№ 112
гр. Тетевен, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Х.а
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20234330100092 по описа за 2023 година
Предявен е искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит.
Ищецът твърди,че на 17.05.2021г между страните е сключен договор за
потребителски кредит Прифо кредит стандарт №40004175172 за сума в размер на 4000
лева,за срок от 36 месеца.Изплатената сума по процесния договор е в размер на 2244.95
лева.Съгласно извлечение към 07.06.2022г ищецът дължи на ответника сума в размер на
9049.94 лева.
Предявява иск за прогласяване недействителността на договора,поради накърняване
на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.
Излага ,че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.10,ал.1 от
ЗПК,както и на чл.11,ал.1 и чл.10 от ЗПК.В договора са посочени само абсолютни стойности
на лихвения процент и ГПР,липсва ясно разписана методика за формиране на годишния
процент на разходите по кредита,липсва посочване на взетите предвид допускания
,използвани при изчисляване на ГПР.ЯУговореното заплащане на пакет от допълнителни
услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.Същото е нищожно
поради противоречие с добрите нрави ,тъй като неравноправно се третира икономически по-
слабата страна.Кла,узата за възнаградителна лихва в размер на 41% е
недействително,доколкото е над трикратния размер на закщонната лихва,съответно е налице
противоречие на добрите нрави.Налице е недействителност на клаузите за възнаградителна
лихва,за ГПР и за възнаграждение за закупен пакет от услуги.
Моли да бъде постановено решение,с което се прогласи нищожността на целия
1
договор за потребителски кредит№40004175172/17.05.2021г,като противоречащ на
императивните изисквания на ЗЗД,ЗЗП и ЗПК,алтернативно да се прогласи нищожността на
клаузите за ГПР,ГЛП и допълнителните пакети услуги.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,в който се изразява становище цза неоснователност и недоказаност на иска.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,изготвена от вещото лице Р. Х.,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт
№**********/17.05.2021г.,сключен между страните ,като е отразена сума по кредит в
размер на 4000.00 лева и срок на кредита 36 месеца.За ГПР е посочен 49.13%,годишен
лихвен процент 41.00%,лихвен процент на ден 0.11%.
Като общо задължение по договора е отразена сума в размер на 6965.93 лева лева.В
договора е пхредвидено заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги,както следва: За услуга „Фаст“ в размер на 1000.00п лева и за услуга „Флеткси“ в
размер на 2600.00 лева.В приложените Общи условия на ответника към договор за
потребителски кредит са описани цитираните допълнителни услуги.
Он заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че по кредита са
платени общо 2244.86 лева,размерът на годишния процент на разходите по кредита е
49,13%,като същият не включва допълнителния пакет услуги.В ГПР е коректен и включва
разходите за годишна договорна лихва в размер на 41.00%
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим,доколкото е ноторно,че искането за
прогласяване нищожност на сделките не е ограничено с никакъв срок,от друга страна касае
се за договор между страните,по който кредитодателят би могъл да се възползва от
оспорените от кредитополучателя клаузи,за да претендира срещу него изискуемо вземане.
Ответникът „Профи Кредит България“-ЕООД-град София е финансова институция по
чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния
предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази
дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова
дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в
областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният
между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за
банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този
смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно
решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.
2
От друга страна, ищецът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния
договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска
или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла
н а § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните
институции, е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на
кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите
по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.
Решаващият състав,съобразявайки и константната съдебна практика/в т.ч. по
спорните въпроси,намерила изражение в разглежданите заповедни производства от РС-
Тетевен/,споделя изцяло доводите на ищцата за нищожност на оспорените клаузи на
сключения между страните на дата 17.05.2021г. договор за потребителски
кредит,предвиждащ заплащане на възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги,посочени в договора като допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1000.00 лева и
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2600.00 лева.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му
пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.
На първо място, предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона,
посочени са прекадено общо,като следва да се има предвид, че в чл.10а,ал.4 ЗПК е
предвидено, че „видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В настоящия
случай в договора за потребителски кредит не са посочени видът,размерът и действието,за
което се събират съответните такси за допълнителните услуги. Следва да се има предвид, че
принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че клаузите на договора,в частта за
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,посочени по-горе, са
неравноправни по смисъла на чл.143 и следв. от ЗЗП. Цитираните клаузи на договора са в
противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се прекомерно кредита/заема/ и това води до
неоснователно обогатяване. По този въпрос е формирана непротиворечива практика на
съдилищата,в т.ч. и по решаване заповедни производство от РС-Тетевен/в.ж. Определение
от 12.07.2018г по ч.гр.дело №269/2018г по описа на ОС-Ловеч и други/. Изброените
допълнителни услуги не водят до някаква икономическа полза за ответника, която да е
еквивалентна на уговорената цена. На практика е уговорено заплащането на възнаграждение
за една възможност - възможността за предоставянето на услугите,в този смисъл
възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за възможността на длъжника да
поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора, а не
за реално предоставени такива. Не са ангажирани и доказателства по делото, на ответника
3
да е предоставена някоя от сочените услуги. В случая и възнаграждението, което следва да
се заплати за пакета от допълнителни услуги е в размер приблизителен на размера на
главницата по договора. Или касае се до близки по размер суми, което води до извода, че
уговореното възнаграждение е прекомерно и е в противоречие с принципите на
справедливост. На практика, заплаща се сума в размер близка до размера на кредита, но без
насрещно задължение на кредитодателя да отпусне допълнителна сума за кредит или
еквивалентна престация. В §1, т.1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на
разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но в случая не е налице
тази хипотеза. Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са
свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др.
Дейностите, предмет на споразумението за допълнителни услуги,са във връзка с изпълнение
на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от
кредитополучателя на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК Освен това, съгласно чл.10а, ал.4 от
ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в случая е определено
общо възнаграждение за всички посочени допълнителни услуги, като от сключеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги може да бъде изведена
единствено стойността на възнаграждение за първата услуга, но не и на останалите такива.
Както се изложи по-горе в мотивите,разпоредбите, уреждащи заплащането на цената на
допълнителните услуги, се явяват и неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 от ЗПК,
тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното
споразумение се изисква одобрение от кредитора, което означава, че той следва да плати
предварително за възможност, която е изцяло зависи от волята на кредитора. С тези клаузи
се въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за нещо, което има по
силата на самия закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора, както
и свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравноправност на същите.
Предвид изложеното и настоящата инстанция намира, че е клаузите, с които е
уговорено заплащане на възнаграждение за допълнителния пакет услуги се явяват нищожни.
Съдът намира,че че договорът за потребителски кредит, отговаря на изискванията
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото същият е съставен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, като видно всички елементи на договора се представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Съдът намира също, че са спазени изискванията и
на чл. 11 от ЗПК, доколкото в договора ясно е посочен общия размер на кредита, както и
дължимата сума по него, посочени са стойности на ГЛП - 41.00 % и ГПР – 49.13 %, в
рамките на допустимите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК граници, включително представен е и
погасителен план, подписан от заемополучателя, с посочен брой на дължимите вноски, общ
4
размер на всяка вноска, падеж, съответно посочено е каква част от вноската се отнася за
главница и лихва.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че процесният договор е съобразен с
изискванията на ЗПК, за потребителя в достатъчна степен се внася яснота относно всички
параметри на правоотношението и какво дължи по него, поради което и същият се явява
действителен.
По отношение размера на посочения ГПР съдът в допълнение сочи следното: В
договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ съобразно изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посоченият процент ГПР не надвишава допустимия размер по чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Според ал.1 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя изразени като годишен процент от
общия размер на кредита като дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се
съдържа в § 1, т. 1 от ЗПК. Това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.“ Тълкуването на разпоредбите налага да се приеме, че не са налице основания
възнаграждението за допълнителен пакет от услуги да се разглежда като разход за
кредитополучателя, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит, и размерът
му не следва да се включва в общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.
19, ал. 1 от ЗПК.
Видно от текста на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, същото съставлява отделно съглашение между страните и в текста изрично е
посочено, че сключването му не е условие за подписване на договора за потребителски
кредит. Следователно уговорките по това допълнително споразумение подлежат на
самостоятелна преценка за действителност, което води до извод, че липсва нарушение на
императивни законови разпоредби относно определяне на годишния процент на разходите и
договорът не е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 от ЗПК.
Затова, що се отнася до някои разбирания, че ако се съобрази разхода за възнаграждението
по допълнителни услуги, то ГПР би надвишил прага по чл. 1 ал.4 от ЗПК, настоящата
инстанция счита, че след като дадена клауза е нищожна, както тук уговорките за
допълнителен пакет услуги, то тя няма място сред елементите на ГПР, че да се търси какъв
би бил размера на ГПР и надвишава ли императивния максимум.
Освен това, начинът на формиране на ГПР е посочен в чл. 5 от ОУ към договора и
същият отчита елементите по приложение № 1 към ЗПК. Изрично е записано, че
първоначалните изчисления се правят като се приеме, че лихвата и другите разходи са
5
неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат за целия срок на договора.
Следователно и потребителят дължи връщане както на предоставената в заем
главница, така и уговорената възнаградителна лихва.
В предвид изложеното по отношение неоснователността на иска за прогласяване
нижонсот на целия договор за потребителски кредит,в т.ч. и алтернатовни на клаузите за
ГЛП и ГПР, съдът не споделя доводите на ищеца, че нищожността на клаузата за закупен
пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ влече нищожност на договора изцяло.
Според правилото на чл.146, ал.5 ЗЗП нищожността на клаузи в потребителските
договори не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тези
клаузи. Посоченото правило представлява националната правна норма, определяща
изискванията по чл.6, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която
неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и съответно, че
договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се
изпълняваи без неравноправните клаузи.
Макар кредиторът да е финансова институция и договорът за кредит да е възмезден,
не може да се счита, че същият е изцяло нищожен, при нищожност на клаузата за пакет от
допълнителни услуги.
Аргумент, че прогласяването на отделна договорна клауза за недействителна не влече
нищожност на целия договор, се извежда и от чл. 23 ЗПК, според който при прогласяване на
договора за недействителен се връща само чистата стойност на кредита. Логическото
тълкуване на разпоредбата налага извод, че действието на договора се запазва, потребителят
дължи изпълнение, но следва да върне само стойността на заетата сума.
Ето защо, съдът счита, че нищожността на определена договорна клауза не влече
нищожност на договора изцяло.
При този изход на делото и съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие/стр.61 от делото/,на пълномощника на ищеца-адвокат А.,следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.Правото на
адвоката да предостави безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение в размер на 660.00 лева,на основание чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На ищцата ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 150.00
6
лева,а по сметка на РС-Тетевен държавна такса в размер на 50.00п лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.10а от ЗПК и чл.143,ал.1
от ЗЗД,нищожността на клаузите на Договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт №**********/17.05.2021г,сключен между „Профи кредит България“-ЕООД-
София и М. А. х.обл.,предвиждащи заплащане на възнаграждение за закупена услуга „Фаст
„ в радзмер на 1000.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в
размер на 2600.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,установителния иск,в частта за
прогласяване нищожност на клаузите на Договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт №**********/17.05.2021г,сключен между „Профи кредит България“-ЕООД-
София и М. А. х.обл.,предвиждащ Годишен лихвен процент от 41.00% и Говдишен процент
на разходите от 49.13%.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, „Профи кредит България“-ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,кв.Мотописта,бул.България 49,бл.53Е,вх.В,представлявано винаги от двама
управители- Светокслав Н. Н.,Ц. Г. С.,Ярослав Кжищоф Чулак, да заплати на М. А. М. от
х,Лов.обл.,сумата от 150.00 лева,представляваща заплатени разноски в производството за
вещо лице.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес
на управление в град София,кв.Мотописта,бул.България 49,бл.53Е,вх.В,представлявано
винаги от двама управители- Светокслав Н. Н.,Ц. Г. С.,Ярослав Кжищоф Чулак, да заплати
по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 50.00/петдесет/Слева.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес
на управление в град София,кв.Мотописта,бул.България 49,бл.53Е,вх.В,представлявано
винаги от двама управители- Светокслав Н. Н.,Ц. Г. С.,Ярослав Кжищоф Чулак, да заплати
на адвокат Л. И. А.-САК,личен номер на адвокат **********,адрес на
кантора:гр.София,ул.“21 векс“,№9,партер ,офис Б-7, за осъществена правна помощ по реда
на чл.38а,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на
660.00/шестстотин и шейсет/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8