Р Е Ш Е Н И Е
№ 1961
гр.Пловдив, 14.11.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми септември, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: СИЙКА РАДЕВА
като разгледа АНД № 5595/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 180/09.07.2018г., издадено от Ц.
К. К., на длъжност *** Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на
„МЕГАЛУКС“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Смолян,
ул.„Заводска“ № 8, представлявано от В. Х. П., на основание чл.200, ал.1, т.31
от Закона за водите е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1 000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.48, ал.1, т.13 от Закона за водите.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправило и
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи, че неказващият орган не е установил мястото на извършване на нарушението,
липсва точен адрес на цитирания поземлен имот, в който е извършен оглед, не е
ясно къде е извършена проверката, за кой обект – сграда следва да бъдат
изпълнени предварителните предписания, както и че се сочи, че шахтата е в
подземието на сграда, за която липсва индивидуализация. На следващо място
посочва, че в наказателното постановление липсва дата, на която е извършена
проверката, както и посочване на конкретна дата (краен срок), до която
дружеството е следвало да изпълни предписанието. Също се твърди нарушение на чл.43, ал.1 от ЗАНН, АУАН не е бил връчен по надлежния ред на жалбоподателя, той не е имал
възможност да се запознае със съдържанието му. Поддържа се и становище, че е
допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.10 от ЗАНН, като в наказателното
постановление погрешно е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Районен
съд – Смолян, а не пред Районен съд – Пловдив. Твърди се и издаване на
наказателното постановление при липса на компетентност на административния
орган. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалните
представители на жалбоподателя - адвокат В. и адвокат В. поддържат жалбата на
изложените основания, довят още становището, че е АУАН е съставен при липса на
свидетел на съставянето и връчването му, както и че случая следва да се счете за маловажен, с
оглед изпълнение на предписанието след издаване на наказателното постановление.
Ответната страна – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Г. оспорва жалбата, сочи че АУАН е
съставен по документи, има свидетел при връчването му, както и че проверката е
направена в обект, стопанисван от „МЕГАЛУКС“ ООД, доколкото има подпис на ***.
Посочва също, че срокът за изпълнение на предписанието е бил до седемнадесети
декември, а протоколът от изпитването е от двадесет и втори декември, налице е
бездействие, а случая не е маловажен, доколкото изпълнението на предписанието е
важно за целите, за които се използва водата.Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 17.07.2018г видно от приложеното заверено копие на известие за
доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ на 23.07.2018г., съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „МЕГАЛУКС“ ООД било титуляр по Разрешително за
водовземане № 31530136/08/08.03.2010г. за водовземане чрез един брой тръбен
кладенец, разположен на територията на УПИ Х-1, имот 349, производствена и
складова дейност, жил.гр.А-1, 2, 3 по регулационния план на ж.р.„Тракия“ в
гр.Пловдив.
С Констативен протокол № ПВ3-314
от 14.11.2017г., в хода на проверка в обекта, свидетелят Д.Н.Д., в качеството и
на *** на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ дала предписание на
дружество „МЕГАЛУКС“ ООД за извършване на химичен анализ на водата и
предоставянето му в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ в срок до
17.12.2017г.. Същият констативен протокол бил подписан от *** на дружеството В.
П..
В срок до 17.12.2017г. дружество „МЕГАЛУКС“ ООД не изпълнило
предписанието за извършване на химичен анализ на водата и предоставянето му в
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.
С оглед на горното и след справка в деловодната програма, на
19.12.2017г. свидетелят Д.Н.Д. констатирала, че не било изпълнено
предписанието, дадено с Констативен протокол № ПВ3-314 от 14.11.2017г.. За
горната констатация бил съставен Констативен
протокол № ПВ3-335А от 19.12.2017г..
На 16.03.2018г. свидетелят Д.Н.Д. съставила АУАН № 26 срещу „МЕГАЛУКС“
ООД за нарушение на чл.48, ал.1, т.13 от Закона за водите.
За същото действие дружеството било поканено да изпрати представител с
покана изх.№ ПО-02-44/02.03.2018г. на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, получена 09.03.2018г., съгласно приложеното известие за доставяне.
„МЕГАЛУКС“
ООД не изпратило представител, като АУАН бил съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Екземпляр от АУАН № 26/16.03.2018г. бил връчен на представител на
дружеството на 19.03.2018г., а именно на Н. Х. К., с приложено по преписката
пълномощно.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Д.Н.Д., която помни случая и описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира показанията на свидетеля Д. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – заверени копия от Разрешително за водовземане №
31530136/08/08.03.2010г. и Констативен протокол № ПВ3-314 от 14.11.2017г. – от
които се установява факта на издаване и съдържанието на същите.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не
е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл.201, ал.2 от
Закона за водите, а тази на актосъставителя – от представената Заповед №
РД-03-96/25.07.2017г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „МЕГАЛУКС“ ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Смолян, ул.„Заводска“ №
8 е нарушило разпоредбата на чл.48, ал.1, т.13 от Закона за водите – за това,
че не е изпълнило в срок дадените предписания от контролиращ орган, а
именно – не е изпълнило предписанието, дадено с Констативен протокол № ПВ3-314
от 14.11.2017г. от Д.Н.Д., в качеството и на *** на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ за извършване на химичен анализ на водата и предоставянето му в
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ в срок до 17.12.2017г..
