ОПРЕДЕЛЕНИЕ №709
гр. Варна,12.11.2018г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. ч. гр. дело № 595/18г., намира следното:
Производството е образувано по частна
жалба, подадена от К.И.Б.
*** чрез назначения му от съда процесуален представител адв. М. П. ***, против разпореждане /по съществото си определение/ с № 950/18.10.18г., постановено по гр.д. № 65/18г. на ОС-Разград, с което производството
по делото е било прекратено поради неотстраняване нередовностите на исковата
молба. Излага се, че с депозираната от самия ищец молба вх. № 1455/05.04.18г.
същият, освен че е поискал освобождаването му от задължението за внасяне на
такси и разноски по делото и предоставяне на правна помощ, е конкретизирал и в
какво се изразява противоправното деяние, периода на извършването му и причинените
му вреди. С това се счита, че ищецът е изпълнил указанията на съда, дадени му с
разпореждане № 202/16.03.18г. и нередовностите на исковата молба са били
отстранени. Поради това се поддържа, че обжалваният съдебен акт е
незаконосъобразен и се претендира неговата отмяна.
Предвид наличието на хипотезата
на чл. 129, ал. 3 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещната
страна.
Частната жалба е подадена в срок,
от страна с правен интерес от обжалването му, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ОС-Разград е
образувано на 15.03.18г. въз основа на подадената от К.И.Б. против
Адвокатска колегия, гр. София искова молба с искане за осъждането на ответника
да му заплати сумата от 2 880 250 лв. като обезщетение за претърпени
имуществени вреди и сумата от 5 000 000 лв. като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, които са резултат от неизпълнението на
задълженията на определения от ответника адв. Н. А. М. за процесуален представител на
ищеца по ч.гр.д. № 3200/16г. на АпС-София ТО, които са довели до връщане на
подадената от Б. частна касационна жалба по посоченото дело с разпореждане от
13.01.17г. Отговорността на ответника по настоящото дело се ангажира с
твърдението, че същият е възложител на работата на адв. М., която не е уведомила изобщо Б.
за разпореждането на съда, не е изготвила изложение на основанията за допускане
на касационно обжалване и за приподписването на подадената частна касационна
жалба по посоченото дело на АпС-София – нещо, ако е би било сторено, то
частната му касационна жалба би била допусната до касационно разглеждане и
уважена, имайки предвид наличните доказателства, относими към поставения с нея
процесуален въпрос. Сочи се, че от виновните и престъпни действия на адв.
Мънкова ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитано
унижение и накърнено достойноство.
С разпореждане № 202/16.03.18г.
съдията-докладчик е оставил производството без движение, указвайки на ищеца да
изложи всички обстоятелства, на които се основават предявените искове, вкл. и
да конкретизира в какво действие или бездействие се е изразило противоправното
деяние, от което са настъпили претендираните от ищеца вреди, момента или
периода на извършването му, а твърдяните имуществени вреди да се опишат по вид
и стойност, както и да се представят доказателства за внесена ДТ в размер на
115 210 лв. по искането за обезщетение за имуществени вреди и 200 000
лв. по искането за обезщетение на неимуществени вреди.
В дадения му срок ищецът е
депозирал молба вх. № 1455/05.04.18г., с която е отправил искане за
освобождаването му от внасяне на ДТ и разноски по делото на осн. чл. 83, ал. 2
от ГПК, както и за предоставянето му на правна помощ за подготовка на отговора
на разпореждането на съда. Освен това е било уточнено, че противоправното
действие на адв. М. се изразява
в осуетяването на касационната обжалване на определение № 2349/08.07.16г.,
постановено по ч.гр.д. 3200/16г., с която АпС-София е потвърдил определение №
252/31.03.16г. по гр.д. № 916/15г. на ОС-Перник, с което пък е било оставено
без уважение искането на ищеца за освобождаване от ДТ. За да постанови своето
разпореждане АпС-София е приел, че именно адв. М. не е изпълнила указанията на
съда, които са ѝ били надлежно съобщени в качеството ѝ на законен
представител. Поради това е уточнен и период на извършване на противоправното
деяние – 07.10.16г. до 13.01.17г. Уточнена е и претенцията за имуществени вреди
– сумата от 250 лв. е била претендираната по гр.д. № 916/15г. на ОС-Перник
обезвреда на имуществените вреди, претърпени от ищеца Б. от незаконосъобразните
действия на ЧСИ Б., изразяващи
се в извършено от ищеца недължимо плащане, с което е било намалено неговото имущество;
сумата от 2 880 000 лв. пък е била претендираната по посоченото дело
обезвреда за претърпени неимуществени вреди от действията на същия ответник.
Тъй като ищецът счита, че виновното поведение на ответника по гр.д. № 916/15г.
на ОС-Перник е било неоспоримо, то и резултата е бил с изключителна вероятност
за успех и увеличаване на имущественото му състояние. Именно тази пропусната полза
за получаване на паричното обезщетение за неимуществените вреди по другото
дело, обосновава претенцията за имуществените вреди по настоящото дело в този
му размер.
След уважаването на молбите на
ищеца и освобождаването му от такси и разноски по делото, както и назначаването
на процесуален представител по реда на ЗПП, съдът е постановил ново
разпореждане № 296/16.04.18г., с което е повторил всички дадени с
разпореждането от 16.03.18г. указания, с изключение на това за внасянето на ДТ.
Последвала е молба за освобождаването на назначения за процесуален представител
на ищеца, която е била уважена.
На последния назначен процесуален
представител на ищеца – адв. М. П. е било връчено разпореждането на съда от
16.03.18г. С молба от 15.10.18г. адв. П. е посочила, че въпреки положените усилия за влизане в
контакт с ищеца и получени от него разяснания, тя не е в състояние да отстрани
нередовностите на исковата молба. Последвало е обжалваното разпореждане от
18.10.18г.
По първоинстанционното дело обаче
са събрани доказателства, удостоверяващи че същият ищец К.И.Б. е предявил в
различни окръжни съдилища искови молби против същия ответник АК-София и отново
за ангажиране на отговорността му като възложител на работата на различни
адвокати, които са били назначавани като процесуални представители на ищеца по
различни дела и отново с твърдението за претърпени вреди от неизпълнението от
последните на задълженията им като процесуални представители на ищеца.
Към полученото на 23.05.18г.
писмо от СГС /л. 39-40/ е посочено, че там е образувано гр.д. № 6680/17г. по
описа на СГС, ГО, 1-15 състав. Същото е било образувано след изпращането му на
29.05.17г. по подсъдност на СГС от ОС-София, където ищецът Б. *** искова молба
с вх. № 730/30.01.17г. и е било образувано гр.д. № 65/17г. /л.
41-42, л. 103 и 105/. С тази искова молба са предявени същите искове от ищеца
против същия ответник и на същите основания, като единствената разлика се
състои в предявените размери на претенциите за обезщетение на твърдяните
имуществени и неимуществени вреди – съответно 250 000 лв. и 500 000
лв. Няма данни исковете да са били предявени като частични.
От извършената служебна справка
за движението по посоченото дело се установи, че с определение от 15.09.17г.
същото е прекратено в частта, с която се претендира обезщетение за имуществени
вреди. Видно от писмото на л. 139 от първоинстанционното дело, че по подадена
от Б. частна жалба против частичното прекратително определение на СГС по гр.д.
№ 6680/17г. е било образувано в.ч.гр.д. № 4937/17г. на АпС-София. Обжалваното
определение на СГС е било потвърдено с определение от 31.01.18г. и срещу същото
е била подадена частна касационна жалба до ВКС.
От извършената служебна справка в
електронната страница на ВКС се установи, че там е било образувано ч.гр.д. №
2890/18г. на ІІІ г.о. по частна жалба на К. Б. против определение от
08.06.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 4937/17г. на АпС-София, с което в
процеса на администриране на частната му касационна жалба против определението
от 31.01.18г., е било отказано на Б. предоставянето на правна помощ. ВКС с
определение № 341/10.08.18г. е отменил определението на САпС, предоставил е
правна помощ на Б. във връзка
с подадената от него частна касационна жалба с вх. № 4400/09.03.2018 г. против
определение № 405/31.01.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 4937/2017г. по описа
на САС, и е върнал преписката на Софийски апелативен съд за
администриране на частната касационна жалба и назначаване на служебен защитник.
Към настоящия момент няма данни
за приключването с влязъл в сила акт на делото по в.ч.гр.д. № 4397/17г. на
САпС.
С оглед на всичко гореизложено
следва да се приеме, че след извършеното от самия ищец уточнение на предявените
искове, направено с молбата му от 05.04.18г., нередовностите на исковата молба
са били отстранени. Поради това и не е било нужно постановяването на ново
разпореждане за без движение на исковата молба – с № 296/16.04.18г.
Въпреки това обаче производство
по гр.д. № 65/18г. на ОС-Разград е недопустимо на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК,
тъй като същото се явява по-късно заведено дело между същите страни, на същото
основание и за същото искане спрямо гр.д. № 6680/17г. по описа на СГС, ГО, 1-15
състав.
Макар и по различни съображения,
обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане /по същността си
определение/ № 950/18.10.18г., постановено по гр.д. № 65/18г. на ОС-Разград.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС, с частна касационна жалба при наличието на предпоставките на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя чрез неговия процесуален представител
адв. М. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: