Решение по дело №987/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4626
Дата: 7 декември 2016 г. (в сила от 5 април 2017 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20163110100987
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………….

гр.Варна, 07.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 10.11.2016 год. в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия КАРАГЬОЗОВА гр.д. № 987/2016 год. по описа на Районен съд гр. Варна, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен от М.Х.Т. с ЕГН ********** ***65 срещу Д.Т.В. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на едноетажна пристройка към жилищна сграда, състояща се от две непреходни стаи и салон със застроена площ от 40 кв.м., находяща се в дворно място с площ 1145 кв.м., съставляващо УПИ № II-927 в кв.102 по дворищно регулационния план, одобрен със Заповед №**** с административен адрес: от гр. Д***, притежавана от страните при квоти както следва: 9/14 ид.ч. за ответника и 5/14 ид.ч. за ищеца.

В исковата молба се твърди, че ответникът се легитимира като собственик на 9/28 ид.ч. от дворното място и 9/14 ид.ч. от спорната постройка по силата на договор за дарение, обективиран в НА №**** Ищецът е собственик на 19/28 ид.ч. от дворното място и на 5/14 ид.ч. от процесната пристройка по давност, наследяване от Христо Радев и чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА №**** През 1983 г. дворното място е застроено с масивна жилищна сграда на един етаж с ЗП от 82 кв.м. и маза под етажа с площ 16 кв.м. Към жилището допълнително е изградена процесната пристройка /лятна кухня/ на един етаж със застроена площ 40 кв.м. Останалите изградени в имота постройки са незаконни и подлежат на премахване по влязла в сила заповед на кмета. На 07.12.2006г. между страните е сключен договор за разпределение на ползването на незастроената част от имота. Веднага след сключването на договора и в нарушение на постигнатите уговорки ответникът е оградил определения за ползване дял по начин изключващ достъпа до процесната пристройка. Поради обстоятелството, че страните не са в състояние да разпределят доброволно ползването на процесния имот, се прави искане разпределението да бъде извършено по съдебен ред.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Поддържа се, че процесната сграда е предмет на сключения между страните договор за разпределение на ползването от 07.12.2006г., като същата попада в дела, отреден за ползване на ответницата. Договореното разпределение е съобразено с обема на притежаваните от страните права. За ищеца не е налице правен интерес от водене на настоящото производство, доколкото същото е допустимо само когато отношенията между съсобствениците не са уредени с договор.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.07.2016г. по реда на чл.146, ал.1, т. 3 и 4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че страните са съсобственици на процесната пристройка, състояща се от две непреходни стаи и салон със застроена площ от 40 кв.м., при квоти 9/14 ид.ч. за ответника и 5/14 ид.ч. за ищеца и  че между страните е сключен договор за разпределение на ползването от 07.12.2006г.

Представен е договор за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот от 07.12.2006г., с нотариална заверка на подписите рег. №**** на нот. Т****, с район на действие ВРС, сключен между Д.Т.В. и М.Т.Х. в качеството им на съсобственици на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. Д****, застроено и не застроено, с пространство от 1145 кв.м., представляващо имот №**** в квартал **** по плана на града, ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж, с маза, лятна кухня, стопанска постройка, подобрения и трайни насаждения, при граници на описания имот: имот****, съгласно който Д.Т.В. има право да ползва дворното място, означено с червен цвят на приложената скица, обозначено като Дял I с площ от 368 кв.м. по приложената техническа експертиза, а М.Т.Х. има право да ползва дворното място, означено със зелен цвят на приложената скица, обозначено като Дял II с площ 777 кв.м. по приложената техническа експертиза. Според т.3 от договора всеки от съсобствениците може да огради използваната част от парцела и да използва своята част както намери за добре.

От заключението на вещото лице М.А. по допуснатата СТЕ се установява, че не е налице техническа възможност за обособяване на самостоятелни дялове в пристройката в съответствие с притежаваните от съсобствениците идеални части. При разпределение правото на ползване от 07.12.2006г. са оформени два входа за дворното място, които са съобразени с построените в имота жилищни сгради и лятна кухня. Дворното място фактически е разделено напълно в съответствие с приложената към договора от 07.12.2006г. скица, изготвена от правоспособно лице по кадастъра. По границата между двата дяла е изградена ограда от бетонови блокчета с височина 2.00м. с положена топлоизолация и шпакловка. Поставената ограда разделя двата дяла на дворното място в съответствие с т.3 от договора, като по така договореното оградата препятства използването на Дял II от ищеца. С договора е разпределено ползването на цялото дворно място, а не само на незастроената част от него. В дял I с площ 777 кв.м. попада изградена масивна жилищна сграда, а в Дял II с площ 368 кв.м. попада процесната лятна кухня. Разпределение на ползването на лятната кухня би било в нарушение на договореното между страните разпределение, тъй като ще се намали площта на Дял II. За да се направи разпределение на лятната кухня, са необходими значителни преустройства, изразяващи се в осигуряване на подход, разрушаване на част от оградата и банята, изменение на конструкцията, укрепителни мероприятия на носещата тухлена зидария. Отварянето на нови отвори носи риск от срутване на постройката.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ, по отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано, или е взело решение, вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите за разпределяне ползването на общия имот. Решението по чл. 32, ал. 2 от ЗС няма сила на присъдено нещо досежно квотите на страните в съсобствеността, а персоналната промяна в съсобствеността обуславя нова възможност за провеждане на такова производство. Основателното провеждане на иска по чл.32, ал.2 от ЗС в хипотезата на наличие на сключен по-рано между страните договор за разпределение на ползването предполага твърдения и установеност по делото на съществена промяна на обстоятелствата, при които е постигната договореността и които я правят несъответстваща на новото фактическо положение.

В разглеждания случай ищецът се позовава на факта, че със сключения между страните договор е разпределено единствено ползването върху незастроеното дворно място, но не и върху намиращите се в него постройки. Тълкувайки по реда на чл.20 от ЗЗД клаузите на договора в тяхната взаимовръзка, съдът намира, че предмет на споразумението е ползването както върху дворното място, така и върху съществувалите към този момент в имота сгради. В договора изрично е обозначено, че предмет на разпределението е цялото дворно място – застроено и незастроено. Посочените в договора площи на обособените дялове включват и квадратурата на намиращите се в тях постройки. Страните са уговорили изграждането на ограда на границата между двата дяла, с която се препятства достъпът на всеки от съсобствениците до сградите, намиращи се в дела на другия съсобственик. С оглед изложеното съдът намира, че с представения по делото договор от 07.12.2006г. е разпределено ползването на цялото дворно място, а не само на незастроената част от него, като обособените дялове включват и намиращите се в тях постройки.

По делото няма спор, че процесната постройка, обозначена в титулите за собственост като лятна кухня, е съществувала към момента на сключването на договора за разпределение на ползването. От заключението на вещото лице се установява, че процесната пристройка попада изцяло в дял II, който според договора е определен за ползване от ответницата. С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните в настоящото производство, образуващи мнозинство от съсобствениците, е формирано решение относно ползването на процесната сграда, обективирано в договора от 07.12.2006г.

По делото не са наведени твърдения и представени доказателства за настъпили след сключването на договора факти, водещи до съществена промяна в обстоятелствата, при които е постигната договореността и които я правят несъответстваща на новото фактическо положение.

Наведените едва в хода на устните състезания твърдения на ищцовата страна са несвоевременно направени, предвид установения в процесуалния закон принцип на ранна преклузия на процесуални права, поради което не следва да бъдат съобразявани. За пълнота на изложението следва да се посочи, че персоналната промяна в съсобствеността, настъпила след сключването на договора, в случая не представлява нов факт, водещ до промяна в обстоятелства, при които е формирано решението на мнозинството. Това е така, тъй като по силата на сключения през 2012г. договор за покупко-продажба се стига до концентриране на собствеността между участващите в договора от 07.12.2006г. съсобственици.

            На следващо място следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение №****, ОСГК, когато съсобственият имот е жилище и е зает изцяло от единия от съсобствениците, останалите съсобственици имат право да водят иск по чл. 32, ал.2 от ЗС за разпределение на съсобственото жилище за реално ползуване между всички съсобственици, които имат жилищна нужда, ако реалното ползуване е възможно. Не винаги обаче е възможно жилищният имот да се ползва реално от всички съсобственици. Необходимо е да се извърши преценка за възможността за реално ползване съобразно фактическото положение на жилищните и сервизните помещения, като се държи сметка доколко жилището може да се ползва и от другите съсобственици съобразно правата им на съсобственост.

            Когато съсобственият имот е жилищен съдът следва да съобрази възможно ли е според вида и броя на помещенията, този имот да задоволява жилищните нужди на съсобствениците, всеки от които да ползва определени самостоятелни помещения и сервизни помещения. Предоставянето на общо ползване на определени помещения е допустимо само при изрично съгласие на съсобствениците, респективно на част от тях. Ако според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван едновременно по предназначение от всички съсобственици, то разпределението следва да се осъществи при съобразяване на осъщественото до момента фактическо ползване и заплащане на парично обезщетение на неползващия съсобственик докато трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено. В същия смисъл е и решение № 291 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 212/2011 г., II ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика.

В случая по делото е безспорно установено, че предназначението на процесната пристройка е да служи за задоволяване на жилищни нужди. Установи се също от заключението на съдебно-техническата експертиза, че имотът разполага с едно външно сервизно помещение. Същото не може да се предостави за общо ползване на двамата съсобственици, поради липса на изрично съгласие затова. Същевременно е безспорно, че е невъзможно ползването на самостоятелните помещения за жилищни нужди без да е осигурено фактически наличието към тях на баня-тоалетна като вид сервизно помещение. От друга страна за осигуряване на подход към постройката е необходимо да се извършат съществени преустройства, които биха застрашили стабилността на конструкцията. В този смисъл следва да се приеме, че фактическото положение на процесните помещения не позволява извършването на разпределение на ползването, което представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

Предвид изложеното се налага извод, че предявената молба за разпределение на ползването на процесната постройка следва да се отхвърли като неоснователна.

По разноските:

На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер на 350 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горното съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.Т. с ЕГН ********** ***65 срещу Д.Т.В. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на едноетажна пристройка към жилищна сграда, състояща се от две непреходни стаи и салон със застроена площ от 40 кв.м., находяща се в дворно място с площ 1145 кв.м., съставляващо УПИ № ****в кв.102 по дворищно регулационния план, одобрен със Заповед №****, с административен адрес: от гр. Д****.

ОСЪЖДА М.Х.Т. с ЕГН ********** ***65, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 350 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: