Решение по дело №836/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 465
Дата: 12 юли 2022 г. (в сила от 5 юли 2022 г.)
Съдия: Тони Гетов
Дело: 20221100600836
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов

МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора Н. ИВ. СЛ.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100600836 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Решение от 26.01.2022 г. по НОХД № 6127/2021 г. по описа на СРС, НО, 109-ти
състав признал подсъдимия М. Б. ГЛ. за НЕВИНОВЕН в това, че на 10.08.2020 г. около
23.55 ч. в гр. София, в Княжевска градина извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - изписал с
черен спрей надпис с текст „ДОЛУ БОЙ КО ЛУКАШЕН“ върху плоча на паметник на
Съветската армия, попадащ в обхвата на територия с културно историческо наследство със
статут на групова недвижима културна ценност „Зона на исторически развилият се
обществен градски център“ и попадащ в границите на втора защитена зона на
археологическия резерват „Антична Сердика и средновековен Средец“ - престъпление по
чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му
обвинение.
Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпил протест с
доводи за неправилен анализ на доказателствената съвкупност, както и нарушение на
материалния и процесуалния закон. Посочва се още, че авторството на деянието е доказано
по несъмнен начин чрез гласните доказателствени средства. Изтъкват се аргументи за
съставомерност на деянието по чл. 325 от НК. Представителят на прокуратурата излага
мнение за изолираност на съдебната практика, подкрепяща защитната теза. В заключение
иска от въззивния съд да отмени така постановения съдебен акт и да признае подсъдимото
лице за виновно по повдигнатото му обвинение.
В закрито съдебно заседание на 11.03.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събиране на нови доказателства.
1
В проведеното открито съдебно заседание на 13.04.2022 г. в хода на съдебните
прения представителят на СГП поддържа протеста. Намира, че осъщественото деяние от
страна на подсъдимото лице съставлява явно неуважение към обществото и грубо
посегателство срещу културна ценност.
Защитникът на подсъдимия в лицето на адвокат Р. намира решението на съда за
правилно и законосъобразно, а протеста за неоснователен. Излага подробен коментар на
практиката на ВКС и ЕСПЧ във връзка с подобен тип поставяне на графитни надписи с
идейни послания върху паметник. Намира, че извършените от М.Г. действия са пряко
свързани с обществената обстановка към момента на осъществяването им.
Подсъдимият посочва, че осъщественото от него деяние е политически акт, а не
престъпно деяние. Като счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното в протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание и
след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на решението. Предвид
това настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд
фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцирата
процедура по гл. 28-ма от НПК. За да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата
на особените правила, районният съд надлежно е приобщил събраните на досъдебното
производство доказателства. Следователно за да достигне до крайния извод в настоящото
наказателно производство, контролиращата съдебна инстанция се позова на събраните в
хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства - показанията
на свидетелите – Ю.П.Н. /л- 21 от ДП/, Н.П.Н. /л- 22 от ДП/, Н.С.М. /л- 23 от ДП/, Т.В.Т. /л-
24 от ДП/, В.Д.А. /л- 25 от ДП/, С.Ц.Б. /л- 26 от ДП/, МаМ.Н.М. /л- 27 – 29 от ДП/, Н.С.М. /л-
30-32 от ДП/, С.Х. С. /л- 33 от ДП/, протокол № 821/2020 за извършена видеотехническа и
лицево- идентификационна експертиза /л. 42 - 46 от ДП/ протокол № 859/2020 за извършена
видеотехническа експертиза /л. 51 - 52 от ДП/, справка за съдимост /л. 102 от ДП/.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа на събраните
и проверени доказателства, които формират еднозначен извод по фактите. С оглед на което
тази инстанция намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав
по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен и изчерпателен анализ на
събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.
Този съдебен състав се присъединява към изводите на предходната инстанция по
отношение на свидетелските показания на полицейските служители. Съдът кредитира
същите като последователни и взаимно допълващи се. От изложените твърдения на
полицейските служители се установи времевия период на получаване на сигнала относно
дейността на подсъдимото лице, описание на извършителите, както и обстоятелства,
свързани с маршрута на придвижване на подсъдимия и свидетеля С.. Сведения относно
установяването на лицата се съдържат в свидетелските показания на Ю.Н. и Н.Н., същите
дават и кратко описание на външния вид на подсъдимия. Информация относно
съдържанието на конкретно надраскания надпис върху паметника се извлича от показания
2
на полицейските служители М. и Т.. Подробни твърдения, засягащи предприетите действия
от страна на подсъдимия състоящи се в надраскването на паметника, изчерпателно
описание на външния му вид и облеклото му, както и последващото му отдалечаване от
местоположението на паметника и маршрута, по който се е движел М.Г. се съдържат в
свидетелските показания на М.М. и Н.М.. Двете свидетелки са осъществявали
видеонаблюдение в конкретния параметър, обхващаш и Паметника на Съветската армия.
Въззивният съд ползва с доверие свидетелските показания на С. С., от които се
установи, че същият е бил заедно с подсъдимия Г. към момента на спирането му от
полицейските органи. Изложените твърдения от страна на свидетеля С., досежно
обстоятелствата, че се е видял с М.Г. в района на „Орлов мост“ се подкрепят от
свидетелските показания на М.М. и Н.М..
В хода на досъдебното производство са назначени и изготвени две видеотехнически
експертизи. Въз основа на предоставените видеозаписи по едната експертиза е извършена и
идентификационна експертиза, от която са установили самоличността на лицето, драскащо с
черен спрей върху Паметника на Съветската армия. Резултатите от назначените и изготвени
експертизи установиха еднотипна фактическа обстановка съответстваща с приобщените
свидетелски показания на разпитаните полицейски служители в рамките на досъдебната
фаза. Въззивният съд кредитира изготвените експертизи като компетентни и относими към
наказателното производство.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в протеста, както и на
тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
Настоящата инстанция е сезирана с протест с твърдения за несъмнена доказаност на
авторството и съставомерността на деянието. Въззивният съд намира депозирания протест
от прокуратурата за неоснователен. Действително така описаните в обвинителния акт
действия, предприети от страна на подсъдимото лице, свързани с надраскване на определено
текст върху процесния паметник, са осъществени от привлеченото към наказателна
отговорност лице. В тази насока са всички ангажирани в хода на досъдебното производство
доказателства, както и изводите на районния съд.
От друга страна, правилна е преценката на предходната инстанция свързана с
изводите за липса на съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние. Основателно и
в съответствие с практиката на ЕСПЧ, както и с практиката на ВКС съдът е аргументирал
преценката относно приложението на материалния закон. При изграждане на фактическите
си изводи досежно осъществените действия от страна на М.Г. съдът е оценил описаното
поведение на подсъдимия не като „хулигански действия, които грубо нарушават
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“, а като проява на
изразяване на мнение, което право е закрепено в чл. 10 от ЕКПЧ и в чл. 39 от КРБ. В
подкрепа на изводите си районният съд се е позовал на практиката на Европейския съд по
правата на човека и по – точно цитираното решение "Ханджийски срещу България“. В
посоченото решение Съдът е дал отговор кога въздействието върху обществен паметник, без
неговото повреждане или унищожаване на неговата цялост е допустим метод за изразяване
на мнение. Районната инстанция в унисон с приетите постановки на цитираното решение е
приела, че предприетите от М.Г. действия представляват законосъобразно упражняване на
правото на свобода на изразяване на политическо мнение, като съдът е преценил и
обществената ситуация в страната и наличието на антиправителствени протести. По
настоящото дело поставянето на надписи върху Паметника на Съветската армия
основателно е определено като начин на изразяване на политическо мнение, предвид
съдържанието на поставените надписи, които носят политически заряд и смисъл, като
изразяват гражданската позиция на подсъдимото лице по важни за обществото теми и
събития, свързани с политическата криза в държавата. Въз основа на което съдът се
3
присъединява към преценката на районния съд, че инкриминираната проява на подсъдимия
следва да се разглежда като изразяване на гражданска позиция с политически характер.
Поставените от подсъдимия надписи върху процесния паметник нямат художествена
стойност, но представляват послание на определени възгледи по обществено значима и
актуална тема.
От друга страна, от фактите по делото е установено, че поставянето на процесните
надписи не увреждат целостта на паметника и същите са отстраними, поради което
действията на подсъдимия не могат да бъдат квалифицирани като хулиганство по смисъла
на чл. 325 от НК, в това число и по смисъла на УБДХ. С поставянето на надписите не е
извършено посегателство върху паметника като културна ценност, а същият е използван с
цел съдържанието на посланието, отправено с надписа, да достигне до по-широк кръг от
хора, а не с мотив да се засегне самия паметник.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 26.01.2022 г. по НОХД № 6127/2021 г. по описа на
СРС, НО, 109-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4