имота не се е ползвал", като сочат, че прасковите не са остарели, тъй като периодично същите са заменяни с нови такива, и като твърдят, че ищците не са имали поглед върху имота и никой от тях не се е интересувал от него.

С отговора ответниците отрича твърдяното от ищците провеждане на срещи относно съсобствените им имоти. Не оспорват, че реституционното решение е вписано в Службата по вписванията през 2008 година, но твърдят, че същото решение касае и други имоти, действително оставени в наследство от В. Я. О. и към които нито В. М., нито Г. М. са изявили претенции, тъй като волята на наследодателя им е била ясна: имота в местността “З.” /с площ от 1.600 дка/ да остане за единствената дъщеря, а имотите в местността “Л.” /с обща площ от около 9.200 дка/ на синовете, като за всеки един от тях се е падало по около 1.600 дка.

Относно наличието на придобивно основание ответниците поддържат твърдението си, че е придобил имота на основание давностно владение, за което сочи като начален момент- 1988 година и описва наличието на осъществена фактическата власт върху имота, за която твърдят, че се е осъществявала само и единствено от техния наследодател и първата ответница, които са държал имота лично и като свой. Ответниците твърдят, че техния наследодател постоянно е демонстрирал спрямо своите роднини, волята му да не ги допуска тях /роднините/ до имота, изключвайки ги по този начин от владението на имота. Твърди, че тази негова воля е достигала многократно до знанието на роднините- ищци в настоящето производство, които не само, че не се възпротивили, но са и приели волята му. Твърди се, че с почистването на имота и заграждането му от Г. М., той е дал ясен знак на ищците относно намерението си да владее имота като свой. В подкрепа на твърденията се сочи, че покрай процесния имот минава път, използван от ищците, за да достигнат до своите имоти, находящи се в м. „Л.". Твърди се, че откакто е почистен имота /1988 г./, до настоящия момент, същият се е владял и ползвал само и единствено от Г. М. и съпругата му, като техното владение през всичките тези години е било явно, добросъвестно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано от никого в продължение на повече от десет години, което владение твърди ответника е довело до възникване на основание да придобие правото на собственост, констатирано с нотариален акт от 2010 г. Ответницитеи в отговора на исковата молба правят и алтернативно искане, като искат от съда в случай, че ищците оспорват обстоятелството, че имота в този период от време не е бил индивидуализиран с номер, то съдът да приеме, че от датата на влизане в сила на плана за земеразделяне на земеделските имоти в землището на Г. П. /м. септември 1999 г./ е започнала да тече в полза на ответника придобивната давност.

От доказателствата по делото се установява, че ищците В. И. О., В. К. О., С. В. О., А. Д. Х. и Р. В. К., както и ответника Г. Д. М., П. в хода на производството, са наследници на В. Я. О., бивш жител на град П., П. на 10.06.1972 година, видно от удостоверения за наследници № 979/16.09.1993 год., № 001560/ 23.09.2009 г., № 002006/ 04.01.2010 г., № 000168/ 10.02.2011 година, № 000167/ 10.02.2011 година, № 170/ 10.02.2011 година и № 000175/ 11.02.2011 година. От удостоверение за наследници изх.№ 125/07.02.2013 год. се установява, че ответниците по делото Х. М. М. е съпруга, а Д. Г. М. и В. Г. Ю., са деца на починалия в хода напроизводството техен съпруг и баща Г. Д. М..

С Решение № 2245/28.01.2000 година на Поземлена комисия Г., влязло в законна сила на 20.02.2000 година и вписано във вх.регистър на Службата по вписванията под № 1413/20.06.2008 година на наследниците на В. Я. О., въз основа на представени от ищеца В. К. О. писмени доказателства е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделски имоти измежду които и под № 3 – Нива от 1,666 дка, осма категория, в местността „З.”, имот № *по картата на землището при граници – имот № *-нива на наследниците на С. Я. О., № *– нива стопанисвана от общината, № *– полски път, общинска собственост, № *– полски път, общинска собственост. За същия имот от Службата по геодезия, картография и кадастър Благоевград е издадена справка, съгласно одобрената със Заповед № РД- 18- 70/14.12.2010 година на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта, че същата нива представлява по кадастрално описание- нива, с площ от 1666 кв. метра, със стар № *и към настоящия момент поземлен имот с идентификатор *, по кадастралната карта на Г. П., като видно от същата справка в кадастралната карта имота е описан като принадлежащ на В. Я. О.. Съгласно скица № 4419/14.03.2011 година, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър имот е с граници поземлени имоти с идентификатори: *, *, *, *. Съгласно удостоверение изх. № 406/ 10.03.2010 година, недвижимият имот е с данъчна оценка в размер на 81,60 лева.

