№ 306
гр. Монтана, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241630102852 по описа за 2024 година
Правното основание на разглежданите искове е чл.124 ГПК във връзка с чл.22 ЗПК,
съединен с иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищцата В. Р. Г. твърди, че на 31.08.2020 година сключила с ответника договор за
паричен заем, по силата на който й била предоставена в заем сумата от ..... лева за срок
от 11 месеца. Съгласно чл.4, ал.3 от договора в срок до края на следващия работен ден,
следвало да предостави обезпечение банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова
финансова институция за сумата от ..... лева. В случай на непредставяне на такава
гаранция, ищцата следвало да заплати неустойка в размер на ..... лева. Сумата следвало да
бъде престирана разсрочено към всяка от вноските за погасяване на кредита. Претендира
съдът да прогласи нищожността на сключения договор при условията на чл.22 ЗПК във
връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК чл.26 ЗЗД, както и да осъди
ответното дружество да й заплати сумата от ..... лева, представляваща недължимо
платена по договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество ..... ООД взема становище за
основателност на предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства. От страна на
ищеца не е направено искане за постановяване на решение при признание на иска, въпреки
направеното такова.
От събраните доказателства се установи следното:
1
Няма спор между страните, че на 31.08.2020 година между тях бил сключен
договор за паричен заем с № 202008310345080102, по силата на който ищцата получила
сумата от ..... лева. Последната се задължила да върне заетата сума в срок от 11 месеца,
според представен погасителен план. За целия период на действие на договора се
задължила и със сумата от ..... лева възнаградителна лихва.
В договорът освен това била включена клауза, според която заемателят се
задължава в срок до края на следващия ден от подписване на договора да представи на
заемателя обезпечение – чрез банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова
финансова институция, съгласно предвиденото в общите условия на договора. В общите
условия на договора се предвижда, че гаранцията може да бъде и чрез поръчителство на
две ФЛ, които да отговарят на определени условия и които да се явят лично в офис на
кредитора, за да бъдат одобрени. Ако заемателят не изпълни това задължение, то според
чл.6 от договора се начислява неустойка в размер на .... лева, която се начислява месечно,
пропорционално на срока, за който не е осигурена и е платима с месечните погасителни
вноски по кредита.
От представените писмени доказателства съдът обосновава извод, че между
страните на 31.08.2020 година е възникнало облигационно отношение по повод
предоставен потребителски кредит. Отношенията между тях са подчинени на общите
правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните
разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Между страните липсва спор по въведеното твърдение, че договорът е
недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради нарушение на разпоредбата на чл.11, т.10
ЗПК и поради заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласието на страните по
този въпрос е в съответствие със закона и утвърдената съдебна практика.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва
да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното
тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението
на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
2
Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция,
на неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е
уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на
обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това
задължение с фиксиран размер, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това
е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение
на кредитора, извън установения годишен процент на разходите.
Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на
практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси
паричен кредит в сравнително нисък размер (1400.00 лева). Предвид това, не само правно,
но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури две лица поръчители, които да отговарят на посочените
многобройни изисквания, или банкова гаранция за общо дължимата сума по кредита.
Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника,
то кредиторът цели да се обогати. Ето защо съдът намира, че неустоечната клауза,
посочена в чл.6 от договора е недействителна, поради което платеното по нея се явява
недължимо платено и подлежи на възстановяване.
Ищцата е претендирала като недължимо платена да й бъде възстановена сумата
от ..... лева. Ответникът е направил признание, че дължи тази сума. Тъй като
първоначално ищцата дори не е въвела твърдение, че изобщо е извършвала плащания по
кредита, съдът е дал възможност в проекта за доклад да конкретизира това си искане.
Към датата на първото съдебно заседание в молба от 24.03.2025 година е посочила, че е
извършвала недължими плащания, без да посочва в какъв размер и кога и без да ангажира
доказателства. Въпреки некоректно упражненото процесуално право, съдът е уважил
искането за назначаване на ССЕ. Такава по делото не е изготвена поради непредставяне на
справки и липса на доказателства за извършени плащания. Съдът е счел делото за изяснено
въз основа на събраните до момента писмени доказателства, тъй като експертизата е
способ за проверка на доказателства и формиране на експертен извод въз основа на сочени
и представени доказателства, а не е самостоятелно средство за установяване
твърденията на страните. По делото липсват каквито и да е доказателства за извършени
плащания, като не се сочи дори и сума (па макар и не точна), за да бъде възлагано на лице,
притежаващо специални знания и умения да провери верността на евентуално такова
твърдение. В конкретния случай единствено признанието на ответното дружество дава
основание на настоящия състав да уважи иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД в претендирания
размер от ..... лева.
С оглед този изход на делото ответникът дължи заплащане на направените в
3
производството разноски: при условията на чл.38ЗА за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца и .... лева към бюджета на съда за дължимата ДТ,
тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството. По
делото липсва представен списък по чл.80 ГПК.
Процесуалният представител претендира адвокатското възнаграждение да бъде
определено съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с измененията с ДВ бр.88/04.11.2022 г.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да
я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В правната уредба на адвокатските услуги се установява, че е налице
непропорционалност при заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално
затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но
постигащи различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност.
Несъответствието се изразява в това, че са създадени облекчени условия за
осъществяване на безплатно процесуално представителство за материално затруднени
лица по ЗА (без преценка от съда на икономическото им състояние), като въпреки това
насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този
по НЗПП и то такъв, който е приет от съсловната организация на адвокатите и е
обвързващ за съда. В този смисъл социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на
насрещната страна, а адвокатска услуга, независимо че е била поета за изпълнение с тази
цел, престава да се счита за предоставена в обществен интерес, след като
възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би могъл да
договаря дори и в общия случай. Решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на
4
наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения
представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и
преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се
постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално
представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер.
Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от
приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически
бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и
представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в
какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.
По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на
правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. ( О от 16.02.2024г. по т.д.1908/2022г, I т.о.
на ВКС).
С оглед на това настоящият състав намира, че предвиденото минимално
възнаграждение в Наредба 1 е прекомерно и непропорционално спрямо извършената
работа. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
дължимото от ответника възнаграждение на адв. Е. И. следва да се определи на ..... лева.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ..... с ЕИК ......ъс седалище и адрес на
управление град ........ НИЩОЖНОСТТА на сключения с В. Р. Г. с ЕГН ********** от град
...... договор за кредит № 202008310345080102 от 31.08.2020 година.
ОСЪЖДА ..... с ЕИК ......ъс седалище и адрес на управление град ........ ДА ЗАПЛАТИ
на В. Р. Г. с ЕГН ********** от град ...... сумата от ..... лева, представляваща недължимо
платена неустойка по договор за паричен заем № 202008310345080102 от 31.08.2020
година.
ОСЪЖДА ..... с ЕИК ......ъс седалище и адрес на управление град ........ ДА ЗАПЛАТИ
на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ ..... със съдебен адрес град ..... сумата
5
от ..... лева за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице
ОСЪЖДА ..... с ЕИК ......ъс седалище и адрес на управление град ........ ДА ЗАПЛАТИ в
полза на РС Монтана сумата от .... лева деловодни разноски, както и ..... лева в случай на
служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6