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че неказващият
орган не е установил мястото на извършване на нарушението, липсва точен адрес
на цитирания поземлен имот, в който е извършен оглед, не е ясно къде е
извършена проверката, за кой обект – сграда следва да бъдат изпълнени
предварителните предписания, както и че се сочи, че шахтата е в подземието на
сграда, за която липсва индивидуализация.
Във връзка с горното следва на първо място да се посочи, че настоящото
деяние се изразява в бездействие. Съставомерните за същото обстоятелства са
три, както следва:
1.Това, че „МЕГАЛУКС“ ООД е титуляр по Разрешително за водовземане №
31530136/08/08.03.2010г. за водовземане чрез един брой тръбен кладенец,
разположен на територията на УПИ Х-1, имот 349, производствена и складова
дейност, жил.гр.А-1, 2, 3 по регулационния план на ж.р.„Тракия“ в гр.Пловдив;
2.Това, че на „МЕГАЛУКС“ ООД е
дадено с
Констативен протокол № ПВ3-314 от 14.11.2017г. от Д.Н.Д., в качеството и на ***
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за извършване на химичен анализ
на водата и предоставянето му в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ в
срок до 17.12.2017г.;
3.И на последно място това, че „МЕГАЛУКС“ ООД не е изпълнило дадено с
Констативен протокол № ПВ3-314 от 14.11.2017г. в срок до 17.12.2017г.;
Горните три фактически констатации не са спорни между страните. В този смисъл напълно ирелевантно по
настоящото дело е в коя точно сграда в обекта се намирал въпросния кладенец,
дали актосъставителя запомнил и запивал това и т.н., доколкото наличието на
такъв водоизточник се установява от Разрешителното за водовземане №
31530136/08/08.03.2010г., факта на издаването на което не е спорен между
страните.
На следващо място съдът намира за неоснователно възражението, че в наказателното постановление липсва дата, на
която е извършена проверката, както и посочване на конкретна дата (краен срок),
до която дружеството е следвало да изпълни предписанието. В наказателното постановление като такава
дата е посочена датата, на която нарушението е констатирано, а именно –
19.12.2017г. В този смисъл следва да се има предвид, че в случая се касае за
деяние – бездействие, което е факт от деня, следващ последния такъв за
изпълнение на дължимото действие –17.12.2017г., като същото бездействие трае и
към датата на констатиране горното – 19.12.2017г.. Ето защо и предвид самия
характер на нарушението, следва да се счете за законосъобразно посочването в
АУАН и наказателното постановление на датата на констатиране на
нарушението - 19.12.2017г.. Още повече и
предвид изричното посочване на предписанието в АУАН и наказателното
постановление, че нарушението се изразява именно в неизпълнение на даденото с Констативен
протокол № ПВ3-314 от 14.11.2017г. предписание, то трудно може да се възприеме
становище, че за жалбоподателят остава неясно какво предписание не е изпълни,
включително и в какъв срок.
Не може да бъде споделено и становището за допуснато нарушение на чл.43,
ал.1 от ЗАНН, АУАН не е бил връчен по надлежния ред на жалбоподателя, той не е
имал възможност да се запознае със съдържанието му. Както вече бе посочено,
дружеството жалбоподател е било надлежно поканено да изпрати представител при
съставянето на АУАН, като законосъобразно последния е съставен в хипотезата на
чл.40, ал.2 от ЗАНН, а след това екземпляр от акта е бил връчен на 19.03.2018г.
на пълномощника Н. К..
Също не може да бъде споделено и становището, че е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.10 от ЗАНН, като в наказателното
постановление погрешно е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Районен
съд – Смолян, а не пред Районен съд – Пловдив. Последната неточност касае не законосъобразността
на самото наказателно постановление по същество, а единствено реда за обжалване
на последното. В случая жалбата е подадена до съда, компетентен да разгледа
делото по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗАНН. Ето защо и не може да бъде сторен
извод за допуснато съществено нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН,
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя или опорочаване на
производството.
На следващо място, като неоснователно следва да се приеме и становището,
че е АУАН е съставен при липса на свидетел на съставянето и връчването му.
Съгласно отразеното в самия АУАН № 26/16.03.2018г., последния е съставен в
присъствието на двама свидетели, а именно – Н. И. Д. и М. И. К.. Също така ЗАНН
не предвижда свидетели на връчването на АУАН, което действие се оформя със
съответната разписка – също налична в настоящия случай.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.48, ал.1, т.13 от Закона за водите, не подлежи на
изследва въпроса доколко за засегнати обществените отношения предвид евентуално
по-късното извършване на предписаните действия.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите, за
процесното нарушение е предвидено административно наказание за юридически лица –
имуществена санкция в размер от 1 000 лева до 5 000 лева. В случая и
наказанието е определено в минимален размер, а именно – 1 000 лева, като няма
данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 180/09.07.2018г.,
издадено от Ц. К. К., на длъжност *** Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с което на „МЕГАЛУКС“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление – гр.Смолян, ул.„Заводска“ № 8, представлявано от В. Х. П., на
основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за нарушение
на чл.48, ал.1, т.13 от Закона за водите.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.