Видно от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № *, том първи, рег. № *, дело № */2010 година на Елена Василева – Нотариус с район на действие – района на Районен съд Г. П., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 287, ответникът Г. Д. М. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на недвижим имот, представляващ: Нива с площ от 1,666 дка, четвърта категория в местността „З.” в землището на град П., съставляващ имот № *по картата на землището при граници: имот № *– трайни насаждения на И. Ж. И., имот № *– храсти на Т. Д. З., имот № *– полски път на община П., имот № *– полски път на Община П..

От приетият по делото като писмено доказателство описа на притежаваните от общия наследодател В. Я. О. непокрити и покрити имоти се установява, че същия приживе е бил собственик на вписаните в описа недвижии имоти, а именно: градина в местността „Л.” с площ от 1,5 дка, нива в местността „Л.” с площ от 6,000 дка, нива в местността „Л.” с площ от 3,000 дка, лозе в местността „Л.” с площ от 1,5 дка, градина в местността „С.И.” с площ от 0,2 дка, нива в местността „М.” с площ от 3,000 дка. За нито един от отбелязаните в описа на имоти, подлежащи на поземлен данък в хода на настоящето производство в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК ищците не установиха с годни доказателствени средства, че съответства и е идентичен с претендирания в настоящето производство имот, за който твърдят, че е бил собствен на техния наследодател и е бил реституиран от поземления орган по силата на Решение № 2245/28.01.2000 година на Поземлена комисия Г., влязло в сила на 20.02.2000 година, което в настоящето производство като административен акт, подлежи на косвен съдебен контрол.

От съдържанието на Решение № 2245/28.01.2000 година на Поземлена комисия Г., влязло в сила на 20.02.2000 година, към което има приложена скица № 898/18.02.2000 година се установява, че поземления орган е действал в състав от председател, секретар и трима членове, т.е. е петчленен, като същото обаче съдържа подписите само на председател, секретар и един от членовете на поземления орган. В същото възстановеният имот под № 3 – нива в местността „З.” е описан с граници и съседи, които не съответстват на стореното описание на недвижимия имот по отношение на който ответника Г. М. се е сдобил с нотариален акт за собственост признато му на основание наследство и давностно владение.

От изискания и събран по делото като писмено доказателство протокол по нотариално дело № 20/2010 година от 10.02.2010 година се установява, че пред нотариуса в развилото се производство по обстоятелствена проверка са се явили трима души свидетели, въз основа на чиито показания нотариуса е приел наличието на давностно владение – осъществявано трайно и необозпокоявано с намерение да се свои като своя вещта – недвижим имот и наличието на наследствено правопроиемство, поради и което е признал ответника за собственик на тези основания на описания в нотариалния акт недвижим имот.

От разпита на св. Н. Т., посочен от ищците, се установява, че същия за период от около седем години преди образуване на делото всеки ден разхожда кучетата си в посока църквата „С.П.” и знае, че ищеца В. О., когото познава отдавна има имот в тази местност, чието име не може да посочи. Описва как по молба на В. О. е написал табела, че имота се продава, тъй като от същия ищец разбрал, че имота е наследствен, които табели заедно с ищеца В. О. занесъл и поставил на място отстрани на имота / за същите табели дава показания и свидетеля, воден от ответника – Д. З., който сочи, че табелката е била поставена пред неговото място и той я е махнал/. Свидетелят Т. сочи, че в имота не е виждал хора, не знае този имот да е обработван, твърди, че същия не е ограден с мрежа, сочи, че не познава Г. М. и дори да го е видял нямало да го познае.

