Р Е Ш Е Н И Е
№51
гр.Пирдоп, 01.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на четвърти
юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 456 по описа
на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Подадена е искова
молба от „А1 България“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника адв.Д.Ц. против С.С.Г.,
с ЕГН: **********, с която се иска от съда да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 2282.27
лв.- главница за незаплатени задължения към мобилния оператор, ведно със
законната лихва от 28.12.2018г. до изплащане на задължението, както и сумата от
183.76 лв. – лихва за забава за периода от 12.10.2017г. до 21.12.2018г.
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че между кредитора „А1 България“ ЕАД и С.С.Г. е
сключен договор № Г0589184
от дата 09.08.2005 г., който е с рамков характер и има за
предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Отделните
услуги и продукти били предоставяни въз основа на подписването на допълнителни
индивидуални договори и/или приложения към същия. Сочи се, че номерът на
договора представлява индивидуален клиентски номер и реферира към услугите,
които ползва абонатът, като на един клиентски номер могат да се предоставят
множество услуги и на клиентския номер се издават месечните сметки/фактури.
Сочи се още, че абонатът С.Г. фигурира в информационната система на ищеца под ID *********.
Описани са допълнителните договори, сключени към рамковия:
1. Договор
за електронни съобщителни услуги от 06.06.2016г. и приложение към него с избран
тарифен план за телефонен номер **********, месечна такса от 33.99 лв. и срок
на услугата – 24 месеца;
2. Договор
за продажба на изплащане от 16.04.2016г., чийто предмет е апарат Lenovo A536 DS Black Mat 15, за срок от 23 месеца и 23 месечни
вноски в размер на 3.50 лв. всяка;
3. Договор
за електронни съобщителни услуги от 10.04.2017г. с приложение към него и
избрана услуга – фиксиран интернет през мобилната мрежа за телефонен номер
**********, към който договор допълнително са добавени услуги в пакет- мобилна
гласова услуга за тел. номер ********** и цифрова телевизия с номер
201000287696, с обща месечна абонаментна такса за пакета 39.98 лв.;
4. Договор
за продажба на изплащане, обвързан с договора за услуги за горепосочения тел.
номер **********, чийто предмет е апарат Prestigio
Smartbook 141A02, за срок от 23 месеца
и
23 месечни вноски в размер на 16.50 всяка;
5. Договор
за електронни съобщителни услуги от 17.04.2017г. и приложение към него с избран
тарифен план за телефонен номер **********, месечна такса от 33.99 лв. и срок
на услугата – 24 месеца;
6. Договор
за продажба на изплащане от 17.04.2017г., чийто предмет е апарат SAM Galaxy J7 2016. Gold Mat 23, за срок от 23 месеца и
23 месечни вноски в размер на 15.98 лв. всяка;
7. Договор
за електронни съобщителни услуги от 04.08.2017г.
и приложение към него с избран тарифен план за телефонен номер 0882839767,
месечна такса от 24.99 лв. и срок на
услугата – 24 месеца. С допълнение към
приложението е избран допълнителен пакет мобилен интернет с месечна абонаментна
такса за него в размер на 9.98 лв.
8. Договор
за продажба на изплащане от 04.08.2017г., чийто предмет е апарат SAM Galaxy J7 2016. Black+Pspd48KTn Mat 25, за срок от 23 месеца и
23 месечни вноски в размер на 14.50 лв. всяка.
Сочи се, че
всички останали услуги, използвани извън избраните тарифни планове, се
таксували допълнително съгласно действащия ценоразпис на мобилния оператор.
Сочи се, че
в настоящия случай са налице незаплатени задължения по горепосочените договори
в общ размер 1819.29 лв., която сума е съобразена с извършените от длъжника
плащания, в това число – 100 лв., заплатени в хода на ч.гр.д. 189/2019г. по
описа на РС-Пирдоп и 40 лв., заплатени преди предявяване на исковата молба.
Посочени са общо 12 фактури, чиято обща стойност дава стойността на задължение
от 1819.29 лв. Сочи се, че задълженията по цитираните в исковата молба фактури
са станали изискуеми, тъй като съгласно ОУ мобилният оператор предоставя
15-дневен срок за плащане след издаване на фактурата на посочената в нея сума,
след изтичането на който срок вземането е годно за принудително изпълнение.
Твърди се, че фактурите не са били оспорени в 6-месечен срок след издаване.
Твърди се още, че е налице хипотеза на прекратяване на договорите за продажба
на изплащане на устройства поради неплащане в срок на най-малко две
последователни месечни вноски от страна на купувача и всички суми, дължими до
края на сроковете на договорите са станали изискуеми от датата на издаване на
фактура за тази суми – в случая фактура №********* от 09.03.2018г. Сочи се, че поради неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на предоставяните услуги, договорите за услуги са
прекратени едностранно от страна на „А1 България“ ЕАД съгласно т.40ж във вр.
т.54.1 от ОУ, в която връзка са начислени неустойки за предсрочно прекратяване
на основание чл.92 ЗЗД. Размерът на неустойката бил определен на база всички
стандартни абонаментни месечни такси, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване на услугата, като в настоящата
хипотеза,в която абонатът е физическо
лице неустойката не могла да бъде по-висока от 3 месечни абонаментни такси и
подробно са описани сметките, с които са начислени неустойките и техният
размер. Като неустойки били начислени и част от стойността на отстъпките от
пазарните цени на закупените апарати.
Предвид изложеното, ищецът твърди, че има изискуемо и непогасено вземане
към С.Г. от общо 2282.27 лв., формирано като сбор от дължимата по фактури сума
в размер на 1819.29 лв. и начислените неустойки в размер на 462.98 лв.
Ищецът моли съда, при преценка основателността на иска, да вземе предвид
направените от ответника плащания, които представляват недвусмислено признание
на иска.
Ищецът твърди, че потребителят му дължи и обезщетение в размер на
законната лихва от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до датата
на предявяване на исковата молба, която лихва възлиза на 183.76 лв.
Правният си интерес от предявяване на установителен
иск ищецът извежда от факта, че исковата молба се подава във връзка с подадено
заявление по чл.410 ГПК, разгледано в рамките на ч.гр.д. №189/2019г. на
РС-Пирдоп и постъпилото срещу издадената заповед за изпълнение възражение.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.С.Г..
В отговора ответникът е заявил, че не отрича, че има задължения към „А1
България“ ЕАД, но не може да разбере точно колко дължи. Твърди, че ищецът не
отчита внесеното от него и не показват цените на върнатите от него устройства.
Твърди, че не е получил нито една сметка и нито една фактура, защото от 2015г.
не живее на адреса, на който са изпращани. Всички договори и анекси от
16.04.2016г. били оформени с несъществуваща/грешна/ лична карта. Счита, че не
може да се вярва на представените от А1 документи.
В съдебното
заседание по разглеждане на делото ищецът не изпраща
представител, но взема становище посредством писмени молби, депозирани от
упълномощения адв. Д.Ц. от САК. В молба-становище, депозирана на 28.05.2020г. преди
последното с.з., адв.Ц. е заявила, че поддържа изцяло изложеното в
исковата молба срещу С.Г. и изразява становище по съществото на спора. Моли
съда, след като се запознае с доказателствения материал, приложен към исковата
молба и събран в хода на производството и след като се убеди в основателността
на изложеното и установи наличието на претендираните вземания, да уважи изцяло
исковата претенция, като признае за установено вземането на „А1 България“ ЕАД
по издадената заповед за изпълнение и да потвърди същата.
В настоящия процес ответникът С.С.Г.
се представлява сам и оспорва предявените искове по размер и начин на
формиране. Твърди, че след завеждане на исковата молба също е внасял суми.
Твърди и че е върнал приемници за интернет и телевизия. В хода по същество на
делото моли съда да отхвърли исковете за частта от сумите, която той не дължи.
Съдът, след като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от
представените доказателства по ч.гр.дело № 189/2019
г.
по описа на РС-Пирдоп, се установява, че на основание чл.410 ГПК на
01.04.2019
г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 220 от 01.04.2019
г.
за изпълнение на парично задължение, както следва: за
сумата от 2 422.27 лв. - главница за неизплатени договорни задължения по
договор №Г0589184
от 09.08.2005г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сключен
между С.С.Г. и „А1 България“ ЕАД, от която сума 1959.29 лв. за незаплатени
ползвани услуги за периода от 11.09.2017г. до 09.03.2018г. и 462.98 лв.
