Р Е Ш Е Н И Е
№ 9 27.01.2020 г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН
ПЪРВИ СЪСТАВ
На 09.01.2020 г.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
сложи за разглеждане докладваното от Председателя Атанас Динков гр. дело
номер № 729 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК и
чл. 127а, ал. 2 от СК.
В исковата молба (ИМ), подадена от ищцата В.Т.А., с ЕГН **********,***, офис З-5Б,
чрез адв. М.Д. против ответника И.Н.А., с ЕГН **********, адрес: *** се сочи, че страните
са бивши съпрузи, като от брака си имали една дъщеря - **А., родена на *** г.
Бракът им бил прекратен с Решение № 24 по гр. дело № 369/2012 г. по описа на
Районен съд – Чирпан, с което ответникът бил осъден да заплаща издръжка на детето
им в размер на 100 лв. Твърди, че през изминалия период от време - седем
години, съществено се изменили обстоятелствата, при които била присъдена тази
издръжка, като размерът и понастоящем, не съответствал на нуждите на детето, с оглед
възрастта му и икономическата обстановка в страната, като издръжката била под
минимума. Детето било ученик в 6 „А“ клас на ОУ „Васил Левски“ в гр. Чирпан и
живеело с ищцата, в нейния дом. Пеело във вокална група „До-Ми-Сол“ и тренирало
баскетбол в училище. Твърди се, че детето се виждало с баща си много рядко,
като не поддържали почти никакви контакти, като същият не се грижел за него по
никакъв начин и не го търсел по никакви поводи - рождени и именни дни, празници
и през свободното и време. Ищцата твърди, че
работи в „АББ България“ ЕООД, в индустриалната зона в с. Стряма, и получава
около 1000 лева брутен доход, като с помощта на по-голямата си дъщеря се
справяла с отглеждането на детето. Твърди, че нуждите на детето за учебници,
помагала, пособия, нови дрехи нараствали. Твърди, че ответникът
работел като охрана в ЕТ „Корели“ и получавал заплата, бил пенсионер, нямал
други непълнолетни деца, и други задължения за издръжка и можел, без да наруши
социалния си минимум, да дава повече средства за издръжката на дъщеря си. Твърди,
че бащата не давал съгласие да бъде издаден международен паспорт на непълнолетното им
дете за да може същото да пътува на екскурзии в чужбина. Моли съда, да
постанови решение, с което да измени размера на присъдената с Решение № 24 по
гр. дело № 369/2012 г. по описа на Районен съд – Чирпан издръжка, като увеличи същата
от 100 лева на 180 лева месечно, и осъди ответника да заплаща този увеличен
размер на издръжката, начиная от завеждане на делото, ведно със законните
последици, както и да бъде заместено съгласието на ответника по отношение
издаването на международен паспорт на непълнолетното дете **А., родена на ***
г. и да и бъде разрешено да напуска територията на Република България, до
страни от Европейския съюз, Великобритания и съседните на Република България
държави, за периода от 20 декември до 20 февруари, от 15 април до 15 май, от 15
юни до 15 септември, всяка година, без да е необходимо съгласието на бащата. Не
претендират разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител
адв. П.К. ***, в който изразява становище по двата иска, като счита същите за
допустими, но неоснователни. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез
адвокат, поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът
лично и с адвокат признават иска по чл.
150 от СК, до размера на 152.50 лева месечна издръжка, като пледира да бъде
отхвърлен до размера на претендираната издръжка в ИМ, а относно иска по чл.
127а от СК, поддържат изложеното в отговора на ИМ.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че от брака си имат една дъщеря - **А., родена на *** г., които
обстоятелства се установяват и от представеното удостоверение за раждане на
детето (л. 7 от делото).
С Решение № 24 постановено по гр. дело
№ 369/2012 г. по описа на Районен съд – Чирпан (л. 5 – 6 от делото), местоживеенето и упражняването на родителските права по отношение на
детето **А. са били предоставени на майката В.Т.А., а бащата И.Н.А. е бил осъден да заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 100 лв.
По делото е представен социален доклад за детето, в които ДСП – Чирпан
изразяват становище, че по отношение на детето се полагат необходимите грижи от
майката, която среща трудности с издръжката на детето, което поддържа редовни
контакти с бащата.
От представената служебна бележка на ОУ
„Васил Левски“ гр. Чирпан, се установява, че детето **А. е редовен ученик в 6
„а“ клас за учебната 2019/2020г.
Представено е удостоверение от фирма
АББ България ЕООД - клон Раковски, от което е видно, че общото брутно трудово
възнаграждение на В.Т.А. за периода от месец април до месец септември 2019 г. е
в размер на 7650.51 лв.
От представено разпореждане № 23191230950/01.07.2019
г. на НОИ - ТП - Стара Загора се установява, че И.Н.А. получава пенсия в размер
на 375.85 лв. месечно.
Представена е справка - данни от НАП ТД
- Пловдив от която се установява, че за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2019 г.
последния начислен осигурителен доход за И.Н.А. е бил за месец септември 2014 г.,
в размер на 138.10 лв.
По искане на ищцата като свидетел по
делото е разпитана **, която е дъщеря на ищцата от друг брак. Съдът не дава
вяра на показанията на свидетеля **, тъй като
преценяйки ги съгласно чл. 172 от ГПК счита, че същата е заинтересована от
изхода на спора в полза на ищцата.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 150, във
вр. с чл. 143, ал. 2 от СК:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът
на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка
и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно
дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която в момента
е 610 лева, т.е. минимално дължимата от родителя издръжка е 152.50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК при
изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.
Необходимо е изменението да е трайно и съществено, като то може да се изразява
в трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице - ППВС № 5/16.11.1970 г. и ППВС №
5/1981 г. и двете задължителни за съдилищата, предвид разрешението дадено в т.
2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
По делото се установи безспорно, че от
датата на първоначално определената за детето издръжка в размер на 100 лева,
считано от 01.09.2012 г. до завеждане на настоящото дело е изминал период от
повече от 7 години, като понастоящем детето е навършило 13 години – възраст,
характеризираща се с интензивен растеж. Детето посещава училище и две извънкласни
форми на занимания - пее във вокална група „До-Ми-Сол“ и тренира баскетбол.
Поотделната и съвкупната преценка на тези факти налага извода за трайно и
съществено изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната
издръжка на детето - увеличение на нуждите на търсещия издръжка съотнесени към
променените икономически условия на живот в страната за изтеклия период от
време. Промяната в нуждите на детето има траен и постоянен характер, което
изключва възможността да се възвърне състоянието към момента на определяне на
първоначалната издръжка. Следователно са налице предпоставките за увеличение на
същата.
Установените по делото разходи на
детето за ежедневни нужди при посещаваното от него учебно заведение възлизат на
около 60 лева, изчислени от съда средно месечно. Отделно от тези разходи, са
разходите за дрехи, обувки, храна, лекарства, комунални услуги и съдът
изхождайки от ноторно известните им цени, като взе предвид данните на НСИ
(общоизвестни факти – отчетите се публикуват в Интернет) за средствата,
необходими за издръжка на едно лице, както и от представените по делото
доказателства, като отчете възрастта на детето и конкретните му нужди,
съотнесени към нормативната уредба за размера на дължимата издръжка и обичайно
присъжданата такава в аналогични случаи, ги определи на разходи от около 260
лева или общо цялостната нужна издръжка на детето възлиза на около 320 лева.
Тази издръжка следва да се поеме и от двамата родители. Като съобрази
възможностите на родителите, техните доходи, както и, че майката е родителя,
който полага непосредствените грижи за детето, съдът приема, че от нужната
цялостна издръжка на детето бащата следва поеме сумата от 180 лева, а остатъкът
от 140 лева следва да бъде поет от майката.
Предвид гореизложеното, предявеният иск
за увеличаване на издръжката на детето **А. следва да бъде уважен в претендирания
размер от 180 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената сума за издръжка.
По иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това се решават по общо съгласие на родителите. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Производството по чл. 127а, ал. 2 от СК,
представлява спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, в
рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност и не е обвързан от
исканията на страните. Интересът на децата за пътуване в чужбина се преценява
конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото
обстоятелства.
В постоянната практика на ВКС се приема, че интересите
на детето са главен критерии при решаването на спор между родителите относно
мерките на лични отношения между тях и детето, включително при разногласие на
родителите относно пътуването на детето зад граница (В този смисъл
Решение № 697 от 1.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010г., IV г.о. Решение № 403 от 29.02.2016г. на ВКС по гр.
д. № 6903/2014г., IV г.о., Решение № 126 от 30.05.2014г. на ВКС по гр. д. №
6871/2013г., III г.о. и др.).
Т.е. за да бъде уважен
предявеният иск с правно основание чл.
127а, ал. 2 от СК следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) страните да са родители на детето; 2) между същите да не е
постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това; 3) заместването на съгласието на
родителя, който не дава разрешението си, да е в интерес на детето.
По делото се установи, че страните
са родители на детето **А..
Установи се също така, че бащата
не дава необходимото съгласие за извеждане на детето в чужбина и за издаване на
необходимите за това документи.
Поради изложеното, липсата
на съдействие от страна на бащата за издаването на необходимите документи за
пътуването на детето **А. в чужбина необосновано ограничава правото му на свободно
придвижване, гарантирано му в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република
България.
На базата на събраните по делото доказателства съдът намира, че е изцяло
в интерес на детето **А. да му бъде осигурена възможност да
напуска пределите на страната, за да ходи на екскурзии, придружавано от своята
майка, на която е предоставено упражняването на родителските права.
Същевременно, по делото не се събраха каквито и да било доказателства, от които
да се направи извод за съществуващ конкретен и реален риск от даването на
исканото разрешение.
В Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г., ОСГК се приема, че
съдът може да разреши по реда на чл. 127а от СК, пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем. В мотивите на цитираното тълкувателно решение
се приема, че когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина, съответно - с издаването на необходимите лични документи за това,
съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в
местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с
искане за промяна в местоживеенето на детето.
С оглед на изложеното съдът
намира, че в интерес на детето **А. е да бъде дадено разрешение заместващо
съгласието на бащата за пътуване на детето извън пределите на Република
България до страните от Европейския съюз и Великобритания,
за периода от 20 декември до 20 февруари, от 15 април до 15 май, от 15 юни до
15 септември, без да е необходимо съгласието на бащата за период от една година
и половина, считано от влизане на решението в сила.
Ищцовата страна не претендира
разноски и предвид изхода на делото, на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на
издръжката, постановена с Решение № 24 от 28.09.2012 г. по гр. д. № 369 по
описа на Районен съд - Чирпан за 2012 г., като увеличава същата от 100 (сто ) лева
месечно на 180 (сто и осемдесет) лева месечно и ОСЪЖДА И.Н.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплаща на
детето **А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Т.А.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет) лева,
считано от 23.10.2019 г. до настъпване на законни основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ДОПУСКА на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
му относно присъдената сума за издръжка.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ да
бъде издаден международен паспорт на детето **А., ЕГН **********, действащо
чрез неговата
майка и законен представител В.Т.А., ЕГН **********, и РАЗРЕШАВА на детето **А.,
ЕГН **********, придружавано от своята майка и законен представител В.Т.А., ЕГН
**********, да пътува извън пределите на Република България до страните от
Европейския съюз и Великобритания, за периода от 20 декември до 20 февруари, от
15 април до 15 май, от 15 юни до 15 септември, без да е необходимо съгласието
на бащата за период от една година и половина, считано от влизане на решението
в сила.
ОСЪЖДА И.Н.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати по сметка на РС – Чирпан, държавна такса върху
увеличението на издръжката в общ размер на 115.20 (сто и петнадесет лева и 20
ст.) лева и 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението
до страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: