Решение по дело №1341/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 230
Дата: 16 юни 2021 г.
Съдия: Александър Трионджиев
Дело: 20201200501341
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Благоевград , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201200501341 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Инициирано е въз основа
на въззивна жалба, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, действащ чрез Областния управител на Област Благоевград.
Жалбата е насочена срещу Решение № 467 от 24.07.2020 г., постановено по гр.д. № 539 от
2019 г. по описа на РС-П.
С обжалваното решение са уважени предявените от ищците искове, с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като по отношение на Държавата е признато, че КР. ЯН.
СМ., с адрес в гр. П., ул. "Р" №, ЕГН **********, е собственик на 1/8 идеална част, СЛ. ЯН.
СМ., с адрес в гр.П., ул. "П.Я" №, ЕГН **********, е собственик на 1/8 идеална част, М. ЯН.
ЦВ., с адрес в гр.П., ул. Б №, ЕГН **********, е собственик на 1/8 идеална част, П. ЯН. СМ.,
с адрес в гр.П. ул. "П.Я" №, ЕГН **********, е собственик на 1/8 идеална част, ТР. ЯН. Ш.,
с адрес в гр.П., ул. "С." №, ЕГН **********, е собственик на 1/8 идеална част, П. АТ. К., с
адрес в гр.П., ул. "З.м." №, ЕГН **********, е собственик на 1/16 идеална част, СВ. АТ. К., с
адрес в гр.П. ул. "С." №, ЕГН **********, е собственик на 1/16 идеална част, З. В. СМ., с
адрес в гр.П., ул. "Ив. Т" №, ЕГН **********, е собственик на 1/24 идеална част, З. ЯН. М., с
адрес в гр.С. ж.к. "С.р", ЕГН **********, е собственик на 1/72 идеална част, В. ЯН. СМ., с
адрес в гр.П.,ж.к."И.", ЕГН **********, е собственик на 1/72 идеална част, ИЛ. ЯН. СМ., с
адрес в гр.П., ул. "А.В." №, ЕГН **********, е собственик на 1/72 идеална част, В.К. С., с
адрес в гр.П., ул. "Ив. Т" №, ЕГН **********, е собственик на 1/48 идеална част, В. Г. СМ.,
1
с адрес в гр.П., ул. "Ив. Т" №, ЕГН **********, е собственик на 1/48 идеална част, Й. К.
СМ., с адрес в гр. П., ул. "К." № ЕГН **********, е собственик на 1/24 идеална част, Ж. ИВ.
Т., с адрес в гр. П., ул. "К." № ЕГН **********, е собственик на 1/24 идеална част и ЯН. ИВ.
СМ., с адрес в гр. П., ул. "К." № ЕГН **********, е собственик на 1/24 идеална част, от
НИВА, находяща се в строителните граници на гр.П. м. "П", представляваща имот № 439 по
кадастралния план на града от 1993 г., на основание наследствено правоприемство (от
наследодателя им Я.Г. С. – бивш жител на гр.П починал на 13.09.1970 г.) и реституция
(съобразно влязлото в сила Решение № 366 от 07.11.2002 г., издадено от ОСЗГ), който имот,
с площ от 2054 кв. м, е нанесен в сив цвят на комбинираната скица, представляваща
Приложение № 22 към писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-
техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. В.Г.Ю, като скицата е приподписана
от председателя на съдебния състав и представлява неразделна част от настоящото съдебно
решение. Със същото решение е признато, че съществува непълнота в кадастралната карта и
в кадастралните регистри на гр.П одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изразяваща се
в незаснемането на имота като самостоятелен обект на кадастъра и неправилното му
отразяването като част от поземлен имот с идентификатор 56126.603.8211, записан като
собственост на Държавата.
Във въззивната жалба са изложени подробни доводи, според които решението на
първостепенният съдебен състав е неправилно. Според жалбоподателят процесният
недвижим имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като върху него е
осъществени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. В тази
връзка се позовава на разпоредбите на чл. 10, ал. 7, чл. 10б, ал. 1 и ал. 5 и чл. 24, ал. 2, ал. 3 и
ал. 4 от ЗСПЗЗ. Настоява се решението на РС-П да бъде отменено и да бъде постановено
ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. С жалбата не се правят доказателствени
искани.
Във връзка с депозираната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемите страни,
представлявани от адвокат С.Б., в който са изложени подробни съображения за нейната
неоснователност. Настоява се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението
на първостепенния съд да бъде потвърдено.
По гр.д. № 539 от 2019 г. по описа на РС-П, на основание чл. 250 и чл. 248 от ГПК, е
постановено и Допълнително решение № 9100 от 17.09.2020 г., с което е оставена без
уважение молба, подадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за
допълване на първоначалното решение чрез постановяване на отхвърлителен диспозитив за
онази част от иска, за която според молителя съдът не се е произнесъл.
Срещу допълнителното решение също е подадена въззивна жалба от Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ
чрез Областния управител на Област Благоевград. В жалбата са изложени подробни
2
съображения за това, че след като съдът е уважил предявените на основание чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР искове за имот с площ от 2054 кв.м, а не за такъв, с площ от 2547 кв.м /каквато е била
ищцовата претенция/, то решението е непълно и за разликата в площта се дължи
произнасяне с изричен отхвърлителен диспозитив. Твърди се и че при наличие на
отхъврлителен диспозитив това ще повлияе на размера на съдебните разноски, които се
дължат между страните.
По повод депозираната жалба срещу допълнителното решение е подаден писмен
отговор от въззиваемите страни, представлявани от адвокат С.Б., посредством който се
излагат доводи за неоснователност на жалбата срещу допълнителното решение и се
настоява същата да бъде оставена без уважение.
Депозираните жалби срещу Решение № 467 от 24.07.2020 г. и Допълнително решение
№ 9100 от 17.09.2020 г. са допустими – изхождат от лице, което има интерес от тях,
подадени са в срок и са насочени срещу подлежащи на въззивна проверка съдебни актове.
След извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав счита, че
обжалваните решения са валидни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 1, пр. 2 от ГПК за допустимостта на
решението в обжалваната му част, въззивната инстанция следи служебно. В настоящия
случай предмет на въззивна проверка са Решение № 467 от 24.07.2020 г. и Допълнително
решение № 9100 от 17.09.2020 г., като същите са обжалвани в тяхната цялост.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът, пред който делото е
висящо, спира производството в случай на смърт на някоя от страните.
Когато страната е починала след приключването на съдебното дирене пред
съответната съдебна инстанция, съгласно разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ от ГПК
съдът е длъжен първо да постанови решението и едва след това, ако решението подлежи на
обжалване, да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по
чл. 230 от ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на
страната и преди на нейно място да са конституирани наследниците, предвид изричната
разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ от ГПК постановеното решение е допустимо. Целта
на това изключение е бързина и процесуална икономия. По този начин по никакъв начин не
се накърняват интересите на ищците и ответниците по делото, включително и на
правоприемниците на починалия, тъй като неговото участие в процеса е било обезпечено
приживе и той е могъл да участва в събирането на доказателствата и в устните състезания.
Във всички останали случаи, когато страна физическо лице е починала в хода на
производството, но преди да бъде приключено съдебното дирене пред съответната съдебна
инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил
участието на наследниците на починалия /включително и когато неконституирането не е по
3
вина на съда, понеже съдебният състав не е знаел за това обстоятелство/, такова съдебно
решение е недопустимо, защото е постановено при отсъствие на абсолютна положителна
процесуална предпоставка, имаща значение за неговата допустимост. Такова процесуално
недопустимо съдебно решение, ако бъде обжалвано пред по-горна инстанция, подлежи на
обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. При
новото разглеждане на делото съдът е длъжен да повтори процесуалните действия
извършени след смъртта на починалата страна, но вече с участието на наследниците, които
преди това трябва надлежно да бъдат конституирани. В горния смисъл са Решение № 86 от
03.04.2015 г., постановено по гр.д. № 5563 от 2014 г. по описа на ВКС, IV Г.О. и Решение №
9 от 21.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1821 от 2009 г. по описа на ВКС, I Г.О.
В случая от материалите по делото се установява следното:
Последното открито съдебно заседание по гр.д. № 539 от 2019 г. по описа на РС-П е
проведено на 24.06.2020 г., като на същата дата е приключило съдебното следствие, даден е
ход на устните състезания и делото е обявено за решаване от първостепенния съдебен
състав.
Обжалваните Решение № 467 и Допълнително решение № 9100 са постановени
съответно на 24.07.2020 г. и на 17.09.2020 г.
По настоящото въззивно гражданско дело, след депозиране на въззивната жалба и
частната жалба, е постъпила молба с вх. № 838 от 01.02.2021 г. от адвокат С. Б., в която е
посочено, че ищците КР. ЯН. СМ. и З. В. СМ. са починали. Към молбата са приложени
Удостоверение за наследници изх. № 1082, Удостоверение за наследници изх. № 1083 и
молба от Й. КР. В., С. СТ. СМ. и В. СТ. ТР. – наследници на КР. ЯН. СМ., посредством
която настояват да бъдат конституирани по делото като страни, като изрично са посочили и
че потвърждават всички извършени до момента действия от адвокат Б.. Към молбата на
адвокат Б. е приложено и пълномощно, издадено от всички ищци по делото, в това число и
от наследниците на КР. ЯН. СМ., посредством което се учредява представителна власт в
полза на адвоката за пред Окръжен съд – Благоевград.
От приложеното към молбата на адвокат З. В. СМ. Удостоверение за наследници
изх. № 1083, издадено от О.П., е видно, че З. В. СМ. е починала на 27.05.2020 г. /преди
датата на последното открито съдебно заседание, проведено пред районния съд на
24.06.2020 г./, като е оставила за свои наследници по закон З. ЯН. М., ЕГН **********, В.
ЯН. СМ., ЕГН **********, ИЛ. ЯН. СМ., ЕГН ********** и В. Г. СМ., ЕГН **********. И
четиримата наследници, обаче, са страни по настоящото производство, тъй като са част от
ищците, които са подали исковата молба, въз основа на която е инициирано делото. Именно
поради това не се е налага тяхното повторно конституиране. При постановяване на
решението, обаче, е следвало да се вземат предвид техните наследствени квоти и
отражението на същите върху притежаваната /или непритежавана/ от наследниците идеална
част от недвижимата вещ.
4
От приложеното към молбата с вх. № 838 от 01.02.2021 г. Удостоверение за
наследници изх. № 1082, издадено от О.П., е видно, че КР. ЯН. СМ. е починал на 20.05.2020
г. /преди датата на последното открито съдебно заседание, проведено пред районния съд на
24.06.2020 г./ и същият е оставил като свой законни наследници Й. КР. В., ЕГН **********
– дъщеря, С. СТ. СМ., ЕГН ********** – дъщеря на негов починал син и В. СТ. ТР., ЕГН
********** – дъщеря на негов починал син. Предвид изложеното и доколкото наследниците
Й. КР. В., С. СТ. СМ. и В. СТ. ТР. не са имали качеството на страни по делото, на основание
чл. 227 и чл. 230, ал. 1 от ГПК същите е следвало да бъдат конституирани като такива.
От изложеното по-горе се установява, че преди приключване на съдебното следствие
и преди провеждане на устните състезания по гр.д. № 539 от 2019 г. по описа на РС-П,
респективно преди първоинстанционното дело да бъде обявено за решаване, едни от ищците
е починал, като неговите наследници не са били надлежно конституирани по делото и по
този начин не е било обезпечено участието на същите и гарантиране на правото им да
вземат становище по доказателствата и по съществото на спора. Липсата на подобно
конституиране не е станало по вина на първостепенния съдебен състав, тъй като същият не е
разполагал с информация /с доказателства/, че някой от участниците е починал. Факт е,
обаче, че съдебните актове са постановени след като ищец е починал преди делото да бъде
обявено за решаване.
С оглед изложеното се налага обоснован извод, че обжалваните съдебни актове -
Решение № 467 от 24.07.2020 г. и Допълнително решение № 9100 от 17.09.2020 г., макар и
не по вина на районния съд, се явят недопустими и като такива следва да бъдат обезсилени.
След обезсилване на решенията делото трябва да се върне на друг състав на РС-П, който е
длъжен да обезпечи участието в процеса на наследниците на починалия ищец и да
продължи разглеждането на делото от етапа, на който е следвало същите да бъдат
конституирани.
Съобразно изводите, до които съдът достигна, по въззивното производство не следва
да се присъждат разноски. При новото разглеждане на делото първостепенният съд, след
решаване на делото по същество, трябва да се произнесе и по разноските по настоящото
дело.
Мотивиран от горното и на основание чл. 269, изр. 1, пр. 2 от ГПК, Окръжен съд –
Благоевград
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 467 от 24.07.2020 г., постановено по гр.д. № 539 от 2019 г.
по описа на РС-П и Допълнително решение № 9100 от 17.09.2020 г., постановено по гр.д. №
539 от 2019 г. по описа на РС-П.
5
ВРЪЩА делото на друг състав на РС-П за ново разглеждане и постановяване на
процесуално допустим съдебен акт, като бъдат съобразени указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Решението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок, който срок тече за всяка от страните от
връчването ѝ на препис от решението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6