От показанията на св.Ш., посочен от ищците, се установява, че сочи, че познава общия наследодател В. Я. О. и, че знае същия приживе да е притежавал недвижим имот – нива в местността „З.” по пътя за черквата „С.П.” в землището на град П.. Свидетелят описва притежавания от наследодателя на страните имот с граници от изток и запад семейството на свидетеля – Ш., като описва наличието на път от западната страна към настоящия момент, като сочи че приживе и преди национализацията „бай В.” е обработвал земята, която е с площ от около един декар и половина и с която същия е влязъл в ТКЗС. В показанията си свидетелят твърди, че след реституирането на земята не е виждал нивата да се обработва от когото и да било, но описва, че е виждал В. /майката на ответника Г. М./ да работи тази нива преди около 10 години, като е гледала там праскови, които след като са изсъхнали никой не е гледал мястото. Твърди, че е видял нивата да се изорава, но в хода на процеса, като преди това е била пустееща. От показанията на свидетеля Ш. се установява, че след връщането на нивите „... след демокрацията В. сади праскови, гледа ги и те изсъхнаха и така от десетина години никой не е гледал нивата до сега.”

От показанията на свидетеля В. Д., посочен от ищците, се установява, че знае страните за кой имот спорят /имот в землището на Г., в местност на която й викат „З.”, пътя за храма „С.П.” от лявата страна, от горната страна на пътя, от южната страна на пътя се намира, откъм планината/, като същия не е ограден, а си е с къпинаци. Този имот го знам от мой приятел. От мой приятел, който е внук на В. О.. Моят приятел ми е казвал, че този имот е техен. Моят приятел има и други имоти и ми е казвал, че този имот го продават, ако познавам някой, който се интересува да го купи. Имотът е декар, декар и нещо. От западната страна има ограда. Там /в съседство/ е и на М. З. неговия имот. Тази ограда през 2006/2007 година съм я правил аз и брат ми с М. З., защото това е негов имот. Там си е трева. Този имот процесния не се е работил, не е саден. Сега наскоро защото отивам всеки ден на там, гледам, че сега наскоро е орано. Предишните години не е орано. Оградата е отдавна. Аз, брат ми и М. З. през 2006 г. я правихме. През периода 2005г., 2006 г. и 2007г., аз съм работил при М. З. с моя братовчед. Имотът /съседен на процесния/ е на М. З., заедно сме я правили оградата /на имота на З./. На М. З. имота е във форма на „Г” буквата и почти обхваща целия имот. Това, което не обхваща имота на М. З. няма ограда. Св.Д. конкретно сочи следнот: „Всеки може да види имота, от пътя се гледа какво има вътре. Имаше някакви дръвчета, праскови мисля, през 2005 г., 2006 година имаше праскови.Този имот граничи с един път, мисля, не съм сигурен, но мисля че е един пътя. Имотът има т.нар жив плет, то е ниско около 1 м, 1,10 м. Този имот е леко над пътя. Горе-долу 70-80 см и около 1-1,20 м къпини. През тези два метра се вижда какво има в имота, вижда се защото пътя е под наклон и като идваш от горната страна се вижда. Друг освен М. З. не е плащал за тази ограда, това си е негово место, той си е поел ангажимент да си го оправя. Процесният имот, под формата на буквата „Г” е ограден с ограда, от другата страна е с къпини.Когато съм работил при М. З. никой нямаше там на имота. Никой не употребяваше земята, нито нищо, дърветата си дават плодове, но никой не ги гледа, никой не ги бере, падат си по земята”.

От показанията на свидетеля Н. С., посочен от ищците, се установява, че В. и В. /О./ ги познава, както и Г. М., също, а и спорния имот на страните. Св.Спасов описва същия по следния начин: „Той /спорната вещ/ се намира по пътя за храма „С.П.” в местността „З.”. Този имот е около декар и половина. Леко под наклон е имота”. Свидетелят С. изрично посочва, че нямам имот там, просто сме споделяли с В. /О./, и той му е казвал, че искат да го продават. Всеки петък минавам през имота и зиме и лете, само когато има силен дъжд не отиваме. В този имот много години не съм виждал там да работят хора. Г. М. въобще се съм го виждал в имота. Имотът отдолу е като жив плет, а от горния край има ограда и не се гледа. Аз съм виждал комшията крави се мотаеха там. Комшията не знам как се казва. „Г.” го знам, че му викат, но това не е Г. М..От четири-пет години си отивам редовно на храма „С.П.” и ми прави впечатление, че не са работи. Сега в последно време е орано, сега скоро минавах и е пресна оран. Всеки петък отивам на черква. Само петък минавам, през другите дни не знам дали се работи, но там си е пустеещо место, не съм виждал да се работи. От пътя прозира от ляво, от дясно, не мога да кажа колко е висок плета, но се гледа имота. Не знам защо го орат, преди имаше една табела, че се продава местото, имаше табела сложена, местото се продава, мисля че имаше и телефон, даже съм си мислел, че ако имах пари щях да го купя.Не съм виждал да има дръвчета в имота”.

От показанията на свидетелят П.А.посочен от ищците, се установява, че процесният имот се намира в „дива местност, къпинак”, както и че „не е виждал никакви хора там”, въпреки, че е минавал много пъти оттам защото има нива, която обработвам. Конкретно твърди, че познавам Г. М. /починалия ответник/, но не го е виждал /в имота/.

От показанията на св.Д. З., посочен от ответниците, се установява, че имота, за който ответника Г. М. твърди, че е негов собствен на основание наследство и давностно владение се намира в посока църквата „С.П.” в землището на град П. и от едната си страна граничи с имота на свидетеля. Описва имота по площ над един декар. В показанията си сочи и от тях се установява, че в имота Г. М. и семейството му са отглеждали овошки, от които една част е изсъхнала и са били засадени нови, като са отглеждани и зеленчуци – „.гледаше картофи, боб, маруля”. Описва, че съседния на неговия имот се е обработвал от Г. М. и неговия син – М., като от ищците не е виждал някой до отива на нивата или да я обработва. От показанията на този свидетел, които се подкрепят и от показанията на св.А. С. се установява, че нивата е била орана многократно от семейството на Г. М., като между имота на свидетеля и обработвания от Г. М. е изградена телена ограда /която описва и св.С./, която била изградена съвместно през 2007 година и при нужда от обработване с трактор същия минавал през нивата на свидетеля за да достигне до обработваната от Г. М.. От показанията отново на този свидетел се установява, че същия друг освен Г. М. и неговия син М. не е виждал друг да обработва нивата, а за претенциите на ищците е разбрал след като бил извикан като свидетел по делото, т.е. в хода на настоящия процес.

В съдебно заседание проведено на 09.07.2013г. свидетелят Д. З. е разпитан повторно. Същия твърди следното: „Имотът /процесният/ беше ограден около 2006 г., 2007 г., 2008 г., тия години е заграден имота. За заграждането на имота съм ползвал друга помощ. Първо изчистих моя имот, защото имаше голяма градама от камъни. Моят имот граничи с имота на М. и В. и се разбрахме с баща им Г. М., който беше жив тогава. Г. М. имаше прякор „Х.”, който познавах, тъй като беше пазач до мене в монопола и се разбрахме да почистя до неговата страна и той да си направи ограда, при положение, че аз ще им дам коловете и мрежата, а те да я заградят от тяхната страна, а от моята страна си заградих аз с моите братовчеди. Тази част, която граничи с пътя, за там съм ползвал чужда помощ. Имотът на М., те си го заградиха, бащата на М. и той, те си заградиха имота, други хора не са заграждали. Относно собствеността на имота, с Г., бащата на М. съм говорил. Аз я знам тази нива защото съм съсед, знам я, не съм чул от други хора, защото съм виждал, че той я обработва, от други хора знам, баща му, майка му са я работили. От дете знам, че тази нива е негова.

От показанията на св.С., посочен от ответниците, се установява, че същия познава ответника Г. М. и неговия син Д. М., повече от 15 години. Същия описва и от разказът му се установява, че Г. М. има имот в посока пътя за църквата „С.П.” в землището на град П., но не може да посочи името на местността, коеот с оглед показанията на останалите свидетели съдът приема, че касае заявената в производството местност „З.” в землището на град П.. От показанията на свидетеля се установява, че същия знае Г. М. да притежава нива от около един декар и половина м тази местност, като след 2000 година свидетелят по молба на Д. М. е отивал да оре мястото, като пролетта на 2001 година си спомня, че го е изорал за първи път. От показанията му, които в тази част се подкрепят от показанията и на останалите свидетели се установява, че първоначално в имота е имало прасковени дръвчета, които след като са изсъхнали са били изкоренени и имота е засяван със зеленчуци /тези факти не се оспорват и от ищците в изявленията им както в исковата молба, така и в хода на съдебното дирене, но последните оспорват размера на обработваната земя/. Свидетелят с показанията си установява и твърдяното от всички свидетели, че и към настоящия момент нивата е изорана. Описва като свидетел на имота Д. З., като сочи и потвърждава казаното от този свидетел, че между двата имота има ограда. От показанията на свидетеля С. се установява, че същия не е виждал братовчедите на М., т.е. ищците да са ходили на мястото или да са го обработвали и стопанисвали. Сочи, че преди делото не е знаел друг да има претенции към имота, с което се установява според показанията на свидетеля липсата на оспорване от страна на ищците във времето от 2000 година до датата на образуване на настоящето производство от страна на трети лица спрямо действията на Г. М. по обработването и стопанисването на недвижимия имот. Несъмнено от показанията н свидетля се установява, че имота граничи и със свидетеля З., на границата с който Г. М. засадил ябълково дръвче. Свидетелетя сочи, че оре процесния имот от 2001 год., след като е П. неговия баща, до 2013 година, като за това му плащал Г. М., а след неговат смърт- сина му Д. М..

От разпита на св.Й., посочен от ответниците,родственик на ответника Г. М. по сватовство се установява, че същия познава семейството на Г. М. от 2000 година и съответно знае, и познава и спорния недвижим имот. От показанията му отново се установява, че имота се намира в посока храма „С.П.” в землището на град П. и е с площ от около един декар и половина, като първоначално е бил засаден с праскови, след чието изсъхване и изкореняване е започнало засаждането на земята със зеленчуци. От показанията на свидетеля се установява, че откакто познава семейството на Г. М. и знае имота – от 2000 година не е виждал друг освен неговото семейство /на Г. М./ да е обработвал нивата и едва в хода на процеса за първи път е разбрал, че негови роднини /на ответника имат претенции към този имот. Потвърждава с показанията си казаното от св.Свечев и св.З., че последния е орал нивата и е отглеждал картофи в нея.

За ищеца А. Х. се установи, че същия е наследник на В. М., последната наследник на В. Я. О., но от представените по делото доказателства липсват такива от които да се установява периода от време, в който В. М. да е обработвала нивата, въпреки инцидентното споменаване на това обстоятелство в показанията на св. Ш. и твърденията на ищците, неподкрепени в хипотезата на чл.154 от ГПК от други доказателства в хода на съдебното дирене пред настоящия съдебен състав.

От разпита на свидетеля Р. К., посочен от ответниците, се установява, че процесният имот се намира в местността „З.” или „Б.”, като за него отдавна се знаело, че е на Опренови, на фамилията. Свидетелят К. конкретно сочи следното: Имотът не е ограден, има някакъв плет. Този плет е от към пътя, от запад има някаква мрежа мисля, че има. През този имот съм минавал доста пъти. Този имот пред много години се работеше. Някаква възрастна жена го работеше, имаше праскови, има 15-16 години. Да се оре не съм видял, да се работи също не съм видял. Г. М. го познавам, той е градско момче. Предполагам, че има дял от този имот, майка му е от Опренови. Точно за това веднъж ходихме карах тъща ми С. Я. О. да уговарят, ходихме до Г. М., ходихме и говорихме, приеха ни хората. Там беше съпругата му. Той беше след операция, говорихме трябваше да се срещнат след два дни, за да направят среща за имота долу в едно заведение. Тогава той каза, че ще дойде, по принцип искаше повече пари. Х. беше на тази среща, тя беше в къщата, но не точно при нас. Като си тръгнахме ни изпрати жена му. Тя разбра за какво сме говорили. Не се чувстваше за собственик, имаше желания да се продаде имота. Тази среща беше 2010 г. в началото на 2010г. и или в края на 2009 г. Г. М. обеща да дойде на срещата, но не дойде. Звъняхме му по телефона, но не вдигна. Срещата беше точно за това, за да се съберат и да се реши, тъй като В. беше намерил купувач и трябваше по-бързо да се реагира, за да не се изпуска. Доколкото знам Г. М. е получих и други имоти от Опренови. Имаше едно делене горе до язовира къде е, в местността „Л.”. Там се разпредели, само там е делено место и е оградено.На тази среща присъствахме аз, моята тъща, Г. М. и съпругата ми, която влизаше и излизаше, не седеше при нас, явно си имаше работа. Моята тъща е добре. Г. М. не мога да си спомня, говорихме си за доста неща, познаваме се от доста отдавна, не каза, че това е от майка му. Тъща ми говореше, аз присъствах, те си говореха, аз доколкото знам той имаше голямо уважение към нея, от разговорите, от преди.Жената, която е работила на този имот може да е била майката на Г. М., не съм спирал. От тъща ми не съм се интересувам кой работи този имот. Аз специално не съм се интересувал. Аз закарах тъщата с колата, за да не ходи сам, аз не съм ходил да уговарям нещата.

От разпита на свидетеля Л. Л., посочен от ответниците, се установява, че починалия Г. М. по прякор "Х." го познавам лично. Конкретно сочи следното: „През 1996 година, на 08.06 нещо са се скарали с братовчед му . Аз тогава съм роден на 08.06. и през 1996 година си спомням тогава беше станала кавгата и викнах полиция. Това го помня защото тогава е рождения ми ден и го помня, как мога да помня иначе коя точна дата е било. Г. М. отидоха заедно с полицаите в посока „С.П.”. И не знам там какво е ставало. Аз се обадих на полицията, за да не се изтепат. Г. дойде и каза да се обадим на полицията. Скандалът беше на нивата, за да го изгонят с въпросния господин - В. О.. М. извика полицията, за да го изгони В.. Не знам какво е станало после. Аз бях в тях и Г. дойде и ми каза да се обадя на полицията. Каза, че са влезнали в нивата и за да не стане проблем аз се обадих на полицията и полицията дойде и с Г. М. отидоха на нивата, дори и баща му тръгна и той човека. С кой е точно ми каза Г., аз не съм присъствал на скандала. Аз се обадих на полицията, ако се пазят данни може да се потвърди.Аз знам къде е имота. Тогава разбрах, че е за който имота, който е по пътя за „С.П.” от долната страна.Г. М. съм го виждал да работи този имот и доста след това го работеше. Имаше праскови. Майката на Г. М. не я познавам, баща му познавам. Майката на Г. М. не съм я виждал да работи там. Последните години не съм имал наблюдения върху имота.

От разпита на свидетелката А. Ю., посочена от ответниците, се установява, семейство М. познава от 1999г., децата им се сгодили и от тогава познавам М. От ищците познавам и двамата В.. В дома на Г. М. и двамата съм виждала да идват. За тези посещения на двамата господа, присъствала съм на тези разговори. Ставало е на въпрос за имота в м.”З.”. Това беше през 1999 г., бяха приготовления за сватбата и бях отишла за уточнение в дома на Г. М.. Отишла бях и си тръгвах и дойде В. О. и попита Г. какво става с местото, с нивата и той му каза, „местото си остава мое, аз съм изчистил всичко и точка по въпроса”. Това бяха думите на Г.. В. каза „добре, щом като си решил така нека да бъде така” и си тръгна и аз повече не съм се интересувала. След пет години или повече другия В. О. дойде с едно куче на двора, аз бях с децата. Той дойде и каза на Г., че трябва да отстъпи нивата на „З.”, но Г. му каза, че той тая нива си я работи, че има достатъчно ниви има да си гледат там. Той дойде, за да му остави малко место някаква вила щял да си прави, но Г. му каза, че нивата не я отстъпва, той си е изчислил и, че с другите места не се занимава. Даже на поклонението на Г., В. художника дойде, върху покойника върху краката му легна и каза „прости ми братовчеде, аз съм подведен”. Г. каза „Последно аз съм си я изчистил нивата, аз си я ползвам, има доста места, с другите места не се занимавам, но тая нива си остава за мене”. Този имот Г. М. го има от майка му, а тя от баща й я има. От О. Г. М. не знам дали е взел дял от другите имоти. Аз съм ходила на имота. Почти всяка година ходим, последно ходих когато се ора местото”.

С оглед на така събраните доказателства районният съд е направил незаконосъобразен извод за доказаност и основателност на заявената искова претенция. С оглед на разпределената доказателствена тежест ищците не са провели пълно и главно доказване във връзка с твърдяното обстоятелство, че ответниците не са собственици на процесния земеделски имот, а именно- че процесният имот е в съсобственост на наследниците на В. Я. О., и че ответниците не са владяли същия имот за себе си, отблъсквайки претенциите на ищците. От друга страна съдът счита, че ответниците са доказали твърдяното от тях обстоятелство, че Г. М. и неговата съпруга Х. М. са владяли процесния имот за себе си от 1988 год. до момента на завеждане на делото, че този имот е бил предоставен от най-големия от братята И. В. О. на единствената сестра В. М.- майка на ответника Г. М..

В хода на делото ищците е следвало да докажат основанието и размера на правото си на собственост, за което търсят защита в настоящето производство по отношение на процесния имот. Независимо, че ищците се легитимират като наследници на В. Я. О., бивш жител на град П., П. на 10.06.1972 година, същите не доказаха в хода на процеса твърденитео си, че общият им /с ответника/ наследодател е бил собственик на процесния недвижим имот. От представения опис на покритите и непокритите недвижими имоти, които В. Я. О. е притежавал приживе не се установява същия да е притежавал имот, представляващ нива от 1,666 дка в местността „З.” при твърдяните от ищците граници. В приложения опис процесният имот не фигурира. Освен това този имот не е посочен и в заявлението на В. К. О. за възстановяне собствеността по отношение на наследствени имоти на общия наследодател В. Я. О./ л.85/. Единствено от показманията на св.Ш. се събират недостатъчни данни относно притежаван от общия наследодател земеделски имот в местността „З.”. Но от показанията на този свидетел не се установяват площта и границите на този имот, нито се установява наличието на идентичност между процесният имот и имота придобит по давност и наследство от наследодателя на отметниците-ответника Г. М., П. в хода на производството.

Ищците се позовават на Решение № 2245/28.01.2000 година на Поземлена комисия Г., влязло в сила на 20.02.2000 година, по силата на настъпила в тяхна полза реституция, в качеството си на наследници на В. Я. О. са собственици на имота. Но този административен акт в настоящето производство подлежи на косвен съдебен контрол, който районният съд не е осъществил в обжалваното решение, и следва да се извърщи от въззивната инстанция. Налага се извода, че това решение е нищожно и същото не може да има валидно правно действие и да легитимира ищците, в качеството им на наследници като собственици на процесния имот. Решението, с което се възстановява правото на собственост на земеделски имот по ЗСПЗЗ в реалните му стари или възстановими граници на органа на земеделската реституция, има конститутивно вещно действие и легитимира ищците в отношенията им с трети лица като собственици към настоящия момент на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, но само ако е законосъобразно./ТР на ОСГК №1/1997г.,решение №121/20.07.2001г. на ВКС по Г.д.№1316/2000г.-ІV г.о./ Елемент от законосъобразността на решението, като акт на административен орган, какъвто несъмнено е Поземлена комисия Г. предвижда същото да е постановено от административния орган при спазване на правилата предвидени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, като в този смисъл законодателят предвижда, че решението следва да бъде подписано от лицата по чл.60а, ал.1 ППЗСПЗЗ, т.е. от лицата членове на колективния орган, и тъй като в титулната част на решението е посочено, че се постановява в състав от общо пет човека, а на практика има положени само три подписа, горното води до неговата нищожност, като последната е и пречка ищците да се легитимират като собственици, поради постановяване на административния акт от ненадлежен състав на Поземлената комисия. Освен това, както бе посочено по-горе, процесният имот не е бил заявяван за възстановяване от ищеца В. К. О.. Ето защо ищците не могат да черпят права от този административен акт.

Отделно от нищожността на реституционното решение е налице и недоказаност на твърдението на ищците, че техния наследодател В. Я. О. е бил собственик на процесния недвижим имот. В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства в подкрепа на тези твърдения, а напротив същите се опровергаха от събрания доказателствен материал в подкрепа на защитната теза на ответниците за осъществявано от тях давностно владение – явно, трайно и необезпокоявано в продължение на 10 години с намерение да свои омита като собствен. Окръжният съд счита, че следва да се даде вяра на показанията на свидетелите З., С., Й., К., Л. и Ю., които са поочени от въззивниците-ответници по делото. Показанията на тази група свидетели са последователни и обстоятелствени, като същите се подкрепят и съответстват на останалите събрани по делото доказателства. От показанията на тази група свидетели се установи в поведението на наследодателя на ответниците Г. М. наличието на фактическа власт върху имота, от една страна и от друга страна „animus possidenti” – намерение да владее сам. С представените от ищците доказателства не се установи наличието на противопоставяне от тяхна страна на явното и трайно владение от страна на ответника, както и не се установи който и да било от тях да е владял имота, обработвал същия или извършил фактически и правни действия, с които да е прекъснал давностното владение на ответника. Наличието на административен акт, по силата на който ищците с вписването му приемат, че са собственици на имота, не може да мотивира съда да приеме, че същите са противостояли на намерението на ответника да свои имота като собствен явно, трайно и в този смисъл владението на ответника е било и необезпокоявано. Както бе посочено по-горе, нищожността на реституционното решение не дава възможност на ищциге да черпят права от същото, съответно да го противопоставят на трети лица или от влизането му в сила и след вписването му да твърдят притезания относно правото на собственост върху спорния имот.

Отново в условията на пълно главно доказване за ищците в хода на процеса съществуваше правната възможност и задължение да докажат, че техния наследодател е бил собственик именно на владяния и собствен към настоящия момент на наследниците на Г. М. недвижим имот. Ищците не са ангажирали доказателства от които да е видно, че процесния имот към момента на коопериаренот е бил в патримониума на техния наследодател. Ищците не са ангажирали доказателства които да подкрепят твърденията им относно размера, местоположение и граници на притежавания от наследодателят им В. Я. О. имот, за който твърдят че е този, за който ответниците се легитимира в настоящето производство като собственици и представляващ, според описанието в нотариалния акт - Нива с площ от 1,666 дка, четвърта категория в местността „З.” в землището на град П., съставляващ имот № *по картата на землището при граници: имот № *– трайни насаждения на И. Ж. И., имот № *– храсти на Т. Д. З., имот № *– полски път на община П., имот № *– полски път на Община П.. Оттук и извода за неоснователност на исковата претенция.

С оглед на горното съдт приема предявения от ищците спрямо ответниците отрицателен установителен иск за неоснователен, и като последица от това и за неоснователно акцесорното им искане с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК – за отмяна на нотариален акт за право на собстевност върху недвижим имот, издаден на основание обсктоятлествена проверка с № *, том първи, рег.№ *, дело № */10.02.2010 година, издаден от Нотариус Елена Василева, вписана в регистъра на Нотариалната Камера под №287, вписан в Службата по вписванията при Агенцията по вписванията при Районен съд Г. под дв. вх. рег. № *, том I, акт *от 10.02.2010 година. Това налага обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго такова с което исковата претенция се отхвърли като несонователна.

С оглед изхода на спора ищците-въззиваеми следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците-въззивници по делото, направените съдебни и деловодни разноски от последните в производството пред двете инстации общо в размер на 525,00 лева. По делото не е представен списък на разноските, но са представени доказателства, че същите са заплатени за държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 от ГПК Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 277/08.08.2013 год. постановено по Г.дело № 1852/2012 год. на Районен съд П., И ВМЕСТО ТОВАПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователенпредявеният от В. И. О., ЕГН *, от град П., ул.”Н. В.” № *, В. К. О., ЕГН * от град П., ул.”Н. В.” № *, С. В. О., ЕГН * от Г., ул.”С. П.” № *, Р. В. К., ЕГН * от Г., ул.”С.” № *и А. Д. Х., ЕГН * от град П. ул.”С.” № *, всички с адрес на призоваване – град П., ул.”. Б. III” № *, чрез адвокат М. Р., против Х. М. М., ЕГН *, с адрес: Г., У.№., Д. Г. М., ЕГН * и В. Г. Ю., ЕГН:*, двамата последни с адрес Г., У. №., отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 от ГПК във връзка с чл.537 ал.2 от ГПК – да бъде признато по отношение на ищците, в качеството им на наследници на В. Я. О., бивш жител на град П., че ответниците не са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрен със Заповед № РД – 18-70/14.12.2010 година, с площ от 1666 кв.м., находящ се в местността „З.” в землището на град П., със стар идентификатор № *, при граници: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване на територията – нива, като отхвърля като неоснователно и исканетона основание чл.537 ал.2 от ГПК съдът да отмени нотариален акт № */10.02.2010 година, издаден от Нотариус Елена Василева, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 287, вписан в Службата по вписванията при Агенцията по вписванията при Районен съд Г. под дв.вх.рег.№ *, том I, акт № *от 10.02.2010 година, като неоснователен.

ОСЪЖДА В. И. О., ЕГН *, от град П., ул.”Н. В.” № *, В. К. О., ЕГН * от град П., ул.”Н. В.” № *, С. В. О., ЕГН * от Г., ул.”С. П.” № *, Р. В. К., ЕГН * от Г., ул.”С.” № *и А. Д. Х., ЕГН * от град П. ул.”С.” № *, всички с адрес на призоваване – град П., ул.”. Б. III” № *, чрез адвокат М. Р. да заплатят на Х. М. М., ЕГН *, с адрес: Г., У.№., Д. Г. М., ЕГН * и В. Г. Ю., ЕГН:*, двамата последни с адрес Г., У. №., общо сумата от 525,00/петстотин двадесет и пет/ лева разноски по делото, направени в производството пред двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.