неустойка; за сумата от 183.76 лв.- законна
лихва за забава, изчислена върху сумата от 1959.29 лв., за периода от
12.10.2017г. до 21.12.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от
28.12.2018г. до изплащане на вземането, както и за сумата от
53.12 лв.- разноски по делото. В законоустановения срок
ответникът С.С.Г. е подал възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за
изпълнение, с което е възразил, че не дължи главницата и лихвите. Приложил е
копия от вносни бележки, твърдейки че от 12.02.2018г. редовно внася суми в офис
на „А1 България“ ЕАД в гр.Пирдоп, а освен това е върнал и две устройства. Сочи
във възражението, че не е отказвал да плати, но и никой не го е предупредил, че
ще бъде заведено дело. Във връзка с твърдението на длъжника, че е изплащал
задълженията си, съдът е изпълнил процедурата по чл.414а, ал.3 ГПК, предоставяйки
тридневен срок за становище на другата страна- заявителя. Заявителят, в своето
становище, е признал, че след подаване на заявлението по чл.410 ГПК, длъжникът
е внесал сумата от 100 лв., поради което с определение на РС-Пирдоп №362/04.07.2019г.
заповедта за изпълнение в обезсилена частично за главницата за сума от 100 лв.
и е указано на заявителя в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си срещу С.С.Г. за сумите от 2322.27 лв.- главница, ведно със
законната лихва и 183.76 лв. – лихва за забава за периода от 12.10.2017г. до
21.12.2018г. В съответствие с указанията на съда, „А1 България“ ЕАД е депозирал
искова молба в посочения срок.
Към
исковата молба са приложени няколко на брой договора, сключени между „А1 България“
ЕАД и С.С.Г.. Номерът, под който се водят всички договори на ответника Г. е №*********.
Договорите съответстват на изброените в исковата молба, а именно:
1. Договор
за електронни съобщителни услуги от 06.06.2016г. с избран тарифен план за
телефонен номер **********;
2. Договор
за продажба на изплащане от 16.04.2016г., чийто предмет е апарат Lenovo A536 DS Black Mat 15;
3. Договор
за електронни съобщителни услуги от 10.04.2017г. с избрана услуга – фиксиран
интернет през мобилната мрежа за телефонен номер **********, към който договор
допълнително са добавени услуги в пакет- мобилна гласова услуга за тел. номер
********** и цифрова телевизия с номер 201000287696;
4. Договор
за продажба на изплащане, обвързан с договора за услуги за горепосочения тел.
номер **********, чийто предмет е апарат Prestigio
Smartbook 141A02;
5. Договор
за електронни съобщителни услуги от 17.04.2017г., с избран
тарифен план за телефонен номер **********;
6. Договор
за продажба на изплащане от 17.04.2017г., чийто предмет е апарат SAM Galaxy J7 2016. Gold Mat 23;
7. Договор
за електронни съобщителни услуги от 04.08.2017г.,
с
избран тарифен план за телефонен номер 0882839767
и допълнителен
пакет мобилен интернет;
8. Договор
за продажба на изплащане от 04.08.2017г., чийто предмет е апарат SAM Galaxy J7 2016. Black+Pspd48KTn Mat 25.
В
договорите за продажба /на изплащане/ е отразено какъв артикул се закупува,
както и неговата цена и начин на изплащане. В договорите за „Услуга“ е отразен най-общо
предметът на съответния договор – предоставяне на електронни съобщителни
услуги, като за конкретните условия и параметри на услугата се препраща към
приложения, представляващи неразделна част от договора. В приложения №1
към договорите фигурира раздел „Отговорност“, в който е предвидено, че в случай
че достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуга бъде
прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на
ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на оператора неустойка в
размер на месечните абонаментини такси, дължими за абонамента, за който
договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане
на съответния срок на ползване. Посочено е, че когато абонатът е физическо
лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер, без отстъпка. В тази
хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване,
Абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства
(закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия
срок на ползване по съответния абонамент. Предвидено е още, че ако при
прекратяване на абонамента, оборудване, предоставено от оператора, не бъде
върнато, се дължи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащия ценоразпис на Оператора. Според уговореното в приложение №1
към договорите за услуга Операторът има право едностранно да прекрати договора
или да спре достъпа на потребителя до мрежата в случаите, посочени в
приложимите Общи условия.
Към
исковата молба са приложени Общите условия /ОУ/ за взаимоотношенията между
„Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE. В т.22.3.5. от ОУ е записано, че
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени
съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел. Като задължение на абонатите в т.34
от ОУ е вменено да заплащат всички услуги, свързани с ползването на мрежите,
съгласно договора за услуги. Според т.26.4 от ОУ заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, а
неполуаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
заплащане на дължимите суми. Съгласно т.27.2 от ОУ, в случай че неизплащането
на сумите продължи след изтичане срока за плащане, Мобилтел има право да
преустанови достъпа на абоната до мрежата или да прекрати договора за услуги. Според
т.32 от Общите условия, абонатът е длъжен в 7-дневен
срок, считано от датата на настъпване на съответно обстоятелство, да съобщава
на Мобилтел /понастоящем „А1 България“ ЕАД/ в писмена форма всяка промяна в
наименованието, адреса си или в други регистрационни и идентификационни данни,
както и да предостави съответните доказателства, удостоверяващи промяната. В т.
40„ж“ от Общите условия е посочено, че Мобилтел /понастоящем „А1 България“ ЕАД/
има право да спира предоставянето на услугата на абонати/потребители или да
прекрати сключения договор за услуги в случай, че последните нарушават свои
задължения, свързани с ползването и/или заплащането на услугата. Според т.40
„з“, при забава на абонат, свързана със заплащане на дължима цена, Мобилтел
/понастоящем „А1 България“ ЕАД/ има право да изисква заплащане на дължимата
сума, заедно с лихва в размер на 10% годишно за всеки ден забава. Съгласно
т.54.12 от ОУ договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на Мобилтел в случай, че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.
От
ищеца по делото са представени 7 на брой фактури: фактура с №**********/11.09.2017
г., с период на фактуриране от 07.08.2017 г. до 06.09.2017 г. и стойност за
плащане: 307.87 лв.; фактура с №**********/10.10.2017 г.,
с период на фактуриране от 07.09.2017 г. до 06.10.2017 г. и стойност за
плащане: 295.97 лв; фактура с №**********/10.11.2017 г.,
с период на фактуриране от 07.10.2017 г. до 06.11.2017 г. и стойност за
плащане: 577.93 лв; фактура с №**********/11.12.2017 г.,
с период на фактуриране от 07.11.2017 г. до 06.12.2017 г. и стойност за
плащане: 135.40 лв; фактура с №**********/10.01.2018 г.,
с период на фактуриране от 07.12.2017 г. до 06.01.2018 г. и стойност за
плащане: 135.40 лв; фактура с №**********/09.02.2018 г.,
с период на фактуриране от 07.01.2018 г. до 06.02.2018 г. и стойност за
плащане: 135.40 лв; фактура с №**********/09.03.2018 г.,
с период на фактуриране от 07.02.2018 г. до 06.03.2018 г. и стойност за
плащане: 654.24 лв. Към всички фактури фигурира приложение А, предоставящо
информация за използването на мобилния пакет - броя разговори, съобщения и
тяхната стойност. Всички фактури са на името на С.С.Г..
Ищецът е представил и следните сметки: с №**********
от 18.02.2018г., за начислена неустойка-месечни такси в размер на 84.96 лв.; с №**********
от 18.02.2018г., за начислена неустойка-отстъпка от цена на устройство в размер
на 161.18 лв.; с №********** от 18.02.2018г., за начислена
неустойка-месечни такси в размер на 62.46 лв.; с №**********
от 18.02.2018г., за начислена неустойка-отстъпка от цена на устройство в размер
на 74.42 лв.; с №********** от 18.02.2018г., за начислена
неустойка-месечни такси в размер на 49.98 лв.; с №**********
от 18.02.2018г., за начислена неустойка-месечни такси в размер на 15.00 лв.; с №**********
от 18.02.2018г., за начислена неустойка-месечни такси в размер на 34.98 лв.;
Към
отговора на исковата молба са представени 20 бр. фискални бонове, всеки един от
които за сумата от 20 лв., заплатена в полза на „А1 България“ ЕАД за задължения
на потребителя С.С.Г.. Представен е и приемо-предавателен протокол от
10.06.2018г. за 2 бр. върнати от С.С.Г. на „А1 България“ ЕАД артикули.
По
искане на ищеца съдът е допуснал изслушването на Съдебно-счетоводна експертиза
за установяване какви суми е начислявал ищецът и какви суми е заплатил
ответникът, която експертиза е изготвена от вещото лице Р.Р.С.. В таблица 1
вещото лице е отразило всички плащания по партидата на ответника Г. при „А1
България“ ЕАД за периода 2017-22.05.2020г. Според заключението констатираният
неплатен остатък за главница по неплатени остатъци от фактури към датата на
исковата молба- 21.08.2019г. е в размер на 1819.29 лв., а констатираната
неплатена неустойка към датата на исковата молба е в размер на 462.98 лв.
Вещото лице е установило, че след подаване на исковата молба на 21.08.2019г. –
към 22.05.2020г., от ответника са извършени плащания в общ размер на 140
лв. Към същата дата – 22.05.2020г. при ищеца фигурирали неплатени вземания от
ответника в общ размер на 2142.27 лв., включващи неплатено вземане от 1699.29
лв. по неплатени фактури /главница/ за лизингови вноски и месечни такси, както
и 442.98 лв. неплатено вземане за неустойка. В таблица 2 вещото лице е посочило
подробно формирането на неплатените остатъци от задълженията по отделните
фактури. От извършената проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице е
констатирало, че всички суми по приложените от ответника фискални бонове са
отчетени като получени плащания при ищеца по партидата на ответника и ищецът е
закрил част от вземанията си с размера на съответните суми по касовите бонове.
Претендираният неплатен остатък от главница бил формиран след приспадане на
сумите по приложените касови бонове. Установено е, че ищецът е отразил повече
плащания, отколкото плащанията по приложените фискални бонове. На въпроса
отразено ли е в счетоводството на ищеца връщането на лизингови мобилни апарати
и приспаднати ли са суми за това, експертът е отговорил, че ответникът е върнал
2 броя апарати на 10.06.2018г., като е имало издадени две фактури за невърнати
апарати – фактура №*********/18.02.2018г. на стойност 90 лв. и фактура №*********/18.02.2018г.
на стойност 140 лв., но след връщането на апаратите, това е отразено в два броя
кредитни известия /КИ/ - КИ №*********/13.06.2018г. на
стойност минус 90 лв. и КИ №*********/13.06.2018г. на
стойност минус 140 лв. С издадените две кредитни известия били закрити
първоначално издадените две фактури от 18.02.2018г. за неустойка за невърнати
апарати. Експертизата е извършила изчисление на обезщетението за забава върху
задължението за главница /по фактури за лизингови вноски и месечни такси/ за
периода от 12.10.2017г. до 21.12.2018г. и получената стойност е 181.34 лв. В
съдебно заседание вещото лице Р.С. е заявило, че поддържа заключението и
пояснява, че в отговорите е дал становище за размера на задълженията към
22.05.2020г., тъй като това е последната дата, на която е получил информация за
платените от ответника суми. Вещото лице е пояснило, че терминът „билинг“,
посочен на места в таблиците, представлява системата, в която се водят
отделните услуги на ищеца „А1 България“ ЕАД и по-точно системата, която отчита
продажбите на ищеца. Според вещото лице, по всички прекратени договори, са били
начислени като неустойка 3 месечни абонаментни такси, а неустойката за
устройство е остатъчната сума от цената на устройството.
Други
доказателства по делото не са представени и не са били посочени от страните за
събиране.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал.1 ЗЗДр чл.422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
и чл.422 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД.
Предпоставка
за допустимост на предявените искове бе ищецът да е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, да му е
издадена такава и срещу заповедта за изпълнение да е подадено възражение в
срок.
Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
предявените искове бе установено от ч.гр.д. №189/2019г. по описа
на РС-Пирдоп.
От
доказателствата по делото не се установи да има сключен между страните рамков
договор № Г0589184 от 09.08.2005г., каквото твърдение е наведено от ищеца. Този
факт обаче няма правно значение в случая, доколкото претенциите произтичат от
индивидуалните договори от 2016г. и 2017г., а безспорно се установи, че между
„Мобилтел“ ЕАД /понастоящем „А1 България“ ЕАД/ и С.С.Г. са сключени посочените
в исковата молба индивидуални договори за далекосъобщителни услуги, по силата
на които ответникът Г. се е задължил да заплаща на мобилния оператор „Мобилтел“
ЕАД за срок от по 24 месеца използвани от него и предоставени от оператора
мобилни услуги за 3 на брой мобилни номера срещу заплащане на абонаментна
такса, заедно с цената на ползваните услуги. Сключени са и четири договора за
продажба на изплащане на мобилни устройства, които безспорно се установява, че
са били предадени на ответника Г. с приемо-предавателни протоколи и за които
ответникът се е съгласил да заплати продажната цена разсрочено за период от 24
месеца със съответна отстъпка. Следователно, претенциите на ищеца се позовават
на договорните отношения с ответника и задълженията, които последният е поел по
сключените договори за услуги и договори за продажба на устройства на изплащане.
Фактът, че в договорите е сгрешен номерът на личната карта на ответника Г., не
доказва, че същият не е сключил договорите, тъй като индивидуализиращите му
лични данни – име и ЕГН са правилно посочени, а същият не е оспорил
достоверността на договорите и не е поискал изследване на въпроса дали подписът
върху договорите е негов. В този смисъл, съдът приема за доказано наличието на
договорни отношения между страните именно по процесните договори, от които се
твърди, че произтичат вземанията на ищеца.
По
иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за използвани
телекомуникационни услуги и вноски за закупени на изплащане устройства:
По първия иск, с предмет заплащане на
използвани телекомуникационни услуги, съдът намира, че ищецът е доказал
претенцията си за заплащане стойността на предоставените телекомуникационните
услуги, отразени в приложените към исковата молба фактури. В действителност,
фактурите не са доказателство за наличието на задължения, но доколкото за достоверността
на фактурите има издаден сертификат за системата, която електронно генерира
фактурите, то следва количествата потребени услуги да съответстват на
посочените във фактурите. На съда е служебно известно от аналогични дела, че софтуерът на билинг
системата на „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ е на
независима трета страна – Amdocs, като се сертифицира и
редовно одитира и практически е невъзможно процесът по съставяне на фактурите и
отразяването в същите на разходването от клиентите на трафични данни да бъдат
манипулирани.
Една част от сумите по фактурите са
начислените стойности за месечна абонаментна такса, която потребителят е приел
със сключване на договорите да заплаща, а останалата част е за потребени
услуги, остойностени по ценоразпис на мобилния оператор, приложен към всеки от
сключените договори. В представените фактури и приложенията към тях подробно са
дадени ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано задължението му към мобилния оператор и доколкото не се твърди и установява
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на доставените на
ответника мобилни услуги, следва да се приеме, че същите са доставени и той
дължи заплащането им в уговорения между страните срок. В този смисъл, доказани
се явяват стойността на доставените телекомуникационни услуги и изискуемостта
на задълженията. Изискуемостта им е настъпила на датите, отразени във фактурите
като краен срок за плащане. Крайният срок за заплащане на всяка от фактурите е
посочен и в самата фактура. Без значение е твърдението на ответника Г., че не е
получавал фактурите, тъй като живеел на друг адрес, различен от посочения в
договорите, щом самият той не е изпълнил задължението си по т.32 от ОУ и в
7-дневен срок от промяната, не е уведомил мобилния оператор, така че последният
да изпраща фактурите на новия адрес. Освен това, както е записано и в
приложимите ОУ - неполуаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за заплащане на дължимите суми.
Следователно,
доказани са всички предпоставки за уважаване на иска за заплащане на суми за
ползвани мобилни услуги, като размерът, за който следва да се уважи тази
претенция е посоченият от Съдебно-счетоводната експертиза – 1699.29 лв.,
колкото е остатъчното неплатено вземане към последната изследвана дата след
подаване на исковата молба (22.05.2020г.). Това е така, доколкото ответникът е
внасял суми и след завеждане на исковата молба, като ССчЕ е посочила, че към
дата 21.08.2019г. (датата на подаване на исковата молба) незаплатената сума за
предоставени телекомуникационни услуги е била 1819.29 лв., но към 22.05.2020г.
тя вече е намаляла до размера от 1699.29 лв. Заплащането на част от
задължението след подаване на исковата молба следва да бъде взето предвид, на
основание чл.235, ал.3 ГПК, като факт, настъпил след предявяване на иска. В
този смисъл, искът за част от претендираната сума - за горницата над 1699.29
лв. до пълния предявен размер от 1819.29 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен поради погасяване на разликата чрез плащане.
По
иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за неустойка за предсрочно
прекратяване на договори:
По
втория установителен иск- за неустойка, доказани се явяват наличието на
облигационни правоотношения между ищеца и ответника за телекомуникационни
услуги и продажба на изплащане и наличието в договорите на неустоечно
съглашение в случай на прекратяване на договора поради неизпълнение от страна
на потребителя на договорните му задължения. С договорите клиентът
– в случая С.Г., се е задължил в хипотеза, при която
договорът му бъде прекратен по негована вина, да заплати неустойка в размер на
всички стандартни месечни вноски за определения в договора срок, но за не
повече от три месеца.
В т.54.12
от общите условия на ищцовото дружество, както вече бе посочено, е
предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора от страна на
мобилния оператор при забава плащането на дължимите от абоната суми за период
от повече от 124 дни, в който случай потребителят дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти според т.6.3 от договора между страните.
Едностранното прекратяване настъпва автоматично с изтичане на 124 дни от
забавата. Едностранното прекратяване на договора по същността си представлява разваляне
на договора, тъй като основанието за прекратяване на облигационната
връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед
характера на насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на
договора има действие занапред. Разваляне на
договора в общия случай се поражда при осъществяването на
фактическия състав по чл.87, ал.1 ЗЗД, включващ действителен договор,
виновно неизпълнение на задълженията от страна на длъжника – в случая
ответникът-потребител, за което той отговаря, и отправяне
на покана за изпълнение на задължението с предоставяне на подходящ срок. В случая
обаче съгласието на страните е било отпадането на облигационната връзка между страните
да се свързва само с неизпълнение на задължението на
потребителя
за заплащане на забавени дължими суми за срок повече
от 124 дни,
без кредиторът да дължи искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че
договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок, в
съответствие с чл.88, ал.1 и 2 ЗЗД. В този смисъл, по силата
на взаимно съвпадащите волеизявления на страните, обективирани в процесните договори
и Общите условия, с които потребителят се е съгласил,
процесните договори за телекомуникационни услуги, се считат автоматично
прекратени след 124 дни забава в плащането на дължимите по договорите суми.
Тази клауза не е във вреда на потребителя, тъй като в противен случай би
продължила да се начислява месечна абонаментна такса по съществуващ мобилен
договор, без по него да се ползват услуги, тъй като същите са били вече спрени
от оператора.
По съществото
си клаузата за
неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да
ползва услугите срещу нея,
предвид прекратяването на договора (занапред).
Предвидената неустойка за физически лица за максимум 3 стандартни месечни
абонаментни такси, съответно – оставащата дължима сума за закупените на
изплащане мобилни устройства /без отстъпката/ обезпечава
изпълнението на задълженията и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неустойката е предвидена съобразно присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и е начислена в предвидения в договорите размер. Претендираната
с исковата молба неустойка е в размер на 462.98 лв., като обаче след отчитане
на частично плащание, към последната изследвана от Съдебно-счетоводната
експертиза дата – 22.05.2020г., неустойката се равнявала на 442.98 лв., за
която сума искът е основателен, доколкото, както бе посочено по-горе, съдът
следва да вземе предвид фактите, настъпили след подаване на исковата молба
(чл.235, ал.3 ГПК), съответно – плащанията, извършени след това. За горницата над
442.98 лв. до пълния предявен размер от 462.98 лв. искът за неустойка следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване на разликата чрез плащане.
Горните два иска – за незаплатени суми по договори и за
неустойка за разваляне на договорите ищецът е предявил общо, претендирайки
сумите по тях заедно, което обаче не променя правния характер на исковете като
самостоятелни такива.
По
иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава:
Съобразно
гореизложеното, наличието на главен дълг, върху който може да се начисли
обезщетение за забава, е доказано, а именно: задължението на ответника за
главница, инкорпорираща в себе си незаплатени мобилни услуги и вноски за
закупени устройства, което към 21.12.2018г. е било в размер на 1959.29 лв.
Тъй
като предявеното парично притезание е срочно, ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на сроковете за заплащане на дължимите по фактури суми за
ползвани услуги и вноски за закупени устройства, като забавата е настъпила автоматично,
без да е необходимо отправянето на покана до длъжника.
Претенцията
е в размер на 183.76 лв. Действителният размер на обезщетението за забава за
периода на претенцията - от 12.10.2017г. до 21.12.2018г., обаче е изчислен
прецизно от заключението по ССчЕ, като получената сума възлиза на 181.34 лв.,
за който размер искът следва да бъде уважен. Както е посочил експертът –
формираното обезщетение за забава е на база действащия лихвен процент за
законна лихва за забава. Именно този лихвен процент е приложим според т.40 „з“
от Общите условия към договорите.
За горницата над 181.34 лв. до предявения размер от
183.76 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Искането на
ищеца за присъждане на разноските е основателно, като на
основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските следва да бъдат присъдени в цялост
съобразно списъка по чл.80 ГПК, доколкото макар исковете да са отхвърлени
частично, отхвърлянето за съответната част е поради факта, че тази част е вече
погасена чрез плащане, т.е. задължението в тази част е съществувало, но
впоследствие е било заплатено, поради което няма основание за намаляване на
разноските.
Дължимите за исковото производство разноски са в размер
на 498.07 лв., включващи заплатена държавна такса и заплатен депозит за
експертиза. Според
Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
разноските по заповедното производство
в исковото производство,
поради което разноските в размер на 53.12 лв., сторени от заявителя в
заповедното производство, също следва да бъдат възложени на ответника.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, че С.С.Г., с ЕГН:
**********
и адрес: *** ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с търговско
наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ №1 сумата от 1699.29 лв. /хиляда
шестстотин деветдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща главница, произтичаща от незаплатени телекомуникационни услуги
и вноски за закупени устройства, дължими по договори
между страните от 06.06.2016г., 16.04.2016г., 10.04.2017г., 17.04.2017г.,
04.08.2017г., отразени във фактури за периода от 11.09.2017г. до 09.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението
по чл.410 ГПК
в съда - 28.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което
вземане
е издадена Заповед за изпълнение №220/01.04.2019г. по
ч.гр.д.№ 189/2019г. по описа на РС-Пирдоп,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1699.29 лв. до пълния предявен размер от
1819.29 лв., като ПОГАСЕН чрез плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД,
че
С.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес:
*** ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до
18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ №1 сумата от 442.98
лв.
/четиристотин четиридесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща неустойка предсрочно прекратяване на договори, отразена в
сметки, издадени на 18.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 28.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане
е
издадена Заповед за изпълнение №220/01.04.2019г. по
ч.гр.д.№ 189/2019г. по описа на РС-Пирдоп,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 442.98 лв. до пълния предявен размер от
462.98 лв., като ПОГАСЕН чрез плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД,
че
С.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес:
***
ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до
18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ №1 сумата от 181.34 лв. /сто
осемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 12.10.2017г. до
21.12.2018г.,
върху размера на главницата за незаплатени към 28.12.2018г. задължения за
телекомуникационни услуги и вноски за закупени устройства, което
вземане е
предмет на Заповед за изпълнение №220/01.04.2019г. по
ч.гр.д.№ 189/2019г. по описа на РС-Пирдоп,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 181.34 лв. до пълния предявен размер от 183.76
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, С.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес:
***
ДА ЗАПЛАТИ на А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до
18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Илинден, ул. „Кукуш“ №1 сумата от 498.07 лв. /четиристотин
деветдесет и осем лева и седем стотинки/, представляваща сторени от
ищеца разноски
в исковото производство, както и сумата от 53.12 лв. /петдесет
и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща сторени от ищеца разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 189/2019г. по описа
на РС – Пирдоп.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в
2-седмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: